Решение по дело №844/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Делото е образувано по въззивна жалба на В. Б. П. от с. С., против решение № 3449 от 30.11.2012г на РССандански по Г. дело № 1387/2012 г, с което са отхвърлени обективно съединените искове, които е предявилa против О. С.: иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на заповед № 3-615/02.07.2012г. на Кмета на О. С., с която е прекратено трудовото й правоотоншение за длъжноста “Главен специалист личен състав и архив” в общинска администрация, като незаконосъобразна, завъзстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - чл.344, ал.1, т.2 КТ и за заплащане на сумата от 3 329,40 (три хиляди триста двадесет и девет лева и 40 ст.)за обезщетение за времето от шест месеца, считано от 03.08.2012г. до 03.02.2013г., през което е останала без работа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на исковете до окончателното й изплащане - чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл. 225 КТ.

Навеждат се доводи в жалбата, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, поради което е неправилно и необосновано. Като нарушения се сочат – съдът не е обсъдил задължителността на предписанието на разпоредбата на пар.10, ал. 2 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС 129 от 26.06.2012г., в сила от 01.07.2012г. Поддържа се, че съгласно предписанието на пар. 10, ал. 2 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията кметовете на общини в едномесечен срок от обнародването на наредбата да предложат на общинските съвети за одобряване общата численост и структурата на съответната общинска администрация и да утвърдят необходимите промени в устройствените правилници на съответната общинска администрация. В случая такова предложение до ОС липсвало, респ. липсвало и решение на ОС в тази връзка, поради и което липсва решение на компетентния орган за съкращаване на заеманата от ищцата длъжност. Поддържа се още, че без да е налице такова решение по пар. 10, ал. 2 от ПЗР на Наредбата и след датата на влизането й в сила, кметовете на общини не могат да извършват промени в числения състав на общинските администрации. В тази връзка се твърди, че към датата на която на ищцата е била връчена заповедта за уволнение – 03.07.2012г. е липсвало решение на ОС по пар. 10 от ПЗР на Наредбата и поради това съкращението на щата е било извършено не по установения в специалния закон – ЗМСМА ред и от некомпетентен орган, което било равнозначно на липса на съкращение в щата като основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Във въззивната жалба се излагат съображение за неправилно определени и присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, като се прави искане размера да бъде намелен до 150 лева, поради прекомерност. По същество иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

Въззиваемата страна О. С. е депозирала писмен отговори като се е възползвала от правото си по чл. 263 ГПК и пледира за потвърждаване на първоинстанционният акт, поради неговата правилност и законосъобразност.

Въззивният съд в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, като се съобрази с доводите и възраженията на страните и с решението, което се атакува, намира, че същото следва да се потвърди като валидно, допустимо и правилно. Съображенията са следните:

Пред районния съд В. Б. П. от с. С. е предявила три обективно съединени искове: иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на заповед № 3-615 от 02.07.2012 година на кмета на Общината, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност главен сцепиалист “личен състав и архив”, както и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за сумата от 3 329,40 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, вследствие на уволнението за периода от 03.08.2012г. до 03.02.2013г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба са изложени твърдения за незаконосъобразност на заповедта. Поддържа се, че решението за съкращаването на щата не е било взето от компетентния орган и не по установения в ЗМСМА ред. В тази връзка в ИМ се сочи, че към момента на уволнението й е бил в сила Класификатор на длъжностите в администрацията, приет с ПМС № 129 от 26.06.2012г, както и Наредба за неговото прилагане, приета със същото ПМС и обн. в Дв, бр. 49 от 29.06.2012година, в сила от 01.07.2012 година. Ищцата твърди, че с тези актове са били установени нови изисквания, на които трябва да отговаря структурата на съответната общинска администрация и че с разпоредбата на параграф 10, ал. 2 от ПЗР на Наредбата на кметовете на общини и общинските съвети е било вменено задължението в едномесечен срок да приведат щатното разписание на длъжностите в съответстие с новите изисквания. Ищцата твърди, че към датата на уволнението й липсва решение на Общински съвет –С. по параграф 10, ал.2 от ПЗР на Наредбата за одобряване на общата численост на структурата на общинската администрация, респективно за съкращаване на заеманата от нея длъжност – главен специалист “личен състав и архив”. Ищцата твърди, че след уволнението е останала без работа, поради което твърди, че ответникът й дължи обезщетение за шест месеца, през които е останала без работа в размер на 3 329,40 лева, тъй като последното получено от нея брутно трудово възнаграждение преди увлонението, а именно това за м. юни 2012 година е било в размер на 554,90 лева.

Ответната О. е оспорила предявените искове излагайки доводи за законосъобразността на извършеното уволнение.

Не се спори, че страните по делото са се намирали в трудово правоотношение от 08.07.2002 година, като първоначално ищцата изпълнявала длъжността старши експрет “Земеделие” в общинската администрация. Впоследствие трудовото й правоотношение било изменяно, като с допълнително споразумение към трудовия договор от 07.08.2008 година ищцата изпълнява длъжността “Главен специалист личен състав и архив” в общинската администрация. Няма спор и по останалите факти по делото и фактическите съждения, които подробно са описании в решението на РС и към които настоящия състав препраща. Така безспорно е установено в процесса, че на 03.07.2012 година на ищцата било връчено предизвестие, че във връзка с изменение на структурата на общинската администрация, прието с решение № 50 и решение № 57 на ОбС –С. и във връзка с утвърдени нови длъжностни разписания на длъжностите в общинската администрация, нейната длъжност се съкращава. На 03.07.2012 година на ищцата била връчена заповед № 3 – 615/02.07.2012 година на кмета на О. С., с която поради съкращване на щата се прекратява трудовото й правоотношение с Общината за длъжността “Главен специалист личен състав и архив” в общинска администрация С.. От длъжностното разписание на длъжностите в общинската администрация в сила от 28.06.2011 година се установява, че в “Дирекция “Канцелария и човешки ресурси” в Обща администрация съществува длъжност “Главен специалист “Личен състав и архив”, за която е предвидена една щатна бройка. От разписанието е видно, че общия брой на щатовете в общата администрация е бил 34 броя, а общия брой на специализираната администрация е бил 11 броя.

На 12.03.2012 година било проведено заседание на ОбС С.. На това заседание – видно от протокола било взето решение № 57, с което била одобрена структурата на общинската администрация, която трябвало да се състои от 48 щата. Съгласно утвърдената структура за общата администрация били определени 14 щата, а за специализираната администрация били определени 13 щата. На 28.03.2012 година със заповед № 254 кметът на Общината утвърдил ново длъжностно разписание на общинската администрация. По това разписание, в сила от 01.04.2012 година, “Дирекция Канцелария и човешки ресурси” не съществува, както не съществува и длъжността “Главен специалист личен състав и архив”.

За да отхвърли исковете, съдът е приел, че доводите на ищеца, че решението за съкращаването на щата не е било взето от компетентния орган и не по установения в ЗМСМА ред, което прави заповедта за уволнение незаконна, са несъстоятелни.

Тези съображенията на РС, според настоящия състав са правилни. Аргументи:

Въззивният съд счита, че решението е постановено при правилна преценка на доказателствата и съответните правни изводи. Неоснователни са оплакванията визирани във въззивната жалба, в това число и възражението че кметът няма право да утвърждава щатните бройки за отделните отдели. В компетентността именно на кмета на общината е да изготви щатното разписание въз основа на одобрена от Общинския съвет структура и численост на общинската администрация. Въз основа на решението на ОС и в съответствие с утвърдената от него структура се изготвя и утвърждава от кмета щатното разписание. В този смисъл са редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 284/21.07.2010г. по Г.д. № 378/2009г. ІV г.о.; решение № 654/01.11.2010г. по Г.д. № 1880/2009г. ІV г.о.; решение № 812/14.05.2010г. по Г.д. № 3823/2008г. ІV г.о. Така, в конкретния случай във връзка с правомощията на кмета, с Решение 50 от 15.02.2012г. и Решение 57 от 12.03.2012г. на ОС С., същия е одобрил общата численост на делегираните от държавата дейности и общата численост на местните дейности. Безспорно е по делото, че щатните разписания са влезли в сила на 01.04.2012г. Видно от приетото като доказателство по делото длъжностно щатно разписание, в сила от 01.04.2012г., утвърдено от кмета, заеманата от ищцата длъжност към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение не е съществувала, като съгласно предишното щатно разписание, действало преди датата 01.04.2012г. е имало само една щатна бройка за тази длъжност. Тоест по делото е безспорно, че е налице реално съкращаване, премахване на длъжността „главен специалист, личен състав и архив” по силата на одобреното ново длъжностно щатно разписание, в сила от 01.04.2012г. и действало към момента на уволнението с процесната заповед, а именно към датата 02.07.2012г. Неоснователни са и останалите оплаквания възирани в жалбата касаещи задължителността на предписанието на разпоредбата на пар.10, ал. 2 от ПЗР на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС 129 от 26.06.2012г., в сила от 01.07.2012г. и оплакването, че след като към датата на която на ищцата е била връчена заповедта за уволнение – 03.07.2012г. е липсвало решение на ОС конкретно по пар. 10 от ПЗР на Наредбата съкращението на щата е било извършено не по установения в специалния закон – ЗМСМА ред и от некомпетентен орган.. Настоящия съдебен състав счита, че до утвърждаването на евентуално нова структура на общинската администрация, изготвена по реда и в сроковете на Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС 129 от 26.06.2012г., в сила от 01.07.2012г. и пар.10, ал. 2 от нейните ПЗР, се запазва както структурата на общинската администрация, одобрена от ОС по реда на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА, така и утвърденото от кмета длъжностно разписание по реда на чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА. В разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител и на Наредбата за прилагането на Класификатора на длъжностите в администрацията не е предвидена отмяна на действащите към момента на обнародването им длъжностни разписания в общинската администрация и законово обосновано е че до реализиране задълженията по пар. 10 от Наредбата действа нормата по време на събитието , което се осъществява, в случая акта на уволнение следва да бъде съобразен с действащите към момента на уволнението изисквания и норми за неговата законосъобразност.

С обжалваното решение РССандански е установил същите фактически положения и формирал правни изводи, съвпадащи с изводите на настоящата инстанция. Поради това, решението на първата инстанция, като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, следва да се потвърди, на основание чл. 271, ал.1 и чл.272 ГПК.

Пред първоинстанционният съд ищцата не е направила възражение по чл.78,ал.5 от ГПК и при присъждане на дължимите разноски не е обсъждано дали заплатено от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно. Едва във въззивната инстанция е въведено това оплакване.Съдът счита,че същото е преклудирано. Но дори и да бъде разгледано по същество,то се явява неоснователно. Уговореното адвокатско възнаграждение съответства и непротиворечи на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където е посочено, че по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. от Нредбата.

На виззиваемата страна, независимо от изхода на спора, съда не присъжда разноски, доколкото липсват данни за сторени такива пред настоящата инстанция, а и не е представен в тази връзка списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, БлОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 3449 на РС Г. Сандански от 30.11.2012г, постановено по Г. дело № 1387/2012 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок, считано от датата на обявяването му на страните, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: