РЕШЕНИЕ
№ 222
27.05.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова, в присъствието на прокурор Николай Трендафилов, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К)
№1114 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на В.-М.Б. от
гр. Д., Република Румъния, подадена чрез пълномощник, против Решение №106 от 22.07.2019г.,
постановено по АНД №392 по описа на Районен съд – Свиленград за 2019г.
В
касационната жалба се навеждат доводи за нарушено право на защита на наказаното
лице с аргумента, че от решаващия състав на съда не било взето предвид, че
описаните факти не съответствали на правната квалификация, дадена в
наказателното постановление доколкото в същото, като нарушена била посочена
единствено санкционната норма на чл.18, ал.1 от Валутния закон, която не
съдържала състав на административно нарушение, поради което не ставало ясно
какво нарушение било извършено. Въпреки това районният съд бил приел НП за
правилно и законосъобразно. Неправилно било прието от съда, че визирането само
на чл.18, ал.1 от ЗВ от страна на АНО било достатъчно да очертае конкретен
състав на административно нарушение. Смята се още, че районният съд не взел
предвид не даването на възможност на наказаното лице да декларира носеното от
нея количество златни накити, тъй като с пристигането ѝ на граничния
пункт веднага била отведена за личен преглед. Неправилно според касатора въззивния съд дал вяра изключително
и само на свидетелите – митнически служители, без да отчете факта, че същите
били служители на Митница Бургас и липсата на конкретика в показанията им. Твърди
се, че жалбоподателката искала да декларира пренасяното от нея, но не ѝ
била дадена възможност.
По
изложените в жалбата съображения се моли
за отмяна на обжалваното съдебното решение.
Ответникът по касационната жалба – Териториална
дирекция Южна Морска към Агенция Митници, чрез процесуалния си представител,
оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита, че съдебното решение следва да бъде
отменено, а делото върнато на нов състав на въззивният съд, който да се
произнесе кой е по-благоприятният
закон.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания и
извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е частично
основателна.
С Решение №106/22.07.2019г., постановено по АНД №392/2019г.,
Районен съд – Свиленград потвърдил Наказателно постановление
/НП/ №2617/2018 от 15.05.2019г. на с.д. Заместник-директор на Териториална
дирекция Южна Морска към Агенция Митници, с което на В.-М.Б. (Violeta-M.B.), родена на ***г. в Република Р., живуща в Република
Р., за нарушение на чл.18, ал.1 във вр. с чл.14а, ал.1 от Валутния закон (ВЗ)
във вр. с чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за
пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със тях и водене на
митнически регистри по чл.10а от ВЗ, на основание чл.18, ал.1 и ал.10 вр. с
чл.14а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.1 и чл.21 от ВЗ, е наложено административно
наказание “Hлоба” в размер на 1000лв., и са отнети в полза на
държавата златни накити, подробно описани в НП, с общо нетно тегло от 390,10
грама с проба 585, на обща стойност 22 235,70 лева, като за обезпечение на глобата е задържана
сума в размер на 1000 лева.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и на
административно производствените правила. Установил, че наказателното
постановление съдържа всички реквизити по чл.57 от ЗАНН. Стигнал до извода, че
правото на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение се наказва
не било ограничено. Описанието на нарушението се съдържало в цялата
обстоятелствена част на наказателното постановление, от което можело да се
направи извод, че бил описан състав, представляващ „внос на изделия от
благородни метали, без да са декларирани по съответния ред“, като това било
извършено именно от наказаното лице, недекларирало пренасяните изделия. Безспорно се
доказало, че златните накити били открити по тялото на жалбоподателката и
същите били в размер, който надвишавал допустимите по закон прагове. Отбелязал,
че за съставомерността на деянието достатъчно било неизпълнението на
задължението за деклариране, в надлежната писмена форма, с декларация по
утвърдения образец. Според съда, вмененото деяние било съставомерно и от
субективна страна, същото било извършено виновно, при пряк умисъл. Правилно бил
определени и размерът на наложената глоба, индивидуализирана в минималния установен
размер, при отчитане на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
като липсвала правна възможност за намаляване на размера. НП е определено от
съда за законосъобразно и в частта на постановената санкция “отнемане в полза
на държавата” на предмета на нарушението, предвидено в чл. 20 ВЗ. Формиран е и
извод за липса на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция намира, че
решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства.
Не се споделя доводът на касатора, че
описаните факти не съответстват на правната квалификация, дадена в
наказателното постановление доколкото в същото, като нарушена била посочена
единствено санкционната норма на чл.18, ал.1. В санкционния акт АНО правилно е
направил законовите привръзки, като е обвързал нарушението по чл.18, ал.1 от ВЗ
с разпоредбата на чл.14а, ал.1 от ВЗ. Съгласно последната, пренасянето на
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на
страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи
в случаите, по реда и начина, определени с наредбата по чл. 14г., от същия
п.н.а. , а именно Наредба № Н-1 от
1.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически
регистри по чл. 10а от Валутния закон.Последната урежда случаите, реда и начина
за деклариране на пренасяне през границата на страната на благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях. Според чл.5, ал.1 от Наредбата,
пренасянето през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни
и изделия със и от тях над размерите, посочени в чл. 4, както и пренасяните във
вид на прах или друг вид изделия със и от благородни метали и скъпоценни
камъни, невключени в чл. 4, за или от трета страна се декларира по реда на чл.
9. Тоест неизпълнението на цитираната разпоредба представлява нарушение на
нормативен акт по прилагане на ВЗ приет на основание чл.14 от закона и представлява нарушение по чл.14а,
ал.1 от ВЗ, водещо до описаните в наказателното
постановление последици.
Безспорно от събраните по делото
доказателства и най-вече от гласните такива, които правилно са били кредитирани
от районният съд, се установява че на посочените в АУАН и НП дата и място,
касационният жалбоподател не е
декларирал пред надлежните митнически органи
пренасяните от нея златни изделия. Не се споделят възраженията на касатора, че не му е била дадена възможност да
декларира носеното от количество злато.
Същите се опровергават изцяло от показанията на
разпитаните по делото митнически служители. Обосновано съдът не е кредитирал показанията
на св. Ш.. Мотивите на РС-Свиленград в тази насока се споделят от настоящият
съдебен състав и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Ето защо, правилно е
била ангажирана административно –наказателната отговорност на В. –М.Б. за това деяние. Към настоящия
момент чл.18 от ВЗ е изменен (ДВ, бр. 96 от 2011г., бр.14 от 2020г.), като за
осъществения от касаторката състав на нарушение в ал.2 на чл.18 от ВЗ се предвижда
административно наказание „глоба“ в размер на една пета от стойността на
недекларираните парични средства или благородни метали и скъпоценни камъни и
изделия със и от тях. В конкретния случай стойността на златните изделия,
предмет на нарушението, е 22 235.70 лева и една пета от нея е 4447.14 лева.
По-благоприятният закон за жалбоподателката е онзи действал в към момента на
осъществяване на деянието и предвиждащ наказуемост от 1000.00 до 3000.00 лева, поради
което и на основание чл. 3, ал.2 от ЗАНН
следва да се приложи именно той и съответно
наложеното наказание за осъщественото деяние се явява правилно
определено и индивидуализирано от АНО.
По отношение приложението на чл.20 от ВЗ
настоящата инстанция отчита настъпилата отмяна на разпоредбата със ЗИД
на ВЗ, обнародван в ДВ бр.14 от 2020г. В
тази връзка отново е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, според която ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Предвид последната законодателна
промяна, отнемането в полза на държавата на вещите, предмет на нарушението -
златни накити, подробно описани в НП, с общо нетно тегло от 390,10 грама с
проба 585, на обща стойност 22 235,70 лева, понастоящем се явява незаконосъобразно. Поради това, в тази
му част решението на въззивния съд следва да бъде отменено, както и
потвърденото с него наказателно постановление, в частта му с която е
постановено отнемане по реда на чл.20 от ВЗ.
Гореизложеното обосновава извода за
частична отмяна на съдебния акт по обективни причини, предвид настъпилата
по-благоприятна уредба на закона - отмяна на нормата указваща отнемане на
вещите предмет на нарушението, респективно отмяна и на НП в съответната част за
отнемане на вещите - предмет на нарушението . В останалата част съдебният акт
следва да бъде оставен в сила, като законосъобразен.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №106 от 22.07.2019г., постановено по АНД №392 по описа на Районен съд –
Свиленград за 2019г., в частта, в
която е потвърдено Наказателно постановление №2617/2018 от 15.05.2019г. на с.д.
Заместник-директор на Териториална дирекция Южна Морска към Агенция Митници, с
което от В.-М.Б. (V.-M.Bojinca), родена на ***г. в
Република Р., живуща в Република Р., на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон е отнет в
полза на държавата предметът на нарушението - златни накити, подробно описани в същото НП, с
общо нетно тегло от 390,10 грама с проба 585, на обща стойност 22 235,70 лева,
като вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №2617/2018 от 15.05.2019г. на с.д. Заместник-директор на Териториална дирекция Южна Морска към Агенция Митници, в частта, с която на В.-М.Б. (V.-M. B.), родена на ***г. в Република Р., живуща в Република Р., на основание чл.20, ал.1 от Валутния закон е отнет в полза на държавата предметът на нарушението - златни накити, подробно описани в НП, с общо нетно тегло от 390,10 грама с проба 585, на обща стойност 22 235,70 лева.
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №106 от 22.07.2019г., постановено по АНД №392 по описа на
Районен съд – Свиленград за 2019г. в
останалата му обжалвана част.
Председател:
Членове: 1.
2.