О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
Видинският районен
съд, VI
– ти състав, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Галина Герасимова
като разгледа гр.
дело № 2105 по описа за 2019г., докладвано от съдия Герасимова, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от К.С.Ф. от гр. Варна против И.Б.Й.
***, с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на мерките за
упражняване на родителските права, определени със съдебна спогодба по гр.д. №
991/2006г. по описа на РС – Видин по отношение на непълнолетните деца Анелия
Иванова Борисова и Биляна Иванова Борисова.
Настоящият състав на
съда намира, че в случая е приложима специалната местна подсъдност по чл. 127,
ал. 2 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, препращаща изрично
към разпоредбата на чл. 59 от СК, спорът между родителите относно родителските
права се решава от районния съд по
настоящ адрес на детето. В установената практика на съдилищата и ВКС се приема,
че понятието „настоящ адрес“ следва да се тълкува като се изхожда от характера
на производството по спорове за местоживеене на дете, упражняване на родителски
права, лични отношения с него и издръжката му, в което съдебно производство
основната цел е закрила на интересите на детето. Определянето на специална
местна подсъдност по тези спорове, изключваща тази по чл. 105 от ГПК, е
обусловено именно от тази цел, поради което при изясняване на понятието
„настоящ адрес на детето“ следва да се държи сметка за неговото пребиваване,
което е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждането на
спора. Изрично понятието за настоящ адрес се свързва с мястото на пребиваване
като фактическо състояние в разпоредбата на §1, т.15 от ДР на Закона за
закрила на детето: “настоящ адрес на дете
е адресът, на който детето пребивава“, която разпоредба в конкретния случай
намира приложение, доколкото в кодекса няма легална дефиниция и доколкото се
касае за съдебно производство, в рамките на което се засягат права на дете по
смисъла на чл. 15 от ЗЗДт. Това тълкуване не противоречи и на уредбата в Закона
за гражданската регистрация, чл. 94, ал. 1: „Настоящ
адрес е адресът, на който лицето живее“. Действително този адрес подлежи на
регистрация, но заявяването му се явява последица от факта на местоживеене на
определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му. Липсата на
заявление за промяна на настоящ адрес не променя установения факт на
местоживеене на детето на определен адрес, определящ се като настоящ такъв. В този смисъл Определение № 185 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2198/2013 г., II г. о., ГК, постановено по следния
правен въпрос: как се определя настоящият адрес на детето към подаване на
исковата молба - дали това е фактическото му пребиваване на даден адрес или
следва да се приложи формалния признак по Закона за гражданската регистрация.
В настоящия случай, към
момента на подаване на исковата молба децата Анелия Иванова Борисова и Биляна Иванова
Борисова живеят в гр. Варна, поради което компетентен да се произнесе по
спора е Районен съд – Варна.
За подсъдността по чл.127, ал.2 от СК съдът следи служебно.
Предвид изложеното,
съдът намира, че производството по гр.д. № 2105/2019г. по описа на Районен съд
- Видин следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати по подсъдност на Районен
съд - Варна.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 2105/2019г. по описа на Районен съд - Видин.
ИЗПРАЩА делото
по подсъдност на Районен съд - Варна.
Определението за
прекратяване подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин в едноседмичен срок
от съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: