№ 1520
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503363 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С.
срещу решение от 17.03.2021г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено по гр.д. №
3101/18г. в частта, с която са отхвърлени исковете им по чл.226, ал.1 от
КЗ/отм/ за първите двама над сумата от по 200 000лв. до 210 000лв. и за
последната над сумата от 50 000 лв. до 120000лв.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от ЗАД
„Армеец“ в частта, в която исковете на В. П. В. и Г. Н. В. са уважени над 130
000лв. до 200 000лв. и на С. С. над 20 000лв. до 50 000лв.
Жалбоподателите - ищци твърдят, че решението на
първоинстанционният съд в обжалваната от тях част е неправилно,
необосновано и противоречи на материалния закон. При постановяването му
е нарушен принципът, установен в чл.52 от ЗЗД и в противоречие на ППВС
№ 4/68г. От медицинската експертиза е установено, че смъртта на П. В. е в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Разпитаният свидетел Т. установява, че
починалият и съпругата му са живеели повече от три години преди
инцидента при родителите му. Били са задружни. Отношенията в
семейството били прекрасни. Произшествието се е отразило много тежко на
1
всички, като майката на П. В. в продължение на една година е посещавала
лекар, изпаднала е в депресия. И до момента болката им не е отминала. След
инцидента майката не е ходила на работа повече от една година. Каса е се за
изключително тежка житейска ситуация, оказала влияние върху ищците.
Починалият П. В. е бил на 22 години. Жалбоподателите сочат, че
застрахователните лимити са в размер на 2 000 000лв. за всяко събитие при
едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече
пострадали лица.
Затова молят въззивният съд да отмени решението на СГС в
обжалваната от тях част и да присъди на В. П. В. и Г. Н. В. още сумата от
по 10 000лв. за всеки един от тях, а на С. С. още 70 000лв.
Жалбоподателят – ответник излага, че първоинстанционното решение е
нищожно поради липса на съдържанието по чл.236, ал.1, т.7 от ГПК. По
делото липсва доклад по чл.146, ал.1 от ГПК. Съдебният акт е постановен
при липса на мотиви, поради което е неправилно и необосновано. Сочи, че
съдът е нарушил чл.52 от ЗЗД и не се е съобразил с ППВС № 4/68г. По
предявените искове не се търси паричен еквивалент на претърпените от
ищците болки и страдания, тъй като такъв едва ли би могъл да бъде посочен.
Целта е репариране на претърпените от тях морални болки и страдания в
светлината на общо наложила се социална справедливост. Определените
обезщетения от съда са силно завишени, въпреки че исковете не са били
доказани по размер. Те не отговаря на принципа на справедливостта. При
определяне размера на обезщетение на С. С. не е взето предвид
продължителността на връзката между нея и починалия, както и нейната
възраст-22г. и закономерно би могла да създаде ново семейство.
Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в
частта, в която исковете на В. П. В. и Г. Н. В. са уважени над 130 000лв. до
200 000лв., а на С. С. над 20 000лв. до 50 000лв. като ги отхвърли над
посочените суми до уважените размери.
В депозиран писмен отговор и съдебно заседание чрез процесуалния си
представител В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. оспорват жалбата на
застрахователя. Считат я за неоснователна.
ЗАД „Армеец“ в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата на ищците и я счита за
2
неоснователна.
Третото лице помагач С. Е. С. не изразява становище по жалбите.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. В исковата молба и
молбата уточнение от 14.12.2021г., депозирана пред САС, ищците В. П. В., Г.
