№ 6847
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100503189 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №16100 от 06.10.2023г., постановено по гр.дело №10030/2022г. по описа
на СРС, ГО, 76 с-в, са отхвърлени предявените от „Л.Г.“ЕООД с ЕИК:**** срещу „А.-
Ф.“ЕООД с ЕИК:**** искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за сумата от
9646,70лв.- платено на отпаднало основание възнаграждение по развален договор за
предоставяне на ноу-хау от 23.10.2020г., дължима за период от 110 месеца, и с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 461,80лв.- законна лихва за периода от 28.08.2021г. до
25.02.2022г. Ищецът е осъден да заплати на ответника 750лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259,
ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Л.Г.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че с
представената по делото разписка безспорно се установява извършеното плащане по
договора, а и ответникът не оспорва този факт. Твърди, че марката е съществена част от
предоставеното по договора ноу-хау. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване
на предявените искове изцяло, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият ответник „А.-Ф.“ЕООД, в подадения в срок отговор на въззивната
жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено,
като излага съображения в унисон с мотивите на първостепенния съд. Претендира разноски
за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
1
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД- връщане на дадено на
отпаднало основание.
Ищецът твърди, че на 23.10.2020г. между него, ответника и трето за спора лице е
сключен договор за предоставяне на ноу-хау, по силата на който ответникът и третото лице
се задължили да му предоставят ноу-хау за приготвяне и продажба на бургери под марката
FAMOUS BURGERS за срок от 10 години срещу общо възнаграждение в размер на 20000лв.
Ищецът заплатил цялата сума на 16.12.2021г. и започнал да извършва дейността си в
заведение за бързо хранене. На 20.02.2022г. получил уведомление от друго трето за спора
лице с искане за преустановяване ползването на марката FAMOUS BURGERS, тъй като е
неин притежател съгласно приложена справка от ПВ на РБ. Считано от 28.08.2021г. ищецът
едностранно прекратил договора между страните, поради неизпълнение на задължението на
ответника да осигури ползването на търговската марка за целия период на договора.
Претендира връщане на платената на отпаднало основание сума, съразмерно на периода
през който не е ползвал марката, както и лихва за забава.
Ответникът оспорва исковете като неоснователени и недоказани. Твърди, че предмет
на договора между страните е предоставяне на ноу-хау за приготвяне и продажба на бургери,
а не ползване на търговска марка. Твърди също така, че удостовереното с представената по
делото разписка плащане няма връзка и не се отнася до процесния договор.
Страните не спорят относно факта на сключване на представения по делото
предварителен договор за предоставяне на ноу-хау от 23.10.2020г., както и по претенцията
на третото за спора лице към упоменатата в договора търговска марка и извършеното от
ищеца едностранно прекратяване на договорните отношения между страните. Тези факти и
обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства.
Съгласно чл.24 от договора за предоставяне на ноу-хау от 23.10.2020г., за
предоставеното право на ползване на ноу-хау и търговска марка, предмет на настоящия и
2
лицензионния договор, ищецът се е задължил да заплати на ответника и на третото за
спора лице „Акса 1“ЕООД сумата от 20000 лева без ДДС за предоставеното ноу-хау по
банкова сметка или в брой срещу разписка, платими на три вноски /без посочени срокове на
плащане/- 5000 лева, 5000 лева и 10000 лева.
От представената по делото и неоспорена от ответника разписка се установява, че на
16.12.2020г. представляващите ответника и третото за спора лице „Акса 1“ЕООД са
получили сумата от 20000 лева от управителя на дружеството- ищец, в изпълнение на
договор между трите фирми от 16.12.2020г.
От показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел В.В.-
управител на третото за спора лице „Акса 1“ЕООД се установява, че процесният договор
бил сключен вследствие на съвместна дейност с ответното дружество- цех за заготовки за
бургери и други храни. С договора се предоставяло ползване на марката и артикулите
Famous Burgers, а притежателят на марката бил работник в цеха. Дружествата имали общо
три обекта, като един от тях бил на дружеството- ищец. Между притежателя на марката и
дружествата- страни по договора имало неразбирателство. Като представител на страна в
тристранния договор свидетелят се споразумял с ищеца да му върне неговата част от
получената по договора сума. Получателят на франчайз услугата ползвал готова разработена
марка, готови рецепти, доставчици, обучени служители, за да може максимално бързо да
развие дейността си. Двете страни получили по 10000 лева, а плащането било извършено
непосредствено след или в самия ден на подписването на договора, в брой и срещу
разписка. Притежателят на марката обучавал други служители кой артикул как да изглежда,
как да се овкусява, тъй като най-важното за един бургер бил сосът, а сосовете били негови
авторски. Няма спомен да е сключван договор за франчайз. Не знае какъв счетоводен
документ е бил издаден за сумата от 10000лв.
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Предвид изложените в
исковата молба обстоятелства, случаят следва да се субсумира под третата хипотеза на тази
правна норма- основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила.
Действително се установява, че между страните е сключен процесният
предварителен договор и ищецът е извършвал дейност по приготвяне и предлагане на
бургери под горепосочената марка след предоставяне на продукти и рецепти от ответника. В
същото време обаче, в договора се посочва че ноу-хау-то и търговската марка са предмет на
предварителния /процесния/ и лицензионен договори. От една страна съгласно процесния
договор ищецът се е задължил да заплати на ответника и на третото за спора лице „Акса
1“ЕООД 20000 лева без ДДС за предоставеното ноу-хау, а от друга страна не се установява
впоследствие да е сключен упоменатият отделен лицензионен договор за предоставяне
правото на ползване а търговската марка.
3
По делото не се установява също така, при условията на пълно и главно доказване, че
сумата от 20000 лева по представената разписка, е заплатена именно в изпълнение на
задължението на ищеца по процесния договор. В разписката се посочва, че плащането е по
договор от 16.12.2020г., а процесният договор е сключен на 23.10.2020г., като в него е
договорено плащане на три части без посочени дати и сумата от 20000 лева е без включен в
нея ДДС.
Следователно не са налице предпоставките на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД- ищецът не е
доказал факта на плащане на посоченото от него основание, което впоследствие е отпаднало.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по
жалбата следва да бъдат присъдени сторените в настоящата инстанция разноски в размер на
750 лева за адвокатско възнаграждение. Възражение за размера на адвокатското
възнаграждение не е направено от въззивника.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №16100 от 06.10.2023г., постановено по гр.дело
№10030/2022г. по описа на СРС, ГО, 76 с-в.
ОСЪЖДА „Л.Г.“ЕООД с ЕИК:**** да заплати на „А.-Ф.“ЕООД с ЕИК:**** сумата
от 750 /седемстотин и петдесет/ лева- разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4