О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 257 Година, 2019 Град Бургас
Бургаският окръжен съд…..……..………… граждански
състав …………………………..
На дванадесети февруари …...………………..... Година
две хиляди и деветнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар …………..……………………..………………………………………………..………
Прокурор ………………………………..………………………………………….……..……….
като разгледа докладваното от …….....……. Р.
Калиманова …………………………….
гражданско дело № …..… 1693 .....…. по описа
за ………. 2018………. година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на П.И.К., ЕГН **********,***
против З.И.К., ЕГН **********,*** за отмяна на дарението, извършеното от ищеца
в полза на ответника с нотариален акт №7, том ІІ, дело №374/1989 година на
50/408.80 идеални части от дворно място, находящо се в град Бургас, к-с
„Възраждане“, образуващо имот пл. сн. №5446 в кв. 14 по плана на град Бургас по
време на сделката и бивш парцел ХІІ в бивш кв. 192 по плана на град Бургас,
целия с площ от 408.80 кв. м., при граници: улица, имоти пл. сн. №№ 5440, 5445,
5447 и 5443, ведно с ½ идеална част от първия жилищен етаж от
построената в същото дворно място масивна жилищна сграда, целия етаж, състоящ
се от пет стаи, кухня, антре, коридор, тоалетна с предверие с идентификатор за
дворното място № 07079.616.197, което дворно място, урегулирано в поземлен имот
е с граници: имоти с идентификатори №№ № 07079.616.196, 07079.616.221,
07079.616.203, 07079.616.202, 07079.616.199, 07079.616.198 и 07079.616.195 и с
идентификатор за сградата, от която е дарена част от първия етаж № 07079.616.19.3 поради отказа на надарения да
даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Претендират се от ищцовата
страна и направените съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените
искания представя и ангажира доказателства.
Твърди
се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че
страните по същото са братя. На 10.02.1989 година те сключили сделка,
инкорпорирана в нотариален акт № 7, том II, д. 374/1989 година, по силата на
която ищецът дарил на ответника своя личен имот, представляваща 50/408.80 кв.
м. идеални части от дворно място, находящо се в град Бургас, к-с „Възраждане”,
образуващо имот пл. № 5446 в кв. 14 по плана на град Бургас по време на
сделката, бивш п-л XII в бивш кв. 192 по плана на града, целият с площ 408.80
кв.м. и граници: улица, им. пл. №№ 5440, 5445, 5447 и 5443, заедно с 1/2
идеална част от първия жилищен етаж от построената в същото дворно място
масивна жилищна сграда, целият етаж, състоящ се от пет стаи, кухня, антре,
коридор, тоалетна с предверие. По сега действащия кадастрален план дарения
имот, представляващ идеална част от дворно място бил част от поземлен имот с
идентификатор №07079.616.197, а сградата, от която бил дарена част от първия
етаж с идентификатор № 07079.616.19.3, със застроена площ 120 кв. м., на два
етажа с предназначение сграда за обитаване.
Процесната
сделка била сключена предвид изискванията на действащите по това време
императивни разпоредби на ЗСГ, които несправедливо засягали семейството на
ищеца. Нещо повече, ищецът и ответникът имали договорка след смъртта на
родителите им да разпределят наследственото имущество поравно, като ответникът
възстанови на ищеца дарената част или да го компенсира с друг имот.
От
сключването на договора за дарение до настоящия момент ответникът не проявявал
никакъв интерес и загриженост към ищеца. Напротив, оставил на ищеца
изпълнението на всички задължения във връзка с уреждането на въпросите,
свързани с наследствените им имуществени правоотношения; демонстрирал
безразличие към личността на ищеца и проблемите му.
В
последните години здравословното състояние на ищеца значително се влошило. При
него били установени различни заболявания, включително диабет, полиневропатия,
ретинопатия, хипертонична болест и прочие. Ослепял изцяло, което безвъзвратно
се отразило на здравето му и възможностите сам да се грижи за себе си. От 2010
година бил практически сляп и страдал от множество заболявания, като в тази
връзка му била призната инвалидност 100% с чужда помощ. Без такава помощ той не
можел изобщо да се грижи за себе си и това наложило съпругата му освен, че
полагала непрекъснати грижи за него в свободното си време, да напусне работа и
да остане вкъщи, за да можела да се грижи за него. Ищецът не можел да се ползва
специализирана помощ и защита на инвалидизирани и безпомощни хора, тъй като не
разполагал с необходимите парични средства за заплащането и останал, поради
това, да се осланя само на грижите на безработната си съпруга.
