№ 3162
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502811 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20223157/16.12.2021 г. по гр. д. № 26141/2020 г. по описа
на СРС, 59 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД е признато за установено спрямо Н. Ф. Д.,
че дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 628,23 лева, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение хо
песа на чл. 410 от ГПК. – 15.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, представляваща главница – стойността на неизплатената
топлинна енергия за периода от м. 09.2016 г. до м. 04.2018 г., сумата в размер
на 128,82 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
31.10.2-16-08.10.2019 г., сумата от 15,92 лева, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК – 15.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, представляваща главница – стойността на дялово
разпределение за периода от м. 09.2016 г. – м. 04.2018 г. и сумата в размер на
3,14 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
31.10.2016-08.10.2019 г., съгласно издадена заповед за изпълнение от
1
29.10.2019 г. по ч.гр.д. № 58852/2019 г. по описа на СРС, като исковете са
отхвърлени за сумата от 206,20 лева, представляваща главница – стойността
на неизплатена електрическа енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 08.2016
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 15.10.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението, присъдена със заповед за
изпълнение от 29.10.2019 г. по ч. гр.д. № 58852/2019 г. на СРС като погасени
по давност.
Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е
подадена въззивна жалба вх. № 25002466/13.01.2022 г., в която са изложени
съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът поддържа, че по делото липсвало категорично и безспорно
доказателства, че е вещен ползвател на имота и каква част от него притежава.
Съществуването на вещно право на ползване на топлоснабдения имот,
неговият – титуляр потребител бил задължен за плащане на доставяната
топлинна енергия, а не формалния собственик. На следващо място, посочва,
че сумата, която е отхвърлена като погасена по давност била по-малка от
действителната. Това било така, тъй като била включена обща фактура от
07.2017 г., която включва и суми от 01.10.2016 г., в това задължение, обаче
били включени и суми за периода от 01.05.2016 – 30.04.2017 г. и те били
присъдени, въпреки че били погасени по давност. Оспорва дължимостта и на
сумите за дялово разпределение, тъй като не били ангажирани доказателства,
от които да се установят при условията на пълно и главно доказване, че е
възникнало вземане за ищеца. Неправилно било признато за установено и
съществуването на претендираните суми за лихви, тъй като не били
ангажирани доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на
дружеството или по друг начин. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част. Претендира направените в първоинстанционното и
въззивното производство разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззимаемия
„Т.С.“ ЕАД с вх. № 25014400/21.02.2022 г., с който заявява, че оспорва
въззивната жалба и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
2
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 26141/2020 г. по описа на СРС, 59 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Н. Ф. Д., с която
е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за
енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за
установяване съществуването на парично задължение на ответницата за което
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 58852/2019 г.
по описа на СРС, 59 състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като
собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, ****, ****,
абонатен № 127770. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С
общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с
потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните,
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че
ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за
енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо нея.
Твърди, че тя е имала задължение да заплати дължимите от него суми в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като с Общите
условия от 2014 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните суми в 30 – дневен срок от датата на публикуването на фактурата
на интернет страницата на дружеството, както и че задължението за
заплащане на обезщетение било за задълженията по изравнителната сметка.
От 12.03.2014 г. дружеството удостоверявало публикуването на фактурите в
присъствието на нотариус. Твърди, че сградата, в която се намира
3
топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД. Поддържа, че
ответницата не е изпълнила задълженията си да заплати исковите суми за
доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****, ****, ****,
абонатен № 127770. В исковата молба се сочи също, че за периода от м.
05.2016-м. 04.2018 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на
насрещната страна, но ответницата не е заплатила дължимата за това цена в
общ размер на 834,43 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от
15,92 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури.
Поддържа, че за периода от 31.10.2016 -08.10.2019 г. са изпаднали в забава за
плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължали обезщетение
в размер на 128,82 лева и 3,14 лева, обезщетение за забава върху дължимата
сума за дялово разпределение за периода от 31.01.2016 г. – 08.10.2019 г.
Твърди, че по гр.д. № 58852/2019 г. по описа на СРС, 59 състав е издадена
заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването
на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото
производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н. Ф. Д., с
който заявява, че оспорва предявените искове. На първо място, оспорва, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение, тъй като не
било установено от представените доказателства, че е собственик или
ползвател на топлоснабден имот. Не се установявало също така, че е
поръчвала доставката на топлинна енергия, както и че до имота е доставено
твърдяното количество топлинна енергия. При условията на евентуалност
прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните суми.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
58852/2019 г. по описа на СРС, 59 състав. По заявление от 15.10.2019 г.,
подадено от “Т.С.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено на Н. Ф. Д. да заплати на кредитора сумата
от 834,43 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва от 15.10.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 128,82 лева за периода от 31.10.2016 – 08.10.2019 г., сумата от 15,92 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
4
от 01.09.2016-30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 15.10.2019 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,14 лева за периода от
31.0.2016 – 08.10.2019 г. и направените в заповедното производство разноски
в общ размер на 38,66 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50
лева. В изпълнение на указанията съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, както и заключения на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с
Решение по т. 7 от Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите заплащат топлинната енергия по един
от следните начини: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите, когато
дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за
отчетния период се издават кредитни известия за стоиността на издадените
фактури за прогнозните стойностти и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (за реално
потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите след
издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода,
за който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за месечните задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след
издаване на изравнителните сметки), като ал. 5 посочва, че обезщетение за
забава се начислява и върху сумите, които са дължими след издаване на
изравнителните сметки.
Във връзка с установяване на правото на собственост върху
5
топлоснабдения имот е представен Договор за продажба на държавен
недвижим имот но реда на НДИ от 28.07.1991 г. По силата на който Д.Б.Д. и
Н. Ф. Д. са придобили правото на собственост върху апартамент ****, на ****
в жилищна сграда – ****, вх. А, в Надежда 1 част, гр.София.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено
заключение на съдебно -техническа експертиза, от което се установява, че
сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода 05.2016 – м. 04.2018 г. „Т.С.“ ЕАД ежемесечно
е извършвала отчети на общ топломер в ЕС, който е преминал периодичен
метрологичен контрол, съгласно изискванията. За сметка на ищеца били
отчислявани ежемесечно технологични разходи на абонатната станция.
Вещото лице установява, че дяловото разпределение, извършено от „Т.С.“
ЕООД на СЕС и имота на ответника е в съответствие с методиката за дялово
разпределение, описана в действащия закон за енергетиката. Посочва, че
направените изчисления за отдадената топлинна енергия от сградната
инсталация и топлинна енергия за топла вода са начислени съгласно
методиката за дялово разпределение действащия закон. Установява се, че
изравнителната сметка за процесния период е 135,90 лева за доплащане.
Общата сума за топлинна енергия, начислена от ищеца във фактури по
прогнозни данни за абоната е 1496,85 лева, включваща топлинна енергия за
БГВ и ТЕ за сградна инсталация.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че няма данни за извършени от ответника плащания за топлинна
енергия на суми, касаещи процесния период от 01.05.2016 – 30.04.2018 г. В
информационната система на „Т.С.“ ЕАД изравнителните сметки, изготвени
от „Т.С.“ ЕООД за имота на ответника с абонатен № 127770 за процесния
период от 05.2016 г. до 04.2018 г. са на стойност 135,84 лева за доплащане.
Установява се, че размера на прогнозните суми за топлинна енергия за
процесния период е общо 1496,85 лева – главница, в това число и топлинна
енергия за отопление в размер на 210,43 лева и топлинна енергия за БГВ в
размер на 1286,42 лева, съобразно действащите цени за топлинна енергия
през процесния период . Вещото лице дава заключение, че размерът на
лихвите за забава върху всяко периодично вземане, от датата на изискуемост
– първия ден след срока за плащане 30.10.2016 г. до 08.10.2018 г. е общо
263,93 лева.
6
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес
от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 58852/2019 г. по
описа на СРС, 59 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1,
7
т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали
реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при
топлофикационното дружество.
Неоснователен е доводът на въззивника, че неправилно въззивният съд
е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, тъй
като не било установено, че е ползвател на имота. От събраните по делото
доказателства се установява, че ответницата Н. Д. е придобила заедно с Д.Д.
недвижимия имот – апартамент ****, в бл. 134, ****, вх. А в ж.к. Надежда,
гр. София. Доколкото по делото не се установява (не са въведени и
твърдения), че се е разпоредила с него в исковия период, то за нея е
възникнало и задължението в качеството й на собственик да заплати
доставената до имота топлинна енергия. Доколкото не се установява дела на
всеки един от купувачите по договора за покупко-продажба, то с оглед
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността следва да се приеме,
че ответницата притежава половината от правото на собственост върху
топлоснабдения имот.
От приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническа
експертиза се установява, че в процесния период до имота, собствен на
ответницата е доставена топлинна енергия, която е отчетена съобразно
предвидените в приложимите подзаконови нормативни актове правила.
Установява се, че искът е установен и по размер, доколкото се установява, че
задължението в исковия период от м. 05.2015 – 04.2018 г. е в общ размер на
1496,85 лева по издадените фактури по прогнозни стойности и по
изравнителни сметки още 135,84 лева за доплащане към 07.2017 г. От тази
сума ответницата дължи половината 816,35 лева.
С отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла
погасителна давност на задълженията за заплащане на стойността на
доставена топлинна енергия, като то е разгледано от първоинстанционния съд
и предявеният иск за установяване на съществуването на вземане за сумата от
8
206,20 лева – за периода от 05.2016 – 08.2016 г. е отхвърлен като погасен по
давност. С въззивната жалба въззивника Д. поддържа, че неправилно е
определена сумата, която е погасена по давност.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че задължението за
заплащане на потребена топлинна енергия представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. За приложението на специалната
погасителна давност съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Затова като неотносим към спора следва
да се прецени различният размер на всяко месечно плащане, обусловен от
измерената потребена топлинна енергия и такса мощност”. (Тълкувателно
решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., както и с оглед постановените по реда
на чл. 290 ГПК решение № 168/22.12.2009г. по т.д. № 408/2009г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО, и решение № 172/23.12.2010г. по т.д. № 180/2010г. на ВКС, І ТО).
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответника за заплащане
на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – като за
част от процесния период според общите условия месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните
от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишния
давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане.
До датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
15.10.2019 г. не е изтекъл тригодишния давностен срок относно дължимите
суми по фактури по прогнозна стойност за периода м. септември 2016 г. (с
падеж 15.11.2016 г.) до 30.04.2018 г. Без правно значение е било
обстоятелството дали фактурите са били публикувани или не, тъй като
изрично в чл. 33, ал.1 от приложимите общи условия към договора е посочен
моментът, от който вземането е било изискуемо, а именно 45 дни след
изтичане на периода, за който се отнася и след издаване на изравнителната
сметка. В този смисъл неоснователно е възражението на въззивника, че
9
неправилно първоинстанционният съд е включил изравнителната сметка,
която се отнася за период, който е предхождал датата на настъпилата
погасителна давност. Изискуемостта на сумите по изравнителните сметки
настъпва след изготвянето им, т.е. в конкретния случай м. юли 2017 г., като за
изравнителната сметка давността не е изтекла.
В този смисъл предявеният иск за установяване съществуване на
процесното вземане за стойността на потребена енергия е основателен до
размер от 679,30 лева (1/2 от 1290,65 лева по прогнозни цени за периода
09.2016-04.2018 г. + ½ от 135,90 лева – изравнителни сметки), установен по
реда на чл. 162 от ГПК въз основа на приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза. Доколкото районният съд е приел, че
дължима е сума в по-малък размер от дължимата и липсата на насрещна
жалба от ищеца, то въззивната жалба се явява неоснователна в частта по
отношение на претендираната главница за топлинна енергия.
Неоснователен се явява доводът на въззивника относно недължимост на
сумите за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от
Закона за енергетиката разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение а топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от закона).
Установено по делото е, че дяловото разпределение в сградата, в която се
намира процесния апартамент се извършва от „Т.С.“ ЕООД, което дружество
е вписано в публичния регистър към Министерство на енергетиката.
Размерът на възнаграждението е установен от приетите по делото писмени
доказателства и той е 31,84 лева, от които ответницата дължи половината в
размер на 15,92 лева.
По отношение на претендираното с исковата молба обезщетение за
забавено плащане, настоящият състав намира следното:
Съгласно нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (не
е нужно отправянето на покана). С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът е следвало да
10
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размера на лихвата за забава
възлиза именно на спорната сума. По отношение на задълженията в
процесния период са били приложими Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г., като в чл. 33, ал. 4 е предвидено, че клиентът дължи
обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща фактура,
за която също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на
периода, за който се отнася. На основание чл. 162 от ГПК размерът на
обезщетението за забава, определено въз основа на данните от съдебно-
счетоводната експертиза е 263,93 лева.
Предвид на изложеното, предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите се явява основателен за сумата от 131,97 лева (1/2
от 263,93 лева) за исковия период, но доколкото е предявен за 128,82 лева,
решението е правилно в тази част.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззивника „Т.С.“ ЕАД
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева..
На основание
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20223157/16.12.2021 г. по гр. д. №
26141/2020 г. по описа на СРС, 59 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Н. Ф. Д., ЕГН-
**********, от гр. София, ж.к. ****, ****, **** да заплати на „Т.С.” ЕАД, с
ЕИК-****, със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село,
ул. **** сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД-трето
лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12