Р Е
Ш Е Н
И Е
No 143
гр. Ботевград, 10.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря М.Й., като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 265 по описа на съда за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено, първа фаза- по допускане на
делбата.
Ищецът- Ц.С.Ц. твърди, че с ответницата са съсобственици
на следния недвижим имот: Дворно място с площ от 1360 кв.м., представляващо УПИ
VI-****, кв. 59 по действащия план на гр. П., местността “П.”, при съседи: УПИ
III-900, УПИ X-***/905,***,***,***,****, УПИ – ***, УПИ *****-**** и *****-****.
Твърди, че е собственик по наследство и дарение на 579/1360 ид.ч. от имота, а
останалата част от 773/1360 ид.ч. заедно с построената върху тази част жилищна
сграда е собственост на ответницата. Сочи, че УПИ VI-****, кв. 59 по действащия
ПУП – ПР на гр. П. от 2008 г., с площ от 1363 кв.м., е идентичен с УПИ **-*** в
кв. 59 по ПУП-ПР от 1987 г., съдържал 1360 кв.м. Поддържа, че с ответницата не
могат да разделят доброволно имота, поради което моли съда да постанови
решение, с което да допусне делба на посочения недвижим имот при квоти 579/1360
ид.ч. за него и 773/1360 ид.ч. за
ответницата.
Ответникът- Д.Н.Н. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът
не е собственик на посочения в исковата молба имот – дворно място с площ от 579
кв.м., попадащо в УПИ **-***, кв. 59 в землището на гр. П.. Твърди, че Решение
No 6560/03.07.1995 г. на ОЗСГ гр. П., въз основа на което е издаден
нотариалният акт за собственост на недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ на ищеца, е
нищожно и не поражда правни последици. Сочи, че при постановяване на решението
е допуснато нарушение на чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в редакцията й, действаща
към момента на постановяване на решението, изисквания относно формата, в която
следва да бъдат постановени решенията на поземлената комисия за възстановяване
правото на собственост върху бивши земеделски имоти, попадащи в строителните
граници на населените места, като в решението не са посочени местоположението,
границите и съседите на възстановената част от имота и към него не е приложена
скица на тази част, заверена от поземлената комисия и от техническата служба на
общината. Твърди, че поради липса на скица, приложена към решението,
процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ не е завършила и
правото на собственост върху реално определен имот не е възникнало. При това е
опровергана удостоверителната сила на констативния нотариален акт, с който
ответникът и неговите праводатели по договора за дарение са се легитимирали
като собственици на имота, като дарението не е породило целените правни
последици – прехвърляне на 2/3 ид.ч. от имота в полза на ищеца. Поради това счита
иска за делба както за недопустим, така и за неоснователен и моли като такъв да
бъде отхвърлен.
В съдебно заседание чрез пълномощника си ответника излага
твърдения, че е собственик на целия имот, включително претендираните идеални
части от ищеца, като право на собственост върху последните е придобила чрез
давностно владение – осъществено от нея и преди това от сина й.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от заверено копие на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот No 179, том III, дело No 1170/1975 г., на 27.03.1975 г. Ц.П.М.е дарил на сина си С.Ц.П.ков
следния свой собствен недвижим имот, находящ се в землището на с. П.: дворно
място в махала “Г.К.”, с къща, сайвант и сламник и
площ около два декара, при съседи: път, н-ци на М. Д. М., М.С.и В.Г.М..
Видно от заверено копие на извадка от Разписен лист към
кадастралния план на П. от 1980 г., за имот No 902 в квартал 58 – двор, като собственик е вписан Ц.П.М.,
както и че от имота са образувани парцел I и II. В Разписен лист към проекта за дворищна регулация в гр. П. (без посочена
година в представеното извлечение) името на собственика на имот 902 в кв. 59- Ц.П.М.
е задраскано и под него са изписани имената С.Ц.П.– 174/75г. – 3/8 ид.ч., К.Н.Х.–
17/86г. – 5/8 ид.ч., и Н.Й.Н.– 172/85 г. Отбелязано е, че от имота са
образувани парцели V и VI, като имената на собствениците
С.Ц.П.и К.Н.Х.със стрелка са свързани с парцел V, а името на собственика Н.Й.Н.е свързано със стрелка с
парцел VI.
Видно заверено копие на Удостоверение No ОД-Д-45/27.03.1990 г. на
Общински народен съвет – гр. П., със същото е удостоверено, че северната част
от имот пл. No 902 в кв. 58 по рег. план на
гр. П. е одържавен с писмо No ФД-08-14-6 от 30.09.1981 г. на Окръжен народен съвет гр. София и е актуван
с акт No 486 от 01.08.1982 г. с пространство
от 632 кв.м.
От заверено копие на Решение No 6560 от 03.07.1995 г. на Общинска служба по
земеделие- гр. П. по преписка по заявление No А695/04.06.1992 г. се установява,
че на наследниците на С.Ц.П.е възстановено правото на собственост в
съшествуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: Други от
0.579 дка, шеста категория, находящ се в землището на град П., в местността П.,
имот No
902, Парцел No, кв.
59 от кадастралния план , изработен през 1987 г., заявен с пореден No 1
от заявлението и установен с други Скица No ОД-Д-45/90 г.
Със същото решение е отказано възстановяването на правото на собственост на
следния имот; Други от 0.051 дка, шеста категория, находящ се в землището на
гр. П., имот No
902, кв. 59 от кадастралния план от 1987 г., поради отреждането му за улица. Решението
е влязло в сила на 03.08.1995 г., видно от направеното отбелязване от ОСЗ- П..
Съгласно Писмо изх. No
9400-3341(1)/18.10.2018 г. на Община П., Скица No ОД-Д-45/90 г.
не се съхранява в досието на процесния имот и не е издадена от Общинска администрация.
Видно от заверено копие на Заповед No 44 от 19.03.1996 г. на Кмета
на Община П., със същата е наредено – във връзка с молба от наследници на С.Ц.П.и
решение No 6560 на ПК- П., и на основание
чл. 88, ал. 4 от НДИ, във вр. чл. 18з от ППЗСПЗЗ, да се отпише от книгата за
държавни имоти, част от имот пл. No 902 в кв. 902 по регулационния план на гр. П. от 1987 г., съответно 579
кв.м., актуван като държавен на основание писмо No ФД-08-14-6/30.09.81 г. на председателя на ИК на ОНС –
София.
Видно от представения Констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по ЗСПЗЗ No 164, том V, дело No 1559/1997
г. на нотариус при БРС, на 12.08.1997 г. на основание Решение No 6560/03.07.1995 г. на ОСЗ- П. със същия Н.Г.Н., ищецът Ц.С.Ц. и Б.С.Ц.са признати за
собственици на по 1/3 ид.ч. върху следния недвижим имот, а именно: Други от 579
кв.м., шеста категория, находящ се в землището на гр. П., в местността П., имот
No, кв. 59 от кадастрален план,
изработен 1987 г., по решението, а по представената скица представлява част от
имот No 902 в квартал 59 от 579 кв.м.,
който влиза в Парцел **-***, при съседи: К.В.К.и К.Н.Х., К.Г., Н.Г.Г., Ц.Г.Г., А.В.Й.и Б.С.Ц..
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот No 195, том
III, дело No 1581/1997 г. на нотариус при БРС, на 13.08.1997 г. Н.Г.Н. и Б.С.Ц.са
дарили на ищеца Ц.С.Ц. – син на първата и брат на втората, собствените си общо
2/3 ид.ч. от посочения по-горе имот.
Видно от Скица No 37 от Община П. на УПИ VI-****, в същата е отбелязано, че УПИ **-*** в кв. 59 по ПУП-ПР от 1987 г. е съдържал 1360 кв.м.
урегулирана площ; че УПИ **-*** е идентичен с УПИ VI-****, кв. 59 по ПУП – ПР на гр. П. от 2008 г., съдържащ 1363 кв.м.
урегулирана площ.
Видно от заверено копие на Нотариален акт за продажба на
недвижим имот No 68, том I, дело No 117/1995 г., на 17.02.1995 г. Н.Й.Н.и К.И.Й. са продали
на К.В.К.следния свой собствен недвижим имот, представляващ семейна имуществена
общност, а именно: празно дворно място с площ 773/1360 квадратни метра,
съставляващо парцел **-***, квартал 59 по плана на гр. П., с обща площ 1360 квадратни метра
урегулирана площ, с неуредени регулачни сметки, при съседи: С.Ц. ***, В.Й.Г.и
терен за озеленяване.
С Разрешение за строеж No 17 от 22.07.1997 г. на К.В.К.е разрешено да извърши
строителство на малкоетажна жилищна сграда с гараж в парцел No **-***. Издаден е и
Протокол за определяне на строителна линия и ниво No 11 от 23.07.1997 г.
От заверено копие на Удостоверение от кмета на Община П. No АБ-ПС-32/09.04.1996 г. се
установява, че имот пл. No 902 кв. 58 по кадастралния план на гр. П. е идентичен с имот пл. No 902 кв. 59 по кадастралния
план на гр. П. от 1987 г. и съдържа 2 493 кв.м. неурегулирана площ.
Посочено е, че съгласно нотариални актове No 17/1986 г. , No 120/1995 г. и No 68/1995 г.: К.Н.Х.е собственик на 5/8 ид.ч. от дворно място, съставляващо
парцел I-902 кв. 58 по плана на гр. П.,
цялото от 820 кв.м.; Б.С.Ц.е собственик на 3/8 ид.ч. от дворно място,
съставляващо парцел V-902 кв. 59 по плана на гр. П., цялото от 1222 кв.м. урегулирана площ с
уредени регулачни сметки; К.В.К.е собственик на дворно място 773/1360 кв.м.,
съставляващо парцел **-*** кв. 59 по плана на гр. П. с неуредени регулачни сметки. Съгласно същото
удостоверение, със заповед No 96/22.08.1995 г. на Кмета на Община П. парцел V-902 кв.м. гр. П. е разделен на два парцела – V-902 и XXXIII-902.
Видно от заверено копие на Решение от 08.08.2003 г. по
гр. д. No 8681 по описа на СРС за 2001
г., със същото ищецът в настоящото производство Ц.С.Ц. е осъден да заплати на К.В.К.на
основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД сумата от 1782 лв., представляваща двоен задатък
по предварителен договор от 28.07.1998 г. В мотивите на решението съдът е
приел, че Ц.С.Ц. не е собственик на имота, за който са издадени посочените
по-горе Решение на ОСЗ- П. и нотариални актове, с оглед на което е опровергана
удостоверителната сила на констативния нотариален акт. Решението е потвърдено с
решение от 10.05.2005 г. по гр. д. No 5267/2003 г. по описа на СГС, което е влязло на същата дата като
неподлежащо на обжалване.
С Решение No 100 от 11.02.2010 г. по административно дело No 184/2009 г. на Административен съд София област е
отхвърлена като неоснователна жалбата на ищеца в настоящото производство Ц.С.Ц.
срещу Решение No 170 от 19.12.2008 г. на
Общински съвет П., с което е одобрен ПУП – ПР на гр. П., фаза окончателен
проект, в частта му относно УПИ VI**** и XXXIV-91622, в кв. 59 по плана.
Представено е и заверено копие на Удостоверени изх. No 9400-335(1)/19.10.2018 г. на
Общинска администрация – П., в което е удостоверено, че УПИ VI-**** в квартал 59 по рег. план
на гр. П. от 2008 г. е съсобствен имот на Ц.С.Ц. и Д.Н.Н.. Същото няма
доказателствена стойност за така удостоверените права на собственост, тъй като
последното е извън удостоверителната компетентност на административния орган, а
удостоверението не е сред допустимите доказателствени средства за установяване
правото на собственост.
По делото са събрани и гласни доказателства, съдържащи се
показанията на свидетелите Б.С.Ц.– сестра на ищеца, Г.Х.Ц., М.Х.Н. и Ц.М.Ц..
От показанията на свид. Б.С.Ц.се установява, че
процесният имот е бил собственост на нейния баща, като през 1982 г. е одържавен
за озеленяване. Тъй като същото не е реализирано, баща й подал документи за “раздържавяване” на имота и след това Поземлена
комисия го раздържавила. Излага, че през 1984 г. баща й продал част от имот на
Николай, който впоследствие го продал на Киро. Братът на Д. закупил втория
парцел от баща й. Поддържа, че процесните квадратни метри, които твърдят, че са
на брат й, ги обработват от какво се помни, и същите са в северната част на
имот No 902, парцел VI-****.
От показанията на свид. Г.Х.Ц. – съсед на ищеца, се
установява, че имотът е бил разделен на няколко парцела, като единият обособен
парцел включва два терена – на К./на Д., която е негова майка, и на Ц.
/ищецът/. Сочи, че северната част от имота е на Ц., а южната е на Д., като
между двете части има синор. Твърди, че Ц. владее имота по наследство още от
дядо му, като имотите в тази местност винаги са се ползвали за овощни градини в
незастроените им части.
От показанията на свид. М.Х.Н. се установява, че е със
съпруга си са закупили мястото, съседно на процесния имот, от бащата на Ц.
/ищецът/ през 1985 г. Твърди, че Д. е купила мястото през 1995 г. от Николай.
Сочи, че имотът е 1.400 дка. Според свид. Н., Д. и синът й (Киро) не са имали
никакви спорове с други лица във връзка с имота. Същите обработват постоянно цялото
място. Твърди, че в имота няма синор, който да минава през него. Между нейния
имот и този на К.и Д. нямало ограда, но след като си направили вилата,
направили и ограда.
От показанията на свид. Ц.М.Ц. също се установява, че
през 1995 г. К.и Д. купили имота, който е около декар и нещо. През 1997 г.
започнали да строят къщата. Те си обработват мястото. В същото няма синор.
Когато купили мястото, то цялото било в трева и къпиняк. В северната част на
имота има овощна градина, като дърветата са насадени от К.и семейството му.
Заявява, че не е виждал Ц. и не го познава, както и семейството му. Твърди, че
посещава имота 2-3 пъти в годината, като го канят на гости.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
За да бъде допусната делба на вещ или съвкупност от вещи
е необходимо на първо място да бъде установено наличие на съсобственост между
страните относно тези вещи. В случая от събраните по делото доказателства такава
не е се установи да е налице между страните по делото.
На първо място съдът намира, че не се доказа наличие на
право на собственост на ищеца на делбения недвижим имот.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
се налага извод, че процесният имот не е имал характер на земеделска земя към
периода на колективизацията, а е имал селищен характер, поради което и не е
подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ като земеделски имот, респ. бивш
земеделски имот, а сега включен в урбанизирана територия. Извод за това е налага
от доказателствата – Нот. акт No 179/1975 г., видно от който през 1975 г. собственикът на имота Ц.П.М.(дядо на ищеца)
се е разпоредил с него в полза на С.Ц.П.ков (негов син и баща на ищеца), както
и данните, съдържащи се в гласните доказателства, че през 1984 г. С.Ц.П.ков
(баща на ищеца и на свид. Б.Ц.) продал част от имота на Н.(последният- Н.Й.Н.,
и К.И.Й. са праводатели на К.В.К.по договор за продажба на части от имота по
Нотариален акт No 68/1995 г.), а част от имота бил продаден от С.Ц.П.ков (баща на ищеца) на
свид. М.Х.Н. и съпругът й през 1985 г. Следователно имотът не е бил обобществен,
а е останал в патримониума на
собственика си, който се е разпореждал с правото на собственост, като една част
от имота е бил одържавен през 1981 г. за озеленяване.
Горният извод изключва процесния недвижим имот от
предметния обхват на земеделската реституция по реда на ЗСПЗЗ и следователно същият
не е подлежал на възстановяване по този ред, с оглед на което Решение No 6560/03.07.1995 г. на ОСЗ-
П. за възстановяването на наследниците на С.Ц.П.правото на собственост в стари
реални граници на част от него - Други от 0.579 дка, шеста категория, находящ
се в землището на град П., в местността П., имот No
902, Парцел No,
кв. 59 от кадастралния план, изработен през 1987 г., се явява на това основание незаконосъобразно.
Същевременно, от събраните по делото
доказателства се установява, че частта от имота, която се претендира да е възстановена
като собственост на наследодателя на ищеца по реда на ЗСПЗЗ, а именно северната
част от имот пл. No 902 в кв. 58 по плана на гр. П. (идентичен с имот пл. No
902 в кв. 59 по плана на гр. П. от 1987 г.), е била одържавена през 1981 г. за
озеленяване и е актувана с акт No 486 от 01.08.1982 г. за държавна
собственост. Последното също изключва земеделския характер на имота и
възможността същият да подлежи на земеделска реституция. Видно и от Заповед No
44 от 19.03.1996 г. на Кмета на Община П., с която е наредено да се отпише от
книгата за държавни имоти част от имот пл. No 902 в кв. 59 по
рег. план на гр. П. от 1987 г., то в същата е посочено, че се издава на основание
чл. 88, ал. 4 от НДИ, а съгласно чл. 88, ал. 4 от Наредбата за държавните имоти
/отм. с ДВ. бр. 82 от 27.09.1996 г./ от
актовите книги по нареждане на кмета на съответната община се отписват
недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена въз основа на
Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници,
складове и ателиета, Закона за възстановяване собствеността върху одържавени
недвижими имоти и Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени
имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за планово
изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места,
Закона за държавните имоти и Закона за собствеността. В случая нито се твърди,
нито има данни имотът да е реституиран по реда на някой от цитираните закони.
На следващо място, дори да се приеме, че
имотът е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, то с посоченото решение No
6560/03.07.1995 г. на ОСЗ- П. същият не е надлежно
възстановен. Към решението не е приложена скица (такава е посочена в решението
– скица No ОД-Д-45/1990 г., но не е открита нито в Община П., нито в ОСЗ- П.), а в самото решение
възстановеният имот не е описан по начин, позволяващ същият да бъде
индивидуализиран. Така в решението не са посочени граници на имота, като
индивидуализацията му като имот No 902, кв. 59 от кад. план на гр. П. от 1987 г. не е достатъчна, за да се
определи кой е конкретният възстановен имот. Това е така, тъй като по делото
безспорно се установява, че възстановените 579 кв.м. не са идентични с имот No 902, кв. 59 по плана на гр. П., а
са част от този имот, като целият имот пл. No 902, кв. 59 по кад. план на гр. П. от 1987 г. е съдържал 2493
кв.м. неурегулирана площ. Следователно с процесното решение на ОСЗ- П. е
възстановено право на собственост върху реална част от 579 кв.м. от имот пл. No 902, кв. 59 по кад. план
на гр. П. от 1987 г., целият с площ от 2493 кв.м.,
без тази реална част да е индивидуализирана – чрез описание в решението или
чрез скица, което да позволи да се определи точното местоположение на
възстановената част. При това не може да се приеме, че с решението е
възстановена собствеността върху обособен обект на правото на собственост, на
конкретен пространствено обособен земен участък. След като възстановеният имот
не е индивидуализиран (нито в решението на ОСЗ, нито чрез скица), то решение No 6560/03.07.1995 г. на ОСЗ- П. не е
породило конститутивното си действие и не може да легитимира наследодателя на
ищеца като собственик на имота. Следва да се отбележи, че имотът попада в
местност, за която към момента на постановяване на цитираното решение е имало
действащ регулационен план /от 1987 г./, въпреки което възстановеният имот не е
индивидуализиран с посочване на УПИ или част от такъв, в която попада.
Съдът намира, че по делото не се събраха и доказателство
за придобиване правото на собственост от ищеца на основание давностно владение,
макар такова придобивно основание да не е заявено от последния. Така от
събраните гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свид. М.Н. и Ц.Ц.,
които съдът кредитира като непосредствени и обективни, се установява, че от
закупуване на имота от К.В.К.през 1995 г. само той и семейството му, включващо
майка му Д. (ответницата Д.Н.) обработват земята, построили са къща, оградили
са имота.
При липса на доказателства за правото на собственост на
ищеца, то предявеният иск за делба се явява неоснователен и като такъв подлежи
на отхвърляне.
Следва да се отбележи, че по делото не се събраха
доказателство за право на собственост и на ответника. За пръв път в съдебно
заседания ответникът, чрез пълномощника си, излага твърдение, че е изключителен
собственик на имота, като по този начин заявява собственически права, без обаче
да представи доказателства за това. По делото се установява, че с Нот. акт No 68/1995 г. К.В.К.е придобил
право на собственост на дворно място с площ 773/1360 кв.м., съставляващо парцел
**-*** в кв. 59 по плана на гр. П., с
обща площ 1360, и който имот е идентичен с УПИ VI-**** в кв. 59, като съгласно събраните гласни
доказателства същият е син на ответницата. Доказателства за придобиване правото
на собственост от ответника обаче, не са представени от нито една от страните,
въпреки дадените от съда указания. Последното също обуславя извод за
неоснователност на иска за делба.
При този изход на делото по съществото на спора и с оглед направеното
искане от ответника за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати направените такива в
размер на 800.00 за адвокатско възнаграждение. Възражението на пълномощника на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за
неоснователно, тъй като съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба No 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, по дела за делба минималното
възнаграждение е 600.00 лв. за всяка фаза, с оглед което претендираното такова
от 800.00 лв. не се явява прекомерно.
На основание чл. 9 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и с оглед отхвърлянето
на иска за делба ищецът следва да бъде осъден да заплати държавната такса в
размер на 100.00 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.С.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Д.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск за делба на следния недвижим имот: Дворно
място с площ от 1360 кв.м., представляващо УПИ VI-****, кв. 59 по плана на гр. П.,
местността “П.”, с площ от 1363 кв.м., при съседи: УПИ III-900, УПИ X-***/905,***,***,***,****,
УПИ-***, УПИ *****-**** и *****-****.
ОСЪЖДА Ц.С.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Д.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 800.00 лв. /осемстотин лева/ за направените разноски по делото.
ОСЪЖДА Ц.С.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, да заплати в полза на Районен съд-Ботевград сумата от 100.00 лв. /сто
лева/ за държавна такса за производството, както и 5.00 лв. /пет лева/ в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :