Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 12318 04.11.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично
заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12318 по описа на
съда за 2020 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с
правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ предявен от Е.Г.М. против
Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3000 лв. за претърпени от нея неимуществени
вреди следствие на поддържане на незаконно
обвинение по ДП № 210/2020 г. на *** РУ МВР гр. П./пр. пр. 3527/2020 на
Районна прокуратура гр. П. от **** г./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда- 28.09.2020г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 23.04.2020 г.
ищцата е обвинена по ДП № 210/2020 г. на **** РУ МВР гр. П. за това, че на *****
г. в гр. П. е нарушила мерки издадени против разпространяването на з. б. по х.
„К.-**“ в Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ, изменена със Заповед №
РД-01-153/25.03.2020 г. на МЗ – преминала е през КПП организиран от МВР в гр. П.,
на входно-изходен път – Б. ш. на областен център гр. П., извън случаите на
неотложност, чрез деклариране на неверни данни в декларация, а именно, че
работи за ЕТ „Н.“ в с. З., обл. П., представена пред служител на ОДМВР Пловдив,
като деянието е извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано
със смъртни случаи – престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. След
обвинението на ищцата, разпита на познати и семейството й и извършването на
други следствени действия с постановление от 20.05.2020 г. досъдебното производство,
водено срещу ищцата било прекратено. Ищцата преживяла много интензивен и
продължителен стрес, който довел до качествени изменения в живота й – тя
станала неспокойна, раздразнителна, притеснявала се за собственото си бъдеще и
компрометиране на личните й отношения с близки и познати, като и на авторитета
й в общността, която живее. От значение било не продължителността на воденото
срещу нея досъдебно производство, а обстановката, в която то се развивало – по
време на най-тежките рестрикции по отношение на гражданите, въведени поради
пандемията. Негативно се отразило и обстоятелството, че ищцата е била заплашена
от висока имуществена санкция. Ищцата била развила и невротично състояние през
това време, продиктувано от претърпения силен стрес. Счита, че е изпълнен
фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата по реда на
ЗОДОВ. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира
присъждането на законна лихва и разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез представител на Районна
прокуратура- Пловдив, е подал писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди се, че не е налице основание за ангажиране на
отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ. Посочва се, че ДП № 210/2020 г. по
описа на *** РУ на МВР гр. П. било образувано на 21.04.2020 г. като бързо
производство. С постановление на РП Пловдив от 30.04.2020 г. било постановено
допълнително разследване, а впоследствие било постановено разследването да бъде
извършено по общия ред. На 20.05.2020 г. посоченото досъдебно производство било
прекратено, като впоследствие постановлението за прекратяване било потвърдено
по съдебен ред, като същото е влязло в сила на 24.09.2020 г. Разследването по
делото било приключило в рамките на един месец. Всички процесуално-следствени
действия с участието на ищцата били извършени в рамките на един ден – *****.,
когато е била привлечена като обвиняем, а по отношение на нея бил взета мярка
за неотклонение – „***“. Твърди се, че сочените от ищцата доводи за негативно
засягане на психиката не се подкрепят с доказателства. Не се установявала
причинно-следствена връзка между твърдените от ищцата негативни емоции и
повдигнатото обвинение. Оспорва предявения иск за обезщетение на неимуществени
вреди по размер. Твърди се, че същият е силно завишен и не съответства на
описаните в исковата молба вреди. По изложените съображения моли за отхвърляне
на иска. Подробни съображения се излагат то представител на РП-Пловдив в
писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложена пр.пр. № 3527/2020г. по описа на РП-Пловдив,
приключила с Постановление от 18.05.2020г. за прекратяване на наказателното
производство срещу ищцата.
Между страните не се спори, а и от приложеното дознание и прокурорска
преписка се установява, че с Постановление на РП – Пловдив от 23.04.2020г.
ищцата Е.М. е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл. 355,
ал. 2, вр. с ал. 1 от НК за това, че на 16.04.2020 г. в гр. П. е нарушила мерки
издадени против разпространяването на з. б. по х. „К.-**“ в Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ, изменена със Заповед № РД-01-153/25.03.2020 г.
на МЗ – преминала е през КПП организиран от МВР в гр. П., на входно-изходен път
– Б. ш. на областен център гр. П., извън случаите на неотложност, чрез
деклариране на неверни данни в декларация, а именно, че работи за ЕТ „Н.“ в с.
З., обл. П., представена пред служител на ОД на МВР- П., като деянието е
извършено по време на *** и извънредно положение, свързано със **** случаи. Спрямо
нея е взета мярка за неотклонение „****“ и същата е разпитана в съответното
процесуално качество.
В хода на досъдебното производство са извършени редица
процесуално-следствени действия, сред които разпит на св., събиране на писмени доказателства, извършване
на съдебно-графологична експертиза и други, като същото е приключило с мнение
на разследващия полицай за предаване на съд от 12.05.2020г.
С Постановление от 18.05.2020г. на РП-П. досъдебното производство е
прекратено и взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение е отменена.
Срещу този прокурорски акт ищцата е подала жалба поради несъгласие с
основанията за прекратяване на наказателното производство, въз основа на която
е образувано ЧНД № 3859/2020г. по описа на ПРС, 5-ти наказателен състав. С
Определение от 24.07.2020г. Постановлението на РП-Пловдив е потвърдено. Така
окончателно прокурорското постановление е влязло в сила на 24.09.2020г.
В хода на настоящото производство ищцата не ангажира допуснатите й гласни
доказателства за установяване на фактическите си твърдения относно претърпените
от нея неимуществени вреди, въпреки неколкократно предоставената й възможност
от съда.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е
престъпление.
В настоящия случай от събраните доказателства безспорно се установява, че
срещу ищцата е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 355, ал.2, във
вр. с ал. 1 от НК, като в последствие наказателното производство е прекратено с постановление на прокуратурата,
защото е прието, че деянието не е доказано.
При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на
Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде
ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратурата на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо
дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство
(законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално-
следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и
дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице,
действало от името на съответния държавен орган.
За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен
осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от
елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди
(имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и
незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи.
Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни
преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено
лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този
смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до
какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се
анагажират от ищеца доказателства.
В хода на настоящото производство съдът предостави неколкократно възможност
на ищцата да ангажира допуснатите й гласни доказателства за установяване на твърденията
й за претърпени неимуществени вреди, но поради процесуалното бездействие на
страната следва да се присъдят само обичайните вреди, които се предполагат,
като резултат от всяко висящо наказателно производство, свързани със стрес,
притеснения и неудобства.
За уважаване на исковата претенция с оглед нейната правна квалификация е
необходимо да се установи, че преживените от страната негативни емоции са
следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е
мотивирало тези негативни последици, като свидетелските показания са основно в
тази насока. Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно
наказателно производство е от естество да причини състояние на стрес,
напрежение, притеснения и тревожност, но справедливият според съда размер,
определен по критериите на чл. 52 от ЗЗД възлиза на сумата от 500 лева, поради което и искът за
неимуществени вреди ще се уважи в този размер, а за разликата до пълния
претендиран от ищците размер от 3000 лева
искът ще се отхвърли, като неоснователен.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете
факта, че повдигнатото спрямо ищцата обвинение не е за тежко престъпление по
смисъла на НК, спрямо същата е взета най-леката мярка за неотклонение, а
производството е приключило в изключително кратки срокове – в рамките на месец
считано от привличане на ищцата като обвиняема до прекратяването на
наказателното производство срещу нея, а същата не ангажира каквито и да е
доказателства за конкретно описаните от нея вреди, извън обичайните които в
случая се предполагат.
Принципно обезщетението за неимуществени вреди е дължимо ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Постановлението за
прекратяване на досъдебното производство, но с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес, същото ще се присъди от подаване на исковата молба в съда- 28.09.2020г.
до окончателното изплащане, както е поискано от ищцата.
С оглед изхода на делото, а именно частично уважаване на исковата
претенция, на ищеца се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска, като изцяло се дължи и заплатената държавна такса в размер
на 10 лева. По делото /л. 6/ е представено единствено пълномощно, овластяващо
адв. Д. да представлява ищцата в процеса. Липсват доказателства за уговорен и
реално изплатен размер на адвокатско възнаграждение /не е представен по делото
и договор за правна защита и съдействие/, поради което и такова не следва да се
присъжда.
Поради изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да
заплати на Е.Г.М. с ЕГН: **********,*** сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди следствие на поддържане на незаконно обвинение по ДП № 210/2020 г. на *** РУ МВР
гр. П./пр. пр. 3527/2020 на Районна прокуратура гр. П. от ***** г./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда-
28.09.2020г. до окончателното изплащане, като
за разликата над уважения размер до претендирания размер от 3000 лева отхвърля предявения иск за обезщетение
за неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, да
заплати на Е.Г.М. с ЕГН: **********,***
лева /десет лева/, представляваща направени по делото разноски за заплатена
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.