О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Варна, 12 февруари 2020 година.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,
в.гр.дело № 392 по
описа за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е въззивно и
е
образувано по жалба Вх. № 9664 от 23.07.2019 година на С.И.Н. против
Постановление за възлагане на недвижим имот – ПЪРВИ ЕТАЖ, с площ от 37 кв.м. от
Жилищна сграда в град Варна, район Младост, с.о. Пчелина, както и 400 кв.м. ид.
части от ЛОЗЕ.
В жалбата си молителя намира, че
Постановление за възлагане се явява неправилно, незаконосъобразно и
недопустима, като не са били отчетени и съхранени неговите права в процеса.Той
излага, че не е задължено лице по отношение на „Уникредит
Булбанк“, нито е взел участие в Договор за цесия между Банката и „Еос матрикс“; сочи още, че по
делото не са били отчетени и съхранени процесуалните права на съпругата на
длъжника, в лицето на Силвия Славева; че не е бил уведомяван нито за наличието
на изпълнително дело, нито за изготвяне на оценка, още повече, че самия той е
Кредитор на Длъжника е можел и и било редно да встъпи в процеса.Заявява, че наддавачът, спечелил публичната продан е била, което е
подставено и няма право да наддава.В заключение моли Постановлението да бъде
отменено, а изпълнителното дело спряно.
Отговор по делото не е постъпил.
ЧСИ е представил мотиви, в които се излага становище, че жалбата се
явява недопустима, а в условията на евентуалност – неоснователна.
Окръжният
съд, след преценка на доводите в жалбата, на събраните по делото доказателства
и след преценка на обжалвания акт намира следното:
Производството по
изпълнително дело № 20117180400588 е образувано на основание изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д.№ 13639/2009г., по описа на ВРС, с който длъжникът С.И.С.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на „Уникредит
Булбанк"АД, ЕИК ********* сумата от 2 928.21 лева, представляваща както
следва: главница в размер на 2 537.25 лева, договорна лихва в размер на 390.96
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2009г.,
както и 58.56 лева д.т. и 273.42 лева адвокатски хонорар.
След извършване на
проучване на имуществото на длъжника, изпълнението е насочено срещу имот,
представляващ лична собственост, придобит
по дарение от неговите родители, представляващ 700 кв.м. идеални части
от лозе, цялото с площ 1300 кв.м., както и цялата сграда в североизточната част
на лозето със застроена площ от 23.60 кв.м., подробно описан в нотариален акт,
вписан в регистрите на Агенция по вписванията под № 29174, том№ 52, акт№ 49, дв.вх.рег.№ 12861/16.12.1994г.
Установено в хода на
процеса е, че по силата на Договор за покупко-продажба от 03.12.2004 година,
длъжникът С.И.С. е продал на третото лице С.И.Н. само 300 кв.м. идеално
части, както и втори етаж от жилищна сграда, построена в източната част на
лозето, находящо се в местност „Шашкъна", като е
останал собственик на 400 кв.м. идеални части и първия етаж от сградата.
Така констатираният имот в съответните части, собственост на длъжника, е възбранен за обезпечаване на взиманията на взискателя по
изпълнителното дело и към него е насочено принудително изпълнение, като е
извършен опис/описи и изготвена оценка.
На 04.01.2016г. пред
ЧСИ е постъпила молба от „Еос Матрикс" ЕООД в
качеството му на частен правоприемник-цесионер с искане да бъде конституиран в
производството като взискател вместо своя праводател по договора за цесия, като
същата е била уважена.
По молба на новия взискател изпълнението е
насочено към възбраненото имущество на длъжника, отново
е извършен опис, изготвена е оценка и е насрочена публична продан относно имота
за периода 18.02.2019г. до 18.03.2019г., приключила с обявяване на купувач за
сумата от 18 500 лева. След внасянето на продажната цена, в срока по чл.492,
ал.З ГПК, 20.03.2019г. е изготвено Постановление за възлагане гореописания
имот, включващ 37 кв.м. от жилищна сграда и 400 кв.м. ид. части от лозе.
Становището на съда е
следното:
Жалбата се явява
процесуално недопустима, като съображенията почиват основно на закона.
Съобразно нормата на чл.435 ГПК постановлението
за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден
на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък,
както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е
извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена
цена.Т.е. хипотезите, при които може да се атакуват действията на Съдия –
изпълнителя са ясно, точно и изчерпателно посочени.
(4)
Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато
изпълнението е. Не се сочат
нарушения, попадащи в обхвата на чл.435 ал.4 от ГПК – изпълнение насочено
върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася
за движима вещ, се намират във владение на това трето лице.Недопустимо се
атакува Постановление за възлагане от трето за процеса лице, но не поради това, че неговите права са били
засегнати; че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, а съвсем друго
основание – непосочено в закона.Изложените в жалбата възражения не почиват на
законодателните изисквания.Ето защо, ВОС
намира, че жалбата се явява
недопустима.Горното налага оставянето й без разглеждане и прекратяване на
съдебното производство.
Единствено като допълнение на изложените в жалбата
доводи, ВОС намира за необходимо да посочи следното:
Въпроса за собствеността на процесния имот е била
изяснена и по този повод ВОС вече е имал възможността да обърне внимание, че се
касае за лична собственост на Длъжника, в резултат на осъществено в негова
полза дарение от страна на неговите родители.В тази връзка , настоящия състав
се позовава и на Определение № 3578 от 10.12.2019 година, постановено по
гр.дело № 2005/2019 година на ВОС.Възприемайки наличността на сделката –
Дарение, правилно ЧСИ е стигнал до извода, че се касае за индивидуален имот,
собственост единствено на Длъжника.Отделно от горното се явява недопустимо
настоящия молител да прави опит да оперира с чужди процесуални права, без да е
упълномощен за това, в съответствие с нормата на чл.26 ал.2 от ГПК.Неправилно,
а и невярно е твърдението на молителя и за друго – в жалбата си той излага, че
не е бил уведомен за наличие на изпълнение върху съсобствения имот.Това
обстоятелство се оборва от материалите по делото, т.к на л.154 е обективирано
именно такова уведомление, според което настоящия жалбоподател се е запознал
лично с насоките на изпълнението и е установил, че те включват единствено
собствеността на Длъжника, останала след разпореждането в полза на Н..Следователно
ЧСИ не търпи критика и по този пункт от жалбата, т.к.съвсем коректно е изпълнил
задължението по чл.500 от ГПК.Освен, че е уведомил молителя Н., той е продал
само идеалната част от процесния имот, която е собственост на Длъжника.
Изцяло неоснователни са и доводите, според които Н.
е следвало да бъде уведомяван за извършваните действия – конкретно за наличието
на оценка, размера й или нейното
атакуване по предвидения процесуален ред.Подобни правомощия по закон по
отношение на него няма предвидени, следователно няма начин това възражение да
се приеме за основателно.Също неоснователно е другото възражение, според което
бидейки Кредитор по отношение на Длъжника, молителя е имал правото да участва в
изпълнителния процес и в тази връзка неговите права не са били съхранени.Този
повод не почива на приложените по делото материали – никъде по делото няма
данни за изразено желание на Н. да встъпи в процеса; няма и доказателства,
които го определят като Кредитор.В случай, че е такъв той следва да реализира
правата си по предвидения от закона ред, като представи и нужните доказателства
за това.
Неясни за съда са доводите, изразени в жалбата,
според които производството е следвало да бъде прекратено по силата на чл.433
ал.1 т.8 ГПК.Данни за това по делото липсват, а изразеното от молителя, съдът
определя като непоследователно.От една страна той твърди, че делото следва да
се прекрати поради т.нар.“Перемция“, а от друга
излага, че бидейки Кредитор следва да бъде включен, като страна в него и да
реализира своето вземане.Редно е да се посочи, че в конкретния случай жалбата не изхожда
от Трето за процеса лице, по реда на чл.435 ал.4 от ГПК - съдържаща доводи, че изпълнението е насочено
върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася
за движима вещ, се намират във владение на това трето лице.Напротив – изрично е посочено, че се
атакува Постановление за възлагане.Ето защо при тези данни, настоящия съд намира, че жалбата се
явява процесуално недопустима, поради което и следва да бъде оставена без
разглеждане, така , както следва да се остави без разглеждане и искането за
спиране на изп.дело.
На основание горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба Вх.№ 9664 от 23.07.2019
година на С.И.Н., ЕГН ********** против
Постановление за възлагане на недвижим имот – ПЪРВИ
ЕТАЖ, с площ от 37 кв.м. от Жилищна сграда в град Варна, район Младост, с.о.
Пчелина, както и 400 кв.м. ид. части от
ЛОЗЕ, по изп.дело № 20117180400588 на
ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за спиране
на изп.дело № № 20117180400588
на ЧСИ Станимира Костова – Данова, рег. № 718.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 392/2020 година, по
описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен
срок, считано от уведомяването, пред състав на Апелативен съд – град Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: