№ 4
гр. Разград , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20213300500012 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна жалба от Х. С. Ю., подадена от упълномощен адвокат, против
решение № 260050/1.12.2020г., постановено по гр.д. № 546/2020г. по описа на РС Кубрат, с
което са му наложени мерки за защита от домашно насилие по отношение на С. С. Ю.,
изразяващи се във въздържане от извършване на прояви на домашно насилие, отстраняване
от съвместно обитаваното жилище за срок от осемнадесет месеца и забрана да приближава
на разстояние по-малко от 150 метра ищцата, жилището, в което тя живее, местоработата и
местата за социален отдих на същата, за същия срок. Жалбоподателят счита решението за
неправилно и необосновано и излага твърдение за конфликтна ситуация, възникнала след
постановяване на съдебното решение. Моли съда да го отмени, като отхвърли предявената
молба за защита от домашно насилие. В съдебно заседание поддържа жалбата чрез
упълномощения адвокат.
В срока по чл.17 ал.4 ЗЗДН е постъпил писмен отговор от С. С. Ю., в който излага
твърдения относно факти и обстоятелства, предшестващи акта, определен от районния съд
като осъществяващ състава на домашно насилие. В съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
съда да потвърди решението на КРС.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: Страните по делото са брат и сестра. С.Ю.
живее в жилище в с.Беловец, ул.“Здравец“ №18 заедно със своето дете и родителите си.
1
Х.Ю. работел в чужбина, но в края на м.октомври, 2020г. се върнал в страната и заедно със
своето семейство се настанил в дома на родителите и сестра си.
В периода от 2.11.2020г. до 12.11.2020г. ответникът обиждал многократно ищцата,
възпрепятствал нейния достъп, както и достъпа на родителите му до банята в къщата,
прекъснал кабела за интернет, пускал силно музика през нощта. Вечерта на 11 ноември,
2020г. ответникът отново пуснал силно музика. Св.Х. му казала да я намали, но той я
заплашил и не се съобразил с молбата. Отишъл пред прозореца на С.Ю. с брадва и заплашил
и нея, че ще изпочупи всичко в къщата, че ще я изгони и че ще я заколи. Отново отправил
към нея и останалите живущи в къщата обидни думи.
Горните обстоятелства се установяват от разпита на свидетелите А.Х. – майка на
страните, Х.И. – тяхна съседка и декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН на ищцата. Св.И. заявява в
допълнение към възприетото от нея поведение на ответника, че ако същият е продължавал
да пуска всяка вечер силно музика, тя лично щяла да отиде в полицията да се оплаче от него.
Св.Х. е в еднакви родствени отношения с ищцата и ответника, обяснява, че обича и двамата.
Твърди обаче, че поведението на ответника, изразяващо се в гореописаните действия, не
може да се търпи. Съдът кредитира нейните показания като безпротиворечиви и отразяващи
непосредствено възприетите събития, настъпили в дома, в който живеят. Показанията й
кореспондират с останалите събрани доказателства – показанията на св.И. и декларацията по
чл.9 ал.3 ЗЗДН. Съдът приема за необорена нейната доказателствена сила съгласно чл.13
ал.3 ЗЗДН, доколкото ответникът не е събрал доказателства в процеса, които да опровергаят
нейното съдържание и да установят неговото твърдение, че тя, а не той е пускал силно
музика в тъмната част на денонощието.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Събраният доказателствен материал дава на окръжния съд основание за извод, че на
11.11.2020г. е осъществена проява на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН,
изразяваща се в принудително ограничаване на личния живот на С.Ю. посредством
нарушаване на спокойствието й през нощта и извършено психическо насилие посредством
отправените заплахи и обидни думи към личността й. В тази част въззивният съд споделя
изцяло направените от районния съд изводи за осъществен акт на домашно насилие.
Решението, с което е прието за установено, че на 11.11.2020г. е извършен акт на домашно
насилие от Х.Ю. спрямо С.Ю., е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въпреки, че е приел за разглеждане молбата на ищцата за извършен акт на домашно
насилие в продължение на периода от време от 2.11.2020г. до 11.11.2020г., районният съд в
диспозитива на решението е фиксирал датата 11.11.2020г. като момент на извършване на
акта. Липсва произнасяне в диспозитив за целия разгледан в мотивите на решението период,
но този пропуск не може да бъде отстранен служебно от въззивната инстанция, тъй като
липсва жалба в тази част от ищцата.
2
От друга страна, съдът е приел за установено в диспозитива на решението, че е
осъществен и акт на домашно насилие на 18.11.2020г. Молбата, с която е сезиран съдът, е
подадена от С.Ю. на 13.11.2020г., т.е. приетият от съда втори акт е настъпил в хода на
висящото първоинстанционно производство. Ищцата не го е включила в предмета на
търсената от нея съдебна защита. Районният съд се е произнесъл по непредявено искане и
решението в тази част се явява недопустимо, поради което следва да се обезсили и
производството в тази част да се прекрати.
Жалбоподателят не е изложил оплакване във въззивната жалба относно наложените
мерки като вид и продължителност, а съгл. чл.269 изр.2 ГПК въззивният съд е ограничен
само от посоченото в жалбата. Следва единствено да се отбележи при преценката за
видовете наложени мерки и тяхната продължителност обстоятелството, че ответникът е
осъществил психически тормоз над ищцата многократно и в продължителен период от
време преди приетия за установен акт на домашно насилие на 11.11.2020г. Освен това с
поведението си същият е нарушил спокойствието и на другите обитатели на къщата,
попадащи в кръга на неговото роднинско обкръжение, а и на живущите в близост съседи.
При това положение мерките и тяхната продължителност са адекватни на горните
обстоятелства, които следва да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността на ответника.
Фактът, че Х.Ю. има семейство, не влияе върху въпроса за определяне на мерките, тъй като
същият е заявил изрично, че неговото семейство се е преместило да живее при родителите
на съпругата му. Решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Обезсилва решение № 260050/1.12.2020г., постановено по гр.д. № 546/2020г. по
описа на РС Кубрат в частта, с която е прието за установено, че на 18.11.2020г. в с.Беловец,
ул.“Здравец“ № 18 е осъществен акт на домашно насилие спрямо С. С. Ю., поради неговата
недопустимост и прекратява съдебното производство в тази част.
Потвърждава решение № 260050/1.12.2020г., постановено по гр.д. № 546/2020г. по
описа на РС Кубрат, в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3