МОТИВИ
НОХД №363/2018 г.:
Обвинението е против подсъдимия К.П.Б. *** за престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
Подсъдимият се обвинява в това, че на 13.07.2016 г. в с.П.,
обл.Пазарджик, с думи: „Ще ви убия" и с действия, нанасяйки удари с брадва
по лек автомобил марка „Ф.", модел „Д.", с ДК №., се е заканил с
убийство на Д.П.Б. и Г.И.Б. ***, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му.
Подсъдимият К.Б.
не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения за
фактическата обстановка.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени
доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК
прие за установено следното:
Свидетелката Г.Б. и съпругът й Д.Б. отглеждали овце в стопанския двор на
с.П., обл.Пазарджик. През 1993 г. тяхното семейство и това на подсъдимия К.Б.,
брат на Д. Б., закупили земята и намиращите се там овчарници. След това поради
сериозно влошаване на отношенията между двете семейства същите разделили
мястото и овчарниците, като всеки си обособил свой овчарник, в който отглеждал
овце.
На 13.07.2016 г., сутринта, около 08:00 часа, Д.Б. и свидетелката Г.Б.
се намирали в своя овчарник. След това натоварили издоеното мляко в лекия
автомобил марка „Ф.", модел „Д.", с ДК №... Този автомобил Д.Б. бил
платил на В. В. Б. от с.М., общ.. Д., обл.Б., но сделката не била изповядана в
предписаната от закона форма и по тази причина собствеността върху лекия
автомобил така и не преминала върху Б.. После Г. и Д. Б. се качили в лекия
автомобил и отишли в своята част на овчарника, за да изчакат там човека, който
им изкупувал млякото. Там бил подсъдимият, който дошъл със своя автомобил. С
пристигането на Г. и Д. Б., подсъдимият К.Б. взел от задната една брадва и
започнал да нанася удари по лекия автомобил, в който се намирали Д. и Г. Б..
Същият бил видимо много ядосан и през цялото време крещял нещо на брат си Д. и
неговата съпруга. Вследствие на нанесените по предното обзорно стъкло 4 или 5
удара от подсъдимия Б. същото силно се напукало, а на места, дори се пробило.
След това подсъдимият К.Б. спрял за малко, като в това време Д. и Г. Б. успели
да слезнат от лекия автомобил и да се отдалечат настрани. След това подсъдимият
К.Б. нанесъл още няколко удара с брадвата по лявата страна на лекия автомобил,
като по този начин счупил двата леви прозореца и деформирал гредата на лявата
задна врата. Докато удрял по автомобила подсъдимият крещял на свидетелите Д. и Г.
Б., че щял да ги убие и псувал. Д.Б. се обадил на телефон 112, за да съобщи за
случилото се. След като се свързал сигналът му бил препредаден в РУ Пазарджик
оттам било разпоредено местопроизшествието да бъде посетено от свидетеля И.Т.,
работещ там като полицейски инспектор. След като пристигнал на място той
разговарял с пострадалите, като му направило впечатление, че свидетелката Б.
била силно притеснена и му споделила, че изпитвала страх, че подсъдимият К.Б.
може да изпълни заканите си. При разговор със самия К. Бараборов същият не
отрекъл, че е удрял автомобила, но само посочил, че бил го направил, заради възникнал
няколко дни по-рано семеен скандал с брат му. Другият полицейски служител от РУ
Пазарджик Т. съставил на подсъдимия Б. предупредителен протокол по реда на
чл.65 от ЗМВР, за да не се саморазправя повече с пострадалите, като всички
спорни въпроси следвало да се решават съобразно предписанията на закона.
В хода на проведеното разследване е била изготвена оценъчна експертиза,
която определила, че общата стойност на нанесените по лекия автомобил от подсъдимия
Б. щети била 486 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите Г.Б., И.Т., П.Б., М.Т., дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на
свидетелите Г.Б. и И.Т., депозирани на
досъдебното производство и прочетени съответно по реда на чл.281, ал.5 във
връзка с ал.1, т.1 и т.2 от НПК, както и писмените и веществените доказателства
приложени по делото.
Д.Б. по силата на чл.199 от НПК отказа да свидетелства
срещу брат си.
Свидетелката Г.Б. даде подробни, но противоречиви
показания. В показанията си пред съда, същата заяви, че докато двамата със
съпруга й били в автомобила си, подсъдимият удряйки с брадва по колата псувал и
крещял към съпруга й: „Ще ви убия момченце“.
След прочитане на показанията й, дадени на досъдебното
производство по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, същата
потвърди тези показания, като заяви, че не е чула думите на подсъдимия, докато
се е намирала в автомобила. Едва след слизането им със Д.Б. от колата, тъй като
подсъдимият се е отдръпнал, последният отново нанесъл няколко удара с брадвата
върху автомобила, като тогава викал, че ще ги убие.
Но е категорична и при двата способа на даване на показания,
че подсъдимият не посягал с брадвата км тях, а само е удрял колата. Дори в
показанията си пред настоящия съдебен състав заяви, че е спрял за момент да
удря колата и в този момент тя и съпругът й са слезли. Подсъдимият бил с
вдигната брадва, но при слизането на съпруга й се отдръпнал назад.
Отправните от подсъдимия заплахи, че ще ги убие Г.Б. и Д.Б.
споделили със свидетеля Т., който пристигнал на мястото, след подадения до
тел.112 сигнал. Свидетелят Т. даде показания, че свидетелката Б. била
притеснена, уплашена и плачела.
Както на разпита в хода на съдебното производство, така и
в показанията си дадени на досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2 от НПК, свидетелят Т. заяви, че при разговора са подсъдимия последният е признал
за ударите върху автомобила и че е бил много ядосан, поради предишен конфликт с
брат му. Този конфликт, според показанията на свидетеля Т. на досъдебното
производство бил станал между брат му и сина му за общия им имот и за документи
за името.
За влошените отношения между подсъдимия и семейството на
брат му Д.Б. свидетелства както свидетелката Г.Б., така и свидетеля Т. пред
когото Г. и Д. Б. са споделили.
Свидетелят П.Б. дава показания, че три преди инцидента
със счупените стъкла на автомобила, за който подсъдимият веднага му се обадил,
между него и Д.Б. имало разправия. Повод за разправията била една пейка,
поставена от П.Б. в общия им двор. След като свидетелят П.Б. отказал да махне
пейката от двора, Д.Б. започнал да вика и заявил на П.Б., че щял да го изгони
от работа, щял да го унищожи и го напсувал на майка. Свидетелят споделил това с
баща си – подсъдимия К.Б.. След инцидента подсъдимият споделили със сина си, че
освен за тази случка с него бил много ядосан и затова, че Д.Б. отказал да му
предостави документи свързани със заплащането на общия им имот, затова бил
счупил прозорците на автомобила на Д.Б..
За обстоятелството, че подсъдимият е бил провокиран да
предприеме тези си действия именно по повод на исканите от него документи се
установява и от показанията на свидетелката Г.Б.. Същата дава показания, че
поведението на подсъдимия е свързано с документите, които подсъдимият искал и
не получил веднага. Затова още същия ден след инцидента тя предоставила на
подсъдимия документите.
Съдът дава вяра на показанията всички разпитани
свидетели, които макар и по отношение на някой обстоятелства да са
противоречиви са ясни, последователни и обективни.
За
да бъде осъществен съставът на престъплението по
чл.144, ал.3 от НК, не е
необходимо деецът да е имал намерение или възможност да реализира заканата, а
още по-малко - да е предприел действия в тази насока.Ззаконосъобразният
отговор на въпроса дали заканата обективно е от естество да възбуди основателен
страх у адресатите й задължително предполага да бъдат обсъдени всички
обстоятелства, свързани с предходните отношения между подсъдимия и
пострадалите и да бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която е
извършено деянието.
От показанията на всички обсъдени по-горе свидетели се
установяват изострени и влошените
отношения между двамата братя и техните семейства, както и върху факта, че подсъдимият неправомерно предприел действия по разбиване автомобила, управляван от Д.Б. и е отправил изрази имащи
характера на
заплаха с убийство. Но съдът намира, че поведението на подсъдимия на инкриминираната дата като цяло, и
конкретният акт, в който е обективирана заплахата - в частност, са били
провокирани от действия на самия пострадал Д.Б.. Реакцията на
подсъдимия да предприеме ударите върху автомобила е била обусловена не само от отказа на
Д.Б. да предостави документите
относими за общия им имот (на
които безспорно подсъдимият е имал право предвид факта, че
двамата братя са съсобственици на имота), но и отправените няколко дни преди това вербални заплахи и обиди от Д.Б. към
сина на подсъдимия, отново свързани с ползването на общия им имот. За
недостатъчния интензитет на заканата, а оттам и за обективната й негодност да
възбуди основателен страх е от значение и още едно обстоятелство, че подсъдимият въобще не е насочвал инструмента /брадва според Г. Б. и „кози крак“ според свидетеля П.Б./, с който е разбил стъклата и огледалата автомобила, срещу брат си и снаха
си. Дори, когато и двамата са слезли от колата, подсъдимият е отстъпил назад,
държейки брадвата вдигната и в близост до Д.Б.. Този факт пряко рефлектира върху сериозността на
заканата, а в същата насока следва да бъде интерпретирано и обстоятелството, че
докато изричал на думите "Ще те убия!",
подсъдимият изливал гнева си единствено върху автомобила, без дори да поглежда „адресатите на заплахата“,
а последните стояли на около 2-3 м от него и го наблюдавали.
Не на последно място, относно обстоятелството че
заплахата не е била от естеството да възбуди основателен съдът цени от аудио
записа, регистриран в центъра за спешни повиквания 112. Във въпросния запис Д.Б.
е подал сигнал в 08,08 часа, съобщавайки че брат му ме посяга „с балтия да го
трепе“, но набляга на щетите причинени на автомобила, с искане те да бъдат
описани от полицията.
Съдът намира, че въпросният аудио запис, във формата на
звуков файл, създаден от "Национална система 112", съдържащ данни от
регистъра на националния спешен телефон 112, е годно доказателство в настоящия
процес, което следва от нормата на чл.17 от
Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер
112 и тъй като е приобщено към
доказателствената съвкупност, чрез приемане на вещественото доказателствено
средство – компактдиск и изслушване на звукозаписа, съдържаш се в него, без
възражения на страните.
Но както се установи от показанията на свидетелката Б.,
такова посягане към Д.Б. не е осъществено от страна на подсъдимия.
Комплексната оценка на всички тези
обстоятелства води до извод, че в конкретния случай заканата с убийство не отговаря
на изискванията на чл.144, ал.3 от НК, а доколкото у свидетелката Г.Б. се е породил страх, той е бил неоснователен.
Наред с обективната несъставомерност, деянието
на подсъдимия Б. е несъставомерно и от субективна страна. В настоящия случай заплашителните действия от страна на подсъдимия са предприети спонтанно, а заканителните думи са
използвани импулсивно, като носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв и
яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на
заканата. Инкриминираните действия са израз на гнева на подсъдимия от поведението
на брат му. Те са емоционален отговор на поведението на Д.Б.,
което пряко е засегнало достойнството на сина на подсъдимия и но последния и не са имали за цел да предизвикат страх у свидетеля.
С оглед обстоятелството, че деянието е
несъставомерно от обективна и субективна страна, съдът призна за НЕВИНОВЕН
поддсъдимия К.П.Б. за това, че на 13.07.2016 г. в с.П., обл.Пазарджик, с
думи: „Ще ви убия" и с действия, нанасяйки удари с брадва по лек автомобил
марка „Ф.", модел „Д.", с ДК №..., се е заканил с убийство на Д.П.Б.
и Г.И.Б. ***, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДА по обвинението в
престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: