Решение по дело №231/2024 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 2439
Дата: 14 август 2024 г. (в сила от 14 август 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247200700231
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 2439

Русе, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - III състав, в съдебно заседание на тридесет и първи юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ

При секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИАН ВАСИЛЕВ административно дело № 20247200700231 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 95, ал.1 от ДОПК(Данъчно-осигурителен процесуален кодекс).

Делото е образувано след постъпила жалба от „РС Строй“ ЕООД, представлявано от управителя Р. И. С., действащи чрез адвокат-пълномощник В. М., АК-Русе. Жалбата е насочена против решение №49/19.02.2024г., издадено от врид Директор на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. №2784/06.02.2024г., срещу решение за оттегляне №180088310940 от 30.11.2023г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 01.09.2023г. до 15.12.2023г., по отношение на лицето Б. Ю. М..

В Административен съд – Русе освен посоченият номер дело са образувани още и административни дела №№232/2024 г., 233/2024 г., 234/2024 г., 235/2024 г., 236/2024 г., 237/2024 г., всички по описа на Административен съд – Русе, всички образувани по жалби на „РС Строй“ ЕООД срещу орган по приходите в ТД на НАП – Варна и всички с предмет оспорване по чл. 94 и сл. от ДОПК. Всички те бяха прекратени и присъединени към настоящото адм. дело №231/2024 г. по описа на АдмС – Русе.

Административно дело №232/2024г. по описа на АС-Русе е образувано след постъпила жалба от „РС Строй“ ЕООД, представлявано от управителя Р. И. С., действащи чрез адвокат-пълномощник В. М., АК-Русе. Жалбата е насочена против решение №48/19.02.2024г., издадено от врид Директор на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. №2789/06.02.2024г., срещу решение за оттегляне №180088310939 от 30.11.2023г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 01.09.2023г. до 15.12.2023г., по отношение на лицето С. Я. Е..

Административно дело №233/2024г. по описа на АС-Русе е образувано след подадена жалба от „РС Строй“ ЕООД, чрез адвокат-пълномощник В. М. от АК-Русе. Жалбата е срещу решение №47/19.02.2024г на Директор на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без уважение жалба срещу решение за оттегляне на удостоверение по чл.88, ал.2 ДОПК № 180083310945/30.11.23г. издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 01.09.2023г. до 15.12.2023г., по отношение на лицето Д. С. С..

Административно дело №234/2024г. по описа на АС-Русе е образувано по повод жалба на „РС Строй“ ЕООД, чрез адвокат-пълномощник В. М. от АК-Русе, против решение № 55/21.02.2024г на директор на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалба срещу решение за оттегляне на удостоверение по чл.88, ал.2 ДОПК № 180088311057/30.11.23г. на инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 05.09.2023 г. до 15.12.2023 г., по отношение на лицето Д. П. Т..

Административно дело №235/2024г. по описа на АС-Русе е образувано по жалба на „РС Строй“ ЕООД, уточнена с молба вх.№2129 от 15.04.2024 г. по описа на АС-Русе досежно предмета на оспорване и искането до съда, подадени чрез процесуален представител - упълномощения адвокат В. М. от АК-Русе. Оспорва се Решение за оттегляне на удостоверение по чл.88, ал.2 ДОПК № 180088311058/30.11.2023 г. за периода 05.09.2023 г. до 15.12.2023 г. по отношение на П. Д. Д., издадено от орган по приходите в ТД на НАП Варна, потвърдено с Решение № 52/21.02.2024 г. на директор на ТД на НАП Варна.

Административно дело №236/2024г. по описа на АС-Русе е образувано по жалба на „РС Строй“ ЕООД, чрез адвокат-пълномощник В. М. от АК-Русе, против решение № 52/21.02.2024г на директор на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалба срещу решение за оттегляне на удостоверение по чл.88, ал.2 ДОПК № 180088311112/30.11.23г. издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 25.09.2023 г. до 15.12.2023 г., по отношение на лицето Т. Н. Т..

Административно дело №237/2024г. по описа на АС-Русе е образувано по жалба на „РС Строй“ ЕООД, чрез адвокат-пълномощник В. М. от АК-Русе, против решение № 54/21.02.2024г на директор на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалба срещу решение за оттегляне №180088311113 от 30.11.2023 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 25.09.2023 г. до 15.12.2023 г., по отношение на лицето Н. М. Н..

Жалбоподателят счита, че така направеното частично и/или пълно оттегляне по докладваните по-горе решения на органа по приходите на издадените удостоверение А1 за съответния период по отношение на лицата Б. Ю. М., С. Я. Е., Д. С. С., Д. П. Т., П. Д. Д., Т. Н. Т. и Н. М. Н. е било неправилно и незаконосъобразно извършено.

Неправилно било и решението на директора на ТД на НАП – Варна да отхвърли жалбата срещу това оттегляне на тези удостоверения, по повод което твърдение в жалбите, по които са образувани административни дела №231, №№232/2024 г., 233/2024 г., 234/2024 г., 235/2024 г., 236/2024 г., 237/2024 г., всички по описа на Административен съд – Русе се изразяват обстойни доводи за незаконосъобразност на актовете на администрацията в НАП.

Претендира се нищожност на извършеното оттегляне на издадените удостоверение А1, тъй като не е била спазена процедурата по възобновяване, която е разписана в АПК за такива хипотези. И поради причина, че по отношение на четири броя дела - №№234/2024 г., 235/2024 г., 236/2024 г., 237/2024 г., органът по приходите е приел, че удостоверения А1 са оттеглени частично, но на практика, удостоверенията са оттеглени изцяло за периода, за който са издадени. Адвокатът на оспорващото дружество счита, че досежно цитираните дела решенията за оттегляне са нищожни, поради противоречие между мотиви и диспозитив.

На следващо място се релевират доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение и на материалния закон, основания за незаконосъобразност на оспорените административни актове по всички тези дела.

Всичко това се поддържа както в жалбите, с които е сезиран съда, така и в съдебна зала и в допълнителни писмени бележки по спора. Допълнителен аргумент в подкрепа на основанията за оспорване процесуалният представител на „РС Строй“ ЕООД, адвокат-пълномощник В. М. намира в заключението по назначената и приета без възражение съдебно-счетоводна експертиза.

Иска се обявяване на нищожност на част от оспорените решения за оттегляне – предмет на дела №№234/2024 г., 235/2024 г., 236/2024 г., 237/2024 г. по описа на АС-Русе, както следва : 1. Решение за оттегляне №180088311057 от 30.11.2023 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 05.09.2023 г. до 15.12.2023 г., по отношение на лицето Д. П. Т.; 2. Решение за оттегляне №180088311058 от 30.11.2023 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 05.09.2023 г. до 15.12.2023 г., по отношение на лицето П. Д. Д.; 3. Решение за оттегляне №180088311112 от 30.11.2023 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 25.09.2023 г. до 15.12.2023 г., по отношение на лицето Т. Н. Т.; 4. Решение за оттегляне №180088311113 от 30.11.2023 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 25.09.2023 г. до 15.12.2023 г., по отношение на лицето Н. М. Н..

Такава се иска и по отношение на 1. Решение за оттегляне №180088310940 от 30.11.2023 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 01.09.2023 г. до 15.12.2023г., по отношение на лицето Б. Ю. М.; 2. Решение за оттегляне №180088310942 от 30.11.2023 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 01.09.2023 г. до 15.12.2023 г., по отношение на лицето С. Я. Е. и 3. Решение за оттегляне №180088310945 от 30.11.2023 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 01.09.2023 г. до 15.12.2023 г., по отношение на лицето Д. С. С., които са предмет на административни дела №231, №№232/2024 г., 233/2024 г. по описа на съда за 2024г.

Претендира се отмяната на всички решения за оттегляне като незаконосъобразни, ако съдът не приеме тезата за тяхната нищожност.

Претендира се присъждането на направените деловодни разноски, както за внесените държавни такси за всяко едно от делата, така и за депозита за вещо лице по назначената и приета без възражение съдебно-счетоводна експертиза. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по всяко едно от присъединените дела, за което е приложен списък и доказателства за извършено заплащане на направените разноски.

Ответникът по жалбата – старши/главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Русе, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Поддържа становище, че правилно са били оттеглени издадените удостоверения А1. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение срещу прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение с аргумент, че всички дела са присъединени към дело №231/2024г. и че случаите са идентични във всички решения. Така според представителя на ответника би следвало да бъдат присъдени разноски като за едно дело.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и като съобрази заключението на назначената и приета без възражение съдебно-счетоводна експертиза и след направената проверка за законосъобразност, намира жалбите за процесуално допустими, като подадени в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Фактите :

На 24.07.2023 г. от „РС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Р. И. С. било подадено искане компетентната териториална дирекция на НАП за издаване на Удостоверение А1 за приложимо законодателство за периода 24.07.2023 г. - 15.12.2023 г. за лицето Б. Ю. М. по повод командироването му в Австрия, за лицето С. Я. Е., отново за командироване в Австрия за същия период - 24.07.2023 г. - 15.12.2023 г. и за лицето Д. С. С. за командироване в Австрия за периода 24.07.2023 г. - 15.12.2023 г.

След извършена проверка на представените документи от компетентния АО било установено наличието на предпоставки за издаване на исканите удостоверения. Издадени били Удостоверение А1 под №180088310940 от 03.08.2023 г. касателно Б. М., Удостоверение А1 под №180088310942 от 03.08.2023 г. досежно [населено място] и Удостоверение А1 под №180088310945 от 03.08.2023 г., за лицето Д. С..

На 05.09.2023 г. от „РС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Р. И. С. било подадено искане за издаване на Удостоверение А1 за приложимо законодателство за лицето Д. П. Т. за командироване в Австрия за периода 05.09.2023 г. - 15.12.2023 г. На същата дата е подадено искане и за издаване на Удостоверение А1 за приложимо законодателство за лицето П. Д. Д. за командироване в Австрия за периода 05.09.2023 г. - 15.12.2023 г., за лицето Т. Н. Т. за командироване в Австрия за периода 05.09.2023 г. - 15.12.2023 г. и за лицето Н. М. Н. за командироване в Австрия за периода 05.09.2023 г. - 15.12.2023 г.

След извършена проверка на представените документи от компетентния АО било установено наличието на предпоставки за издаване на исканите удостоверения. Издадени били Удостоверение А1 с №180088311057 от 03.10.2023 г. досежно Д. Т., Удостоверение А1 с №180088311058 от 03.10.2023 г. по отношение П. Д., Удостоверение А1 с №180088311112 от 03.10.2023 г. за лицето Т. Т. и Удостоверение А1 с №180088311113 от 03.10.2023 г. за Н. Н..

С цел превенция относно нарушаване на осигурителното законодателство, водещо до невнасяне на осигурителни вноски от работодатели, изпращащи лица на работа в други държави-членки на ЕС, бил осъществен последващ контрол на издадените удостоверения за приложимо законодателство (А1) в периода юли-септември 2023 г. приключил с доклад изх.№4117#23 от 17.10.2023 г. Била възложена проверка на органа, издал Удостоверения А1. Тази проверка касаела всички поискани и издадени по искане на „РС СТРОЙ“ ЕООД Удостоверения А1 за процесния период - юли-септември 2023 г.

След проверка в базата данни от страна на органа по приходите било установено, че след 01.09.2023г. работодателят „РС СТРОЙ“ ЕООД не отговарял на едно от въведените с чл. 12, §1 от Регламент 883/2004 задължителни условия, при които удостоверението е било издадено, а именно - обичайно осъществяване на дейност на територията на изпращащата държава - България.

Мотивите за този извод проверяващите намерили след следната проверка :

При преглед на данните в информационната система на НАП установили, че „РС СТРОЙ“ ЕООД е в трудови правоотношения /в качеството на работодател/ с 21 лица, от които 12 били изпратени да извършват работа изцяло на територията на Австрия, 8 - били неплатен отпуск. Това било констатирано съгласно данните от подадената от дружеството декларация обр. 1 по реда на Наредба №Н-13/2019 г. за месец септември 2023 г. За месец октомври нямало подадена декларация обр. 1 към момента на проверката. При така установеното, органът по приходите приема, че след 01.09.2023 г. само едно от наетите лица е полагало труд на територията на България, с което броят на работниците в приемащата държава /Австрия/ значително превишавал броя на работниците в изпращащата държава /България/.

На следващо място, съгласно подадените дневници за продажби към справките-декларации по ЗДДС било установено, че до октомври 2023 г. „РС СТРОЙ“ ЕООД с ЕИК ********* нямало декларирани продажби извън територията на България.

Тази установена от орган по приходите промяна в обстоятелствата, въз основа на които са издадени Удостоверение А1 под №180088310940 от 03.08.2023 г. касателно Б. М., Удостоверение А1 под №180088310942 от 03.08.2023 г. досежно [населено място] и Удостоверение А1 под №180088310945 от 03.08.2023 г., за лицето Д. С., Удостоверение А1 с №180088311057 от 03.10.2023 г. досежно Д. Т., Удостоверение А1 с №180088311058 от 03.10.2023 г. по отношение П. Д., Удостоверение А1 с №180088311112 от 03.10.2023 г. за лицето Т. Т. и Удостоверение А1 с №180088311113 от 03.10.2023 г. за Н. Н., дало основание за орган по приходите да реши, че е налице основание за частично оттегляне на издадените удостоверения.

Били издадени : 1. Решение за оттегляне №180088310940 от 30.11.2023г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 01.09.2023г. до 15.12.2023г., по отношение на лицето Б. Ю. М.; 2. Решение за оттегляне №180088310939 от 30.11.2023г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 01.09.2023г. до 15.12.2023г., по отношение на лицето С. Я. Е.; 3. Решение за оттегляне на удостоверение по чл.88, ал.2 ДОПК № 180083310945/30.11.23г. издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 01.09.2023г. до 15.12.2023г., по отношение на лицето Д. С. С.; 4. Решение за оттегляне на удостоверение по чл.88, ал.2 ДОПК № 180088311057/30.11.23г. на инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 05.09.2023 г. до 15.12.2023 г., по отношение на лицето Д. П. Т.; 5. Решение за оттегляне на удостоверение по чл.88, ал.2 ДОПК № 180088311058/30.11.2023 г. за периода 05.09.2023 г. до 15.12.2023 г. по отношение на П. Д. Д., издадено от орган по приходите в ТД на НАП Варна; 6. Решение за оттегляне на удостоверение по чл.88, ал.2 ДОПК № 180088311112/30.11.23г. издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 25.09.2023 г. до 15.12.2023 г., по отношение на лицето Т. Н. Т.; 7. Решение за оттегляне №180088311113 от 30.11.2023 г., издадено от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, офис - Русе, с което частично е оттеглено удостоверение А1 за периода 25.09.2023 г. до 15.12.2023 г., по отношение на лицето Н. М. Н..

На практика, по отношение на удостоверенията А1, издадени за периода 05.09.2023 г. - 15.12.2023 г. досежно лицата Д. Т., П. Д., Т. Т. и Н. Н. е налице пълно оттегляне, тъй като началната дата, от която се издават съвпада с тази, от която АО ги оттегля.

Мотивацията на органа по приходите, издал процесните решения за оттегляне, представляваща и фактическо основание за издадените актове е, че след извършената проверка са открити нови факти и обстоятелства от съществено значение за издадените Удостоверение А1, а именно - не било налице изискването за съществена дейност на дружеството на територията на България, което се доказвало от подадените от дружеството декларация обр. 1 за месец септември 2023 г. и дневниците за продажби към справките - декларации по ЗДДС за месец септември и октомври.

По делото бе назначена и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза със задачи към вещото лице в два варианта, отговорът на които би помогнал на съда и страните да се уверят дали така посоченото във всички издадени решения за оттегляне на удостоверенията А1 основание е налице или не. Видно от заключението е, че извършените справки и изчисления на в.л. дават следната информация по вариант 1: За периода 01.09.- 31.12.2023г. общия размер на данъчните основи е 198 544.34 лева, от които оборот в изпращащата държава – 84 257.37 лева, представляващ 42.43% от общия оборот и оборот в приемащата държава - 114 286.97 лева, представляващ 57.56% от общия оборот. На следващо място, разделено по конкретни периоди с оглед издадените и после оттеглени удостоверения А1, общият размер на данъчните основи и оборота в изпращащата държава /България/ и приемащата държава /Австрия/, са следните: 1. За периода 01.09.2023г. - 15.12.2023г. - 38,48% и 61.52%; 2. За периода 05.09.2023г. - 15.12.2023г. - 37.07% и 62.93%; 3. За периода 25.09. - 15.12.2023г. - 34.5% и 65.95%.

По вариант 2 за периода 01.09. - 31.12.2023г. общият размер на осчетоводените приходи от дружеството е 57 7121,92 лева, от които оборот в изпращащата държава (България) – 345 485,15 лева, представляващ 59,86% от общия размер на счетоводните приходи и счетоводни приходи в приемащата държава (Австрия) – 231 636.77 лева, представляващ 40,14% от общия оборот.

Съответно, вещото лице посочва, че общият размер на данъчните основи и оборота в изпращащата държава и приемащата държава, са следните : 1. За периода 01.09.2023г. - 15.12.2023г. - 35.95% към 64.05%; 2. За периода 05.09.2023г. - 15.12.2023г. -35.95% към 64.05%. За периода 25.09. - 15.12.2023г. - 35.95% към 64.05%.

При така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи:

Оспорените решения за оттегляне на удостоверенията А1, издадени по искане на „РС Строй“ ЕООД за 7 служители, които е следвало да бъдат командировани в Австрия, са издадени от главен/старши инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, офис Русе.

Те са валидни административни актове, издадени от оправомощен за това орган и в рамките на материалната му компетентност. Разпоредбата на чл. 88, ал. 2, вр. с чл. 89, ал. 1 от ДОПК сочат, че удостоверения съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, се издават по реда на глава ХII от ДОПК, по искане на заинтересованото лице, отправено до компетентната териториална дирекция. По аргумент от чл. 91а от ДОПК, компетентен да предостави атестация за приложимото законодателство - преносим документ А1 (Удостоверение А1), установяващ, дали работникът или служителят попада в обхвата на специалната разпоредба на § 12 от Регламент (ЕО) №883/2004, е орган по приходите към съответната ТД на НАП по седалището на местното юридическо лице – работодател или териториалната дирекция по постоянния адрес на физическото лице /чл. 8, ал. 1 ДОПК/.

По компетентността на издателите на удостоверенията А1, няма и спор между страните.

Решенията са в предвидената от закона писмена форма, със съдържание, което отговаря на изискванията за излагане на фактическите и правни основания за издаване на акта, но в нарушение на административно-производствените правила, тъй като не са изяснени по правилния начин фактите и обстоятелствата от значение за случая. Видно от извършената проверка от органа по приходите, че са изследвани относими факти и документи, необходими за извършване на обективна преценка за приложението на чл. 12, § 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 883/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004), но незнайно защо органът по приходите е достигнал до различни резултати от тези, установени в проведеното съдебно производство.

Основният аргумент на АО, издали решенията за отделяне е, че не било налице изискването за съществена дейност на дружеството на територията на България, което се доказвало от подадените от дружеството декларация обр. 1 за месец септември 2023 г. и дневниците за продажби към справките - декларации по ЗДДС за месец септември и октомври.

Независимо от това, решенията за оттегляне под №180088310940, №180088310942, № 180088310945, №180088311057, №180088311058, №180088311112 и № 180088311113, всичките от дата 30.11.2023г. са издадени при неправилно приложение на приложимите за случаите разпоредби на Регламент (ЕО) №883/2004, РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и националното законодателство (РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009) и приложимите норми от националното ни законодателство.

Съгласно чл.12, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004, „Лице, което осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице“.

Съгласно чл. 14, § 2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009, за целите на прилагането на чл. 12, § 1 от Основния регламент, изразът "което обичайно осъществява дейността си в нея" се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на територията на държавата членка, в която е установен, като се вземат под внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности.

Според Решение на Съда (голям състав) от 3 юни 2021 година по дело C-784/19 („ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА" ЕООД срещу Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите — Варна), за да се определи дали дадено предприятие обичайно извършва „значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности", в държавата членка, в която то е установено, следва да се вземат предвид всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от това предприятие, които критерии трябва да отговарят на специфичните характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните дейности.

В същото решение се обяснява още, че дейности, по-специално свързаните с подбора и наемането на работници чрез предприятия, които осигуряват временна работа, не могат да се смятат за „чисто вътрешни управленски дейности" по смисъла на член 14, параграф 2 от Регламент № 987/2009. Това понятие според съдиите от големия състав на СЕС обхваща единствено дейности, които са изключително административни по своето естество и които имат за цел да осигурят доброто вътрешно функциониране на предприятието.

Спорният между страните въпрос е именно в това дали „РС Строй“ ЕООД обичайно извършва „значителни по обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности", в държавата членка, в която то е установено-Р България. Самият АО, включително и горестоящият такъв сочи, че най-честите хипотези при прилагане на чл. 12 от Регламент № 883/2004, водещи до оттегляне на издадено удостоверение А1, са следните:

- не е налице изискването за съществена дейност на дружеството на територията на България и по-специално — липсата на 25 % оборот в изпращащата държава от общо реализирания оборот за предходните 12 месеца преди командироването; - наемане с цел командироване на работници, които не са били подчинени на законодателството на изпращащата държава поне един месец преди командироването; - дейността на българското дружество е изнесена изцяло на територията на друга държава-членка, а в България е само регистрацията на дружеството без същото реално да извършва съществени дейности тук.

Нито една от тези хипотези не е налице, за да бъдат издадени решенията за оттегляне на удостоверение А1.

Заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно и компетентно, безспорно доказва обратно на приетата от АО теза, а именно, че действително дружеството извършва значителни по обхват дейности в България, за което говорят цифрите и съпоставките, дадени в заключението в съставените от в.л. таблици, основните данни от които са на стр. 6 и 7 от настоящия съдебен акт.

Ето защо, съдът приема, че неправилно, в нарушение на чл.12, §1 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 14, § 2 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009, за целите на прилагането на чл. 12, § 1 и в нарушение на чл.91а, ал.1 от ДОПК, АО - орган по приходите в ТД на НАП – Варна е извършил оттегляне на издадените удостоверения А1, чрез решенията за оттегляне под №180088310940, №180088310942, № 180088310945, №180088311057, №180088311058, №180088311112 и № 180088311113, всичките от дата 30.11.2023г.

Като такива, те подлежат на отмяна, на основание чл.146, ал.3 и ал. 4 от АПК.

За разноските :

С оглед изхода на спора, на основание чл.161, ал.1, изр. първо от ДОПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото е приложен списък по чл. 80 ГПК и договори за правна защита и съдействие по всички административни дела №№232/2024 г., 233/2024 г., 234/2024 г., 235/2024 г., 236/2024 г., 237/2024 г., всички по описа на Административен съд – Русе, образувани по жалби на „РС Строй“ ЕООД срещу орган по приходите в ТД на НАП – Варна и с предмет оспорване по чл. 94 и сл. от ДОПК. Разноски са извършени и по депозита за вещо лице в размер на 587.80 лева. Поисканите такива за адвокатско възнаграждение са свързани с извършени плащания по всяко едно от делата – от №231, №№232/2024 г., 233/2024 г., 234/2024 г., 235/2024 г., 236/2024 г., 237/2024 г., всички по описа на Административен съд – Русе, за което адвокатът представя и доказателства. Претендира сумата от 7х600 лева или общо 4 200 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Особеното тук при определяне на правилния и справедлив размер на разноските е, че се касае за прекратени и присъединени към настоящото адм. дело №231/2024 г. по описа на АдмС – Русе дела, които са шест на брой. По всяко едно от тях е налице внесена държавна такса, съответно всяко едно от тях е с предмет оспорване на съответното решение за оттегляне на издадените по искане на „РС Строй“ ЕООД удостоверения А1. Изложеното говори за фактическа и правна сложност на повдигнатия спор, именно и защото след присъединяването бяха разгледани в едно дело общо 7 административни акта, ведно с 7 такива на горестоящия АО. По част от тях се установяваха различни факти и обстоятелства, с оглед доказване тезата на жалбоподателя. От друга страна, в правния мир е налице само едно дело и това е адм. дело №231/2024 г. по описа на АдмС – Русе. Тъй като делото е без правен интерес, приложение тук намира разпоредбата на чл.8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения според която „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева“. Предвид наличието само на едно дело, по което следва да се произнесе за дължимите разноски, и от друга страна - на фактическа и правна сложност, съобразявайки и направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на поисканите от оспорващата страна разноски, съдът приема че следва да коригира търсената от адв. В. М. сума за адвокатско възнаграждение от 4200 лева с ДДС на 2400 лева с ДДС. Останалите разходи за депозит за вещо лице и за внесените д.т. са дължими в пълен размер.

По изложените съображения следва да бъдат присъдени деловодните разноски в съдебното производство в общ размер на 3 337. 80 лева, включващи внесени държавни такси по 7 броя дела в общ размер от 350 лева, депозит за вещо лице в размер на 587.80 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева. Тези разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, следва да бъдат възложени в тежест на НАП, която агенция е самостоятелно юридическо лице съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.

Воден от горното, на основание чл. 96 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „РС Строй“ ЕООД, представлявано от управителя Р. И. С., действащи чрез адвокат-пълномощник В. М. решения за оттегляне на издадени удостоверения А1 по чл.88, ал.2 ДОПК, под №180088310940, №180088310942, № 180088310945, №180088311057, №180088311058, №180088311112 и № 180088311113, всичките от дата 30.11.2023г.

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „РС Строй“ ЕООД, представлявано от управителя Р. И. С., с ЕИК *********, сумата в общ размер на 3 337. 80(Три хиляди триста тридесет и седем лева и 80 ст.) лева, включваща внесена държавна такса в общ размер от 350 лева, депозит за вещо лице в размер на 587.80 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева – деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия: