ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 84
гр. Пловдив, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503150 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 67879/11.11.2021 г. от А. В. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Д. Т.“№ .., ет. ..., ап. ..., чрез адвокат С.П., против
определение № 9073/03.11.2021 г., постановено по г. д. № 12790/2021 г. по описа на РС
Пловдив, с което е върната исковата молба вх.№ 43383/02.08.2021 г. по описа на РС
Пловдив против „Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК *********, за признаване за
установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им договор за
потребителски кредит № **********/05.07.2018 г. е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, вр. чл.
10а от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗПК и чл. 21,
ал. 1 от ЗПК и е прекратено производството по делото.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт. Поддържа се допустимост на предявения
отрицателен установителен иск, доколкото е различен спорният предмет, въведен от ищцата
с исковата молба в сравнение с предмета по развилото се заповедно производство по ч.г.д.№
3525/2020 г. по описа на РС Пловдив, като в последното не е повдигнат спор относно
недействителността на договор за потребителски кредит № 30033410584/05.07.2018 г.
Претендира се, че поисканата в настоящото производство защита от ищцата е различна от
предмета на делото в заповедното производство. Отправено е искане обжалваното
определение да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от „Профи Кредит България“ЕООД,
1
чрез юрисконсулт Р.И., с който жалбата се оспорва като неоснователна и се излагат
съображения в подкрепа на обжалваното определение. Моли се то да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Производството по г. д. № 12790/2021 г. по описа на РС Пловдив е образувано по
искова молба от А. В. Л., с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, срещу „Профи Кредит
България“ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният
помежду им договор за потребителски кредит № **********/05.07.2018 г., е
недействителен.
Във връзка с направено от ответника в срока за отговор възражение за
недопустимост на производството, с разпореждане № 21433/23.10.2021 г. е изискано и
приложено ч. г. д. № 3525/2020 г. по описа на РС Пловдив. От същото се установява, че със
заповед за изпълнение № 1877/13.03.2020 г., издадена по чл. 410 от ГПК, е разпоредено А.
В. Л. да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД сумите: 2121,57 лева – главница по
договор за потребителски кредит № **********/05.07.2018 г.; 489,79 лева – договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 26.02.2019 г. до 31.07.2019 г.; 43,74 лева –
обезщетение за забава за периода от 27.09.2018 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на
сумата, както и разноски по съразмерност в заповедното производство. За сумите 1239,42
лева – допълнително възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги и 40,00 лева –
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 10.02.2019
г. до 31.07.2019 г. заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено. С разпореждане от
24.09.2020 г., заповедният съд, като е приел, че срокът за подаване на възражение е изтекъл,
е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение.
Срещу така издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило на 28.04.2021
г. възражение по чл. 423 ГПК от А. В. Л., като с определение № 544/12.07.2021 г.,
постановено по в. ч. г. д. № 1441/2021 г. по описа на ОС Пловдив, същото не е прието.
С обжалваното сега определение е върната искова молба вх.№ 43383/02.08.2021 г.
по описа на РС Пловдив, подадена от А. В. Л. срещу „Профи Кредит България“ЕООД и е
прекратено производството по г. д. № 12790/2021 г. по описа на РС Пловдив. За да достигне
до този извод, първостепенният съд е приел, че с оглед влязлата в сила заповед за
изпълнение, издадена по ч. г. д. № 3525/2020 г. на РС Пловдив, са преклудирани фактите и
обстоятелствата относими към ликвидността и изискуемостта на вземането по нея,
включително и тези, относими към действителността на породилото го основание. Пороците
при сключване на договора за кредит са приети именно като такива и доколкото същите са
2
били налице към влизането в сила и предвид липсата на хипотези по чл. 424 от ГПК или
чл. 439 от ГПК, предявените претенции са приети за недопустими поради преклудирането
им с изтичане на срока за подаване на възражение.
Изводът на съда за недопустимост на предявения иск е правилен.
Съгласно трайно установената съдебна практика, включително цитирана и в
обжалваното сега определение, неподаването на възражение по чл. 414 от ГПК, оттеглянето
му или влизането в сила на положително съдебно решение по иска по реда на чл. 422 от
ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорване на
фактите, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането по нея след този момент
е възможно само в хипотезите на чл. 424 от ГПК (иск за оспорване на вземането на
основание факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на възражение) и чл. 439 от
ГПК (иск за оспорване на вземането на основание факти, настъпили след изтичането на
срока за подаване на възражение). Предявяването на иск по общия ред, извън така
посочените процесуални възможности е недопустимо. В противен случай, би се образувало
производство, в което процесуалните действия по установяване на твърдените факти да са
лишени от смисъл, тъй като не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на
влязлата в сила заповед за изпълнение, доколкото са били известни на длъжника преди
изтичането на срока за възражение.
Това се отнася и за хипотезата на предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от
ГПК (Определение № 616/10.07.2012 г. по ч. т. д. № 472/2012 г., II т. о. на ВКС).
В настоящия случай с предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.
1 от ГПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, търсената защита е отричането със сила на пресъдено
нещо на валидността на договора, въз основа на който, е била издадена заповедта за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Крайната цел е да се установи, че длъжникът по заповедното
производство не дължи, тъй като основанието, на което се претендира вземането, е
недействително. С исковата молба се оспорват факти и обстоятелства, относими към
ликвидността на установеното със заповедта за изпълнение вземане, доколкото се атакува
породилото го основание - договор за потребителски кредит № **********/05.07.2018 г., с
твърдение за неговата недействителност. Тези факти, съобразно твърденията в исковата
молба, са били налице преди изтичане на едномесечния срок за възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, но ищeцът не е спазил специалния ред за защита правата
си срещу документа, въз основа на който е издадена заповедта, предвиден в чл. 414, ал. 1 от
ГПК, а възражението му по чл. 423 от ГПК не е прието от съда (въпросът е разрешен по
окончателен начин с определение № 544/12.07.2021 г., постановено по ч. в. г. д. № 1441/2021
г. по описа на ОС Пловдив). Поради това след влизането в сила на заповедта по чл. 410 от
ГПК същите се явяват преклудирани. Липсва и позоваване на специалните хипотези на чл.
424 или чл. 439 от ГПК.
Налага се извод, че с предявения по общия ред установителен иск, ищецът цели
да отстрани последиците на добилата стабилитет заповед за изпълнение. Това обаче той се
домогва да направи не по установения в процесуалния закон начин и при наличие на
3
изчерпателно изброените за това предпоставки – с исковете по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от
ГПК, което обуславя и недопустимостта на настоящото производство.
Прякото позоваване на Конституцията на Република България, както и на
разпоредбата на чл. 5 от ГПК, която задължава съда при решаване на делата да осигури
точното прилагане на закона не променя изложеното до тук. Гражданите имат гарантирано
от закона право да търсят чрез съд защита на своите права и интереси, но в рамките на
законоуставените за това ред, срокове и предпоставки. Последните целят постигане на
процесуална дисциплина, стабилизиране на обществените отношения и гарантиране на
правната сигурност.
Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.4 ГПК, на въззиваемата страна
се дължат разноски в настоящото производство, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Същите
следва да бъдат определени в размер на 100,00 лева и присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9073/03.11.2021 г., постановено по г. д. №
12790/2021 г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА А. В. Л., ЕГН ********** от гр. П., бул. „П. ш.“№ ..., ет. ..., ап. ... да
заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Мотописта, бул. „България“№ 49, бл. 53е, вх. В, ет. 7, на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата от 100,00 лева (сто лева), представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по в.ч.г.д.№ 3150/2021 г. на ОС Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4