Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 12.11.2018
година гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На
27 септември Година 2018
В
публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: М.Пенева
като
разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов
АНД
№ 1828 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Ц.Т., с адрес: ***, против
Наказателно постановление № 17-1228-004348 от 22.12.2017г. на Началник група в
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- гр.Стара Загора.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочи се, че при издаването на
обжалваното НП при условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН била нарушена забраната да
не се наказва лицето два пъти за едно и също деяние. Позовава се на влязло в
сила прекратително постановление на РП-Стара Загора, с което образуваното срещу
жалбоподателя бързо производство за престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.9, ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на деянието била явно незначителна. Позовава
се и на постановеното Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС
на РБ, според което не се допуска дублиране на наказателни производства за същите
обстоятелства, а в случаят административно-наказателното производство, по което
било постановено обжалваното НП се развило след прекратяване на бързо
/наказателно/ производство от прокурора. На следващо място, изтъква се, че
процесният случай бил маловажен, по смисъла и на института на чл.28 от ЗАНН, а
заключението на наказващия орган в противоположен смисъл, с оглед издаване на
наказателното постановление, по силата на цитирана задължителна съдебна
практика, подлежи на контрол от съда, осъществяващ проверка за
законосъобразност на санкционния акт. В
съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, но се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата изцяло, като доразвива и
доводите изложени в нея, във връзка с приобщени по делото писмени
доказателства. Пледира за цялостна отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна- в съпроводително писмо, с което
изпратила преписката в съда, моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:
Жалбата е редовна и допустима, защото
е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща правен интерес
от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, което е предпоставка за
разглеждането й по същество.
С обжалваното Наказателно постановление № 17-1228-004348
от 22.12.2017г.. на Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-
гр.Стара Загора, на жалбоподателя С.Т. е наложена „глоба” в размер на 200 лева,
като му е наложено и кумулативното наказание „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /наричан за краткост ЗДвП/, въз основа санкционната разпоредба на
чл.175, ал.3, предл.1 от същия закон.
Санкциите са наложени за това, че на 21.11.2017г.
около 10.20 часа по път ІІ-66, до бензиностанция „Стаза”, в посока
запад-изток, управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф”, черен на цвят, с
посочване номер на рамата, който бил собственост на „Ауто
От съдържанието на НП става ясно,
че било издадено в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Сочи се, че с
Постановление № 4532 от 2017г. на РП-гр.Стара Загора било прекратено бързо
производство № 1959-зм-947 от 2017г. по описа на Първо РУ на МВР-гр.Стара
Загора, с чиито материали жалбоподателят бил запознат.
По делото е приложено и заверено
копие от цитирания прокурорски акт, който бил постановен на 30.11.2017г.
Очевидно същото, като акт за прекратяване на наказателно производство следва да
се счита за влязло в законна сила постановление, тъй като не се твърди да било
обжалвано и отменено по съответния процесуален ред, а видно от съдържанието му
било указано препис от това постановление и материалите по преписката да бъдат
изпратени на ОД на МВР-Стара Загора и по-конкретно на органите на Сектор „Пътна
полиция”, в чиито прерогативи са евентуалното произнасяне по реда на ЗДвП.
Както от съдържанието на прокурорското постановление, така и от посочените
правни норми, на които се основава прокурорът при прекратяване на наказателното
производство става ясно, че прекратителното основание е чл.243, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК, съответно във връзка с чл.9, ал.2 от НК. В
аргументирането на това си произнасяне прокурорът коментира обстоятелствата
относно формално осъщественото деяние по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК,
респективно сочи, че конкретното деяние не било престъпно, тъй като неговата
обществена опасност е явно незначителна и се позовава на изложеното в нормата
на чл.9, ал.2 от НК. Паралелно с това, на следващо място се указва, че
материалите следва да бъдат изпратени на посоченото звено на МВР, за налагане
на административно наказание на виновния водач, за извършено от него нарушение
по чл.175, ал.3 от ЗДвП.
На първо място, за да се отговори
на доводите на жалбоподателя за недопустимост на дублирани процедури, следва да
се отбележи следното:
Принципно, жалбоподателят правилно
се позовава на тази забрана, обективирана от задължителната съдебна практика, а
именно да не се наказва два пъти дееца за едно и също деяние, като в случаят се
споделят изводите, че обективираното от бързото наказателно производство и от
административно-наказателното производство деяние е с идентичност на
обстоятелствата, а и следва да се считат за две производства с характер на
наказателни процедури. Това е така, защото съгласно чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК законодателят предвижда две възможни наказания, в условията на
алтернативност. Видно от законовите предложения, деецът следва да се накаже или
с „лишаване от свобода” или с
наказание „глоба”. Както е известно,
в НП на жалбоподателя са наложени две кумулативни наказания по реда на ЗДвП,
едно от които е „глоба”, а второто „лишаване от права”, каквото
съдържа и системата на наказателния закон- чл.37, ал.1, т.7 от НК. При това
положение, действително и двете възможни процедури следва да се считат за
такива с наказателен характер и когато се приключва едно от възможните
производства, независимо от неговия изход /дали
дееца се наказва или не, на някое от основанията изключващи отговорността/,
завеждане на второ такова производство следва да се счита за недопустимо.
Междувременно, законодателят, в
съответна промяна на НПК, обн. в ДВ, бр.63 от 2017г. коригирал системата на
прекратителните основания по чл.243 от НПК, като съгласно чл.243, ал.1, т.1 от НПК се прекратява наказателното производство, когато са налице основанията на
чл.24, ал.1 от НПК, а съгласно новата хипотеза на чл.243, ал.3 от НПК, когато прокурорът прекратява наказателното
производство, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради това, че деянието
съставлява административно нарушение, материалите следва да се изпратят заедно
с веществените доказателства по компетентност на съответния
административнонаказващ орган. Видно от съдържанието на прокурорското
постановление, макар постановено при действието на новата уредба, тъй като било
изготвено на 30.11.2017г., а коментираната законодателна промяна влязла в сила
от 05.11.2017г., в него не се сочи като основание за прекратяване нормата на
чл.243, ал.3 от НПК, а хипотезата по чл.243, ал.1, т.1 от НПК, при която въобще
не следва да се обсъжда въпроса за наличието на административно нарушение,
респективно в която закономерно може да се цитират признаците на чл.9, ал.2 от НК. Това е така, защото посоченото в постановлението основание за прекратяване не предвижда последваща
санкционна процедура, каквото изключение обективира новата хипотеза на чл.243,
ал.3 от НПК.
В заключение, законосъобразността
на цитираното прокурорско постановление не подлежи на съдебен контрол в хода на
настоящото производство, но този коментар бе направен, за да се отговори на
доводите на жалбоподателя досежно „ne bis in idem”. С други думи, ако постановлението за прекратяване
на наказателното производство се основава на чл.243, ал.3 от НПК, то
последващото произнасяне на административнонаказващия орган би било напълно
законсъобразно и не би нарушило този принцип, защото изрична хипотеза на закона
предвижда да се прекрати едно наказателно производство, с оглед реализиране на
друга санкционна процедура от различен орган. Обаче, по начинът, по който било
прекратено наказателното производство действително се нарушава принципа „ne bis in idem”, най-вече с факта, че се коментира незначителната обществена опасност
на деянието в контекста на чл.9, ал.2 от НК, което обуславя принципно прекратяване на наказателното
производство относно деянието и свързаните с него факти и обстоятелства,
респективно обосновава край на
санкционните процедури въобще. Не така стои въпроса с хипотезата на чл.243,
ал.3 от НПК, при което прекратяване няма място за коментар на въпроса за явна
незначителност на обществената опасност, а единственото, което следва да се
посочи както в мотивите, така и при позоваване на правната норма е именно, че
деянието съставлява административно нарушение и наказването му е от друга компетентност,
поради което прокурорът прекратява образуваното производство. Следователно, идеята
на това прекратяване е да се препрати преписката по компетентност на орган с различни
правомощия, т.нар. административно-наказващ орган.
Относно другите въпроси по
съществото на казуса:
Няма
спор по делото, че на 21.11.2017г. жалбоподателят управлявал процесния
автомобил, на който не били поставени временни табели, каквито иначе били
предоставени на управляваното от жалбоподателя дружество. Впрочем, в
наказателното постановление въобще не е конкретизирано мястото на нарушението,
което е описано като път ІІ-66, до бензиностанция „Стаза”, Възможно е по
цялото протежение на този път от републиканската пътна мрежа да няма друга
бензиностанция „Стаза”, но посочване само на обстоятелството, че автомобилът
бил управляван до една от съществуващите бензиностации не може да удовлетвори
изискването на закона и по-конкретно на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН за описание
на МЯСТОТО на нарушението. Без да се посочи населеното място, нито общинската
единица, нито дори километровия участък на посочения път, където се твърди, че
било осъществено нарушението, мястото е и неопределяемо, тъй като път ІІ-66 е
твърде общо посочване на място на деянието и води до извода, че и от формална
страна наказателното постановление е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна, дори само на това основание.
За пълнота на изложението и по
съществото на тезата за извършване на административно нарушение, следва да се
отбележи, че доводите на жалбоподателя за приложимост на хипотезата на чл.28 от ЗАНН не се споделят от настоящия състав на съда.
В тази връзка, първо следва да се
отбележи, че установеното по делото, във връзка с предоставени на фирмата на
жалбоподателя временни регистрационни номера, макар и в срок към момента на
инкриминираното деяние, по никакъв начин не освобождава задължението на водача
на съответното превозно средство, който в случаят е самия управител на
търговското дружество, да постави изискуемите регистрационни табели на
обозначените места и факта, че очевидно не го сторил на посочената дата
означава, че осъществил това нарушение. По своята същност, деянието е формално
/на просто извършване/ и за
съставомерността му не се изисква настъпването на вредоносен резултат. В този
смисъл, липсата на поставени регистрационни табели на указаните места, каквито
както стана ясно и се установява от материалите по делото, че не са били
поставени, не може да обуслови извода за по-ниска степен на обществена опасност
на процесното нарушение от други сходни деяния. Така че не би било
законосъобразно прилагането на чл.28 от ЗАНН. Допълнителен аргумент, че
деянието не е с по-ниска степен на обществена опасност е факта, че
жалбоподателят се занимава в търговската си дейност с покупко- продажба на
моторни превозни средства, т.е. осъществява такава дейност по занятие. В такъв
случай, дори следва да се приеме по-висока степен на обществена опасност на
деянието, предвид факта, че деецът е лице, което по занятие транспортира,
купува, продава автомобили и след като такова лице, занимаващо се професионално
с подобна дейност не спазва изискванията за наличие на регистрационни табели на
управлявания от него автомобил, това деяние не може да се приеме с незначителна
/по-ниска/ степен на обществена опасност по принцип.
Последно, но не по важност следва
да се отбележи и следното:
Безспорно
е по делото, установеното занятие на жалбоподателя /търговия с автомобили/,
свързано и с издаване на временни табели, за които се сочи в справката на пътна
полиция, че били предоставени на фирмата „Ауто 72”ЕООД със срок на ползване 12
месеца, т.е. за времето от 03.05.2017г. до 03.05.2018г. Действително, видно от
текста на тази справка, приета в последното съдебно заседание, номерата били
предоставени на фирмата за придвижване на автомобили до седалището на
дружеството, до магазините за продажба в страната, за извършване на пробни
пътувания от клиенти и до пунктове на пътна полиция за регистрация на
продадените автомобили. Видно от приети по делото писмени доказателства, на
датата на вмененото деяние 21.11.2017г. бил сключен договор за покупко-продажба
между „Ауто
Предвид всичко изложено, съдът
намира жалбата за основателна, респективно атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, макар и
по различни от изложените в жалбата съображения.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.63, ал.1, предл.3 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 17-1228-004348 от 22.12.2017г на
Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- гр.Стара Загора, с което
на С.Ц.Т., с адрес: ***,, са наложени административните наказания „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, въз основа санкционната
разпоредба на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Административен съд- град Стара Загора, по реда на Глава Дванадесета от АПК, на
касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: