Мотиви
към присъда №30/25.10.2010г. по НОХД №454/2010г. по описа на ДОС
Срещу
подсъдимия М.А.Б. е повдигнато обвинение, за това че през периода от 26.05. до
09.06.2010г. в гр.** при условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив е отнел чужди движими вещи, с намерение противозаконно да ги присвои,
като е използвал за това сила, както следва:
-На
26.05.2010г. от владението на П.Г.С. *** –дамска чанта, мобилен телефон „Нокия 3120”, карта памет 1
гигабайт, мобилен телефон „Водафон 227”,
фотоапарат „Олимпус”, карта памет 2 гигабайта, калъф за фотоапарат, парфюм,
гланц за устни, червило, кожено портмоне, четири ключа и гребен, всичко на
стойност 700,20лв.
-На
07.06.2010г. от владението на Д.Л.П. *** – златна висулка с изображение на
Богородица на стойност 135 лв.
-На
08.06.2010г. от владението на Н.Е.Н. *** – златен синджир 1125лв. и златна висулка 225лв., на
обща стойност 1350лв.
-На
09.06.2010г. от владението на Г.Й.Г. *** – златен синджир 900лв. и златна
висулка-270лв., общо на стойност 1170лв., всички вещи на обща стойност
3 355,20лв. – престъпление по чл.199 ал.1 т.4 във вр . с чл.198 ал.1 във
вр . с чл.26 ал.1 от НК.
Преди даване
ход на съдебното следствие от пострадалата П.Г.С. бе предявен граждански иск
срещу подсъдимия за имуществени вреди за сумата от 700,20лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието до изплащане на сумата, от пострадалата
Г.Й.Г. бе предявен граждански иск срещу подсъдимия за имуществени вреди за
сумата от 1170лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до
изплащане на сумата, като двете свидетелки, както и пострадалата Д.Л.П.
поискаха конституиране като частни обвинители в процеса.
Съдът като
установи, че исканията са допустими и своевременно направени прие за съвместно
разглеждане предявените срещу подсъдимия граждански искове на св.С. и св.Г. и
конституира свидетелките като граждански ищци и частни обвинители в процеса,
като конституира св.П. в качеството на частен обвинител в процеса.
В съдебно
заседание от подсъдимия и защитника му бе направено искане за разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371 т.2 от НПК. След разясняване на правата и последиците по чл.372 ал.1 от НПК подсъдимия
заяви, че желае предварително изслушване по чл.371 т.2 от НПК, като заяви, че
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът като намери, че са налице
предпоставките за това допусна провеждането на съкратено съдебно следствие,
като след изслушване самопризнанието на подсъдимия , като констатира, че
самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на **ка окръжна прокуратура, като се пледира подсъдимия да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от десет години,
като на основание чл.59 ал.1 от НК бъде приспаднато времето на задържане под
стража на подсъдимия, като бъде приложено разпоредбата на чл.70 ал.7 от НК и
подсъдимия бъде осъден отделно да изтърпи и неизтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода, от което е бил условно предсрочно освободен.
Гражданските ищци и частни
обвинители поддържат обвинението и предявените граждански искове
Подсъдимият се признава за виновен.
Защитникът на подсъдимия пледира за
налагане на наказание на подсъдимия при проведено съкратено съдебно следствие с
приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като се слезе под най-ниския предел,
който е пет години, а по отношение на гражданските искове – да бъдат уважени по
справедливост съобразно описаното в обвинителния акт.
На дадената последна дума
подсъдимия Б. заяви, че много съжалява за извършеното и повече няма да се
повтори..
След като обсъди и прецени събрания
доказателствен материал съдът намира за установена от фактическа страна
следното:
Подсъдимият М.А.Б. е осъждан с присъда по
н.о.х.д.№177/1998г. на Военен съд гр.** за престъпления по чл.116 ал.1 т.6 от НК, чл.381 пр.1 от НК и чл.129 ал.1 от НК, като на основание чл.23 ал.1 от НК
му е наложено най-тежкото наказание от двадесет години лишаване от свобода.
През 2009г. с определение по ч.н.д.№848/2009г. на Окръжен съд-** подсъдимият Б.
е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка на наказанието по
н.о.х.д.№177/1998г. на Военен съд гр.**, който остатък към 28.08.2009г. е две
години ,шест месеца и 12 дни , като му е определен изпитателен срок от две години ,шест месеца и 12 дни, като през
изпитателния срок му е наложена пробационна мярка задължителна регистрация по
настоящ адрес.
