№ 3733
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110208282 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и след. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Същото е образувано по жалба на М. Н. Р. срещу Заповед за задържане на
лице с рег. № 229зз-938/07.06.2022 г., издадена от полицейски орган -
„полицай“ Х. при 05 РУ-СДВР. В жалбата са релевирани съображения, че
атакуваната заповед не е издадена от компетентно лице. Твърди се, че
заповедта не е издадена в установената от закона форма, като липсва писмена
заповед, доколкото същата е съставена след отвеждането на М. Р. в сградата
на 05 РУ-СДВР. Изложено е, че са нарушени
административнопроизводствените правила, доколкото на задържаното лице
не е предоставено право на обаждане и консултация с адвокат, като не е
предоставено копие от същата заповед независимо от връчването й в
хипотезата на отказ. Твърди се, че е сгрешена материалноправната
квалификация на заповедта, с което е нарушено правото на защита на
задържаното лице, както и че същата не е съобразена с целта на закона.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателката поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения. В допълнение е посочено, че в процесния случай е задържано
непълнолетно момиче без да има каквито и да е данни за извършено
1
престъпление. Твърденията на полицаите, че М. Р. е отговаряла несигурно и
колебливо не представляват основание за задържане на лицето. Твърди се, че
в обжалваната заповед не е посочено правното основание, а именно кой член
от закона е бил нарушен, което представлява абсолютно основание за отмяна
на атакувания административен акт. В допълнително представени писмени
бележки е изложено, че процесната заповед не съдържа мотиви, като липсват
предпоставките по чл. 5, §. 1, б. „с“ от КЗПЧОС, допускащи задържане на
лицето. Отделно от това се твърди, че в заповедта не са посочени трите
различни места, на които е била задържана Р. от полицейските служители.
Ответникът не се явява в хода на съдебното производство, като
процесуалният му представител оспорва подадената жалба. Изложени са
съображения, че в атакуваната заповед ясно е посочено правното основание
за издаването й, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Твърди се, че в случая е
имало безспорни данни за извършено престъпление от страна на М. Р., за
което е било образувано и досъдебно производство впоследствие. На
следващо място е релевирано, че е изпълнена целта на закона, доколкото
лицето е било задържано само за няколко часа, като след отпадане на
необходимостта е било освободено. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение, като е релевирано възражение за прекомерност на
заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите на страните, прецени
представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт
в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема следната
фактическа обстановка:
Със Заповед № 513з-5878/21.08.2017 г. на директора на СДВР Х. бил
назначен на длъжност „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция“ към 05 РУ-СДВР.
На 07.06.2022 г. ГС. и ХТ., служители на 05 РУ-СДВР, обхождали района
на ул. „Будапеща“ в гр. София, като около 18.30 часа на същата дата на ул.
„Будапеща“ зад № 1 спрели за проверка М. Н. Р. и ЯРГ.. Полицейските
служители попитали лицата дали притежават забранени от закона вещества,
като ... отговорила, че държи в чантата си един брой полиетиленова сгъвка,
съдържаща тревиста маса, която заявила, че ще предаде доброволно. М. Р.
отрекла да държи в себе си забранени от закона вещества. С оглед на това
2
обстоятелство, на основание чл. 81 ЗМВР бил извършен обиск на чантата на
М. Н. Р., при което били открити полиетиленов свитък, съдържащ растителна
маса и недопушена цигара с тревиста маса, които Р. отказала да предаде
доброволно, отричайки, че намерените вещи са нейни. Полицейските
служители докладвали на ОДЧ-50, като били уведомени и родителите на
непълнолетните момичета. На място пристигнали бащите на лицата – РДГ. и
НСР..
На място пристигнала и дежурна оперативна група при 05 РУ-СДВР, която
извършила обиск на чантата на М. Р. по реда на НПК, при който били открити
и иззети полиетиленов свитък, съдържащ растителна маса, недопушена
цигара с растителна маса, един брой метална мелничка, един брой пакетче с
хартийки за цигари и четири броя саморъчно свити цигари, съдържащи
растителна маса. След приключване на действието по разследване М. Р. била
задържана по реда на ЗМВР и била откарана в сградата на 05 РУ-СДВР.
На същата дата – 07.06.2022 г., Х. издал Заповед за задържане на лице №
229зз-938/07.06.2022 г., с която задържал за срок до 24 часа М. Н. Р. на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В заповедта като основание за задържането
на лицето било посочено, че при извършена полицейска проверка в гр.
София, на ул. „Будапеща“ на гърба на № 1 Р. държи наркотични вещества,
полиетиленов свитък, растителна маса и недопушена цигара с растителна
маса. М. Р. отказала да подпише заповедта за задържане, което било
удостоверено с подписа на служител на 05 РУ-СДВР – ГС..
На 08.06.2022 г. в 00.45 часа М. Н. Р. била освободена от 05 РУ-СДВР,
като през времето на задържането й с нея не били извършени никакви
процесуално-следствени действия.
По случая на основание чл. 212, ал. 2 НПК било образувано ДП №
859/2022 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 22934/2022 г. по описа на С. за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК.
От изготвена в хода на образуваното досъдебно производство експертна
справка се установява, че иззетите четири саморъчно свити цигари с
растителна маса не съдържат канабиноиди, а частта от цигара с обгоряла
растителна маса (нетно тегло 0.10 грама) и полиетиленова сгъвка с растителна
маса (нетно тегло 0.98 грама) съдържат коноп (канабис).
3
С постановление от 30.06.2022 г. на прокурор от С. на основание чл. 357,
ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК било прекратено наказателното
производство по делото поради липса на извършено престъпление.
Така изложената фактическа обстановка се установява от приложените по
делото заверени копия от материали по ДП № 859/2022 г. по описа на 05 РУ-
СДВР, пр. пр. № 22934/2022 г. по описа на С., вкл. показанията на ХТ. и ГС.,
протокол за обиск и експертна справка, както и от представените документи
от 05 РУ-СДВР.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства, приложени по
образуваното досъдебно производство, вкл. представените заповеди за
материална компетентност на органа, издал обжалваната заповед за
задържане. От показанията на ХТ. и ГС., полицейските служители проверили
М. Р., се установява, че последната е била притеснена по време на проверката,
като е отричала да носи в себе си забранени от закона вещества, което е било
повод за извършване на обиск на чантата й по реда на ЗМВР, а впоследствие и
по реда на НПК. От събраните доказателства по образуваното досъдебно
производство, вкл. и докладна записка от ГС., се установява, че след
извършения обиск на М. Р., последната е била задържана в сградата на 05 РУ-
СДВР, в каквато насока е и атакуваната заповед за задържане № 229зз-
938/07.06.2022 г.
От приложената експертна справка е видно, че иззетите при обиска четири
броя саморъчно свити цигари не съдържат наркотично вещество, а
недопушената цигара и полителиновият плик с растителна маса съдържат
коноп (канабис).
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд
намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта,
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо
волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е
насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк
съдебен контрол за законосъобразност, като същата е депозирана в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материалноправните
разпоредби по издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.
Оспорената заповед за задържане на лице е издадена от компетентен
орган, тъй като видно от приложеното заверено копие от Заповед № 513з-
5878/21.08.2017 г. на директора на СДВР, издателят на заповедта Х. е
полицейски орган при 05 РУ-СДВР по смисъла на чл. 72, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1
ЗМВР.
Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма при
спазване на административнопроизовдствените правила и материалноправни
разпоредби при издаването й. Съдът намира за неоснователно възражението
на процесуалния представител на жалбоподателя, че в заповедта не е
посочено правното основание за издаването й. Видно от съдържанието на
същата, недвусмислено е посочено, че същата е издадена на правно
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Посочената норма регламентира мерки за
административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските
органи по чл. 6, ал. 1 ЗМВР - оперативно-издирвателна, охранителна,
разследване на престъпления и превантивна. Задържането на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна
административна мярка (ПАМ), която има за цел да предотврати
възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие след
осъществяването на такова. Съгласно константната съдебна практика на ВАС,
за прилагане на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е достатъчно наличието на
данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното
лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. В
този смисъл, понятието „данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието
от понятието „достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като
при налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24
часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са
достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило
престъпление. Съотнасяйки гореизложеното към процесния случай, съдът
5
счита, че към момента на издаване на обжалваната заповед е имало данни, че
М. Р. е държала наркотични вещества – иззетата тревиста маса и угарка от
цигара, доколкото това обстоятелство е установено на място от полицейските
служители при извършената проверка по ЗМВР. Същевременно, в заповедта
за задържане е посочено и фактическото основание за задържането на лицето,
а именно държането на наркотични вещества, като деянието е описано по
време, място и начин на извършване. Непосочването на точната правна
квалификация на извършеното деяние, обуславящо задържането на лицето, не
представлява нарушение на административнопроизводствените правила, нито
на материалноправните разпоредби при издаване на заповедта за задържане,
доколкото ясно е посочено правното основание и фактите, обуславящи
постановяване на съответната принудителна административна мярка.
Съдът обаче счита, че процесната заповед за задържане не е съобразена с
целта на закона. Съгласно принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6
АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта,
за която се издава актът. Целта на издаване на заповедта за задържане на
процесното основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е чрез фактическо задържане
на заподозряното лице да се съдейства за разкриване на извършено
престъпление и да се осуети възможността за укриване на извършителя.
Предвид факта, че в настоящия случай на място е била установена почти в
пълнота фактическата обстановка относно деянието, като всички цигари и
полиетиленови пликчета с тревиста маса са били иззети на място от огледната
група на 05 РУ-СДВР, съдът намира за напълно необосновано и
нецелесъобразно осъщественото задържане на М. Р. от служителите на 05 РУ-
СДВР. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 7 ЗМВР
полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако
основанието за задържането е отпаднало. М. Р. е била задържана в периода от
18.30 часа на 07.06.2022 г. до 00.45 часа на 08.06.2022 г., като със същата не
са извършвани никакви действия във връзка с разкриване на извършено
престъпление. В този смисъл, задържането на жалбоподателката Р. не е било
необходимо нито за изясняване на обективната истина по случая, нито за
неутрализиране на възможността й да се укрие, доколкото изначално не е
имало такава опасност. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 5, § 1, б. „с“ от
КЗПЧОС, съгласно която допустимо изключение от забраната за лишаване от
6
свобода е законното задържане на лице с цел да се осигури явяването му пред
предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване
на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се
предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на
престъпление. Следва да се отбележи, че в настоящия случай се касае за
непълнолетно лице, като още по време на извършване на проверката е бил
уведомен и се е явил бащата на същото, който е присъствал през цялото време
при осъществяване на процесуално-следствените действия. Както се посочи
по-горе, след извършване обиска на М. Р. и изземване на съответните вещи, е
било абсолютно ненужно непълнолетното лице да бъде задържано и
отвеждано в сградата на 05 РУ-СДВР. Показателен за този извод е и фактът,
че до освобождаване на жалбоподателката в 00.45 часа на 08.06.2022 г. с нея
не са извършени никакви процесуални или процесуално-следствени действия.
В този смисъл съдът счита, че задържането на М. Р. в случая се явява
непропорционално на преследваните легитимни цели, като в нарушение на
чл. 6 АПК е създало повече вреди на непълнолетното лице, вследствие на
лишаването му от свобода за определен период от време в специализирано
помещение в сградата на 05 РУ-СДВР, явно несъразмерими с преследваните
цели. Показателно в тази насока е и произнасянето на С. с постановление от
30.06.2022 г., с което наказателното производство е било прекратено именно
поради липса на обществена опасност на извършеното деяние предвид
неговата малозначителност.
Вместо да задържат жалбоподателката, полицейските служители е
следвало да подходят по аналогичен начин както с другото проверено
непълнолетно лице ЯРГ., а именно предаването й на присъстващия родител
срещу разписка след снемане на писмени сведения. Като е задържал
непълнолетната жалбоподателка без да е налице необходимост за това,
административният орган е издал нецелесъобразен административен акт.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че обжалваната Заповед за
задържане № 229зз-938/07.06.2022 г, издадена от полицейски орган при 05
РУ-СДВР, следва да бъде отменена като издадена при несъответствие с целта
на закона.
В съответствие с разпоредбата на чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе
по претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Предвид
7
изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на М. Р. следва да
бъдат присъдени направените от последната разноски. Съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС на присъждане подлежат само направените от страните разноски. По
делото не са приложени доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение, поради което такива не следва да се присъждат. В този
смисъл следва да се уважи искането за присъждане на заплатената държавна
такса от 10 лева за образуване на делото пред СРС, за което е представено
платежно нареждане, приложено на л. 26 от делото.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Софийски районен съд,
НО, 96-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 229зз-938/07.06.2022 г.,
издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от полицейски орган -
„полицай“ Х. при 05 РУ-СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на М. Н.
Р. с ЕГН ********** сумата от 10 (десет) лева, представляваща направени
разноски за заплащане на държавна такса за образуване на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8