№ 2
гр. Велико Търново , 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
Секретар:МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000319 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 73/13.03.2020 година по т. д. № 67/2019 година на Окръжен съд
Габрово „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД е
осъдено да заплати на Д. Л. Т. сумата 30 000 лева – обезщетение за претърпени от
пътнотранспортно произшествие на 6.07.2018 година неимуществени вреди – частичен иск
от общо 80 000 лева, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, ведно със
законната лихва от 10.09.2018 година до окончателното изплащане.
С посоченото решение е отхвърлена претенцията на Д. Л. Т. по чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането против „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
иншурънс груп“ АД в останалата част над сумата 30 000 лева до размер на 60 000 лева
(частичен иск от 80 000 лева) като неоснователна.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
иншурънс груп“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово държавна такса
върху присъденото обезщетение по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането в размер на
1 200 лева, както и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
1
С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
иншурънс груп“ АД е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокат
П. К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 374 лева с включен данък върху добавената
стойност на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, точка 4 от
Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Със същото решение Д. Л. Т. е осъдена да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД сумата 450 лева – разноски по
делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
С Определение № 306/26.06.2020 година по т. д. № 67/2019 година на Окръжен
съд Габрово е оставена без уважение молба, депозирана от Д. Л. Т., представлявана от
адвокат П. К., за изменение на Решение № 73/13.03.2020 година по т. д. № 67/2019 година на
Окръжен съд Габрово в частта за разноските като неоснователна.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат П. К. – пълномощник на
Д. Л. Т., против Решение № 73/13.03.2020 година по т. д. № 67/2019 година на Окръжен съд
Габрово в частта, с която е отхвърлена претенцията за сумата над 30 000 лева до 60 000 лева.
Във въззивната жалба се излага, че първостепенният съд неправилно е определил размера на
обезщетението за неимуществени вреди, който е несправедливо занижен и не може да
репарира претърпените вреди в относително пълен обем, каквото е изискването на закона.
Първоинстанционният съд не е съобразил в пълна степен вида и характера на нанесените
телесни увреждания на пострадалата, както и нейното психическо състояние след
настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, не е взел предвид в
достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, както и съдебната практика
при компенсиране на вреди от този тип, не е отчел и лимита на отговорност на
застрахователя. Изложени са подробни съображения в жалбата в подкрепа на горните
доводи. Цитирана е съдебна практика.
Направено е искане да се отмени Решение № 73/13.03.2020 година по т. д. №
67/2019 година на Окръжен съд Габрово в частта, с която претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над 30 000 лева до
претендираните 60 000 лева и да се постанови друго такова, с което да се уважи иска за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер – 60 000
лева (за още 30 000 лева), ведно със законната лихва от 14.07.2018 година до окончателно
изплащане на обезщетението; да се определи адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2, във връзка с ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
2
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД,
представлявано от юрисконсулт Н. З., в който са развити съображения за нейната
неоснователност.
В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат П. К. – процесуален
представител на Д. Л. Т., против Определение № 306/26.06.2020 година по т. д. № 67/2019
година на Окръжен съд Габрово. Жалбоподателката поддържа аргументите, изложени в
молбата по чл. 248 от ГПК. Претендира присъждане на разноски за сторените пътни и
пощенски разходи, както и намаляване на определените разноски за процесуално
представителство на дружеството-ответник.
Направено е искане да се отмени Определение № 306/26.06.2020 година по т. д.
№ 67/2019 година на Окръжен съд Габрово и да се постанови друго такова, с което в полза
на ищцата да се присъдят сторените пътни и пощенски разходи, да се намалят разноските за
процесуално представителство на юридическото лице-застраховател.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД чрез
юрисконсулт Н. З., в който са изложени доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново не се е явил
представител на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“
АД.
В съдебно заседание пред втората инстанция упълномощеният представител на
жалбоподателката адвокат П. К. поддържа въззивната жалба срещу първоинстанционното
решение, както и частната жалба против Определение № 306/26.06.2020 година по т. д. №
67/2019 година на Окръжен съд Габрово.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваните съдебни актове, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 1170/2019 година на Софийски градски
съд е образувано въз основа на предявен от адвокат П. К. – пълномощник на Д. Л. Т., против
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД иск за
заплащане на 25 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, частичен иск от 80 000
лева, вследствие на пътнотранспортно произшествие. Претендира се и законна лихва за
забава от 14.07.2018 година – датата, на която изтича срока по чл. 429, ал. 3, във връзка с чл.
3
430, ал. 1 от Кодекса за застраховането, до окончателното изплащане на сумата.
С Определение от 05.02.2019 година делото е прекратено и изпратено по
подсъдност на Окръжен съд Габрово на основание чл. 115, ал. 2 от ГПК.
Пред Окръжен съд Габрово е образувано търговско дело № 67/2019 година по
описа на същия съд.
В исковата молба се излага, че на 6.07.2018 година в град Дряново, на ул. „*****
лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ЕВ 60 ****, управляван от Т. Д. В., приближавайки
пешеходна пътека не пропуснал преминаващата по нея Д. Т., което действие довело до
пътнотранспортно произшествие с причинени множество травми на пострадалата. По случая
било образувано досъдебно производство, което все още е висящо. Причина за настъпване
на пътнотранспортното произшествие са допуснатите от водача на лекия автомобил
нарушения на правилата за движение по пътищата. В резултат от инцидента ищцата
получила следните травми: счупване на втори шиен прешлен, закрито; Фрактура С2 –
имобилизация с шийна яка; Контузио капитис; Комоцио церебри. Непосредствено след
инцидента ищцата постъпила на лечение в хирургията на „Многопрофилна болница за
активно лечение „Д-р Т. Венкова”, гр. Габрово, където били направени изследвания и
проведено медикаментозно лечение. На 17.07.2018 година е изписана, издаден е болничен
лист, впоследствие удължаван, като общият размер на отпуска по болест е 72 дни. Д. Л. Т. е
прегледана и от съдебен лекар, който освен посочените по-горе увреждания констатирал:
контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение; оток на меките тъкани в
дясната челно-теменна област на главата, охлузване на гърба на носа, кръвонасядане
странично на лявото бедро.
Съществува причинна връзка между деянието на водача и настъпилите за ищцата
телесни увреждания.
За увреждащия автомобил, управляван от Т. В., към момента на произшествието
е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество – Застрахователна
полица № BG/03/118000026692/11.12.2017 година със срок на валидност от 2.01.2018 година
до 1.01.2019 година, в който период е настъпило увреждането .
Ищцата предявила претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение
към ответното дружество в съответствие с разпоредбата на чл. 380 от Кодекса за
застраховането, заведена е преписка от застрахователя, по която липсва произнасяне в срок.
В резултат от уврежданията Д. Л. Т. месеци наред търпяла силни болки и
страдания. Възстановяването продължавало и до днес, като оплакванията за болки в
наранените области не са отшумели.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД да заплати на
4
Д. Л. Т. сумата 25 500 лева (частичен иск от 80 000 лева) за причинените на последната
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 14.07.2018 година до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, с който се
оспорва иска по основание и размер. Направено е възражение за местна неподсъдност на
делото пред Окръжен съд Габрово. Оспорени са настъпването на застрахователното
събитие, приложеният към исковата молба констативен протокол – изготвен е от лице, което
няма данни да е извършило оглед на местопроизшествието, оспорени са и документите,
ползвани при неговото издаване. В констативният протокол нямало данни къде е настъпило
процесното пътнотранспортно произшествие, не е описан и неговият механизъм. Оспорено е
наличието на виновно и противоправно поведение на водача – Т. В.. Наведени са
възражения срещу вида и характера на твърдените увреждания на ищцата, причинно-
следствената връзка между търпените от нея вреди и застрахователното събитие. Направено
е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца –
тя е нарушила правилата, регламентирани в Закона за движението по пътищата – пресичала
извън обозначената пешеходна пътека. Твърди се, че Д. Л. Т. е навлязла в пътното платно
тичайки, без да се огледа и без да съобрази поведението си с другите участници в
движението; сама се е блъснала във вече спрелия лек автомобил. Процесуалният
представител на дружеството счита, че претендираното обезщетение е прекомерно с оглед
претърпените от ищцата вреди. Оспорва се началният момент, от който се дължи лихвата
върху главницата. Претендира се отхвърляне на иска.
С допълнителната искова молба адвокат П. К. – процесуален представител на Д.
Л. Т., е изразила становище по всички възражения, обективирани в отговора на исковата
молба, по направените доказателствени искания.
В допълнителния отговор пълномощникът на „Застрахователно акционерно
дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД е посочил, че поддържа отговора на
исковата молба и е доразвил възраженията, направени с него.
В хода на делото на основание чл. 214 от ГПК е поискано от ищцата и допуснато
от съда изменение на иска относно неговия размер – същият да се счита предявен за сумата
60 000 лева – частичен иск за неимуществени вреди от настъпилото на 6.07.2018 година
пътнотранспортно произшествие от общата сума в размер на 80 000 лева.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
дружеството-застраховател не се е явил.
5
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 73/13.03.2020 година по т. д. № 67/2019 година на Окръжен съд
Габрово е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът счита, че предявеният от Д. Л. Т. против „Застрахователно акционерно дружество
„Булстрад Виена иншурънс груп“ АД иск за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая
„Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
Пред въззивния съд не са наведени оплаквания против извода на първостепенния
съд, че водачът на лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ЕВ 60 **** Т. В. на 6.07.2018
година при управление на моторното превозно средство е нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за движението по пътищата, задължаващи го да контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което управлява, със скорост, позволяваща му да спре пред всяко
6
предвидимо препятствие.
Съгласно заключението на експерта маг. инж. Б. М. И., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, от техническа гледна точка причина за възникване и
протичане на процесното пътнотранспортно произшествие е скоростта на движение на
лекия автомобил, която макар и в разрешените граници, не е съобразена с пътната
обстановка и не е позволила на водача да спре преди пешеходната пътека, да пропусне
преминаващата по нея пешеходка – ищцата Д. Л. Т.. Пътните условия и пътният участък
позволяват при своевременна реакция на водача и движение със съобразена скорост да спре
безпрепятствено преди пешеходната пътека. Същевременно тази пешеходна пътека е
обозначена с пътни знаци, с които водачът на лекия автомобил е бил длъжен да се съобрази,
имал е и пряка видимост към пешеходката.
Относно лекия автомобил към датата на настъпване на произшествието е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ – Застрахователна полица
BG/03/118000026692/11.12.2017 година. Следователно дружеството-ответник е пасивно
легитимирано по предявения иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
В съответствие с чл. 380 от Кодекса за застраховането на 10.09.2018 година Д. Л.
Т. отправила застрахователна претенция спрямо „Застрахователно акционерно дружество
„Булстрад Виена иншурънс груп“ АД за изплащане на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за причинените от пътнотранспортното произшествие на
6.07.2018 година неимуществени вреди. По делото липсват доказателства, а и не е спорно
между страните, че ответното дружество не се е произнесло по заявената щета, което е дало
основание на Д. Л. Т. да предяви иска.
По изложените съображения, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за ангажиране на отговорността на „Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД.
От заключението, изготвено от д-р С. Р. Р., което съдът приема за
законосъобразно и обосновано, е видно, че непосредствено след инцидента, станал на
6.07.2018 година в град Дряново, ищцата е постъпила на лечение в МБАЛ „Д-р Тота
Венкова”. В резултат на процесното пътнотранспортно произшествие тя е получила
фрактура на лявата странична дъга на ІІ-ри шиен прешлен без стеснение на
гръбначномозъчния канал, за която е приложено консервативно лечение с твърда шийна яка
за срок от 2.5 месеца. Д. Л. Т. е приета за лечение в Хирургичното отделение в болницата в
гр. Габрово за времето от 6.07.2018 година до 17.07.2018 година. Счупването на втори шиен
прешлен е причинило трайно затруднение на движението на шията за срок от около три
месеца. Към 15.01.2020 година (датата на прегледа) Д. Л. Т. имала слаби болки и
напрежение (скованост) в шийният отдел на гръбначния стълб при движение с главата
поради болки в шията. По време на имобилизацията движенията в шията били ограничени.
Увредената можела да се обслужва сама, но понякога се налагала и чужда помощ. Д. Л. Т. не
7
можела да носи по-тежки предмети. Периодът на нетрудоспособност е седемдесет и два дни
и макар след това Д. Л. Т. да е започнала работа, продължавала да има болки в шията, които
постепенно намалявали. За в бъдеще като неблагоприятни последици за здравето на
пострадалата се сочат трайни, постоянни неудобства, свързани с болезненост при движение
на шията, при движение на главата в крайна позиция. Д. Л. Т. получила и травма на главата
вдясно с охлузване на носа и оток на меките тъкани в дясната челно-теменна област.
Травмата на главата е причинила мозъчно сътресение, протекло без загуба на съзнание,
което е преценено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от
около месец и половина. Като остатъчно явление в момента Д. Л. Т. изпитвала периодично
главоболие, локализирано в дясната теменно-челна област, налагащо прием на аналгетици.
При инцидента Д. Л. Т. получила и кръвонасядане в средната външна трета на лявото бедро
на площ от 5х5 сантиметра, което можело да се дължи от съприкосновение с лекия
автомобил. Вписаните в съдебномедицинското удостоверение оток на лява подбедрица и
глезен могат да се свържат с травмата на левия долен крайник при процесното
пътнотранспортно произшествие. Към момента на прегледа Д. Л. Т. не е изразила
оплаквания от това травматично увреждане. Увреждането на лявото бедро е временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, за период около един месец.
С оглед установените травми при Д. Л. Т. вещото лице е заключило, че същите
могат да се получат при съприкосновение между външната средна трета на лявото бедро на
пострадалата и предната част на автомобила (най-вероятно над нивото на бронята).
Последвало е падане на Д. Л. Т. надясно и удар на дясната челно-теменна област на главата
и гърба на носа в прилежащия терен – асфалтова настилка. Силното огъване на главата
наляво, заедно с удара в дясната челно-теменна област са довели до счупване на лявата дъга
на ІІ-ри шиен прешлен.
Проведено е консервативно лечение без оперативна интервенция с болничен
престой от единадесет дни, през което време Д. Л. Т. изцяло се е нуждаела от чужда помощ,
и последващо амбулаторно лечение. Лечението се е изразявало във венозно и перорално
приложение на медикаменти, имобилизация с твърда шийна яка, физиотерапия и
рехабилитация. Периодът на неработоспособност е бил седем месеца, след който Д. Л. Т.
започнала работа.
Д. Л. Т. два месеца и половина е носила шийна яка, през който период трайно е
била обездвижена нейната шия и тя е имала нужда от помощ – не е можела да се движи
сама, да става сама, от болките, които е изпитвала, и неподвижността във врата. Освен
търпените болки в шията, тя е имала главоболие и световъртеж, създаващи физически
дискомфорт. Повече от година след инцидента съобразно констатациите на експерта д-р С.
Р. Р. при Д. Л. Т. е настъпило възстановяване в голяма степен. Остатъчните явления – болка
и скованост в шията при движение на главата встрани и периодично главоболие, могат да
продължат още дълго време.
8
От заключението на вещото лице инженер Б. М. И. и дадените от него обяснения
в съдебно заседание се установява, че на 6.07.2018 година около 18.30 часа в гр. Дряново, по
ул. „Шипка”, срещу дом № 197 Д. Т. предприела пресичане на пътното платно по
находящата се там пешеходна пътека тип „зебра”. В същото време по пътното платно в
посока гр. Габрово се движел лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ЕВ 60 ****, управляван
от Т. В.. Д. Л. Т. предприела преминаване по пешеходната пътека от ляво надясно спрямо
автомобила (фигура 8 от заключението). Съобразно заключението на съдебномедицинската
експертиза за получените от Д. Л. Т. увреждания, тя няма увреждания и контакти на десния
крайник с лекия автомобил. Записаното в констативния протокол деформиране на предния
капак на лекия автомобил, съответства на увреждането на външната трета на лявото бедро
на Д. Л. Т.. По методика на оценка на тежестта на травми, изградена на база методики за
експертни оценки с диференцирано изследване на телесните увреждания, уврежданията са
около 1.5 бала – същите се наблюдават при удари на пешеходци от леки автомобили,
движещи се със скорост при съприкосновението от около 20 километра в час. Механизмът
на осъществяване на удара съответства на характерен такъв с контакт под масовия център
на тялото, частично попадане на преден капак, без достигане главата до предното стъкло.
Този механизъм се потвърждава от установените увреждания и начина на получаването им
съгласно съдебномедицинската експертиза – удар от ляво по отношение на пострадалата.
Липсата на увреждане на Д. Т. от прегазване и данните за мястото на установяване на
тялото, определят протичане на удара в процес на спиране на лекия автомобил –
възможните скорости на моторното превозно средство са до 30 километра в час. При
отчитане на данните за движение на автомобила, денивелацията в зоната на включване на
лекия автомобил, липсата на сведения за интензивен процес на ускоряване на същия
скоростта на автомобила до момента на реагиране за спиране е около 39.4-41 километра в
час. Следователно лекият автомобил се е движил с разрешената за него скорост – 40
километра в час. Към момента на съприкосновението скоростта на автомобила е била около
13 километра в час. Ударът е осъществен на пешеходната пътека, на разстояние 1.8 метра
наляво от десния край на платното за движение и на 2.42 метра надлъжно на платното за
движение, след началото на пешеходната пътека. От навлизането на платното за движение
до началото на удара пешеходката е изминала разстояние от 1.8 метра. За пешеходката
ударът е от външната средна трета на лявото бедро в зоната на предната маска и капака на
лекия автомобил. Скоростта на движение на пешеходката с оглед възрастта при спокоен
ход е 4.4 километра в час, а при бърз ход – 5.6 километра в част. Водачът на лекия
автомобил е реагирал своевременно след възприемане на пешеходката, още преди
навлизането на платното за движение, но скоростта на движение на автомобила не му е
позволявала да спре до траекторията на пешеходката. При скорост на движение на лекия
автомобил от 37.04 километра в час същият е можел да спре преди пешеходната пътека и да
пропусне пешеходката.
С оглед гореизложеното и събраните доказателства в хода на процеса са налице
елементите от фактическия състав на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
9
Водачът на лекия автомобил е нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по
пътищата, задължаващи го да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява, със скорост, позволяваща му да спре пред всяко предвидимо препятствие. От
техническа гледна точка причина за възникване и протичане на процесното
пътнотранспортно произшествие на 6.07.2018 година е скоростта на движение на лекия
автомобил, която макар и в разрешените граници, не е съобразена с пътната обстановка и не
е позволила на водача да спре преди пешеходната пътека и да пропусне преминаващата по
нея пешеходка – ищцата Д. Л. Т.. Пътните условия и пътният участък в деня на инцидента
са позволявали водачът на автомобила да реагира своевременно, особено при движение със
съобразена скорост, той е имал възможност да спре безпрепятствено преди пешеходната
пътека, обозначена с пътни знаци, с които водачът на моторното превозно средство е бил
длъжен да се съобрази, а е имал и пряка видимост към пешеходката.
От заключенията на експертите д-р С. Р. Р., маг. инж. Б. М. И. е видно, че е
налице причинно-следствена връзка между получените увреждания от Д. Л. Т. и процесното
пътнотранспортно произшествие.
Вследствие на уврежданията Д. Л. Т. е търпяла болки и неудобства за период
около три месеца – ограничени движения в областта на шията, свързани с болка и намалени
възможности за самообслужване, болки в областта на левия долен крайник за около един
месец, главоболие и в по-малка степен пристъпен световъртеж за около месец и половина.
Остатъчните явления – болка и скованост на шията при движение встрани на главата и
периодично главоболие, са обичайни при подобен род увреждания и могат да продължат
дълго време. Главоболието е възможно да намалее по интензитет и честота. Сковаността и
болката в шията при движение встрани най-вероятно ще останат. Преживените от Д. Л. Т.
негативни психически изживявания от инцидента и посттравматичният стрес, съобразно
свидетелските показания, все още не са отминали. Не се твърди и не се установява
оздравителният процес при Д. Л. Т. да е протекъл с усложнения. Към момента нейната
работоспособност е възстановена. Не се доказва понастоящем в битов план Д. Л. Т. да търпи
значителни неудобства и ограничения от получената травма и наличните субективни
оплаквания от болки в шията, главоболие и световъртеж, предвид констатациите на вещото
лице д-р С. Р. Р. и свидетелските показания.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на
10
обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
6.07.2018 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 510 лева. На
обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне
на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 година –
понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства“, каквито са „характера на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.“ В горния смисъл е и практиката на Върховен касационен съд на
Република България, формирана с решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК –
Решение № 83/6.07.2009 година по т. д. № 795/2008 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение №
1/26.03.2012 година по т. д. № 299/2011 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 189/4.07.2012
година по т. д. № 634/2010 година на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 95/24.10.2012 година по т.
д. № 916/2011 година на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 121/9.07.2012 година по т. д. № 60/2012
година на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
С оглед продължителността и интензитета на понесените неимуществени вреди
от Д. Л. Т. в резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на 6.07.2018 година,
установени в настоящото производство, нейната възраст, социално-икономическите условия
в страната при настъпване на вредите и към настоящия момент, прогнозата за
здравословното състояние на увреденото лице, съдът счита, че следва да се определи
обезщетение в размер на 30 000 лева. Не са налице предпоставки за отсъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от посочения. Съобразно реално
претърпените от Д. Л. Т. неимуществени вреди, конкретните икономически условия в
страната, съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, съдът намира, че доводите на процесуалния представител на Д. Л. Т.
за занижаване на обезщетението с оглед визирания по-горе размер са неоснователни.
Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите се присъжда според
спецификата на всеки конкретен случай. При определяне на размера на обезщетението
съдът съобрази в съвкупност всички релевантни факти и обстоятелства, описани по-горе.
От „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“
АД е направено възражение за съпричиняване.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 година правило съпричиняване по
11
смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици – приносът
му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло
е било противоправно. Приносът може да се изрази в действие или бездействие, но
поведението на увредения трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Прилагането на чл. 51, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите предпоставя причинна връзка между поведението на
увредения и настъпването на самото пътнотранспортно произшествие или поведение на
пострадалия, с което е спомогнал за собственото си увреждане, респективно за увеличаване
размера на вредите. Подобно поведение на пострадалата не е доказано. Видно от
заключението на експерта маг. инж. Б. М. И. водачът на автомобила е разполагал с
техническа възможност да спре на разстояние от мястото на удара, както при спокоен ход,
така и при бърз ход на пешеходката. От техническа гледна точка, независимо от хода на
пресичане на пешеходката, причина за възникване и протичане на произшествието е
несъобразената скорост на лекия автомобил с наличието на обозначена пешеходна пътека и
данни за пешеходец.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането от Д. Л. Т. против „Застрахователно акционерно
дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е основателен и доказан в размер на 30 000 лева. В останалата част –
за разликата над 30 000 лева до 60 000 лева (частичен иск от 80 000 лева), претенцията по чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е неоснователна и недоказана.
С Решение № 128/4.02.2020 година по т. д. № 2466/2018 година, I т. о. на
Върховен касационен съд на Република България е прието, че при предявен пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите в застрахователната сума по чл. 429 от Кодекса за застраховането, в сила
от 1.01.2016 година, се включва дължимото от застрахования на увреденото лице
обезщетение за забава от момента на уведомяване на застрахователя, респективно
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от датата на
увреждането. Съгласно чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, точка 2 – лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, точка 2 от Кодекса за застраховането или от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-
ранна. В чл. 494, точка 10 от Кодекса за застраховането изрично е визирано, че
12
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите не заплаща лихви и съдебни разноски извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от
Кодекса за застраховането при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от Кодекса за
застраховането – не се покриват лихви за времето от датата на деликта до момента на
уведомяване на застрахователя. С действащия Кодекс за застраховането е въведена
абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице
спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането – отправяне на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя
по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането. След предявяване на претенцията от
увреденото лице за застрахователя е налице нормативно регламентиран срок за произнасяне
– чл. 496 от Кодекса за застраховането. Непроизнасянето на застрахователя и
неизплащането на застрахователното обезщетение е свързано с: изпадане на застрахователя
в забава – чл. 497, ал. 1, точки 1 и 2 от Кодекса за застраховането – в тази хипотеза той
дължи лихва за собствената си забава; възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането. В същия смисъл е и Решение № 167/30.01.2020 година по т. д. № 2273/2018
година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България.
С оглед липсата на други данни по делото, настоящият състав приема, че
дружеството-застраховател е уведомено за застрахователното събитие на 10.09.2018 година
с предявяване на претенцията от увреденото лице. Следователно от 10.09.2018 година до
10.12.2018 година дружеството-застраховател дължи законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал. 3, във връзка с
чл. 493, ал. 1, точка 5 и чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането. След изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховането дружеството-застраховател
дължи законна лихва за собствената си забава по чл. 497, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
По изложените съображения, съдът счита, че „Застрахователно акционерно
дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД дължи законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди от 10.09.2018 година до окончателното му изплащане.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 73/13.03.2020 година по т. д. № 67/2019 година на Окръжен съд Габрово в
обжалваната част е правилно – във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, които да
обуславят неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми от първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК следва да се потвърди. Доводите на процесуалния представител на Д. Л. Т. са
неоснователни. Критерият за справедливост не е нарушен вследствие неотчитане на
установени по делото конкретни факти, релевантни към претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Съпоставянето на присъденото обезщетение на пострадалата с
определено по друго дело такова не следва да се съобразява. Размерът на обезщетенията за
13
неимуществени вреди винаги е обусловен от конкретни за всеки случай обективно
съществуващи обстоятелства. Недопустимо е прякото вземане предвид на присъдените
обезщетения за неимуществени вреди по различни дела и съответно поддържане на доводи
за противоречиво прилагане на регламентирания от закона принцип за справедливост.
Определение № 306/26.06.2020 година по т. д. № 67/2019 година на Окръжен съд
Габрово е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Молба с вх. № 1365/21.05.2020 година по описа на Окръжен съд Габрово е
депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Отговорността за разноски е акцесорна, обективна и безвиновна –загубилата
страна я понася дори при полагане на най-голямо старание да води процеса добросъвестно.
По възражението за прекомерност на присъдените разноски за процесуално
представителство на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс
груп“ АД – при формиране на преценката за конкретния размер на дължимото
възнаграждение първоинстанционният съд е взел предвид извършените действия за защита
на застрахователното дружество от неговия пълномощник, независимо от неявяването му
във всички съдебни заседания – той е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията
на юридическото лице. С оглед обема на осъществените действия, както и предвид
конкретната фактическа и правна сложност на спора, съставът на Окръжен съд Габрово
правилно е приел, че адекватното възнаграждение е в размер на 150 лева. Същевременно
възнаграждението в полза на юридически лица, защитавани от юрисконсулт, се присъжда в
размер, определен от съда.
Неоснователно е искането на адвокат П. К. за присъждане на пътни разходи – не
се касае за съдебно-деловодни разноски, а за такива, направени по преценка на страната,
която сама избира дали да изпрати процесуален представител, респективно вида на
транспорта и неговата цена. Пътните разходи за придвижване на адвокат до сградата на съда
и обратно не са разноски по производството по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК. При
упълномощаване на процесуален представител разходите на същия във връзка с поръчката
следва да се считат включени в уговореното възнаграждение. Същевременно с разпоредбите
на ГПК не е регламентирано задължение за страната да присъства в съдебно заседание.
Отговорността за разноски е ограничена такава, реализира се само и единствено в рамките
на висящия процес, регламентирана е да се осъществи в рамките на съответното
производство без да води до неговото забавяне, което обуславя по-ограничено и стриктно
14
разбиране на причинността в сравнение с установяването на право на обезщетение по
съдебен сред като предмет на исков процес. Отговорността за разноските включва
единствено тези, които по естеството си са необходими за движението на процеса –
нормативно предопределени или свързани с процесуално действие, указано от съда, поради
което не са в дискреция на страната (например дали да изпрати исковата молба чрез
пощенски оператор или да я депозира лично в съда, дали да ползва определен вид превоз,
включително за процесуалния си представител). Връзката на направените разноски с
процесуални факти – израз на концентрационното начало в гражданския процес, свежда
присъждането им до държавни такси по делото, направени разноски за производството като
възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за участие на преводач и тълковник,
както и изплатеното възнаграждение за един адвокат. При условие, че страната, която не е
станала без основание повод за завеждане на делото, претендира от насрещната такава и
друго имуществено увреждане, няма пречка да търси репарация с отделен иск. Пътните
разходи при настоящата уредба на отговорността за разноски не се възмездяват за разлика от
регламентацията при действието на Закона за гражданското съдопроизводство (отм.). В
разноските по производството по делото не се включват и пощенските разходи на страната –
същите не са необходими за водене на делото и не са такива по смисъла на чл. 71, ал. 1 от
ГПК (по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за
производството).
Поради изложеното искането за присъждане на разноски за пътни и пощенски
разходи в размер на 35.65 лева е неоснователно. Определение № 306/26.06.2020 година по т.
д. № 67/2019 година на Окръжен съд Габрово е правилно и подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Д. Л. Т. следва да бъде
осъдена да заплати в полза на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена
иншурънс груп“ АД възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 100 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд
Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 73/13.03.2020 година по т. д. № 67/2019 година на
Окръжен съд Габрово в обжалваната част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 306/26.06.2020 година по т. д. № 67/2019
година на Окръжен съд Габрово.
ОСЪЖДА Д. Л. Т., с ЕГН **********, от гр. Дряново, *********, с адрес за
призоваване: гр. Казанлък, **********, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
15
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ 5, сумата 100
(сто) лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16