През периода от 26.05. до 09.06.2010г. в гр.** при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив подсъдимият М.А.Б. извършил четири
грабежа на чуждо имущество, както следва:
1.На 26.05.2010 г.вечерта св.П.С. излязла на
разходка в градската градина в гр.** със своя приятелка .Около 23 ч. се движели
по алеята към центъра на града,на добре осветено място. Подсъдимият Б. се
приближил към тях с колело, издърпал чантата , която св.С. носела на лявото си
рамо и побягнал.Двете тръгнали след него,но той успял да избяга.
От назначената съдебно оценъчна експертиза се
установяваме стойността на отнетите вещи.предмет на грабежа е 700,20 лв. -пари 150 лв.дамска чанта - 28
лв.,мобилен телефон „Нокия 3120 класик -182 лв.,карта памет 1 гигабайт - 10 лв.,мобилен
телефон „Водафон - 227" -20 лв.,фотоапарат „Олимпус" - 250 лв.,карта
памет 2 гигабайта - 12 лв.,калъф за фотоапарат - 6 лв.,парфюм - 15 лв.,връзка с
4 ключа - 12 лв.,гланц за устни - 2 лв.,червило - 3.50 лв.,огледало - 1.20
лв.,гребен -0.50 лв.,и кожено портмоне - 8 лв.
2.На 07.06.2010 г.,около 13 .00 ч., св.Д.П. се
прибирала с децата си ,едното на 5
г.и другото на 5 м.в количка,като се движели от центъра на гр.**
по ул."**".След магазин „**"
тръгнали наляво по ул.**" в посока към ресторант „**". Когато пресичали улицата,на пешеходната пътека подсъдимият Б. се
приближил към.св.П.,замахвайки с намерение
да издърпа златния синджир от врата й,но успял да вземе само златната
висулка и избягал.
Стойността на златната висулка с размери 1.5 см.на
3 см.,около З гр.,възлиза на 135 лв. съгласно заключението на вещото лице по
оценъчната експертиза.
3.На 08.06.2010 г.след обяд,около 15 ч.св.Н.Н. ***.,пристигнала
със свои близки в гр.**.Движела се с детска количка и своя позната към пицария
„**".В един момент се навела към количката за да
закопчее колана на детето и както била наведена , в този момент подсъдимият се
приближил към нея и успял да издърпа златния синджир с висулка,който носела на
врата си.
Стойността на синджира от бяло и жълто злато 25
гр. възлиза на 1 125 лв. и на висулката от злато - 5 гр. - 225 лв.,или общо
1350 лв. съгласно заключението на вещото лице по оценъчната експертиза.
4.На 09.06.2010 г.около 13 ч.св.Г.Г. отивала да
вземе детето си от детската градина срещу входа на храм „**" в гр.**.Преди да влезе в детската градина видяла подсъдимият Б. да
се разхожда по улицата.След като излязла с детето тръгнала по ул.**" и отново видяла подсъдимият който вървял срещу нея,подминал я,след
което се върнал .тръгнал зад нея и когато я настигнал, издърпал златния синджир
с висулка от врата й и избягал.
Стойността на синджира - 20 гр.от бяло и жълто
злато възлиза на 900 лв.,на висулката,с изображение на Христос - 6 гр.на
стойност 270 лв.,или общо 1 170 лв.
Общата стойност на вещите,предмет на
грабежите,извършени от подсъдимия Б., ,възлиза на 3 355.20 лв. съгласно заключението
на вещото лице по оценъчната експертиза
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може
да ползва съобразно разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК – в подкрепа на
самопризнанието на подсъдимия са показанията на пострадалите свидетелки С., П.,
Н. и Г., показанията на св.К.А. /л.45 от д.п./-на когото подсъдимият се е
похвалил за извършените грабежи,, показанията на св.Г.Р. /л.58 от д.п./-който
свидетел е видял част от откраднатите вещи у подсъдимия и на когото подсъдимият
е продал откраднатия от св.С. телефон „Нокия”; протоколи за разпознаване, ведно
с фотоалбумите към тях- всички пострадали свидетелки са разпознали категорично
подсъдимия като автор на извършените спрямо тях грабежи, другите писмени
доказателства – протокол за доброволно предаване, разписка,справка за съдимост.
Изложената
фактическа обстановка води до следните правни изводи:
От правна
страна подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.199
ал.1 т.4 във вр . с чл.198 ал.1 във вр . с чл.26 ал.1 от НК , като през периода от 26.05. до
09.06.2010г. в гр.** при условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив е отнел чужди движими вещи, с намерение противозаконно да ги присвои,
като е използвал за това сила, както следва:
-На 26.05.2010г. от владението на П.Г.С.
*** –дамска чанта, мобилен телефон „Нокия 3120”, карта памет 1 гигабайт, мобилен телефон
„Водафон 227”,
фотоапарат „Олимпус”, карта памет 2 гигабайта, калъф за фотоапарат, парфюм,
гланц за устни, червило, кожено портмоне, четири ключа и гребен, всичко на
стойност 700,20лв.
-На
07.06.2010г. от владението на Д.Л.П. *** – златна висулка с изображение на
Богородица на стойност 135 лв.
-На
08.06.2010г. от владението на Н.Е.Н. ***– златен синджир 1125лв. и златна
висулка 225лв., на обща стойност 1350лв.
-На
09.06.2010г. от владението на Г.Й.Г. *** – златен синджир 900лв. и златна
висулка-270лв., общо на стойност 1170лв., всички вещи на обща стойност
3 355,20лв. Престъплението
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл – същия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му
последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е действал с намерение за
противозаконно присвояване на чуждите вещи, изтръгвайки ги със сила от
владението на собствениците им.Престъплението е извършено при условията на
опасен рецидив по чл.29 ал.1 б „а” с оглед изложеното по-горе относно
предходното осъждане на подсъдимия. Налице е продължавано престъпление, тъй
като са извършени четири деяния осъществяващи поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време,при една и съща
обстановка и еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
По отношение определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид
следното:
Съгласно чл.373 ал.2 от НПК тъй
като е проведено съкратено съдебно следствие съдът следва да определи наказание
на подсъдимия при условията на чл.58а от НК /ред. ДВ. Бр.26 от
06.04.2010г./.Подсъдимият е извършил престъплението през периода 26.05. до
09.06.2010г. –т.е. след като е вече влязла в сила тази редакция на чл.58а от НК
и по този ред следва да му се определи наказанието, а не както пледира защитата
по чл.55 от НК, явно имайки предвид предходната редакция на чл.58а от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.58 а
ал.1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2
от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 от НК е лишаване от свобода от пет до
петнадесет години.
За да определи наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление съдът съобрази обстоятелствата, имащи значение
за отговорността му и констатира наличието само на отегчаващи отговорността
обстоятелства – подсъдимият е извършил настоящото престъпление по малко от
година след като е излязъл от затвора с условно предсрочно освобождаване,
наличието на предишно осъждане е включено в квалификацията на престъплението и
не следва да се отчита допълнително, но следва да се има предвид за какво
престъпление е бил осъждан подсъдимия / едно от престъпленията е квалифицирано
убийство по чл.116 ал.1 т.6 от НК/ , престъплението, предмет на настоящото производство се отличава с висока степен
на обществена опасност – касае се до четири грабежа, три от които извършени
през деня, по светло, ограбените са жени / т.е. подсъдимият умишлено се е
насочил, към пострадали, от които би могъл да очаква по-малка съпротива/,
силата, употребена от подсъдимия за
отнемане на чуждите вещи от владението на пострадалите е с невисок интензитет,
но подсъдимият е разчитал на изненадата, а в три от случаите – и на
обстоятелството, че пострадалите, грижейки се в този момент за децата си няма
да окажат съпротива. Извършеното от подсъдимия престъпление се отличава с
висока обществена опасност и с оглед начина на извършването му, съответно висока
е и обществената опасност на самия подсъдим, като в тази връзка следва да се
посочи и следното : видно от показанията на пострадалата –св.П. /л.47 от д.п./
подсъдимият я е ограбил, като тя е била заедно с петгодишната си дъщеря и
петмесечния си син и се е уплашила за децата си –свидетелката посочва „В този
момент мислих как да запазя децата”, свидетелката Н. пък е ограбена в момента,
в който се е навела към количката на детето си да му закопчее колана и също
посочва в показанията си /л.52 от д.п./ :”Аз много се изплаших и в този момент
мислех само за детето”, като за това, че свидетелката се е изплашила много
потвърждава в показанията си и св.Т. /л.57 от д.п./ „Тогава аз я
погледнах и видях, че е пребледняла”, пострадалата св.Г.Г. също е нападната от
подсъдимия, докато е била с дъщеря си /детето е на три години/ и заявява в
показанията си /л.46 от д.п./: „В този момент бях много уплашена и мислих
единствено за дъщеря си”. Съдът намира, че следва да посочи всичко това, тъй
като то илюстрира високата обществена опасност на дееца – подсъдимият без
всякакви задръжки е нападал майки с деца, като в единия от случаите детето е и
достатъчно голямо за да възприеме нападението / в случая при св.П./. Освен изложеното,
следва да се посочи, че видно пък от показанията на св.А. /л.45 от д.п./ подсъдимият Б. е предлагал и на друго лице да
върши грабежи заедно с подсъдимия. Подсъдимият няма други висящи наказателни
производства, но следва да се отбележи, че от навършване на 20 годишна възраст/
видно от определението за условно предсрочно освобождаване, както и от влязлата
в сила присъда на ВВС, началото на наказанието по предходното му осъждане е от
1995г./ подсъдимият е в затвора / т.е. не е имал възможност да върши
престъпления/ , а излизайки от там за по-малко от година извършва настоящото
престъпление. Съдът не констатира смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия, като според съда изразеното от подсъдимия в последната
му дума съжаление за извършеното е формално, а самопризнанието- мотивирано от
желание за по-ниско наказание. При всички тези отегчаващи отговорността
обстоятелства, отчитайки и високата обществена опасност на престъплението
извършено от подсъдимия, както и високата обществена опасност на самия
подсъдим, съдът намери, че справедливо наказание за подсъдимия е предвиденото
такова в максималния законов размер по чл.199 ал.1 т.4 от НК , а именно
петнадесет години лишаване от свобода, което след намаляването му с 1/3
съгласно чл.58а ал.1 от НК се редуцира на десет години лишаване от свобода. Така
съдът наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от десет
години.На основание чл.60 ал.1 във вр . с чл.61 т.2 от ЗИНЗС подсъдимият следва
да търпи това наказание при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът
приспадна при изтърпяване на определеното наказание времето през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от
11.06.2010г. до влизане в сила на присъдата.
Съдът констатира, че са налице
предпоставките за прилагане на чл.70 ал.7 изр.1 пр.1 от НК, тъй като
подсъдимият е извършил настоящото престъпление в определения му изпитателен
срок по условно предсрочно освобождаване. С определение по ч.н.д.№848/2009г. на **ския окръжен съд,
влязло в сила на 07.09.2009г. подсъдимият е бил условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наказанието, наложено му по н.о.х.д.№177/1998г. на
Военен съд-** / остатък в размер на 2
г.,6м. и 12 дни/ при изпитателен срок от две години,
шест месеца и дванадесет дни, считано от 28.08.2009г. От посоченото е видно, че
настоящото престъпление, което подсъдимият е извършил в периода 26.05. до
09.06.2010г. е извършено в установения изпитателен срок и подсъдимият следва да
изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието, от което е бил условно
предсрочно освободен. Предвид изложеното на основание чл.70 ал.7 изр.1 пр.1 от НК съдът постанови подсъдимия Б. да
изтърпи отделно от наложеното му наказание по настоящата присъда и наказанието
от което е бил условно предсрочно освободен в размер на две години, шест месеца
и дванадесет дни, което наказание също следва да се търпи при първоначален
строг режим в затвор.
По предявените граждански искове- предявени
са граждански искове за имуществени вреди от св.С. и св.Г., съответно за сумите,
посочени в обвинителния акт . Противозаконно отнемайки вещите на гражданските
ищци подсъдимият е причинил на всяка от
тях имуществени вреди, изразяващи се в паричната стойност на отнетите вещи ,
посочена в обвинителния акт съобразно заключението на вещото лице –така на св.С.
са нанесени имуществени вреди на стойност 700,20лв., а на св.Г. –имуществени
вреди на стойност -1170лв. Съдът намери гражданските искове за основателни и ги
уважи, като осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец П.С. сумата от
700.20лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на деянието-26.05.2010г. до изплащане на
сумата и осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец Г.Г. сумата от
1170лв., представляваща обезщетение за причинени с деянието имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието -09.06.2010г. до
изплащане на сумата.
На основание чл.189 ал.3 от НПК с
присъдата съдът възложи на подсъдимия сторените по делото разноски в размер на 25
лв. по сметка на І-во РУ на ОД на МВР гр.** и по сметка на ДОС -75лв. –държавна
такса върху уважените граждански искове.
По горните съображения
съдът постанови присъдата си.
Окръжен
съдия: