Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на пети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при
участието на секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурора Томи Наков,
като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 2407/2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
С
присъда от 20.12.2018г. по н.о.х.д. № 5383/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 102-ри състав, подсъдимият М.Р.С. е признат за
виновен в това, че на 28.02.2017 г., около 16:00 ч., в гр. София, в аптека
„Медея“, находяща се на бул. „********************, направил опит да отнеме
чужди движими вещи – 6 (шест) броя козметични кремове марка „VICHY
NEOVADIOL“, с единична цена 57.49 (петдесет и седем лева и четиридесет и девет
стотинки) лева, на обща стойност 344.94 (триста четиридесет и четири лева и
деветдесет и четири стотинки) лева, от владението на С.П.Х.-А.(управител на
аптеката), без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като
опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини (след като е
избягал от аптеката подс. С. е задържан с инкриминираните вещи от служителите
на аптеката М.Н.и П.Й.), а деянието представлява маловажен случай –
престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като е
оправдан по повдигнатото обвинение деянието да е извършено повторно и да е
немаловажен случай и по квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28, ал.
1 от НК, като на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр.
чл. 57, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1, вр. чл. 42а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК вр. чл.
373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 от НПК му е наложено
наказание пробация със следните пробационни мерки:
-
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 (две) години, с явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице –
два пъти седмично;
-
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 (две) години.
На
основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е приспаднато от определеното наказание
и времето, през което подс. М.Р.С. (с установена самоличност) е бил задържан по
смисъла на НК (вкл. задържане за 24 ч. по ЗМВР; задържане по чл. 64, ал. 2 от НПК и с мерки за неотклонение задържане под стража и/или домашен арест), както
следва: от 16:10 ч. на 28.02.2017 г. до 15:30 ч. на 01.03.2017 г. (задържане по
ЗМВР); от 15:30 ч. на 01.03.2017 г. до 03.03.2017 г. (задържане по чл. 64, ал.
2 от НПК) и от 03.03.2017 г. до 17.03.2017 г. (мярка задържане под стража).
На
основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2, вр. чл. 416, ал. 4 от НПК подсъдимият
е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СРС направените по
делото разноски в размер на 210.06 (двеста и десет лева и шест стотинки) лева,
както и държавна такса от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на 1 (един) брой
изпълнителен лист.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от
прокурор при Софийска районна прокуратура, с кой се иска отмяна на присъдата в
оправдателната й част и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание на 10.10.2019
г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.
В
откритото съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста на СРП,
моли съдът да го уважи по изложените в него съображения и да отмени
първоинстанционната присъда, като постанови нова.
Защитникът
на подсъдимия моли присъдата да бъде потвърдена като обоснована и
законосъобразна, издадена въз основа на всички събрани по делото доказателства.
Сочи, че към протеста няма никакви аргументи защо се атакува присъдата, както и
че обвинението показва неубеденост в това, че квалификацията на процесното
деяние е по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. Адв. Б.-К. изразява становище, че правилно
първоинстанционният съд е приел случая за маловажен с оглед фазата на деянието,
стойността на отнетото – под минималната работна заплата към датата на
извършителството, изразеното съжаление, признание, осъзнаване на вината,
желанието да сключи споразумение, както и израстване на подзащитния й в дом за
сираци.
Подсъдимият
М.С. поддържа казаното от защитника си и съжалява за постъпката си, а в правото
си на последна дума моли да получи пробация, тъй като има семейство, трудово
ангажиран е и си е взел поука.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в протеста,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира следното.
Протестът
е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустим.
Разгледан
по същество протестът е неоснователен.
На
основание чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 от НПК първоинстанционното
производство е протекло по процесуалния ред на глава ХХVII от НПК (съкратено
съдебно следствие), като страните са изразили съгласие да не се провеждат
разпити на свидетелите и вещите лица, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни
заключения от досъдебното производство.
За
да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал всички обективно
съществуващи и относими към предмета на делото доказателства и доказателствени
средства: гласните доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимия М.Р.С.
(л. 63 от съд. д.), показанията на свидетелите С.П.Х.-А.(л. 16 и л. 22 от ДП), М.Х.
Х.-Н.(л. 20 и л. 23 от ДП), П.К.Й.(л. 21 от ДП, л. 61-62 от съд. д.), Б.Ц.С.(л.
19 и л. 28 от ДП), С.А.М.(л. 17 от ДП), Г.Й.Й.(л. 18 от ДП); писмените
доказателства и доказателствени средства: Докладна записка с рег. №
2273МК524/28.02.2017 г. (л. 2 от ДП), Заповед за задържане на лице с рег. №
22733/28.02.2017 г. (л. 3 от ДП), Заявление до 03 РУ-СДВР (л. 6 от ДП),
Протокол за доброволно предаване (л. 7 от ДП), Приемо-предавателен протокол (л.
8 от ДП), Протокол за доброволно предаване (л. 25 от ДП), Справка за съдимост
(л. 44-47, 94-95 от ДП), Справка за неприключени досъдебни производства (л.
49-50 и л. 96 от ДП), 7 бр. характеристики и препоръки (л. 98-104 от ДП),
Справка ГД „ИН“ – МП (л. 17 от съд. д.), Справка за съдимост с бюлетини за
съдимост (л. 28-34 от съд. д.); експертизи: Съдебно-оценителна експертиза (л.
54 от ДП), Видеотехническа експертиза (л. 61-66 от ДП) и Видеотехническа
лицево-идентификационна експертиза (л. 73-76 от ДП).
Обосновано
районният съд е приел, че подс. М.Р.С. е роден през 1990 г., българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, трудово неангажиран.
Подсъдимият е осъждан за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК с влязла в сила на 29.11.2014 г. присъда
по н.о.х.д. № 1627/2012 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 2-ри
състав с наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 (пет) месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от 3 (три) години на основание чл. 66,
ал. 1 от НК. С влязло в сила на 27.05.2013 г. решение по н.а.х.д. № 22819/2011
г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106-ти състав подсъдимият е
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 5, вр. ал. 1 от НК за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от
НК.
На
28.02.2017 г. свидетелите С.П.Х.-А., М.Х. Х.-Н.и П.К.Й.изпълнявали служебните
си задължения в аптека „Медея“, находяща се на бул. „********************,
съответно като управител, фармацевт и помощник-фармацевт. На същия ден около 16:00
часа подс. С. влязъл в аптеката, като се насочил към щанда за козметика на
марката „VICHY” и започнал да взима безразборно от кутиите с
козметични кремове от вида „VICHY NEOVADIOL 50 ml”, като успял да
постави 6 (шест) броя от тях във вътрешността на якето си. Св. П.Й. забелязала
действията на подс. С. и се развикала, вследствие на което св. М.Х.-Н.незабавно
натиснала паник-бутона в аптеката, който бил свързан със „СОТ 161“, и заедно с П.Й.
подгонили подс. С. ***, като на кръстовището на ул. „Перник“ с ул. „Позитано“ с
помощта на граждани двете успели да спрат подсъдимия, който отворил якето си и
на земята паднали отнетите от него кремове.
В
същото време на получения сигнал за активиран паник-бутон в аптеката се отзовал
св. Б.Ц.С., който изпълнявал служебните си задължения като охранител в служба
„Сигурност“ при „СОТ 161“. Св. С. Х.-А.му казала, че е била извършена кражба и
лицето е избягало в посока ул. „Перник“. Св. С. незабавно се отправил към ул.
Перник“, като на кръстовището на ул. „Перник“ с ул. „Позитано“ забелязал св. М.Х.-Н.и
П.Й., както и други граждани, които държали подс. С.. Бил подаден сигнал до
полицията и изчакали идването на патрул при 03 РУ-СДВР, съставен от св. С.А.М.и
Г.Й.Й., които били назначени като състав на АП-121 за времето от 7:00 часа до
19:00 часа на 28.02.2017 г. Полицейските служители установили самоличността на
подсъдимия и при проведения с него разговор им е признал, че е откраднал от
аптеката кремове „VICHY”, които им предал с протокол за
доброволно предаване. Св. Й. върнал на св. Х.-А.кремовете с приемо-предавателен
протокол. След това полицейските служители отвели подсъдимия до сградата на 03
РУ-СДВР, находяща се в гр. София, ул. „********, където на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР бил задържан за срок от 24 часа.
Въззивният
съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена при напълно
изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствата не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри
основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология, която е изяснена
съобразно точния смисъл на доказателствата без да са допуснати логически грешки
при обсъждането им или превратно тълкуване.
В
хода на въззивното производство страните не са представили, нито пък съдът
служебно е събрал нови доказателства, установяващи различни фактически
обстоятелства, поради което настоящият състав на СГС не намира основания да
преразглежда и внася корекции в правилно изяснената от СРС фактология.
В
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК в мотивите към присъдата
са изложени достатъчно аргументирани и подробни съображения за формирането на
фактическите изводи на съда, като е изяснено на основата на кои доказателства
са изградени. Настоящата инстанция не констатира първият съд да е допуснал
логически грешки при обсъждането на доказателствата, нито превратното им
тълкуване. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички годни доказателства,
без някои от тях да са били необосновано подценени или игнорирани за сметка на
други, без логически грешки при обсъждането им или промяна на техния смисъл.
Поради това по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК не се
налага и детайлното им обсъждане поотделно.
С
оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията
на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
Въззивният
съд намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е квалифицирал
извършеното престъпление като такова по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 18,
ал. 1 от НК, като подсъдимият е оправдан за по-тежкото повдигнато обвинение по чл.
195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. С деянието си подс. С. е осъществил
състава на престъплението както от обективна, така и от субективна страна.
Отделните елементи от състава на това престъпление както от обективна, така и
от субективна страна са коментирани и анализирани обстоятелствено от първата
инстанция, поради което не е необходимо преповтарянето им. Достатъчно е да се
каже, че въззивната инстанция се присъединява към този анализ.
На
следващо място въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер. Извършвайки
цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното наказание
на подсъдимия е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Наказанието на подсъдимия е определено при
значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния
размер, предвиден за конкретното престъпление. Отчетено е обстоятелството, че
подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина и положителните му
характеристични данни, както и че е признал вината си. Наказание от този вид
съответства на тежестта на извършеното от него деяние и е съобразено със
степента на обществена опасност на личността му. Наложеното наказание ще
изиграе най-успешно превъзпитателната и предупредително-възпираща функция спрямо
него.
Предвид
изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че протестираната присъда е
правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло.
Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа
обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
В
заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция
не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което следва да
бъде потвърдена.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
от 20.12.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 5383/2018 г. по описа на Софийския
районен съд, Наказателно отделение, 102-ри състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.