№ 260055/ 05.10.2020 година гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори наказателен състав,
на втори септември двехиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Даниела Николова
секретар: Ваня Кирева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД №528 по
описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1253-000693 от 21.05.2020 г. на Началник сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР – Хасково, с което на Т.И.Т. са наложени глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП,глоба от 10 лв. по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП ,глоба от 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца , на основание чл. 175а ал.1 пр.2-ро от ЗДвП и глоба от 200 лв. по чл.179 ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателят Т.И.Т. ,който го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност,неправилност и като постановено в нарушение на процесуалните правила .Излагат се доводи,че издадените в хода на административно-наказателното производство актове не съдържали задължителните реквизити, посочени в ЗАНН. Моли за отмяна на НП .
Ответникът по жалбата –ОД на МВР-Хасково не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Т. И. Т. е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2017 г., притежаващ категории "В", "М".
На 08.02.2020 г. служителите на сектор ПП към ОД на
МВР - Хасково св.А.К. и В.Г. били на
работа ,като към 08.30 часа
получили сигнал от оперативен дежурен
при РУ – Хасково за ударено ремарке на лек автомобил на паркинга на магазин „******“
в гр. Х. Отивайки на място били
посрещнати от заместник-управителя на магазина,който им предоставил видео-запис, на който се виждало , че около
01:20 часа лек автомобил марка „Хюндай“, модел „****“ с рег. № ********,
извършва маневри, изразяващи се в принудителна промяна на посоката на движение
на автомобила.Вследствие на тези маневри водачът на превозното средство не бил в състояние да го овладее и автомобилът се ударил в паркирано ремарке за лек автомобил,
разположено на самия паркинг, на около 20 метра пред главния вход на магазина.
След удара въпросният лек автомобил излязъл от паркинга,напускайки местопроизшествието. По регистрационната
табела на автомобила от записа св.К. и Г. извършили справка и установили , че същия е
собственост на Т.И.Т.. Посетили адреса,
на който лицето е регистрирано, като преди това извършили обход на блока, който се намирал в гр. Х., на бул. „********“. Зад блока
установили въпросния автомобил с видими
щети, нанесени от ПТП ,като същите били в предната част на автомобила- охлузвания и
деформация по предната броня. След това открили и собственика на моторното превозно
средство, който признал ,че е управлявал
автомобила към момента на произшествието .С оглед на тези констатации бил съставен от св.А.К.
Акт за установяване на административно нарушение серия Д, № 886227 затова,че на 08.02.2020г. около
01.20 часа в гр.Х. ,на бул.“*********“ ****, на паркинга пред магазин „*******“
управлява лек автомобил „Хюндай ****“ с
рег.№******,лична собственост ,като участва в нерегламентирани състезания по
пътищата за обществено ползване ,като на паркинга пред магазина на заснежена пътна настилка извършва маневри ,с
които принуждава автомобила принудително да променя посоката си на движение ,
вследствие на коего губи контрол над автомобила и се удря в паркираното ремарке за лек автомобил „ Нептун
**“ с рег.********,а от удара ремаркето на собствен ход се удряв метален
стълб за осветление.Водачът напуска
мястото на ПТП ,без да установи материалните щети,които е нанесъл и не
уведомява службата за контрол .На 08.02.2020г. около 09.10 часа водачът Т. е
установен като при извършената проверка не представя контролен талон. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на
административно нарушение,както и получил екземпляр от него, според отразеното в
приложената разписка . Възражения срещу
съставения АУАН не са постъпили
допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му.При издаване
на наказателното постановление, административно-наказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка
.
Изложената фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели
. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.К. и В.Г. относно обстоятелствата, свързани с
действията, развили се в хода на
полицейската проверка при констатиране
на нарушенията , констатациите относно поведението и действията на
жалбоподателя и тези, свързани със
съставянето на АУАН, като еднопосочни и
непротиворечиви с писмените такива .
По т.1 от НП
съдът констатира при извършената от него служебна проверка на издаденото
в тази част НП наличието на съществени процесуални нарушения. Отговорността на
жалбоподателя, в частта на подлежащото на съдебен контрол НП по т. 1 е ангажирана
затова, че като водач на МПС след възникналото ПТП го напуска, без да установи
материалните щети ,които е нанесъл и без
да уведоми службата за контрол,
квалифицирано правно от актосъставителя и наказващия орган като нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в"от ЗДвП. Както в АУАН, така и в наказателното постановление
обаче не е описан състава на нарушението, за което се сочи правна квалификация
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП и обстоятелствата, при които е осъществено. Горното
се явява нарушение на ЗАНН, а именно липса на задължителните реквизити посочени
в чл. 42, т. 4 от ЗАНН за акта и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за НП. На следващо място словесното описание на
нарушението не отговаря на правната квалификация, която е посочена, доколкото
се сочи единствено, че водачът "напуска мястото на ПТП, без да установи
материалните щети и без да уведоми
службата за контрол ". Нито в АУАН,
нито в НП се сочат какви са били конкретните задължения, както и какви са били
причинените вреди. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, когато при произшествието са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. Не е описан словесно състава на така квалифицираното по този законов
текст - чл. 123, ал. 1, т. 3 б. "в" от ЗДвП нарушение. При така описаното схематично нарушение и
при разминаване с посочената правна квалификация за съда е невъзможно да се
прецени какво е било конкретното властническо волеизявление на АНО в процесния
случай. Нито в АУАН, нито в НП се сочи, че от ПТП-то са настъпили имуществени
вреди, които въобще не са описани. Поради изложеното съдът намира, че
фактически осъщественото нарушение от жалбоподателя не е било подведено под
пълния състав на законовата разпоредба, което от своя страна води до
незаконосъобразност на издаденото НП в тази му част. Касае се за порок, който
не може да бъде отстранен от съда, поради което атакуваното НП следва да бъде
отменено в тази му част. По делото не е спорно обстоятелството, че в резултат
на настъпилото ПТП са причинени само имуществени вреди, както и това, че жалбоподателя
е напуснал мястото на произшествието, но поради констатираните в горното
изложение допуснати съществени процесуални нарушения, НП следва да бъде
отменено в частта по т. 1.
По т.2 на НП административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.Последната урежда задължението на водачите на МПС да носят свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства-показанията на свидетелите по акта не се установи към момента на констатиране на нарушението същите да са извършили проверка на изискуемите по ЗДвП документи за правоуправление на МПС от страна на жалбоподателя .За съставомерността на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП е от значение дали наказаното лице в качеството си на водач на МПС носи контролния талон към СУ на МПС. В конкретния случай нарушенията на жалбоподателя в качеството му на водач на ПС са констатирани от контролните органи след няколко часа от извършването им.Тогава,според показанията на св.К. и Г. бил съставен и АУАН, когато обаче жалбоподателят не е бил в качеството си на водач на МПС, понеже проверка на документите е извършена в дома му ,където е бил издирен и установен от контролните органи на сектор ПП .При това положение не може да се приеме, че жалбоподателя е извършил нарушение на горецитираната разпоредба, за което е ангажирана и административно наказателната и отговорност.По тези съображения НП в тази част също следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
По т.3 от НП: По отношение на възражението, че паркингът не е път отворен за обществено ползване съдът, намира, същото за неоснователно. По принцип законът говори за пътища, отворени за обществено ползване, което на практика означава всички пътища, а не само пътищата от републиканската пътна мрежа. За да е налице яснота по отношение какво законът има предвид за „път”, е посочено, че по смисъла на §6, т.1, от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. . В случая контролните органи са приели, че деянието е реализирано на паркинга пред магазин „*******“ в гр.Х., където жалбоподателят е управлявал превозното средство. Безспорно този паркинг е предназначен или обикновено ползван за движение на превозни средства, поради което разкрива белезите на „път“ по смисъла на ЗДвП. От друга страна, чл.2, ал.1 от Закона за движение по пътищата сочи, че отворени за обществено ползване са пътищата, условията за използване на които са еднакви за всички участници в движението. За да е налице яснота по отношение какво законът има предвид за „път”, е посочено, че по смисъла на §6, т.1, от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Следователно, по смисъла на закона в този обхват попадат и всички т.нар. черни пътища, чакълирани и други, или това е всяка земна площ или съоръжение, което може да се приеме, че е предназначено, че може да се използва от пътни превозни средства и пешеходци, което несъмнено е и цитирания паркинг пред магазин „*******“ В случая не са представени доказателства, а и не се твърди, че мястото на извършване на нарушението е била обозначено като път, който не е отворен за обществено ползване от търговското дружество ,чиято дейност паркинга обслужва. Следователно за съда няма съмнение , че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство на път, който е отворен за обществено ползване и попада в обхвата на приложението на Закона за движението пътищата. Вменената за нарушена от жалбоподателя норма на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП разписва, че на водача на моторно превозно средство е забранено да oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Понятието "състезание" означава по смисъл надпревара , съревнование, конкурс, което по дефиниция предполага наличие на повече от един субект, между които субекти следва да е налице някаква съгласуваност за участие в състезанието относно правила или регламента, очертаващ предмета, средствата, времето, количеството, наградата и др. параметри на състезателната дейност. В частност при автомобилни състезания в регламента се определят времеви критерии, равен старт, съпоставими средства /автомобили от еднакъв клас, тегло, мощност и т. н. /. Това от свой ред предполага някаква договореност между участниците в състезанието , т. е. синхронизиране на действията им за участие в съревнованието, персонификация и индивидуализация на условията по регламентацията на състезателната дейност. Без наличие на доказателства за горните предпоставки, всяка друга на пръв поглед сходна проява, като например извършване на осморки около метални стълбове от няколко автомобила би съставлявало само и единствено предположение за извършване на състезание с автомобили, т. е. допускане за такава дейност или вменяване на нещо, което не отговаря на действителността . Описаният в НП и от самия актосъставител начин, по който автомобила на жалбоподателя е бил управляван, респективно – ползван, сам по себе си не обуславя извод, че жалбоподателят е участвал в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.Ето защо, дори да се кредитират показанията на свидетеля В.Г. , че група автомобили /между които и процесния „Хюндай **** „/ обикалят около самия стълб и около другите стълбове,правейки осморки с поднасяне на гумите, то може да се приеме, че неговото поведение е укорително, но не го превръща автоматично в участник в нерегламентирано състезание. Без доказателства за наличието на тези обективни елементи съставът на административното нарушение по чл. 104б, т. 1 от ЗДП не е запълнен.С тези мотиви НП и в тази част следва да бъде отменено.
По т.4 от НП :Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.2 от Закона за движението по пътищата водачите на МПС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. По силата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. При съставяне на АУАН и издаване на НП, съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяната на санкционния акт. Нарушението, макар и лаконично, е описано словесно, очертан е и настъпилият съставомерен резултат - ПТП, поглъщащ в себе си опасността за останалите участници в движението, доколкото същата очевидно се твърди, че е дори реализирана. Предложената, при това описание на нарушението, правна квалификация е на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Фактическото описание на деянието поставя необходимостта от едно уточнение, свързано с начина на изложение на обстоятелствата по извършване на нарушението, от една страна и изискванията на фактическия състав на разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП,поради което е нужно да се направи макар и теоретично разграничение между поведението на водачите по чл. 20, ал. 1, ал. 2, изр. 1 и 2 ЗДП.Нормата на чл. 20 от ЗДвП въвежда най-общите задължения на водачите на превозни средства, относими към безопасността на движението. Ал. 1 формулира изискване управляваното ПС да бъде непрестанно контролирано, т.е. водачът да бъде максимално фокусиран върху управлението, да следи непрекъснато пътната обстановка и движението на автомобила по пътя и в хода на процеса да не отклонява вниманието си. Казаното няма нищо общо с поддържания режим на скоростта и както теорията, така и съдебната практика неотклонно са възприемали тази позиция.Различно е положението при чл. 20, ал. 2 ЗДП. И двата варианта на този текст въвеждат движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в рамките на максималнодопустимите граници, наред с несвоевременна реакция на водача на възникналата опасност. Реакцията се определя от интензитета на опасността, поради което е въведено задължение за съответно избиране на скоростта на движение и намаляването й или спиране в случай на необходимост. В чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП се урежда "предвидимата опасност", при която има обективни затруднения в пътната обстановка и водачът следва да подбира скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на изискването за безопасност. Става дума за функция между стойността на "избраната" скорост и пътните условия, охарактеризирани като опасни обстановки на пътя. Тук в обобщителен план са изброени различни фактори, представляващи по правило пътни препятствия- атмосферни условия, видимост, състояние на пътя и превозното средство, превозван товар и т. н. Точно затова законът нарича появилата се опасност "предвидимо препятствие". ЗДП и ППЗДП предвиждат и нарушения за точно определени предвидими пътни опасности, които се явяват специални текстове спрямо общата норма на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП, но в случая няма процесуален интерес от разясняване на съотношението между тях.Най-накрая, в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП е уредена "непредвидимата опасност", въвеждаща задължение водачите на намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се появява внезапно и в границите на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП. Казано по друг начин, когато административно-наказателното обвинение касае вменено на дееца поведение за нарушение на режима на скоростта по силата на чл. 20, ал. 2 ЗДП, е възможно да е налице такова по изр. 2 на ал. 2 на чл. 20 ЗДП, при положение, че водачът е изпълнил императивните си задължения по изр. 1. Без съмнение, за да има извършено административно нарушение, трябва така осъщественото нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия противоправен резултат.Изложеното, пренесено спрямо конкретното административно-наказателно производство, дава възможност за правни изводи в няколко насоки. От една страна, фактологическото обосноваване в обстоятелствената част на съставените АУАН и НП е свързано с неконтролирането на МПС от страна на жалбоподателя като негов водач . От друга страна, пак в същата тази обстоятелствена част актосъставителят и наказващия орган сочат несъобразената скорост, като причина за пътния инцидент, без да е посочен нито един от примерно изброените фактори в чл. 20, ал.2 от ЗДвП, с които водачите на превозните средства следва да съобразяват скоростта си. По същата причина, а именно - поради невъвеждането /отсъствието/ на конкретни фактически твърдения за управление на процесното МПС с несъобразена с пътната обстановка скорост, която да е предпоставила пътния инцидент, съдът не би могъл да се произнесе за отговорността на жалбоподателя и за фактическите признаци на нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Предвид това съдът приема за нарушено правото на защита на наказаното лице, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори).Всъщност според настоящия съдебен състав в обстоятелствената част на АУАН и НП е налице и липса на ясно и категорично изразяване на тезата на административно-наказателното обвинение за факти, които обуславят съставомерността на деянието, в извършването на което жалбоподателя е обвинен,като дори се стигнало до смесване на съставите на нарушенията по чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, с оглед по-горните разяснения .По изложените съображения, обжалваното НП и по т.4 следва да бъде отменено .
По изложените съображения, съдът потвърди атакуваното наказателно постановление изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1253-000693 от 21.05.2020 г. на Началник сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.