Здравословното
му състояние било добре известно на ответника, но и досега той не проявявал
никакъв интерес към него и не му оказвал никаква материална и физическа помощ.
Не го посещавал, не правел опит да го изведе извън къщи, да му осигури средства
за лекарствата, от които имал нужда. От такива той имал немалка нужда за
лечение на различните си заболявания, в т. ч. бъбречно заболяване, с качествени
лекарства, каквито не можел да си позволи поради ниските доходи на семейството
му.
Неколкократно
ищецът направил опит да уредят доброволно имуществените отношения с ответника
по равностоен и справедлив начин, но той обещавайки формално да се постигне
такова споразумение, не предприемал никакви действия за осъществяването на това.
След
като ищецът се убедил в неблагодарността на ответника и отказа му да изпълни
задълженията си като надарен, изпратил до него на 18.07.2018 година нотариална
покана, с която поискал да му заплаща парична сума от 600 лева месечно,
необходима за частичната му издръжка, включително, за да можел си осигури
необходимата му чужда помощ за полагане на ежедневни грижи за него и закупуване
на качествени лекарства. Ответникът му изпратил отговор, в който по обиден за него
начин поискал доказателства, че ищецът бил сключил писмен договор с фирма за
полагане на грижи; нарекъл голословни оплакванията му, че страда от посочените
по-горе заболявания. В този отговор той не посочвал, че има повече имоти,
високи доходи и много по-малки задължения, тъй като не бил семеен и нямал деца.
Със същия препращал към разпоредбите на СК, уреждащи задълженията за издръжка,
а не към чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД.
Ищецът счита това становище житейски и юридически некоректно, неправилно и неоснователно.
Уреждайки института на дарението, законодателят бил взел предвид
обстоятелството, че дарителят има право да търси издръжка от дарения,
независимо от това дали може да получи такава, съгласно СК. Това разрешение се
базирало на принципа, че при дарението дареният дължи благодарност на дарителя
и нямал право да отказва осигуряване на издръжка, позовавайки се на други
правни норми. Отговорът на поканата ищецът възприемал като отказ да му бъде
предоставена издръжка, което именно обстоятелство обуславяло и правния му
интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответната
по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея в срока, указан от закона и съда е депозирала писмен
отговор, изразила е становище по така предявената против нея искова претенция,
посочила е и е ангажирала доказателства. Сочи се в същия на първо място, че
предявения иск е допустим, но неоснователен.
Ответникът
изтъква във връзка със заявената от него неоснователност на иска, че той също
се нуждаел от издръжка. Страдал от множество заболявания и по-точно на очите -
отлепване на стъкловидното тяло на очите, имал силно късогледство, претърпяна
операция на дебелото черво, висока кръвна захар, преддиабетно състояние,
увеличена простата, стеноза - увеличен черен дроб, както и камък в жлъчката,
двустранна херния и редица други, заради които се нуждаел от значителни
финансови средства, които трябвало да си осигури. Работел в „Елкабел” АД и
получавал сравнително ниско трудово възнаграждение в размер на 800 лева, с
което трябвало да преживява и да провежда лечение, да закупува лекарства,
медикаменти и други подобни, да плаща битови разходи като ток, вода телефон и
т. н. Нямал допълнителни доходи от притежаваното от него имущество, тъй като
дарения му имот бил съсобствена идеална част от стара къща с обща тоалетна и
баня на етажа, което създавало известни неудобства.
Сочи,
че ищецът притежавал значително имущество, включително такова, което осигурявало
или можело да осигурява (без да бъде отчуждавано) доходи за него и неговото
семейство и по-точно: наследствен имот на съпругата му, за който бил сключен
договор за наем, съсобствен недвижим имот в град Бургас, ул. „Д-р Нидер” № 25
(жилище, апартамент), съсобственост в недвижим имот, представляващ магазин с
площ 31.36 кв. м. в град Бургас, ул. „Д-р Нидер” № 25, за който бил сключен и
вписан договор за наем, впоследствие продаден и втори такъв, с площ от 56.90
кв.м., също отдаван под наем, както и съсобственост в недвижим имот с
идентификатор № 07079.616.270, представляващ поземлен имот пл.№ 19, 20, парцел
2 в град Бургас, ул. „Любен Каравелов”, представляващ дворно място с площ от
450.70 кв.м., от което на 02.07.2018 година дарил на сина си Иван Пламенов К.
1/4 идеална част. За същия имот на 11.07.2018 година бил сключен договор за
учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство с „Комплекс
Билд“ ООД. Това показвало, че ищецът вероятно бил направил това прехвърляне, за
да има по-малко имоти на свое име. Ищецът притежавал (самостоятелно или в
съсобственост) и други недвижими имоти, като ½ идеална част от 1192 кв.
м. земя в Приморско - поземлен имот с идентификатор 58356.501.70, който се
намирал на брега на морето на първа линия в град Приморско, ул. „Трети март“ и
имал утвърден ПУП с отреждане за хотел. Наличието на толкова много недвижими
имоти противоречало на твърдението на ищеца за належаща нужда от осигуряване на
издръжка.
Въпреки
невъзможността му да изплаща издръжка, с отговора на нотариалната покана той
изразил готовност да заплаща такава на ищеца в размер на 150 лева ежемесечно,
като го поканил да му предостави банкова сметка, ***. В дадения срок с отговора
на нотариалната покана такава не му била предоставена, поради което той бил поставен
в невъзможност да изплаща издръжка, съответно това означавало отказ от търсене
на такава.
Здравословното
състояние на ищеца не налагало друг да му дава храна и лекарства и още по-малко
да му сменя памперсите, тъй като той не ползвал такива, което още веднъж
показвало, че предложената от него издръжка била адекватна на фактическото
състояние на същия и иска му за издръжка от 600 лева бил единствено, за да
намери повод за разваляне на дарението. Наред с това ищецът имал жена, син и
дъщеря и познавайки добре неговите деца, ответникът бил сигурен, че той получавал
помощ от тях.
Оспорени са следните изложени в исковата молба
фактически обстоятелства, а именно сключването на процесната сделка предвид
изискванията на действащите по това време императивни разпоредби на ЗСГ, които
несправедливо засягали семейството им. Никой никого не бил задължавал да прави в
негова полза дарение на имот, нито имало уговорка с ищеца той да му
възстановява дарената идеална част от същия или да го компенсира с друг имот
след смъртта на родителите им.
Оспорено
е също така и твърдението за липса на проявен интерес от негова страна и
загриженост към ищеца. Напротив, отношенията им като братя винаги били много
добри, още повече, че той нямал свое собствено семейство. Винаги бил помагал на
брат си и семейството му с каквото може. Когато била възникнала необходимост от
извършване на операция на очите, ответникът му
предоставил сумата от 2000 лева, с която го подпомогнал.
Оспорено
е и твърдението, че здравословното състояние на ищеца не му позволявало сам да
се грижи за себе си, както и че не бил ангажирал специализирана помощ за
инвалидизирани и безпомощни хора поради липса на средства. Той разполагал с
достатъчно средства и имущество и можел да си осигури такава помощ, но не бил
пожелал. На следващо място, ищецът сам в поканата, която му бил изпратил, а и в
исковата молба правел признание за мотивите, поради които бил предявил
настоящия иск, а именно - предложение за делба на наследствените им имоти, а не
необходимост от финансови средства за издръжката си. Това сочело, че той не се
нуждаел от издръжка. В този смисъл било и изпратеното му по електронна поща на 18.09.2018
година писмо. Освен това, при извършването на дарението не били поставяни
никакви условия и по-специално за връщане на на дареното, нито пък за полагане
на грижи от ответника за дарителя.
Оспорено
е на следващо място и твърдението, че ответникът бил отказал да заплаща
издръжка на ищеца. Въпреки ограничените си възможности, както и влошеното си
здравословно състояние, ответникът предложил на ищеца да му заплаща издръжка в
размер на 150 лева ежемесечно, като го бил поканил да му предостави банкова
сметка, ***. Такава не му е била предоставена в указания срок, което правело
невъзможно изплащането на сумата.
Освен
това ответникът бил извършил значителни подобрения в имота през годините и
по-специално саниране на сградата отвън по неговата част от имота; поставяне на
алуминиева дограма; обличане с гипсокартон отвътре по стените на стаите; поставяне
на окачен таван; няколкократно извършвал ремонти - шпакловка и боядисване на
стените, а преди това е имало тапет; поставяне на мокет по пода; монтиране и
вграждане на мебели; монтиране на вътрешна вита стълба и други.
Въведено
е на следващо място е възражение за давност, като в тази връзка се сочи, че бил
изтекъл преклузивния срок от една година, погасяващ самото право на отмяна на
дарението по чл. 227 от ЗЗД. По твърдение на ищеца здравословното му състояние
се било влошило преди осем години, а едва сега той бил поискал заплащане на
издръжка и завел дело за отмяна на дарението.
При
съобразяване на така изложеното по-горе, съдът намира, че предявения от ищеца иск
с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД е допустим и не съществува
пречка да бъде разгледан по същество. Спорът, по който е образувано настоящото
производство е родово и местно подсъден на настоящия съд. С исковата молба са
представени от ищеца писмени доказателства, които са допустими и относими към
правния спор, поради което и като такива те следва да бъдат приети от съда с
настоящия му съдебен акт. Основателно съдът намира и доказателственото искане
на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели,
което поради то също следва да бъде уважено. С
отговора на исковата молба са представени от ответника също писмени
доказателства и е направено искане да бъдат допуснати до разпит двама свидетели
за установяване на изложените от него в същия фактически обстоятелства. По тези
негови доказателствени искания съдът ще се произнесе в рамките на откритото
съдебно заседание след даване възможност на ищеца да се запознае с тях и изрази
съответно становище по същите.
Съдът
намира, че следва да укаже на страните, че на основание чл. 154 от ГПК всяка от
тях носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от приложимата правна норма, както и от изразените от страните
защитни тези. При съобразяване на посоченото по-горе правно основание досежно
предявената искова претенция, в тежест на ищецае при условията на пълно и
главно доказване да докаже фактите, от които произтича заявеното защитимо
право, засегнато от правния спор и в този смисъл да установи всички изложени от
него обстоятелства. Поради това именно в негова тежест е да установи, че е
изпаднал в трайна нужда от издръжка и материалните му възможности не му
позволят да покрива нуждите си; че е отправил покана и че същата е достигнала
до знанието на ответника, както и че последният разполага с достатъчно
средства, за да дава поисканата му издръжка, без да постави себе си и лицата,
които издържа по закон в по-неблагоприятно положение от това на дарителя.
Ответникът следва да докаже своите твърдения по отговора на исковата молба, включително
тези свързани със здравословното му и имуществено състояние.
Ето
защо, по горните съображения и на основание чл. 140 от ГПК, Бургаският окръжен
съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявената от П.И.К., ЕГН **********,*** против З.И.К., ЕГН **********,***
искова претенция за отмяна на дарението, извършеното от ищеца в полза на
ответника с нотариален акт №7, том ІІ, дело №374/1989 година на 50/408.80
идеални части от дворно място, находящо се в град Бургас, к-с „Възраждане“,
образуващо имот пл. сн. №5446 в кв. 14 по плана на град Бургас по време на
сделката и бивш парцел ХІІ в бивш кв. 192 по плана на град Бургас, целия с площ
от 408.80 кв. м., при граници: улица, имоти пл. сн. №№ 5440, 5445, 5447 и 5443,
ведно с ½ идеална част от първия жилищен етаж от построената в същото
дворно място масивна жилищна сграда, целия етаж, състоящ се от пет стаи, кухня,
антре, коридор, тоалетна с предверие с идентификатор за дворното място №
07079.616.197, което дворно място, урегулирано в поземлен имот е с граници:
имоти с идентификатори №№ № 07079.616.196, 07079.616.221, 07079.616.203,
07079.616.202, 07079.616.199, 07079.616.198 и 07079.616.195 и с идентификатор за
сградата, от която е дарена част от първия етаж № 07079.616.19.3 поради отказа
на надарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
ПРИЕМА
представените от ищцата с исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, писмени доказателства.
ДОПУСКА
до разпит при довеждане двама свидетели на ищцовата страна за установяване на
изложените от нея в исковата молба фактически обстоятелства.
ОБЯВЯВА,
че по приемането на представените от ответника с отговора на исковата молба
писмени доказателства и по доказателственото му искане да бъдат допуснати до
разпит при режим на довеждане двама свидетели за установяване на изложените от
него в същия фактически обстоятелства ще се произнесе в рамките на откритото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.03.2019 година - 15.00 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните по делото, като за ответника
това бъде направено на посочения от него в отговора на исковата молба съдебен
адрес; препис от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
връчат на ищеца.
Настоящото
определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: