Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 20.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 12381 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
79484 от 30.04.2020 г. по гр.д. № 89462/2017 г., СРС, 26-с-в, е признато за
установено, на основание чл. 422 ГПК, че АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ дължи
на „Б.В.И.Г.“ ЗАД сумата от 8053 лв. –
представляващо регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени на МПС „Тойота Айго” с рег. N *******от
настъпило на 08.03.2017 г. на АМ „Люлин“ ПТП – удар в намираща се на пътното
платно скала, ведно със законната лихва върху главницата от 15.08.2017 г. до
окончателното й погасяване, както и сумата от 175,51 лева законна лихва за
забава за периода 09.05.2017 г. – 14.08.2017 г., като е отхвърлил иска до
пълния предявен размер от 10 039,20 лв. като неоснователен. Със същото
решение е отхвърлен предявеният от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ срещу „А.“
ЕАД, обратен иск за заплащане на сумата от 8053 лв. – представляващо регресно
вземане за изплатено обезщетение за вредите, причинени на МПС „Тойота Айго“ от
настъпило на 08.03.2017 г. на АМ „Люлин“ ПТП – удар в намираща се на пътното
платно скала, ведно със законната лихва върху главницата от 15.08.2017 г. до
окончателното й погасяване, както и сумата от 175,51 лева законна лихва за
забава за периода 09.05.2017 г. – 14.08.2017 г. С постановеното решение АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА е осъдена да заплати на „Б.В.И.Г.“ЗАД разноски в размер
на 2 125,20 лв., съобразно уважената част.
Решението е
постановено при участие на подпомагаща страна „А.“ ЕАД на страната на ответника
– АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен иска за сумата от 8
053 лв. и в частта, с която е отхвърлен обратния иск срещу „А.“ ЕАД е
депозирана въззивна жалба от ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“. Изложени
са доводи, че решението е неправилно, постановено в противоречие със събраните
по делото доказателства, в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Заявено е, че не са представени действащите Общи
условия на застрахователното дружество
към момента на настъпване на ПТП – 08.03.2017 г. – и сключения
застрахователен договор - 07.02.2017 г. Заявява,
че протоколът за ПТП № 1654769 от 08.03.2017 г. е съставен в противоречие с чл.
179 ГПК, тъй като е непълен и няма доказателствена сила относно ПТП, след като полицейският
служител не е присъствал по време на инцидента. Освен това протоколът не бил
подписан от ответника, като не се ползвал с материална доказателствена сила. Препятствието
не било описано в протокола, както и метеорологичните условия и това дали
водачът се е съобразил с тях. Не е представен снимков материал. Заключението на
вещото лице не може да служи като доказателство. Плащането от страна на
застрахователя не означавало настъпване на застрахователното събитие. Няма доказателства,
за това че водачът е тестван за алкохол. Вредите може да се дължат на
овехтяване на автомобила. Полицата не съдържала необходимите реквизити. Счита,
че „А.“ ЕАД носи отговорност за поддържане на пътищата и е налице договорно
неизпълнение на задълженията й във връзка с това.
Отправя
искане за отмяна на решението в посочената обжалвана част и отхвърляне в цялост
на главните искове, като неоснователни, съответно – за уважаване на предявените
обратни искове и присъждане на разноски. При условията на евентуалност отправя
искане за уважаване на възражението на съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на пострадалия и определяне на обезщетение при отчитане на неговия
принос.
Въззиваемата
страна „Б.В.И.Г.“ЗАД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба,
като неоснователна. Поддържа,
че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Заявява, че в производството са доказани
всички предпоставки за уважаване на иска, чрез
събраните доказателства. Претендира разноски.
Третото лице
помагач и ответник по обратния иск „А.“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба,
в който изразява становище, че решението на СРС в частта на отхвърляне на
предявените срещу него обратни искове е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено. В частта на уважаване на исковете срещу АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“
поддържа, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Заявява, че в
производството не е доказано, че е настъпило ПТП. Счита, че в договора за
възлагане на обществена поръчка от 01.12.2016 г. сключен между „А.“ ЕАД и АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ не са предварително определени задълженията му, а същите
/дейностите/ се възлагали отделно на база месечни, допълнителни и извънредни
задания /чл.5 от договора/. С оглед на това в случая не е налице неизпълнение
на задължения по договора, доколкото не е имал задължение да поддържа състоянието
на пътя и пътните принадлежности в посочения участък за посочения период.
Подадена е
частна жалба от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ срещу Определение № 186184 по
гр.д. № 89462/2017 г., с което е отхвърлено искането по чл.248 ГПК за изменение
на постановеното от СРС решение на 30.04.2020 г. в частта на разноските. Заявява, че определението е неправилно и
следва да бъдат присъдени разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
В срока е подаден
отговор на частната жалба от „Б.В.И.Г.“ ЗАД, с която счита, че определение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, а частната жалба -оставена
без уважение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
За да уважи
главният иск със законните последици първоинстанционният съд е приел следното:
Между ищеца „Б.В.И.Г.“
ЗАД, като застраховател и застрахования „С.Б.“ ЕООД е бил сключен договор за имуществена
застраховка „Каско“, по силата на който застрахователят се е задължил да
покрие, имуществени вреди, които би претърпяло застрахованото лице като
собственик на МПС „Тойота Айго” с рег. № ******за периода от 12.02.2017 г. до
12.02.2018 г. Приел, че на посочената дата 08.03.2017 г. около 09:30 автомобил
„Тойота Айго” с рег. № ******при движение по АМ Люлин, 6 км София се ударил в необезопасена
и несигнализирана паднала скала на пътното платно. Във връзка с обезщетяване на
настъпилите вреди на автомобила, в ищцовото дружество била заведена щета,
изготвен бил опис на щетите и за причинените щети на автомобила била определена
сумата от 10009,20 лв., като застрахователно обезщетение. От приетата по делото пред първата инстанция САТЕ
бил изяснен механизмът на
пътно-транспортното произшествие, описан в исковата молба, като събраните в производството доказателства
съответстват на
нанесените на застрахования лек автомобил и описани от застрахователя щети,
като последните са в пряка причинна връзка с произшествието. Размерът на
причинените вреди според заключението възлиза на 8053.00 лв., до който размер съдът е уважил главния иск. С
постановеното решение съдът е приел, че с настъпилото ПТП е възникнало
застрахователното събитие, като застрахователят е следвало да покрие
застрахователния риск. Приел е, че са осъществени предпоставките на чл. 45 вр.
чл. 49 ЗЗД, тъй като републиканските пътища са изключителна държавна собственост,
като за поддръжката им носи отговорност ответника. Съответно разпоредбата на чл.167,
ал.1 ЗДП предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. Необозначеното препятствие, което в случая е причина
за ПТП, е доказателство за неизпълнение на задължението си.
По предявения от
ответника обратен иск съдът е приел, че ищецът не е възложил на „А.“ ЕАД дейността по поддържане на пътищата, като третото
лице-помагач не носи отговорност за поддържането им.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Доказателствената
стойност на протоколите за ПТП е посочена в становището на съда изразено в Решение
№15 от 25.07.2014 г по т.д. № 1506/2013 г, ТК, І ТО на ВКС, което се възприема
от настоящия състав. Посочено е, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно
лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление. В този смисъл са е и изразените становища в решение
№ 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012
г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. В същите е предвидено, че ако
протоколът за ПТП е съставен след посещение на място отстоянието във времево
отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо
момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на
релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола
за ПТП.
В протокола за ПТП е
записано, че на 08.03.2017 г. около 7:30 часа, лек автомобил „Тойота Айго“ с
рег. № ****** се движи по АМ „Люлин“ с посока от гр. Перник към гр. София и в
района на 6 км, настъпва съприкосновение със скална маса. В случая в съставения
протокол за ПТП е описано, че произшествието е настъпило по тъмно, през нощта,
поради което описанието на мястото и начина на настъпване на ПТП е направено
при съобразяване с тази обстановка, т.е. в пълнота според дадените
обстоятелства. Твърденията на въззивника за управление с несъобразена скорост
от страна на водача на автомобила, съответно - за употреба на алкохол по време
на управление или за извършване на други неконкретизирани нарушения на ЗДвП от
страна на водача на МПС не са доказани в производството, поради което с оглед
правилата на чл.154 ГПК се явяват неоснователни. Идентичен извод се налага и са
изложените доводи за настъпване на ПТП при различна фактическа обстановка без
проведено доказване.
От своя страна причинно-следствената
връзка между установеното неизпълнение на вменено нормативно задължение и
претърпените вреди, се установява от приетото заключение на авто-техническата
експертиза и останалите доказателства приети пред първата инстанция. Доказани
са всички предпоставки на процесната регресна отговорност, включително
предпоставките на гаранционната деликтна отговорност на ответника като лице,
което трябва да поддържа АМ “Люлин“ в безопасно състояние.
Съгласно чл.411 КЗ с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне".
Предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са: 1)
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2) в
изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение; 3) отговорност на ответника за вредите по чл.49 ЗЗД.
Според чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. За да
бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическо лице-пряк изпълнител на работата с необходимите елементи:
деяние, вреда-имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
вредата, противоправност и вина; не е необходимо да се установяват конкретните
лица, осъществили деянието (така-ППВС№7/1959 г. на ВС, т.7), а само качеството
им на изпълнители на възложена работа; 2) вредите да са причинени от изпълнителя
при или по повод извършването на възложената му работа-чрез действия, които
пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се
изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила
или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение
на самата работа, но са пряко свързани с него (така -ППВС № 9/1966 г.). Когато
обаче отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД като възложител се ангажира не за
активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-неизпълнение на
задължение за осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата
претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице,
имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия
случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя
и дали процесиите вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Въззивната инстанция
намира, че е осъществен фактическия състав на чл.49 ЗЗД-противоправно деяние,
което да е извършено виновно от натоварени от ответника лица. Твърдяното
противоправно деяние е наличие на необезопасен и необозначен участък (необезопасена
и несигнализирана скална маса на пътното платно), навлизайки в които се
реализира процесното ПТП от застрахованото при ищеца МПС.
Правилно СРС е отхвърлил
и предявения обратен иск от ответника срещу подпомагащата страна. Съгласно чл.5
от договор за обществена поръчка №РД-33-4 от 29.05.2015 г. дейностите по
поддържане на пътя се извършват след изрично възлагане с месечни, допълнителни
и извънредни задания. Няма данни на третото лице да са възлагани дейности по
премахване на процесното препятствие от пътя. Напълно произволни са
тълкуванията от страна на въззивника на чл.12 ал.5 и ал.7 от посочения договор,
като и в тези разпоредби е посочено, че задълженията се изпълняват съобразно
останалите клаузи на договора т.е. след съответната заявка.
По частната жалба съдът
намира следното:
С молба от 27.08.2018 г.
ответникът е претендирал всички сторени от него разноски да му бъдат присъдени.
С решението си съдът е отхвърлил частично предявените искове, като съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК на ответникът следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., като съобразно отхвърлената част на
ответника следа да бъдат присъдени 19,56 лв. – разноски в първоинстанционнното
производство. В заповедното производство юрисконсултското възнаграждение е в
размер на 50 лв., като с оглед отхвърлената част от иска следва да бъде
присъдена сумата от 9,78 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора
на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски. На въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени претендираните от нея разноски в размер на 686,54 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 79484 от 30.04.2020 г. по гр.д. № 89462/2017 г., СРС, 26-с-в, в
частта, с която е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК вр. чл.411 КЗ и чл.49 ЗЗД, че АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ дължи на „Б.В.И.Г.“ ЗАД сумата от 8053 лв. –
представляващо регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени на МПС „Тойота Айго” с рег. N *******от
настъпило на 08.03.2017 г. на АМ „Люлин“ ПТП – удар в намираща се на пътното
платно скала, ведно със законната лихва върху главницата от 15.08.2017 г. до
окончателното й погасяване, както и сумата от 175,51 лева законна лихва за
забава за периода 09.05.2017 г. – 14.08.2017 г., както и в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен предявеният от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“
срещу „А.“ ЕАД, обратен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД иск за заплащане на сумата от
8053 лв. – представляващо регресно вземане за изплатено обезщетение за вредите,
причинени на МПС „Тойота Айго“ от настъпило на 08.03.2017 г. на АМ „Люлин“ ПТП
– удар в намираща се на пътното платно скала, ведно със законната лихва върху
главницата от 15.08.2017 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от
175,51 лева законна лихва за забава за периода 09.05.2017 г. – 14.08.2017 г.
ОТМЕНЯ Определение № 186184 по по гр.д. № 89462/2017
г., СРС, 26-с-в, с което е отхвърлено искането на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ за изменение на Решение № 79484 от 30.04.2020 г. по гр.д. №
89462/2017 г., СРС, 26-с-в, в частта за
разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 79484 от 30.04.2020 г. по гр.д. № 89462/2017 г., СРС, 26-с-в,
в частта на разноските, като ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ ЗАД да
заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ сумата от 19,56 лв. – разноски
в първоинстанционнното производство и сумата от 9,78 лв. – разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“да заплати на „Б.В.И.Г.“ ЗАД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 686,54 лв. -разноски за въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участие на подпомагаща страна „А.“ ЕАД на страната на ответника
– АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал. 3, пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.