Присъда по дело №218/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 7 |
| Дата: | 11 февруари 2021 г. (в сила от 27 февруари 2021 г.) |
| Съдия: | Елисавета Радина |
| Дело: | 20215220200218 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 8 февруари 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против А. С. М. – за това, че през 2019 г., в с. Говедаре,
обл. Пазарджик, в условията на опА. рецидив, противозаконно е присвоил
чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил „Фиат Темпра” с ДК№
*****, собственост на В. Д. Г. от с. Синитово, обл. Пазарджик на стойност 740
лв. - престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.„а” и „б” от
НК.
Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК, в
хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП Пазарджик подържа
обвинението и настоява подсъдимия да бъде признат за виновен и му се
наложи наказание при отчитане на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства,
което бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Защитникът на подсъдимия не оспорва доказаността на обвинението,
като моли за снизходителност при определяне на наказанието.
Подсъдимият признава фактите обстоятелствената част на
обвинителния акт и също моли за снизхождение.
Районният съд, като обсъди и прецени по отделно и в съвкупност
събраните по съответния процесуален ред доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно
убеждение, прие за установено следното:
Подсъдимият А. М. е осъждан 18 пъти за тежки умишлени
престъпления – основно против собствеността. Последните му две осъждания
са по 1.нохд 813/20 на ПРС и със съдебно одобрено споразумение от
02.07.20г. е осъден за извършено на 23.08.19г. престъпление по чл. 343б, ал.2
вр-. ал.1 НК на 11 месеца лишаване от свобода, при строг режим 2. по НОХД
1269/20- за извършено в периода 11.12.19-05.03.20г. престъпление по чл. 196,
л.1 т.2вр. чл. 195, ал.1т.12 и чл. 194 от НК е осъден на две години и осем
месеца лишаване от свобода , при строг режим
Пострадалият В. Г. през 1994 г. закупил чисто нов от магазин лек
автомобил „Фиат Темпра”, червен на цвят, който бил регистриран и
управляван от него с ДК№ ***** (л. 18, 30, 31). Г. като първи собственик
много се грижел за автомобила, съхранявал го в гараж и същият бил в
абсолютна техническа изправност.
През 2019 г. св. В. Г. решил да подаде автомобила си. За целта го
1
паркирал пред дома си като на стъклото поставил бележка, че колата се
продавала.
Есента на същата година в дома му дошъл подс. А. М., който бил видял
бележката, и поискал да закупи автомобила. Двамата се разбрали за продажна
цена от 800 лв. като св. Г. дал на М. ключовете и малкия талон на колата.
Уговорили се след два дни подсъдимият да донесе сумата от 800 лв. и тогава
да прехвърлят МПС на негово име. Двата дни отминали , но М. не донесъл
уговорената сума. Пострадалият Г. го видял в селото си с автомобила и си го
поискал незабавно. М. веднага докарал колата пред дома на св. Г. и му я
върнал с ключовете и малкия талон.
След около месец М. отново дошъл в дома на св. В. Г. и му се
примолил пак да му продаде автомобила си на същата цена. Обяснил, че
редял теракота и фаянс на някакъв обект и щом го приключел в рамките на 7-
10 дни, щял да плати на Г.. Пострадалият повярвал на М. и му дал автомобила
си с ключовете и малкия талон като между двамата не било издавано
пълномощно на името на обвиняемия, нито му била давана представителна
власт да се разпорежда с колата. Тъй като минал уговореният срок, но М. не
донесъл парите по сделката, св. В. Г. многократно го търсел, но се свързвал с
него само по телефона. М. винаги обещавал, че щял да дойде и да донесе
парите, но това не станало никога. Когато ходел до дома на М., В. Г. откривал
само жена му, която заявявала, че обвиняемият не бил вкъщи, тъй като го
търсели от полицията.
През м. март 2020 г. пострадалият разбрал, че бил станал жертва на
измама и подал жалба в полицията (л. 7). Била образувана преписка, а
впоследствие и ДП.
Междувременно подсъдимият предложил на своя познат А. З. в с.
Говедаре, обл. Пазарджик да закупи лекия автомобил „Фиат Темпра”, червен
на цвят, е ДК№ *****, който вече се бил и повредил. М. обяснил, че спешно
му трябвали пари, за да направи помен на майка си, а автомобила бил
собственост на жена му и бил за предаване на вторични суровини. На св. З. не
били показани никакви документи за собствеността на колата, но въпреки
това той не се усъмнил в думите на обвиняемия, тъй като според него
предложеното му за покупка МПС било за предаване на вторични суровини.
Двамата постигнали договорка като св. А. З. дал на А. М. сумата от 250 лв., а
последният му предал горепосочения лек автомобил, собственост на
пострадалия В. Г.. По настояване на М. св. З. свалил двете регистрационни
табели от МПС и ги запазил, тъй като обвиняемият обяснил, че му трябвали,
за да бракува колата в КАТ и така тя да не се води повече на името на жена
му.
Автомобилът на пострадалия Г. преседял пред дома на св. А. З. в с.
Говедаре, обл. Пазарджик около седмица, когато един ден оттам минали
2
непознати хора е каруца, които изкупували стари железа. Те попитали св. З.
дали автомобила бил за предаване, след което го закупили от него за сумата
от 300 лв., закачили го с въже и го откарали в непозната посока.
В хода на проверката по образуваната преписка по жалбата на св. В. Г.
св. А. З. предал с протокол за доброволно предаване (л. 12, ДСП) двете
регистрационни табели на закупения от него лек автомобил като дал
пояснения за техния произход. Табелите с разписка (л. 13, ДСП) били върнати
на пострадалия В. Г., който ги предал в КАТ - Пазарджик и по негово
заявление от 12.05.2020 г. регистрацията на автомобила му била прекратена
(л. 18, 30, 31, ДСП).
Пазарната стойност на МПС, предмет на престъплението, е 740 лв. към
инкриминираната дата с приспаднато овехтяване.
При тези факти прокурорът е предал подсъдимия на съд за извършено
престъпление по чл. 206, ал.3 вр. ал.1 от НК вр. чл. 29, ал.1 б. „А“ и „Б“ НК –
и за това,че при условията на опА. рецидив е е присвоил чужда движима вещ
– процесния автомобил, собственост на пострадалия Г., който получил от
него в свое владение.
Декларативното признание на изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти е напълно потвърдено от останалите събрани в ДСП
доказателства, ценени , предвид вида на проведената диференцирана
процедура. Те са напълно съответни и взаимодопълващи се и в своята
съвкупност формират фактически изводи за процесната ситуация,
представяйки я по начин, идентичен с този в обвинителния акт.
Установено е от подробните и последователни показания на
пострадалия, че в двата процесни епизода той е предоставял на подсъдимия
собствения си автомобил с уговорката да го ползва до дни и след това да
прехвърлят правото на собственост по надлежен ред. След първото
предоставяне на автомобила, все пак подсъдимият го върнал на Г., но когато
последният му се доверил втори път, М. го предал на св. З. за 300 лева .
С действията си по получаване на автомобила на посоченото частно-
правно основание, подсъдимият е установил владение върху него и не само не
го е върнал в уговорения срок, но дори се е разпоредил с него като със скраб ,
а не като МПС, което доказва присвояването.
По експерта оценка -пазарната стойност на МПС, предмет на
престъплението, е 740 лв. към инкриминираната дата с приспаднато
овехтяване.
Към инкриминираната дата М. е бил осъждан ( виж на л. 33, ДСП) 18
пъти за тежки умишлени престъпления – основно против собствеността, вкл.
и с наложени ефективни наказания над една година лишаване от свобода . има
осъждания и за престъпления против транспорта , които са ефективни и под
3
една година лишаване от свобода. Последните му две осъждания са по 1.нохд
813/20 на ПРС и със съдебно одобрено споразумение от 02.07.20г. е осъден за
извършено на 23.08.19г. престъпление по чл. 343б, ал.2 вр-. ал.1 НК на 11
месеца лишаване от свобода, при строг режим 2. по НОХД 1269/20- за
извършено в периода 11.12.19-05.03.20г. престъпление по чл. 196, л.1 т.2вр.
чл. 195, ал.1т.12 и чл. 194 от НК е осъден на две години и осем месеца
лишаване от свобода , при строг режим. Поради това и напълно правилно е
била възприета квалификация на престъпната му деятелност в условията на
опА. рецидив.
И в двата случая подсъдимият е действал със съзнанието за
противоправния характер на действията си. Предвиждал е и е целял
настъпването на обществено-опасните последици. Съзнавал е, че върши
деянието след като е бил осъждан многократно, вкл.повече от един път за
тежки умишлени престъпления с наказания и пад и над една година лишаване
от свобода.
При установена обектива и субективна съставомерност на
инкриминираното престъпно деяние по чл. 206, ал.3 вр. ал.1 и вр. чл. 29, ал.1
б. „А“ и „Б“ от НК, Съдът призна подсъдимия за виновен в извършването му.
При индивидуализация на дължимото наказание Съдът отчете
наличието на едно изключително смекчаващи обстоятелство, формиращо
единия от алтернативните критерии за приложение на чл. 55, ал.1 от НК. Това
е стойността на предмета на престъплението, който незначително надвишава
минималната за страната работна заплата. Това променя характеристиката на
извършеното престъпно деяние, като го прави, поради по-ниската му степен
на обществена опасност, изключително различно при съпоставка с типичните
престъпления от този вид. Наред с това и именно поради тази специфика на
деянието се прие, че в случая и най-лекото, предвидено в закона, наказание за
извършеното престъпление ( една година лишаване от свобода) се явява
несъразмерно тежко - тоест несправедливо.
Затова и наказанието се определи на основание чл. 55, ал.1 т.1 от НК и
с конкретния размер (на предопределеното по вид ) лишаване от свобода –
ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА се прие, че се постига целеното
възмездие, както и постигането на поправително и превъзпитателно
въздействие, а и превантивен ефект в личен и обществен аспект. Отмерването
на наказанието се основа на изключително обременения съдебен статус на
лицето и негативните му характеристични данни, дори да се имат само тези
от конкретната му престъпна деятелност.
Налице се прецениха основанията за произнасяне в хипотезата на чл.
25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК, с оглед данните за осъжданията по НОХД 831 и
1267 по описа на ПРс за 2020г, както и с оглед настоящото дело.
Като се имат предвид правилата на чл.23 от НК , реална съвкупност
4
формират и трите деяния, за които М. е осъден по НОХД №813/2020 г.,
НОХД 1269/20 по описа на PC-Пазарджик и по настоящото дело.
При това положение да се определи общо най-тежко наказание на
осъдения измежду наложените му по тези дела, което е най-тежкото и това е
наказанието от две години и осем месеца лишаване от свобода.
Приложението на чл. 24 от НК не се предвиди, като се имаха предвид
вида на процесните престъпления и степента, в която с тях са засегнати или
увредени охраняваните обществени отношения. Прие се, че определеното
общо най-тежко наказание има капацитет да постигна целите на
наказателната репресия.
На основание чл. 57, ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС и предвид данните за
осъжданията ( обсъдени горе) се определи първоначален строг режим за
изтърпяване на определеното общо и увеличено наказание.
На основание чл. 25, ал.2 от НК се приспадна и реалното изтърпяното
до момента на наказание – по НОХД 813/20 и в размер на 7 месеца и 27 дни (
виж на л. 12, НОХД).
По отношение на СРМПС се постанови да се предаде на СПП пи ОД
МВР Пазарджик по компетентност и на разпореждане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплатят
разноски в полза на ОД МВР Пз-к в размер на по 187.80 лева в полза на
Районен съд Пазарджик.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5