ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38944
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110125432 по описа за 2024 година
намери следното:
Извършената проверка e по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на трето лице помагач,
като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши
дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това
задължение ще възникне вземане за обезвреда. Юридическо лице с посочената фирма и ЕИК
към момента не съществува, поради което ищецът следва да уточни искането си.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да посочи същестуващ правен субект като
надлежно го индивидуализира с кореспондиращи си фирма и ЕИК, спрямо когото поддържа
искане за конституиране като трето лице помагач. При неизпълнение в срок на указанията,
съдът ще счита, че искане по чл. 219, ал. 1 ГПК не се поддържа.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.10.2025 г. – 11,00 часа, за когато да се
призоват страните.
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ за
първото открито съдебно заседание по делото след постъпване изисканите от третото лице
помагач документи и изслушване становището на страните.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 53614/2023 г. на СРС, 118 състав.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес гр.
****, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания срещу Ц. А. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, общ. *** за сумата 2756,17
1
лева (двe хиляди седемстотин петдесет и шест лева и 17 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, аб.№ ****, ведно със
законна лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 467,33 лева (четиристотин
шестдесет и седем лева и 33 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 19.09.2023 г., 54,52 лева (петдесет и четири лева и 52 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 29.09.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 12,58 лева (дванадесет лева и 58 стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 16.10.2020 г. до 19.09.2023 г., за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53614/2023 г. по описа на СРС,
118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от третото лице помагач. Поддържа, че
съгласно общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на
стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.
Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за
доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща
стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
ответницата да е собственик на имота, респ. да е приемала наследството, не е откривала
партида, поради което не е клиент на ТЕ. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно чл. 154, чл. 1 ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на които
основава исканията си.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в доказателствена тежест на ищеца е
да установи, че по силата на облигационно отношение с ответницата, съществувало към
процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване
на вода/ и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена ведно
със стойността на услугата дялово разпределение в претендираните размери.
В тежест на ответницата и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже, че е заплатила на ищеца претендираните суми.
По иска по чл. 86 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи изпадането на
ответницата в забава съгласно Общите условия.
В доказателствена тежест на ответницата е да установи изпълнение на задълженията
си в срок.
В тежест на ищеца по възражението за давност е да установи реализиране на
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекратяване на течението на давността.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
2
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба, а на третото лице – помагач – и препис от исковата молба ведно с
уточнителната молба и приложенията към тях, както и препис от отговора на исковата
молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3