РЕШЕНИЕ
№ 3461
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330108224 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез юрисконсулт П., против А. Р. Р., ЕГН
**********, А. Й. Р., ЕГН ********** и М. А. Р., ЕГН ********** за осъждането на
ответниците да заплатят на ищеца всеки от тях сумите от по 146,39 (сто четиридесет и шест
лева и 39 ст. ) лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия в периода
01.04.2018 г. – 31.10.2020 г., за обект, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № **, ет. *, ап. **, както и
сумите от по 33,31 (тридесет и три лева и 31 ст.) лева, обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната лихва върху отделните месечни плащания в периода 05.06.2018 г. -
19.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от **** г. – дата на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126,
ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия за обособената територия на гр. П.. Ответниците като съсобственици на
по 1/3 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот имат качеството на
клиенти на топлинна енергия, като са длъжни да заплащат месечно дължимите суми за
доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди. Освен това е начислена и сума за предоставяне на услугата дялово
разпределение. Сочи се, че се дължи и обезщетение за забава върху дължимите суми.
Твърди се, че начислената топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно
1
съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ответниците не изпълнили задълженията да погасят процесните суми.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват изцяло исковете като неоснователни, с
подробно развити съображения. Възразяват, че не следва да заплащат суми за дялово
разпределение, като оспорват методиката, въз основа на която е извършено разпределението
на топлинна енергия в етажната собственост, както и че между страните за част от исковия
период е постановено влязло в сила съдебно решение, предмет на разглеждане по гр.д №
**** г. на РС-П.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за основателна, като
съображенията за това са следните:
По допустимостта на процеса съдът намира, че е неоснователно е възражението на
ответниците за отвод за пресъдено нещо. По делото е изискана е приложена преписката по
гр.д № *****г. на РС-П., като от нея се установява, че предмет на разглеждане в посоченото
производство вземане за топлинна енергия за друг топлоснабден имот, собственост на
ответниците, поради което е без значение частичното съвпадение на исковите периоди.
Предявени са искове по чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които, за да бъдат уважени
ищецът следва да докаже налчето на валидно облигационно отношение с ответниците,
количеството доставена топлинна енергия и нейната стойност.
Установява се от приетите по делото доказателства, че ответниците са собственици
на недвижим имот, попадащ в топлоснабдена жилищна сграда. За това обстоятелство не е
налице спор между страните по делото, като този факт е отделен за безспорен и ненуждаещ
се от доказване в първото по делото открито съдебно заседание. Съгласно чл. 150, ал. 1
Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието
„потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от
2003г./, според който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.
Съдът приема, че между страните са налице облигационни отношения по договор за
продажба на топлинна енергия. Установява се от заключението на съдебно-техническата
експертиза и допълнителното заключение на вещото лице Ш., че доставеното количество
топлинна енергия за процесния имот и период възлиза на претендираното ищеца.
2
Количеството топлинна енергия на база приета съдебно-счетоводната експертиза се равнява
на исковата претенция. Обезщетението за забава по предявения акцесорен иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД съответства на размера на предявения иск, изчислено при забава в изпълнението на
отделните месечни задължения.
В случая исковете се явяват доказани по основание и размер, поради което и следва
да бъдат уважени в цялост. Неоснователни са възраженията на ответниците за недължимост
на сумите за дяловото разпределение. Процесните суми, които са за сградна инсталация, се
дължат на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като се определят по
формула към т. 6.1.1 от „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради
етажна собственост“. Вещото лице сочи, че за процесния исков период сумите за дялово
разпределение са изчислени правило от топлинния счетоводител. Без правно значение за
изхода на дело е обстоятелството, дали ответниците са ползвали отредената за дялово
разпределени топлинна енергия. Последните дължат суми за сградна инсталация само
поради факта, че притежават имот в топлоснабдена жилищна сграда. Съображенията за
дължимост на тези суми се свеждат до това, че сградната инсталация преминава през всички
имоти, като отдадената топлинна енергия се разпределя между етажните съсобственици.
Какво количество топлинна енергия би могла да отдаде сградната инсталация на
притежавания от имот е без значение за изхода на делото, тъй като сумите за дялово
разпределение се определят чрез нормативно установена методика.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца за държавни такси, разноски за експертизи и юрисконсулстско
възнаграждение, което съдът редуцира на 150 лева от претендираните 300 лева, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, като разноските възлизат общо на сумата от 850
лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД А. Р. Р., ЕГН **********,
А. Й. Р., ЕГН ********** и М. А. Р., ЕГН **********, тримата от гр. П., ул. „С.“ № **, ет.
*, ап. ** да заплатят на ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 всеки от тях сумите от по
146,39 (сто четиридесет и шест лева и 39 ст. ) лева, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в периода 01.04.2018 г. – 31.10.2020 г., за обект, с адрес: гр. П., ул. „С.“
№ **, ет. *, ап. **, както и сумите от по 33,31 (тридесет и три лева и 31 ст.) лева,
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху отделните месечни
плащания в периода 05.06.2018 г. - 19.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от *** г. – дата на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК А. Р. Р., ЕГН **********, А. Й. Р., ЕГН
********** и М. А. Р., ЕГН **********, тримата от гр. П., ул. „С.“ № **, ет. *, ап. ** да
3
заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 общо сумата от 850 (осемстотин и
петдесет) лева – съдебни и деловодни разноски за държавни такси, разноски за експертизи и
юрисконсулстско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/______________
4