№ 423
гр. Бургас, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100502245 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от „Атракт Груп“ ООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Равда, община Несебър, ул. „Несебър“
№ 5, представлявано от Йордан Бенев, чрез адвокат Снежана Енчева от АК –
Ямбол с адрес: гр. Ямбол, ул. „Жорж Папазов“ № 14, ап.403, против Решение
№ 260212 от 17.09.2021 г., постановено по гр. дело № 201/2021 г. по описа на
Районен съд – Несебър, с което съдът е приел за установено съществуването
на вземане в полза на „В и К“ ЕАД гр. Бургас против въззивника в размер на
230,63 лева, представляваща незаплатена стойност на доставена, отведена и
пречистена вода за обект, находящ се в с. Равда, ул. „Синева“ № 1, ет.3, Б-3,
ет.4, ап.И-4, ет.5, ап.Д-5 по издадени фактури за периода от 27.05.2019г. до
26.05.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 19.08.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 18,09 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 26.06.2019 г. до 13.03.2020г., за
които вземания е била издадена заповед по чл.410 от ГПК №312/21.08.2020г.,
постановена по ч.гр.д. №273/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
1
въззивното дружество, което намира същото за неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Твърди, че БРС е постановил съдебния си акт при груби
нарушения на процесуалния и материалния закон. Моли съда за отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да отхвърли претенцията, като
присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски. Счита, че не
дължи сумите, тъй като вече не е собственик на процесните апартаменти, като
твърди, че не е потребител на В и К услуги. Излага становище, че ищецът не е
доказал безспорно количеството, потребено от ответника вода, както и
неговата стойност, съответстващи на самостоятелните жилища и точните
показания на индивидуалните водомери включени във фактурите. При
справка се констатирало несъответствие между данните по приложените
справки и фактурите, като не съвпада броя на количеството потребени кубици
по справките с количеството фактурирани кубици по фактурите. Счита, че
изводите на съда не се подкрепят от събраните доказателства и показват, че
постановения съдебен акт е необоснован и неправилен, постановен в
противоречие със събраните по делото доказателства. Моли съда да задължи
ищеца да представи изцяло окомплектованите преписки за деклариране на
собствеността на абонатния номер, както и всички подадени документи за
промяна на партидата. На основание чл.192 от ГПК моли съдът да разпореди
новите собственици на апартаментите да предоставят наличните при тях
документи свързани със заявената промяна на партидите, както и платежни
документи за заплатени услуги за промяна на партидите.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„В и К“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал
Владимир Вазов“ № 3, ЕИК *********, представлявано от гл. юрисконсулт
Десислава Златева, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и
моли съда да я остави без уважение като потвърди първоинстанционното
решение. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, като
оспорва твърденията във въззивната жалба. Противопоставя се на искането за
събиране на нови доказателства. Моли съда да потвърди обжалвания акт.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред НРС е с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално, в рамките на проведено заповедно производство по
реда на чл.410 от ГПК, въззиваемата страна „В и К“ ЕАД се е снабдила със
заповед за изпълнение на парично задължение, като е издадена заповед №312
от 21.08.2020 г. по ч.гр.д. №673/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър, с
която е разпоредено въззивникът – длъжник да заплати на „В и К“ ЕАД сума в
размер на 260,63 лева, представляваща цената на доставена питейна вода и
отвеждане на отпадъчни води за периода 15.09.2018 г. – 26.05.2020г. за
обекти, находящи се в с. Равда, ул. „Синева“ № 1, ет.3, ап. Б-3; ет.4, ап.И-4;
ет.5, ап.Д-5, ведно със законната лихва върху главницата от 19.08.2020 г. до
изплащане на вземането, сумата от 18,09 лева – общ размер на мораторните
лихви върху отделните периодични плащания, начислен общо за периода
26.06.2019 г. – 13.03.2020 г., сума в размер на 25 лева – представляваща
разноски за платената д.т. и сума в размер на 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. След подадено възражение по чл.414 от ГПК въззиваемата
страна е предявила искова молба пред НРС, която е предмет на исково
производство по чл.422 от ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, НРС е счел, че въззивникът е
длъжник по делото, тъй като са му предоставени В и К услуги и липсват
данни претендираната сума от 260,63 лева и изтекла лихва от 18,09 лева да е
заплатена. Позовал се е на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги /ЗРВКУ/, както и на чл.9а от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, за това, че
последващите приобретатели на процесните апартаменти не са поискали
промяна на партидата. От извършените по делото съдебно-техническа и
съдебно-икономическа експертизи се установява, че трите апартамента са
отчитани два пъти годишно с мобилно устройство. Установен е принципа на
работа на устройството и начина на отчитане на потребената ел.енергия.
икономическата експертиза е установила, че счетоводството на „В и К“ ЕАД е
водено редовно по отношение осчетоводяване на задълженията по процесните
фактури. Счетоводната експертиза е посочила, че процесните фактури са
издадени през 2019 и 2020 год., с период на потребление през 2018, 2019 и
2020 год. С нарочна молба вх.№263522/25.05.2021 г. „В и К“ ЕАД е
3
конкретизирал отделните главници и лихви по представените фактури.
Представените с отговора на исковата молба от въззивното дружество
доказателства установяват, че с нотариален акт №**, том *, нот.дело №
***/**** г. на нотариус с № 208 на НК апартамент № И-4 е продаден на
физически лица от Р. Ф.; с нотариален акт №***, том *, нот.дело № ****/****
г. апартамент № Б-3 също е продаден на физическо лице от Р. Ф..
Представено е и постановление за възлагане на недвижим имот от 11.09.2019
г., по силата на което апартамент Д-5 е възложен на В. У. – гражданин на Р.
Ф..
С оглед на така представените по делото доказателства, настоящата
съдебна инстанция намира, че първоинстанционния съд е установил правилно
фактическата обстановка по делото, но на практика е приложил неправилно
материалния закони и е достигнал до изводи, които не се споделят от
настоящия съд. Съгласно чл.3, т.2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и ЗРВКУ - §1,
т.2 от допълнителните разпоредби, потребители са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги, включително в етажна собственост. В този
смисъл, до предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК – 20.08.2020 г., въззивникът не е бил собственик на
процесните апартаменти. В тази връзка ищецът по делото не е установил по
надлежния ред пасивната материално-правна легитимация на ответника,
което на практика води до неоснователност на предявената претенция.
Съгласно чл.9а от Наредба №4 промяната на носителя на правото на
собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие
спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия, на която разпоредба се е позовал
първоинстанционния съд, има отношение към персоналното издаване на
фактури за дължими суми, но не може да дерогира предвиденото в ЗРВКУ, в
§1 от допълнителните разпоредби, в който е посочено кои лица имат
качеството на потребители. По отношение на процесните 3 апартамента, за
които са издадени фактури от „В и К“ ЕАД, липсват данни въззивникът да
притежава право на собственост, респективно да е наемател на обектите,
което е условие за удовлетворяване на претенцията на въззиваемото
дружество. Това налага обжалваното решение да бъде отменено. Въззивникъ
4
е поискал присъждане на разноски по делото, но данни за направени такива,
както и за представен списък по чл.80 от ГПК по делото липсват и поради
това такива не се дължат.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260212 от 17.09.2021 г., постановено по гр.
дело № 201/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В и К“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“ №
3, представлявано от гл. юрисконсулт Десислава Златева, против „Атракт
Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Равда,
община Несебър, ул. „Несебър“ № 5, представлявано от Йордан Бенев, чрез
адвокат Снежана Енчева от АК – Ямбол с адрес: гр. Ямбол, ул. „Жорж
Папазов“ № 14, ап.403, искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.89 и чл.86 от ЗЗД, че „Атракт Груп“ ООД дължи на „В и К“ ЕАД сума в
размер на 260,63 лева, представляваща незаплатена стойност на доставена,
отведена и пречистена вода за обект, находящ се в с. Равда, ул. „Синева“ № 1,
ет.3, Б-3, ет.4, ап.И-4, ет.5, ап.Д-5 по издадени фактури за периода от
27.05.2019г. до 26.05.2020г., с отчетен период по фактурите от 15.09.2018 г.
до 26.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
19.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от
18,09 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.06.2019 г. до
13.03.2020г., за които вземания е била издадена заповед по чл.410 от ГПК
№312/21.08.2020г., постановена по ч.гр.д. №273/2020 г. по описа на Районен
съд – Несебър.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6