Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 23.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І- ви въззивен
брачен състав, в публично заседание на пети февруари през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Юлиана
Шулева, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска в. гр. дело № 8191 по
описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Б.Б., срещу решение № ІІІ- 17-276 от 13.08.2015
г., постановено по гр. д. № 63177/2014 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, в частта,
в която е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има
мъжа, както и в частта, с която съдът е посочил, че издръжката за децата е
определена от съд в САЩ. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно, несъобразено с доказателствата по делото, като
подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени
решението в обжалваната част и съдът да постанови друго, с което да определи
размера на издръжката, която бащата следва да заплаща за родените от брака деца.
Претендира заплащане на разноски.
Въззиваемата страна А.П.Б. оспорва изложеното в жалбата и моли
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено, като
законосъобразно и правилно. Претендира разноски.
А.П.Б. е подала въззивна жалба срещу решение № 2125 от 08.03.2016 г.,
постановено по гр. д. № 63177/2014 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, с което е
допълнено решение № ІІІ- 17-276 от 13.08.2015 г., постановено по гр. д. № 63177/2014
г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, с което съдът отхвърля искането/иска за издръжка
на децата от брака. Счита, че същото е недопустимо, но дори и да е допустимо, е
неоснователно. Излага съображения. Моли решението да бъде отменено и съдът да
постанови друго, с което да осъди бащата да заплаща месечна издръжка за децата
си в размера, определен от компетентния
съд в САЩ.
С отговора на въззивната жалба А.Б.Б. моли съдът да отхвърли въззивната
жалба.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК
от страни, имащи правен интерес от обжалването и е срещу подлежащи на въззивно
обжалване актове, които са валидни като цяло и допустими в обжалваните им части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено
следното:
С решение № ІІІ- 17-276 от 13.08.2015 г., постановено по гр. д. № 63177/2014 г., СРС,
ІІІ ГО, 117 състав е прекратил брака между А.Б.Б. и А.П.Б. по вина на мъжа,
предоставил е упражняването на родителските права по отношение на родените от
брака деца Л.А.Б. и В.А.Б. на майката, при която е определил местоживеенето им,
определил е режим на лични отношения на бащата с децата- с право на бащата да
ги взема/и задължение да ги връща/ всяка неделя от месеца от 8 часа до 20 часа;
за по три седмици през летата извън годишния отпуск на майката; за по три дни
през зимните и пролетните ученически ваканции, както и на вторите дни от
Коледните, Новогодишните и Великденските празници. В решението съдът е постановил,
че издръжката за децата е определена от съд в САЩ.
С
решение № 2125 от 08.03.2016 г., постановено по гр. д. № 63177/2014 г., СРС,
ІІІ ГО, 117 състав е допълнил решение №
ІІІ- 17-276 от 13.08.2015 г., постановено по гр. д. № 63177/2014 г. на СРС, ІІІ
ГО, 117 състав, като е отхвърлил искането/иска за издръжка на децата от брака.
Във въззивната жалба на А.Б.Б. е наведен довод, че решението на
първоинстанционния съд в частта за вината за развода не защитава гражданските
права на съпруга- абсурдно е да се твърди, че само защото е взел решение да се
прибере в родината си, същият има вина за разстройството на брака, още повече,
че е предлагал на съпругата си да го последва с децата и дори той да се грижи
за децата в България, ако съпругата му не може да се справя сама в САЩ.
Със събраните от първоинстанционния
съд гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите на страните К.К.и
З.И.не се доказаха твърдяните от всяка от тях брачни провинения на насрещната
страна, не се установява виновно поведение на нито една от страните, което да е
довело да дълбокото и непоправимо разстройство на брака. С установеното от
първоинстанционния съд поведение на съпруга – самоволно напускане на семейното
жилище, същият е нарушил разпоредбата на чл. 15 от СК, без да се ангажират доказателства
за наличие на важни причини за разделно живеене на съпрузите, като е
предизвикал фактическата раздяла между тях, дезинтересирайки се от грижите за
съпругата му и децата им. Настоящият съд напълно споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има мъжът.
Във въззивното производство не бяха
ангажирани доказателства, променящи убеждението на съда, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има съпругът, поради което решението в тази му част, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено
в сила.
Съгласно чл. 11 от КМЧП, българските съдилища
са компетентни по искове за издръжка освен в случаите по чл. 4, ал. 1 (уреждащ
общата компетентност на българските съдилища) и когато търсещият издръжка има
обичайно местопребиваване в Република България. Чл. 4, ал. 1 от КМЧП определя
международната компетентност на българските съдилища, когато ищецът е български
гражданин- т. 1 от посочената разпоредба, какъвто е настоящия случай- безспорно
установено е, че ищецът А.Б.Б. е български гражданин.
Чл. 87, ал. 2 от КМЧП предвижда когато
търсещият и дължащият издръжка са граждани на една и съща държава и дължащият
издръжка има обичайно местопребиваване в тази държава, да се прилага общото им
отечествено право. Представени са писмени доказателства, че дължащият издръжка-
А.Б.Б., е гражданин на Р. България, че търсещите издръжка- родените от брака
деца Л.А.Б. и В.А.Б. също са български граждани – последния- съгласно чл. 8 от
Закона за българското гражданство (български гражданин по произход е всеки, на
които поне единият родител е български гражданин).
По смисъла на КМЧП А.Б.Б. е с обичайно
местопребиваване в Р. България, тъй като при съобразяване разпоредбата на чл.
48, ал. 7 от КМЧП за определяне на това място съдът взе предвид обстоятелствата
от личен и професионален характер, които произтичат от намерението му да
създаде трайни връзки- да живее и да работи в Р. България, като в града, в
който се е установил, живее и неговата майка.
Гр. д. № 63177/2014 г., на СРС, ІІІ ГО, 117 състав
е образувано преди дело 15-3-02172-2 СЕА на Върховен съд на Вашингтон, Окръг
Кинг. С решението по дело 15-3-02172-2 СЕА на Върховен съд на Вашингтон, Окръг
Кинг е определена издръжка за родените от брака деца, като такава издръжка,
дължима от техния баща е била определена като привременна мярка и преди
постановяване на обжалваните в настоящото производство съдебни решения. Преди
постановяване на решение № ІІІ- 17-276 от 13.08.2015 г., постановено по гр. д.
№ 63177/2014 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав и на решение № 2125 от 08.03.2016
г., постановено по гр. д. № 63177/2014 г., СРС, ІІІ ГО, 117 състав, издръжка за
родените от брака на страните деца Л.А.Б. и В.А.Б. не е била определена с влязъл
в сила съдебен акт от Върховен съд на Вашингтон, Окръг Кинг. Приемайки
противното, Софийски районен съд е постановил неправилни съдебни актове, които
по реда на въззивното производство,
следва да бъдат отменени и настоящата инстанция следва да се произнесе по
съществото на спора за месечната издръжка на децата Л.А.Б. и В.А.Б. от техния
баща, на който не са предоставени за упражняване родителските права по
отношение на децата. Не са налице и условията за признаване и допускане на
изпълнението на решението по дело 15-3-02172-2 СЕА на Върховен съд на
Вашингтон, Окръг Кинг- чл. 117, ал. 4 от КМЧП (съдът не счита за необходимо да
изследва дали са налице и други пречки, визирани в чл. 117 от КМЧП, тъй като
посочената не може да бъде преодоляна).
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи- чл. 142, ал. 1 от СК. Като се ръководи от законните критерии, визирани в чл. 142, ал. 1 от СК, съдът счита, че за издръжката на детето Л.А.Б. са необходими месечно общо
около 2000 лв., от които бащата следва да поеме 1000 лв. месечно. До този размер съдът счита иска
за основателен и доказан и го уважава, като взе предвид и обстоятелствата,
че фактическите грижи по отглеждането и възпитанието на детето се осъществяват изцяло от майката, както и
съобразявайки точка 1 на Постановление № 5 от
Ръководейки се от посочените по- горе законови
критерии, съдът счита, че за месечната издръжка на детето В.А.Б. са необходими месечно общо 1700 лв., от които следва да поеме 850 лв. месечно. До този размер съдът счита иска за
основателен и доказан и го уважава, като в разликата му до
предявения размер от 1194,90 лв.- отхвърля иска, като неоснователен.
Издръжките се дължат от датата на
депозиране на исковата молба в съда- 19.02.2015 г., тъй като родителите
на децата не живеят заедно и майката полага грижи по отглеждането
и възпитанието на децата.
Във връзка с уважените искове за издръжка, бащата следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по сметката на СГС в размер на 2664 лв.
С оглед изхода на въззивното
производство и по арг. от чл. 329, ал. 2 от ГПК, на въззивника и въззиваема
страна А.Б.Б. не се дължат разноски.
Същият следва да бъде осъден да заплати на въззивницата и въззиваема страна А.П.Б.
направените деловодни разноски по делото в размер на 1800 лв.- платено възнаграждение за адвокат
във въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ ІІІ- 17-276 от 13.08.2015 г., постановено по гр. д. № 63177/2014 г. на СРС,
ІІІ ГО, 117 състав, в частта, в която съдът е посочил, че издръжката за децата
е определена от съд в САЩ, като в останалата му обжалвана част- относно вината
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака- ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО.
ОТМЕНЯ решение № 2125 от 08.03.2016 г., постановено
по гр. д. № 63177/2014 г. на СРС, ІІІ ГО, 117 състав, с което е допълнено решение
№ ІІІ- 17-276 от 13.08.2015 г., постановено по гр. д. № 63177/2014 г. на СРС,
ІІІ ГО, 117 състав, с което съдът отхвърля искането/иска за издръжка на децата
от брака, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Б.Б., с ЕГН********** да заплаща на Л.А.Б., с ЕГН**********- действаща лично и със съгласието на нейната майка А.П. Б., с ЕГН********** месечна издръжка в размер на 1000 лв., считано от 19.02.2015 г., заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на
правопроменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства, като искът в
разликата до пълния му предявен размер 1194,90 лв.- отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Б.Б., с ЕГН********** да заплаща на А.П. Б., с ЕГН**********- в качеството й на майка
и законен представител на малолетното дете В.А.Б., роден на *** г. месечна издръжка в размер на 850 лв., считано от 19.02.2015
г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
до настъпването на правопроменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства,
като искът в разликата до пълния му предявен размер 1194,90 лв.- отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Б.Б., с ЕГН********** да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2664 лв. за уважените искове за издръжка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно искането на А.Б.Б., с ЕГН********** за присъждане на разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Б.Б., с ЕГН********** да заплати на А.П. Б., с ЕГН********** сума в размер на 1800 лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.