Н. В. и С. С. С. твърдят, че на 08.11.2015г. около 15 ч. на третокласен път
GAB 3030, км. 1+650 между с. Джумрии и гр. Габрово е причинена смъртта
на П. В. В., който е бил водач на лек автомобил „Хюндай Акцент“ с рег. №
***. Пътният участък, по който се е движел е бил със завои и неравности/
изкачвания и слизания/. В същото време С. Е. С. е управлявал лек автомобил
„Алфа Роемо“ с рег. № ***. Последният е предприел изпреварване на
движещият се пред него лек автомобил „Фолксваген Кади“ с италианска
регистрация. В пътния участък не е имало пътна маркировка и знаци за
регулация на движението. При маневрата С. С. е ускорил скоростта до 109
км/ч. и е навлязъл в лявата част на пътя, предназначена за насрещно
движение на автомобили. МПС на С. С. се е движело по възходяща наклон
/възвишение на пътя/, след което правият пътен участък продължава, но с
низходящ изменящ се надлъжен наклон. Поради това С. С. е имал видимост
само до възвишението. Преди да успее да довърши маневрата изпреварване
като се прибере в дясно е продължил да се движи в лентата за насрещно
движение. По същото време в противоположната посока се е движел лек
автомобил „Хюндай Акцент“ с рег. № ***, управляван от П. В.. До него на
предна дясна седалка е пътувала ищецът С. С.. Той също имал ограничение
на видимостта до най- високата точка на изкачването. В. е управлявал
автомобила със скорост 78 км/ч. в дясната част на платното за движение.
Двата автомобила са се приближавали без пряка видимост един към друг и са
реализирали удар в лентата на лек автомобил „Хюндай Акцент“. В резултат
на ПТП е загинал П. В. – син на В. и Г. В.. Те изключително тежки са
понесли смъртта на сина си. Те живеели в едно домакинство и между тях
съществували близки и топли отношения, особено силна връзка с чувства на
обич, уважение и взаимна привързаност. Загубата се е отразила
изключително тежко на тяхното емоционално и здравословно състояние. Те
3
са загубили своята основна опора в живота и към настоящият момент не
могат да преодолеят загубата на сина си и търпят много болки и страдания от
липсата му. От 2012г. починалият и ищецът С. С. са живеели на съпружески
начала в едно домакинство в дома на родителите на П. В.. Имали са своите
надежди за бъдещето, планове за създаване на деца и закупуване на жилище.
Тя попада в кръга на лицата, очертан от ППВС № 5/69 г. Към момента на
настъпване на ПТП за водача на лек автомобил „Алфа Ромео“ е имало
валидна застраховка „ Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Затова ищците В. П. В. и Г. Н. В. молят съда да осъди ответника да им
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 240 000лв. за
смъртта на синът им П. В. В., а С. С. С. моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. от
смъртта на П. В. В. , в едно със законната лихва от датата на ПТП до
окончателното им изплащане. Претендират разноски.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Счита ги за допустими, но
неоснователни. Оспорва, че ищците търпят неимуществени вреди в размера
и тежестта им, посочени в исковата молба. Оспорва факта на фактическо
съжителство на С. С. и П. В.. Твърди се, че отношенията им са били
краткотрайни и не могат да се определят като продължителна и трайна
семейна съпружеска връзка. Поради това ищецът С. С. не попада в кръга от
лица, посочени в ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г. Съдът следва да отчете, че
нейната възраст от 22 години предполага възможност да създаде ново
семейство. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на
починалия, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
Конституираното трето лице помагач на основание чл.219 от ГПК е
депозирало писмено становище, с което прави възражение за съпричиняване
по отношение на починалия П. В., тъй като е пътувал без поставен предпазен
колан. Това е било констатирано в протокола за оглед, приложен в
наказателното производство. Счита, че С. С. не е от кръга на лицата, имащи
право на обезщетение. Твърди, че в кратък период от време е създала нова
връзка. Оспорва, че застрахователя не е бил уведомен на 08.11.2015г. за
настъпило застрахователно събитие. На 09.11.2015г. той е бил уведомен с
4
подаване на Уведомление- декларация за щета по застраховка „Каско“.
Безспорно е, че на 08.11.2015г. е настъпило описаното в исковата
молба произшествие. Обстоятелствата във връзка с него се установяват от
протокол за оглед на местопроизшествието от същата дата, фотоалбум.
От представеното удостоверение за раждане от 01.03.2018г. се
установява, че ищците В. и Г. В. са родители на починалия П. В. В..
Не се спори, че на 08.11.2015г. е починал П. В. В..
Безспорно е, а и от представената справка от Гаранционния фонд е
видно, че за лек автомобил „Алфа Роемо“ с рег. № *** е имало задължителна
застраховка „ Гражданска отговорност“ при ответното дружество и тя е била
валидна към момента на настъпване на произшествието. Това обстоятелство
е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване от въззивния съд по
реда на чл.146 от ГПК.
С влязла в сила присъда от 23.10.2017г. по нохд № 82/17г. на Габровски
окръжен съд водачът С. Е. С. е признат за виновен за настъпилото на
08.11.2015г. ПТП, както и за причинената по непредпазливост смърт на П. В.
В..
От представения протокол за извършена химическа експертиза №
159/15г. се установява, че П. В. не е имал алкохол в кръвта.
Допусната медицинска експертиза е посочила причините за смъртта на
П. В., а именно получени травматични увреждания несъвместими със
живота. Те са в причинна връзка с ПТП. В съдебно заседание вещото лице-
лекар е допълнило заключението си като е заявило, че при този механизъм
поставен предпазен колан не би изиграл роля.
Допусната автотехническа експертиза е дала заключение за механизма
на произшествието, мястото на удара и скоростта на двата автомобила
преди него, опасната им зона на спиране. Вещото лице е посочило, мястото на
удара, механизма на произшествието, скоростта на движение на двете МПС
преди и след удара, опасната им зона на спиране, че причина за ПТП са
действията на водача на лек автомобил „Алфа Ромео“, който е предприел
изпреварване при наличието на ограничена видимост.
Съдът възприема заключенията като компетентни, обективни,
безпристрастни, основаващи се на научните правила и опита на експертите.
5
Във връзка със становището си третото лице помагач С. С. е
представил уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС“ от 09.11.2015г., изходяща от него и адресирана до ответното
дружество.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Т. познава ищците. Близки са и живеят в едно и също село.
Той заявява, че е познавал и П. В.. С него са израснали заедно. Загинал е при
ПТП. Ищците В. са негови родители, а ищецът С. С.- негова приятелка. Към
момента на инцидента те са живеели заедно при родителите му. Отношенията
им са били прекрасни. Инцидентът се е отразил много тежко на родителите.
Майката на П. в продължение на една година е посещавала лекари, изпаднала
е в депресия. И до момента болката не е отшумяла. С. и П. са живеели заедно
от 2012г. до момента на ПТП. Тя е била много щастлива, че е живеела със
семейството на П., тъй като нейните родители са били разделени. В. и Г. са
приели С. като тяхна дъщеря. След инцидента и до момента тя живее при
тях. Г. не е работила около една година, но в момента работи. Бащата на П. се
е държал, защото е трябвало да се грижи за своите възрастни родители.
Пред въззивния съд е допуснат нов свидетел на ищците.
Свидетелят С. заявява, че познава ищците от около 15 години. Близки
приятели са. Познавал е и П. В. от основното училище, после от техникума.
След това са започнали работа и са се виждали всеки ден. Той е починал при
катастрофа. П. е бил весел, засмян и винаги готов да помага. В семейството
взаимоотношенията са били перфекти, не са се карали. Помагали са си. В. и Г.
са негови родители, а С. му е приятелка, жена. В началото С. и П. са живеели
на квартира няколко години, а след това са решили да живеят при майка му и
баща му, за да пестят пари и да си купят жилище. Не са имали брак, но са
живеели като двойка. С. и П. са се познавали около 15 години, а от 2013г. са
живеели заедно. Отношенията между тях са били перфектни, не са се карали,
навсякъде са били заедно. След смъртта му С. е останала да живее при
родителите му около една година, а след това се е изнесла на квартира. След
смъртта на П. на 08.11.2015г. я е виждал около десет пъти. Според свидетеля
С. има нова връзка. След 2016г. я е виждал много рядко. След смъртта на П.
всеки ден е бил в дома му. Всички са приели смъртта му много тежко,
особено майка му и баща му. Майка му не е излизала около една година от
6
дома си. Не е ходела и на работа. Баща му е започнал да работи, за да е сред
хора и да се разсейва. Когато ги е видял за първи път след катастрофата, те са
изглеждали в много тежко състояние. Били са в депресия, постоянно са
плачели. Те са се затворили, не излизат и не са весели както преди. Във
времето това е останало за тях. П. има сестра. С. е приела смъртта на П. по
същия начин. Тя не е излизала от вкъщи, спряла е да работи. И сега приказват
за него. Почти всяка събота и неделя вижда родителите му. Казвали са му, че
им е много тежко, че им липсва. Първата година на С. й е било много тежко,
но след това не са се виждали и не може да каже как се чувства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Показанията
им не с и противоречат помежду си и не са опровергани от други
доказателства, събрани в процеса.
Първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове по
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. В отхвърлителната им част над сумите от 210 000 лв.
и 120 000лв. решението е влязло в сила, както и в частта, в която те са
уважени за 130 000лв. и за 20 000лв. съответно за Ищците В. и за ищецът С.
С..
Пред настоящата инстанция като нови доказателства са ангажирани
гласни доказателства, депозирани от свидетеля С., обсъдени по- горе в
мотивите.
Въззивният съд е направил доклад по чл.146 от ГПК с оглед изричното
твърдение в жалбата на застрахователя за допуснато процесуално нарушение
от първоинстанционния съд.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на разглеждане са активно обективно и субективно
съединени искове по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността му на основанията, посочени в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
7
Неоснователно е възражението на жалбоподателя - ответник за
нищожност на първоинстанционният съдебен акт. То е постановено от съдия
в кръга на неговата компетентност, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано от постановилия го съдия, макар мотивите
да са кратки волята му е ясна.
С прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ разполага увредения от ПТП
срещу причинителят на вредите или неговият застраховател. Пострадалият
може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователят по
нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е
гаранционно – обезпечителна.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца, пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства. По
делото те са установени чрез допуснатите доказателства- протоколи за
оглед на местопроизшествието и автотехническа експертиза. Тя е изяснила
механизма на произшествието и причините, поради което то е настъпило. По
делото е представена влязла в сила присъда, с която виновният водач е
признат за виновен за настъпилото на 08.11.2015г. ПТП. Тя има задължителна
сила за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици за това
извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца на
основание чл.300 от ГПК. По тези обстоятелства има формирана сила на
пресъдено нещо, тъй като в една част първоинстанционното решение е влязло
в сила.
По делото е установено и наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника
и деликвента. Поради това дружеството е пасивно легитимирано да
отговаря по предявените искове.
Активно легитимирани да предявят прекия иск по чл.226, ал.1 от
КЗ/отм/ са и близките родственици на починалия при ПТП срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на деликвента.
8
Ищците по делото черпят своето субективно право от закона и от
ППВС № 4/25.05.1961г., според което кръгът на лицата, имащи право на
неимуществени вреди, включва низходящи, възходящи и съпруг. Това
постановление е допълнено с ППВС № 5/24.11.1969г., както и с ТР №
1/2016/21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС. По делото не е спорно, а и от
събраните писмени доказателства, се установява, че ищците са от кръга на
лицата, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на П. В.. Ищците В. са негови родители и имат качеството
на низходящи по отношение на него.
С. С. извежда своето субективно материално право от факта на
фактическо съжителство с починалия П. В.. ППВС 5/24.11.1969г. включва в
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при
смърт и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия. От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че те са имали такова
съжителство, което я определя като правоимащо лице да получи обезщетение
поради болките и страданията, които са били предизвикани от смъртта му.
Пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове е
застрахователят, застраховал гражданската отговорност на деликвента.
Настъпил е покрит риск, който ангажира неговата отговорност.
Спори се относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди,
присъдени на ищците.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези. В случая
предмет на доказване и изследване са отношенията между починалия и
неговите близки. /ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК
всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за
себе си благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на
доказване. Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване
и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от него болки
9
и страдания, както и в какви отношения е бил с починалия. В тази връзка са
ангажирани свидетелски показания, от които се установява, че ищецът С. С. е
приела много тежко смъртта на П. В.. Те са били във фактическо
съжителство от 2012г. Живеели са като семейство. Имали са добри
ваизомотношения, не са имали конфликти. След смъртта му в период около
една година е спряла да работи и да излиза от дома си. Продължила е да
живее при родителите на починалия. Между живеещите като съпрузи
съществуват силни чувства на обич и привързаност, на хармония в
отношенията им, на подкрепа и уважение. Затова внезапната смърт на единия
от тях се отразява изключително негативно на другия, както в случая.
Разпитаните свидетели установяват емоционалното състояние на С. С. за
период от една година след смъртта на П. В.. Именно тези негативни
изживявания следва да бъдат обезщетени от застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. След това тя е
напуснала дома на родителите му, създала е нова връзка. Свидетелят С. няма
наблюдения за емоционалното й състояние след 2016г., а в показанията на
свидетелят Т. не се съдържат данни относно него след 2016г. Съдът счита,
че създаването на нова връзка от С. С. е показателно за преодоляването на
смъртта на П. В., че емоционалното й състояние не е поставено в
зависимост от това обстоятелство. Съдът намира за справедлив размер
сумата от 20 000лв., за която искът й е основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
По исковете на В. и Г. В..
Отношенията между родител и дете са много близки, те са съпътствани
от взаимна обич, привързаност, подкрепа и уважение. Тези силни
емоционални изживявания не могат да бъдат отречени поради възрастта на
детето. Това води до висок интензитет на емоционалната обвързаност,
респективно на негативни емоционални изживявания от страна на
родителите, загубили детето си. Те не са поставени в зависимост от
неговата възраст. С детето всеки родител е свързван чрез чувства на обич,
доверие и привързаност, на всеотдайна грижа при отглеждането му. Детето
от своя страна в ранната си възраст, а и след това, търси обич, закрила,
внимание от родителите си, както и тяхната финансова и морална подкрепа.
Взаимната връзка между тях в случая е нарушена от внезапната и
10
неочаквана смърт на П. В.. Свидетелските показания установяват, че той и
родителите му са били много близки и те са приела тежко смъртта му.
Затворили са се в себе си, плачели, изпаднали са в депресия. Все още говорят
за него, липсва им. Г. В. не е работила около една година след смъртта на
сина си, не е излизала от дома си. Смъртта на сина им им е причинила
негативни изживявания, които няма да преодолеят с времето. Загубата на дете
е изключително тежка и невъзвратима. Свидетелите С. и Т. установява, че
взаимоотношенията между родителите и починалия са били близки,
основаващи се на обич и привързаност. Справедливото обезщетение за
техните болки и страдания е по 130 000лв., за всеки един от тях, за която сума
предявените искове са основателни и доказани.
В духа на българската традиция взаимоотношенията в семейството-
деца и родители, са изпълнени с обич и привързаност, наситени са с
емоционална топлина и взаимопомощ, уважение и подкрепа. От показанията
на свидетелите те са установени.
При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2015г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде самостоятелен и водещ
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./
Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г. на ВКС, II т.о./ Обезщетението
отразява степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако има
такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и
които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на
обезщетенията от 130 000 лв. представлява 342 минимални работни заплати
за страната за 2015г./380 лв. МРЗ от 01.07.2015г./ и 173 средномесечни
заплати при 749, 74 лв. средно месечна работна заплата за страната за
месец ноември на 2015г. Обезщетението от 20 000 лв. е 52 минимални заплати
за страната и 26 средномесечни заплати за месец ноември 2015г.
Определените обезщетения са съответни на жизнения на стандарт на
страната към праворелевантния момент.
В съответствие с горните мотиви първоинстанционното решение
трябва да бъде отменено в частта, в която исковете с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ за присъждане на обезщетение за неимуществени
11
вреди от смъртта на П. В. са уважен над сумата от 130 000 лв. до уважения
размер по отношение на В. В. и Г. В., както и в частта, в която искът на С. С.
е уважен за сумата над 20 000лв. Над тези суми исковете трябва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Решението трябва да се отмени в частта, в
която застрахователят е осъден да заплати на СГС държавна такса над
сумата от 11200лв., както и в частта, в която е осъден да заплати на адв. Н.
възнаграждение над сумата от 7 410, 50лв. Решението трябва да се потвърди в
частта, в която исковете на В. и Г. В. са отхвърлени над 200 000л. до 210 000
лв., както и в частта, в която искът на С. С. е отхвърлен на 50 000лв. до 120
000лв.
По отношение на разноските.
При този изход на спора на жалбоподателите – ищци не се дължат
разноски. Не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗАдв. за въззивното производство до колкото жалбата им не е уважена.
Поради изхода на делото пред въззивния съд на жалбоподателя –
ответник трябва да се присъдят разноски от 3400лв. държавна такса и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение или общо 3 550лв., както и 264 лв. разноски
пред СГС, от които 64лв. разноски по делото и 200лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 17.03.2021г. на СГС, ГО, 12 състав, постановено
по гр.д. № 3101/18г. в частта, с която са уважени искове по чл.226, ал.1 от
КЗ/отм/ за В. П. В. и Г. Н. В. над сумата от по 130 000лв. и за С. С. С. над
сумата от 20 000 лв., в частта, в която в полза на адв. Г. Н. е присъдено
адвокатско възнаграждение над сумата от 7 410, 50лв., както и в частта, в
която е осъдено ЗАД „Армеец“ да заплати държавна такса по сметка на СГС
над сумата от 11 200 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. П. В., гр. Г. и Г. Н. В., гр. Г. над сумата от
по 130 000лв. до уважения размер от 200 000лв. срещу ЗАД „Армеец“, гр.
София с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ и иска на С. С. С. над
12
сумата от 20 000лв. до уважения размер от 50 000лв. като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС в частта, в която исковете на В.
П. В., гр. Г. и Г. Н. В., гр. Г. с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ са
отхвърлени над сумата от 200 000лв. до 210 000лв., както и иска на С. С. С.
над сумата от 50 000лв. до 120 000лв.
ОСЪЖДА В. П. В., ЕГН **********, Г. Н. В., ЕГН ********** и С. С.
С., ЕГН ********** всички с адрес: гр. Г., ул. „***“ № *** вх. ***, ет. ***,
ап. *** и със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № *** чрез адв. Г. Н. да
заплатят на ЗАД „Армеец“ , ЕИК *********, гр. София, ул. „ Стефан
Караджа“ № 2 сумата от 3 550 лв./ три хиляда петстотин и петдесет лева /
разноски по делото пред САС и 264 лв./двеста шестдесет и четири лева /
разноски по делото пред СГС.
В частта, в която исковете са отхвърлени до пълните им предявени
размери решението на СГС е влязло в сила, както и в частта, в която са
уважени тези на В. П. В. и Г. Н. В. за сумата от по 130 000лв. за всеки един от
тях, както и в частта, в която искът на С. С. С. е уважен за сумата от 20
000лв.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13