Р Е Ш Е Н И Е
№ 351
град Пловдив, 17.02.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ
административно дело № 2582 по описа за 2020 година, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220, ал.1 от Закона
за митниците (ЗМ).
Делото е образувано по жалба на “ВИПС
ГРУП” ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Северен“, ул. “Брезовско шосе” №170,
склад 32, представлявано от И.П.К. - управител, чрез адвокат Д.К. -
пълномощник, против Решение с Рег.№32-278296 от 24.09.2020г. към митническа
декларация MRN /Movement Reference Number, Референтен номер за движение/
№19BG002002000190R8 от 10.01.2019г., на директора
на Териториална дирекция-Северна морска (ТДСМ) при Агенция “Митници”, с което
дружеството жалбоподател е задължено да доплати по посочената декларация сумата
от общо 391,62 лв., от които 2 752,13 лв. мито и 1095,50 лв. данък върху
добавената стойност (ДДС).
Претендира се отмяна на акта поради
незаконосъобразност и необоснованост, и присъждане на направените по делото
разноски.
На 29.01.2021г. по делото постъпва писмена защита от
адвокат К. с Вх.№1760, в която се излагат подробни съображения в посочения
смисъл.
Ответникът - Директор на Териториална дирекция –
Северна морска (ТДСМ) при Агенция “Митници“ (АМ), представляван от юрисконсулт Р.,
изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че изцяло поддържа
писмено становище рег. № 32-328464 от 10.11.2020г. /л.97-99/, съдържащо
подробно изложени доводи по отношение правилността и законосъобразността на
оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив, десети състав, като провери
законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
На 10.01.2019г. жалбоподателят регистрира МД с МРН 19BG002002000190R8, с
която са поставени под режим “допускане за свободно обращение” стоки, с
произход Китай, общо 14 вида
стоки, 1099 колета с общо бруто тегло
18
919кг., в това число:
стока №6 Е.Д 6/8 - “кърпи х 12 бр. – 4560 комплекта “,
с нето тегло 125 кг., с тарифен код по ТАРИК **********, с декларирана
митническа стойност (МС) в размер на 294,75 лв., с декларирана цена 0,06 лв. за
комплект или 2,36 лв./кг.;
Общата фактурна стойност на стоките по процесната МД е
сумата от 22 336,87 EUR, при
обменен курс за митнически цели от 1,95583 лв./ EUR.
Условия на доставката – „EXW Нингбо“ по смисъла на Международни правила за
тълкуване на търговските термини (INCOTERMS
(ИНКОТЕРМС), тук купувачът поема почти всички разходи и рискове в
процеса на изпращане. Задължението на продавача е единствено да гарантира, че
купувачът има достъп до стоките. След като купувачът получи достъп, всичко
останало е негова отговорност (включително натоварването на стоките). Рискът се
прехвърля от продавача на купувача в склада или офиса на продавача, или на
мястото, откъдето се взимат стоките. Наименование на местонахождението- НИНГБО,
Китай.
Като придружаващи вноса документи са представени:
фактура № VG2018036/21.11.2018г. (лист 63-64) на стойност 22 336,87 EUR, коносамент № ONEYNB8IF3603800/01.12.2018г. (лист 61-62), фактури за
транспортни разходи с № **********/08.01.2019г., № **********/08.01.2019г. и №
**********/08.01.2019г. (лист 75-77) на стойност общо 3 970,00 лева, и преводни
нареждания за плащане към бюджета на мито и ДДС.
След доклад №19-26-1 за проверка на традиционните
собствени ресурси, извършена в Р България от 14 до 18 октомври 2019г., съгласно
чл.4 §6 от Регламент 608/2014 на Съвета от 26 май 2014г. и във връзка с
констатациите по т.3.1 „Недостатъци по отношение
на анализа на риска/рисковите профили за декларирането на занижена стойност за
стоки по глави 61-64 с произход НР Китай“ е извършена повторна проверка, на
митническа декларация на „ВИПС ГРУП“ ООД. Констатирано е, че декларираната стойност
на стока № 6 по МД 19BG002002000190R8/10. 01.2019 г. е по-ниска от съответната справедлива цена,
валидна за тях в ЕС.
Предвид възникналото съмнение, досежно
обстоятелството дали декларираната МС за процесните стоки може да бъде приета
по реда на чл.70, §1 от МКС, са предприети действия, съгласно чл.140, §1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015г. за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент
(ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Съюза (Правилник за прилагане на Митническия кодекс на съюза
(ППМКС)), както и съгласно чл.195, §1 от МКС, с писмо изх. №
32-45754/11.02.2020г. на началника на МП Пристанище-Варна, адресирано до
управителя на дружеството жалбоподател, се изискват допълнителни документи,
доказващи, че декларираната стойност на стоките е действително заплатена или
подлежаща на плащане при продажбата им за износ за ЕС, начина на формиране на
продажната цена на стоките, търговско досие по сключената сделка и др. За
представяне на изисканите документи е определен 10-дневен срок от връчване на
писмото, което е сторено на 13.02.2020г., видно от пощенско клеймо на известие
за доставяне.
Като приложение към писмо с Вх.№
32-61954 от 25.02.2020г. /лист 65-79/ от страна на управителя на „ВИПС ГРУП“
ООД по преписката постъпват фактури за извършени транспортни разходи, банково
извлечение за извършени плащания към доставчика SWIFT и самолетни
билети.
С писмо Рег.№ 32-212906 от 23.07.2020г. на ответника в
настоящето производство, се уведомява жалбоподателят, че съмненията относно
декларираната МС, съгласно чл.70, §1 от МКС, по процесната МД не са отпаднали.
На основание чл.140, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015 2447 на Комисията,
митническият орган ще определи МС по метод, различен от този по реда на чл.70,
§1 от МКС. На жалбоподателя се предоставя възможност да изрази становище в
30-дневен срок от получаване на писмото.
По преписката е налично заверено копие на Становище с
вх.№32-85644 от 17.03.2020г. на началник сектор „Митнически процедури“, отдел
„Митническа дейност“, адресирано до началника на МП Варна-Запад, според което
становище, МС за стока с №6 от МД № MRN 19BG002002000190R8/10.01.2019 г., следва да бъдат определени, както следва: за стока №6 -
1,18 лв./комплект на база МД 18BG005100Н0759283
от 05.09.2018г. (непредставена по делото);
На 24.08.2020г. в ТД Северна Морска, постъпва
становище с Вх.№32-245918 от управителя на дружеството жалбоподател, с което
становище заявява, че представените в хода на проверката допълнителни документи
установяват предвидените предпоставки за определяне на
МС по процесната МД по реда на чл.70, §1 от МКС. Моли да бъде преразгледано
становището на ответника за определяне на МС по процесната МД по реда на ППМКС,
доколкото не се констатира наличието на факти и обстоятелства за прилагането на
тези норми.
На 24.09.2020г. е издадено оспореното в настоящото производство Решение
с Рег.№32-278296 от 24.09.2020г. към митническа декларация MRN /Movement
Reference Number, Референтен номер за движение/ №19BG002002000190R8 от 10.01.2019г. на директора на Териториална дирекция
- Северна морска (ТДСМ) при Агенция “Митници”, с което дружеството жалбоподател
е задължено да доплати по посочената декларация сумата от общо 1 487,12
лв., от които 391,62 лв. мито и 1095,50 лв. данък върху добавената стойност
(ДДС).
За нуждите на съдебното производство са назначени ССЕ
и СОЕ, с вещо лице П.Т. и задачи, подробно формулирани от жалбоподателя в
нарочна молба (лист 96). Според заключението на вещото лице Т., прието
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, и съответстващо на останалите по делото доказателства, данните по
фактура № VG2018036 от 21.11.2018г. и данните в МД № 19BG002002000190R8 от 10.01.2019г. са идентични по отношение на внесените
стоки. Съгласно представена счетоводна справка от дружеството фактура №
VG2018036 от 21.11.2018г. е включена в дневниците за покупки за данъчен период
месец януари 2019г., на ред 12 в дневника и е подадено Уведомление с вх.№ на СД
по ЗДДС 1600-3872487/14.02.2019г. Съгласно SWIFT, сумата от 22 336,87,62 EUR по фактура № VG20180365 от 21.11.2018г. е платена на
два транша, съответно на:
-
07.08.2019г. в
размер на 12 336,87 EUR;
-
08.08.2019г. в
размер на 10 000,00 EUR.
Според експерта е налице пълно съответствие между
действително платената цена за внесените стоки по фактура № VG2018035 от
13.11.2018г. и декларираната цена на стоките по МД № 19BG002002H0001450 от
04.01.2019г.
По отношение определяне пазарната стойност, като се
вземе предвид качествените, количествените и функционалните характеристики на
процесната стока, вещото лице е изискало и получило мостра от „Випс груп” ООД.
Експертизата е установила пазарни цени на сходни стоки на други производители и
търговски марки, подробно описани на стр.7-8 от заключението. В таблица на
стр.8 от заключението, вещото лице е посочило сравнение по средни пазарни цени
за сходни стоки, като е взело предвид качествените, количествените и
функционалните характеристики на процесната стока № 6 – цветоулавящи кърпи. Експерта
сочи, че стоките показани на ред от 1,2 на таблицата са с трудно установим
производител, с произход Китай и заедно с тези от ред 3 и 4 формират група от
стоката - цветоулавящи кърпи, със средна пазарна цена в размер на 0,15-0,16
лв./бр. Стоките на редове от 5 до 11 от таблицата, с произход главно от ЕС, с
известни производители и марки, формират ценови диапазон от 0,25 до 0,50
лв./бр.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес. Жалбата е подадена и срещу административен акт, който подлежи на
съдебен контрол,
Разгледана по същество е основателна.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на
процесуалните правила.
При извършена задължителна проверка по чл. 168, ал. 1
от АПК, във връзка с чл. 220 от ЗМ, настоящият състав на съда намира, че
оспореното по делото решение е издадено от компетентен орган - началника на
митническото учреждение, където е подадена митническата декларация и съответно
е възникнало митническото задължение, съобразно правомощията му по чл. 19, ал.1
и ал.7 от ЗМ. Спазена е и предвидената в закона писмена форма.
Според разпоредбите на чл.70 от МКС, §1) Базата за
митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост; §2) Действително платената или подлежащата на плащане цена е
общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или
която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на
продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или
трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки; §3)
Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от следните
условия: а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане или
ползване на стоките от купувача, различни от някое от следните: i) ограничения,
наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи в Съюза; ii)
ограничения, засягащи географската област, в която стоките могат да бъдат
препродавани; iii) ограничения, които не влияят значително върху митническата
стойност на стоките; б) продажбата или цената не зависят от условия или
съображения, които не могат да получат стойностно изражение по отношение на
подлежащите на остойностяване стоки; в) никаква част от прихода от всяка
последваща препродажба, прехвърляне или ползване на стоките от купувача не се
получава пряко или косвено от продавача, освен в случаите, когато е възможна
подходяща корекция; г) купувачът и продавачът не са свързани или връзката не е
повлияла върху цената.
Според чл.74, §1 от МКС, когато митническата стойност
на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се
прилагат последователно букви от а) до г) от §2, докато се стигне до първата от
тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
А според посочената като основание за издаване на
оспореното по делото решение разпоредба на чл.74, §2, б.“б“ от МКС,
Митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е
договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в
същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.
Когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация- съгласно чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а
ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация,
съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане митническите органи могат
да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на чл. 70, параграф
1 от Кодекса. В този случай следва се приложат вторичните методи за определяне
на митническата стойност по чл. 74 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, като в тежест на митническите органи е, при условията
на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността
на процесните стоки.
Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74,
параграф 2, буква от а) до г) на Регламент
(ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни
стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества
като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за
да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно § 2 на чл.141 прави се корекция, за да се вземат предвид
значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните
идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете
транспорт. Съгласно чл. 141, параграф 3 от Регламента за прилагане, когато се
установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за
определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската
от тези стойности. Според пар. 5 на чл. 141 от Регламента за изпълнение,
договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид
само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни
стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се
определя.
Съгласно чл.1, §2, т.14 от ППМКС, “сходни стоки“
означава — в рамките на определянето на митническата стойност — стоки,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
При прилагането на методите за определяне на
митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата
грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не
произволно определена или фиктивна такава, а лицето, което участва пряко или
косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото
необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол- чл. 15,
пар. 1 от МК.
На това принципно положение е основана и процедурата
по чл. 140 параграф 1 от Регламента за прилагане, като се има предвид, че за да
не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от Решение
от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52.
Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140
от Регламент за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича
от общото правило на чл.22 §7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират
всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на
защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се
прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме
акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г.,
Sopropé, C-349/07, EU:C:2008:746, т.36. Доколкото производството по
чл.140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на
съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем
правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за
обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е
изискана обосновка на договорната стойност.
В тежест на митническия орган е да обоснове
определената по чл. 141, пар.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 , вр. с чл.
70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013г за създаване на
Митнически кодекс на Съюза стойност на внасяните стоки.
Съгласно чл. 22, параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) №
952/2013 митническите органи са длъжни
преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя да му
съобщят мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да
мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за него. В процедурата по чл.
140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за
неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да
представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на
които административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта
следва да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават
съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната
стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено
процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение –
Решение от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и
C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.
В случая,
с писмо до управителя на
дружеството, са изложени доводи въз основа
на които се основават съмненията на митническата администрация в достоверността
на декларираната митническа стойност–не представяне на търговско досие по
сключената сделка, оферти и поръчки, външнотърговски договор, кореспонденция с
китайското дружество, документи, удостоверяващи формирането на продажната цена
и др., като не е предоставена възможност за изразяване на писмено
становище в указан срок от получаване на
писмото.
От значение за определяне на митническата стойност е
не цената по последващите продажби – след реализацията на вноса, а продажната
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата
територия на Съюза, поради което ирелевантна за определяне на митническата
стойност на стоките е информацията за цената, на която стоката се реализира на
вътрешния пазар.
Същевременно не са обсъдени и анализирани останалите представени
от дружеството фактури за извършени транспортни разходи, банково извлечение за
извършени плащания към доставчика SWIFT и самолетни билети, и това как се
съотнасят към представената от дружеството фактура за закупуване на стоките №
VG2018036 от 21.11.2018г., която е представена на митническите органи с
процесната декларация за допускане на стоките за свободно обръщение.
Обжалваното решение е мотивирано по идентичен начин, като е посочен номер на
друга декларация за внос на стоки без да са посочени вносителите по тях. Не
става ясно въз основа на кои обстоятелства административният орган е приел, че
декларираната по МД №19BG002002000190R8 от 10.01.2019г. митническа стойност не е реално
платената или подлежащата на плащане такава. Позоваването в решението на друга
декларация за внос на стоки не дава
яснота в тази насока, доколкото същата са послужили единствено, като база за
определяне размера на сходни стоки. Следователно не може да се приеме, че в случая митническите органи са извършили анализ, съобразно изискванията
на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно са обосновали приложената от
тях договорна стойност по внос от трето лице. Цените са изчислени от митническите
органи съобразно количеството и стойността на друга митническа декларация, без да са посочени вносителите по нея, както
и не е извършен анализ на условията по доставката по процесната декларация без да е обсъдено как това се отразява на
цената на стоките за продажбата им за износ, и без да е налице пълен анализ за
сходството на стоките съгласно изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от
Регламента за изпълнение. В тази връзка
следва да се има предвид разпоредбата на чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение,
според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва
да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за
идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките,
чиято стойност се определя. От страна на дружеството са представени множество
документи, които не са подложени на преценка. Административният орган се е
задоволил най-общо да посочи, че ги е разгледал и анализирал, но без да ги
конкретизира.
Отделно от това в обжалваното решение е посочена друга
митническа декларация за свободно обръщение на сходни стоки, като следва да се
подчертае, че копие от тази декларация
не е представено. По този начин оспореното решение е издадено в нарушение на
изискването на чл.35 от АПК да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая. Така
допуснатото нарушение съдът намира за съществено, доколкото се е отразило и на
правилното приложение на материално-правните разпоредби.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда приема
за установено, че доказателствата по делото не позволяват формирането на извод,
че митническата стойност на процесната стока не следва да бъде определена по
реда на чл.70, §1 от МКС, като за такава се приеме договорната стойност на
стоките, уговорена и платена между жалбоподателя и неговия доставчик, а следва
да бъде определена по реда на чл.74 от МКС, противно на приетото за установено
от страна на ответника по делото.
Следователно, частта от оспореното по делото решение,
с която е променена декларираната от жалбоподателя митническа стойност по
процесната МД е издадена в противоречие с относимите материалноправни
разпоредби на МКС, поради което същата е неправилна и незаконосъобразна.
Аналогично, направеното определяне на допълнителни
задължения за ДДС, въз основа на неправилно и незаконосъобразно направеното
изменение на митническата стойност на декларирания от жалбоподателя внос се
явява направено при липсата на фактическо основание за целта и съответно в
противоречие с относимите норми на ЗДДС.
Ето защо, настоящият състав на съда намира, че
оспореното по делото решение е незаконосъобразен административен акт, който
следва да бъде отменен.
С оглед очерталия се изход на делото, направеното
искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и
такива следва да му бъдат присъдени до размера, в който са доказано направени,
а именно 50 лв. ДТ, 600 лв. адвокатско възнаграждение и 600 лв. депозит за вещо
лице. За разноските следва да бъде осъдено юридическото лице, в чиято структура
е органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява Агенция “Митници”
(чл.7, ал.1 от ЗМ).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение с Рег.№32-278296 от 24.09.2020г. към
митническа декларация MRN /Movement Reference Number, Референтен номер за движение/
№19BG002002000190R8 от 10.01.2019г., на директора
на Териториална дирекция- Северна морска (ТДСМ) при Агенция “Митници”, с което
дружеството жалбоподател е задължено да доплати по посочената декларация сумата
от общо 391,62 лв., от които 2 752,13 лв. мито и 1095,50 лв. данък върху
добавената стойност (ДДС).
ОСЪЖДА Агенция “Митници”, ЕИК *********, да заплати на “
“ВИПС ГРУП” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Северен“, ул. “Брезовско шосе” №170, склад 32, ЕИК *********, представлявано
от И.П.К. - управител, сумата от общо 1250лв. (хиляда двеста и петдесет) лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :