№ 39006
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110169616 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби от 13.01.2022 г. и 18.05.2022 г., от
„А1 България“ ЕАД срещу Адвокатско дружество „Г и С“ с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер общо на 1609,89
лева, представляваща сбор от сумата в размер на 295,94 лева незаплатена цена на месечни
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 07.07.2020 г.
до 06.12.2020 г. по Рамков договор № *********, 1,99 лева задължения към трети лица,
59,97 лева непогасено задължение за устройство на изплащане и сумата в размер на 1251,99
лева неустойка, за които суми била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 7790/06.08.2021 г. по ч. гр. д. № 43428/2021 г. по описа на СРС, 127
състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнало
валидно облигационно правоотношение по силата на Рамков договор №
*********/22.01.2019 г. със системен партиден номер М4343310, към който били сключени
следните допълнителни споразумения: Договор за предоставяне на услуга А1 Smart Net от
22.01.2019 г., по силата на който ищецът се задължил да изгражда и поддържа собствена на
ответника Wi-Fi мрежа; Приложение № 1 и 2 от 22.01.2019 г. за активиране и условия за
ползване на мобилни телефонни услуги, с които били описани параметрите на тарифните
планове на отделните предоставени на ответника мобилни номера; Приложение №
1/22.01.2019 г. за услуга „Фиксиран интернет“ по тарифен план „А1 Нет 50“; Допълнително
приложение към Приложение № 1/22.01.2019 г. с предмет „Активиране и условия за
ползване на допълнителен пакет ( Екстра) за мобилен интернет на максимална скорост към
тарифен план за мобилна услуга“ от 07.02.2020 г. Представителят на дружеството поддържа,
че претендираната сума от 295,94 лева, представлява незаплатена цена на услугата интернет
за периода от 07.07.2020 г. до 06.12.2020 г., в която сума била включена и такса за събиране
на дължими суми в размер на 91,27 лева. Представителят на дружеството поддържа, че
претендираната сума от 1,99 лева, начислена с основание „задължение към трети лица“,
представлява цена на закупено съдържание от Apple Store от мобилен номер **********. С
молба-уточнение от 13.01.2022 г. ищецът поддържа, че предявява и иск за сумата в размер
на 59,97 лева, представляваща непогасено задължение за устройство на изплащане по
Договор за продажба на изплащане от 08.10.2018 г. за мобилен апарат Apple iPhone7 Plus
32GB Gold. Представителят на ищеца поддържа, че претендираната неустойка в размер
общо на 1251,99 лева представлява сбор от неустойка в размер на 845 лева, начислена за
частично прекратяване на договора поради преместване на услуги ( мобилни номера
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
**********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,
1
**********) в мрежата на друг мобилен оператор и неустойка в размер на 404,99 лева,
начислена на основание чл. 54.12 от Общите условия на оператора, съгласно който при
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната поради неплащане на дължими
суми след изтичане на срока операторът има право да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси ( без отстъпка), дължими от датата на прекратяване
до изтичане на срока на съглашението, като същевременно абонатът дължи да върне и
предоставеното му оборудване, респ. дължи обезщетение в размер на стойността на
оборудването. Във връзка с претендираната сума от 404,99 лева, са изложени твърдения, че
същата представлява сбор от сумата в размер на 4,99 лева, представляваща цена на
допълнителна екстра „Дигитални услуги – anti.virus”, сумата в размер на 300 лева,
представляваща цена на невърнато оборудване по услуга с тарифен план „А1 Smart Net
Indoor” и сумата в размер на 100 лева, представляваща цена на невърнато оборудване по
услуга с тарифен план „А1 Нет 50“.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Когато длъжникът в заповедното производство подаде възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок (чл. 415, ал.1 ГПК), а искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - чл. 422, ал. 1 ГПК. Както съдът, извършващ преценката предявен ли
е искът за съществуване на вземането в посочения срок (чл. 415, ал. 2 ГПК), така и съдът по
иска по чл. 422 ГПК извършват преценка за идентичност на претендираното материално
субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя, съответно -
ищец по иска за съществуване на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на
заявените основание и петитум - идентичност на фактите от които произтича материалното
субективно право, в какво се състои правото, както и кои са носителите на
правоотношението. Тази пряка обвързаност е свързана с обстоятелството, че искът по чл.
422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от
ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената
заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК
трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в
заповедното производство дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална
предпоставка, както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда,
така и за допустимостта на предявената претенция. Това е така, тъй като с решението по
този иск ще бъде признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта,
поради което в заявлението за издаването трябва да бъдат посочени всички фактически
обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането. Съдът,
който разглежда предявения по реда на чл.422 ГПК иск, следва да съобрази, че с него
кредиторът продължава защитата си по повод направени възражения на длъжника в
заповедното производство, поради което не може да се произнася по нещо различно от
предявеното в заповедното производство. От характера на производството по чл. 422 ГПК
следва, че не е налице възможност заявителя след издаване на заповедта за изпълнение да
навежда нови или различни твърдения относно правоотношението с длъжника.
Посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно
от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща
изпълнително основание по см. на чл. 404, т. 1, пр. 4 ГПК, обуславя недопустимостта на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК / така Решение № 169 от 04.01.2016 г. по т. д. №
700/2011 г. на II т. о, Решение № 43 от 11.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 325/2012 г., II т. о.,
Решение № 171 от 24.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 801/2011 г., IV г. о. и др./. В подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение са изложени твърдения, че сумата в размер
на 295,94 лева представлява „незаплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги“, сумата в размер на 1251,99 лева, представляваща неустойка
начислена на основание чл. 54.12 от Общите условия на оператора при неплащане на
2
дължими суми след изтичане на срока за плащане, а сумата в размер на 1,99 лева
представлява непогасени задължения към трети лица. От изложеното следва, че искът за
сумата в размер на 91,27 лева ( начислена съгласно молба-уточнение от 13.01.2022 г. като
такса за събиране на дължими суми), представляваща част от сумата в размер на 295,94
лева, е недопустим, тъй като соченото основание на вземането е различно от това посочено
в заявлението за незаплатена цена на електронни съобщителни услуги. Съдът намира, че
предявеният установителен иск за сумата в размер на 59,97 лева, представляваща
непогасено задължение за устройство на изплащане по Договор за продажба на изплащане
от 08.10.2018 г. за мобилен апарат Apple iPhone7 Plus 32GB Gold, е недопустим доколкото
заповед за изпълнение за такова вземане не е издавана. Предявеният установителен иск се
явява недопустим и за сумата в размер на 845 лева ( начислена съгласно молба-уточнение от
13.01.2022 г. като неустойка поради прехвърляне на услуги в мрежата на друг оператор), тъй
като обстоятелствата, обуславящи неустойката, посочени в заповедното и исковото
производство са различни, а именно в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
посочено, че неустойката се претендира поради предсрочно прекратяване на договора на
основание чл. 54.12 от Общите условия на оператора поради неплащане на дължими суми, а
в исковото производство са изложени твърдения, че неустойката е начислена поради
прехвърляне на мобилни услуги към друг оператор. Съдът намира, че предявеният иск за
сумата в размер на 4,99 лева ( начислена съгласно молба-уточнение от 13.01.2022 г. като
такса за допълнителна екстра „дигитални услуги – anti.virus” ), представляваща част от
404,99 лева, начислена на основание чл. 54.12 от Общите условия на оператора, съгласно
който договорът се счита за предсрочно прекратен по вина на абоната поради неплащане на
дължими суми след изтичане на срока, е недопустим, тъй като отново е налице разминаване
между поддържаното основание на вземането в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и в настоящото производство, доколкото заповедта е издадена за сумата на
основание неустоечна клауза, а в настоящото производство се поддържат твърдения, че
вземането касае незаплатена цена на предоставена услуга.
Съгласно указанията дадени с т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, с прекратяване на образуваното производство за установяване на
дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение се заличават с обратна
сила последиците, които законът свързва с предявяването на иска. Предвид изложеното
последиците при прекратяване на производството по делото следва да са аналогични на
предвидените в чл. 415, ал. 2 ГПК, ако искът не бъде предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
а именно издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена. С оглед изложеното,
съдът намира, че следва да обезсили на основание чл. 415, ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение
от 05.04.2021 г. по ч. гр. д. № 17019/2021 г. по описа на СРС, 127 състав заповедта за
изпълнение в частите, по отношение на които производството е прекратено с изключение
сумата в размер на 59,97 лева, представляваща непогасено задължение за устройство на
изплащане по Договор за продажба на изплащане от 08.10.2018 г. за мобилен апарат Apple
iPhone7 Plus 32GB Gold, тъй като за това вземане заповед не е издавана.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 101795/06.12.2021 г., подадена от „А1 България“ ЕАД
против Адвокатско дружество „Г и С“ В ЧАСТТА относно сумата в размер на 91,27 лева,
представляваща част от сумата в размер на 295,94 лева, за сумата в размер на 59,97 лева,
представляваща непогасено задължение за устройство на изплащане по Договор за
продажба на изплащане от 08.10.2018 г., за сумата в размер на 845 лева и за сумата в размер
на 4,99 лева, представляващи част от неустойка в размер общо на 1251,99 лева и
ПРЕКРАТЯВА в посочената част производството по гр. д. № 52625/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 127 състав.
3
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
7790/06.08.2021 г. по ч. гр. д. № 43428/2021 г. по описа на СРС, 127 състав В ЧАСТТА
относно сумата в размер на 91,27 лева, представляваща част от сумата в размер на 295,94
лева, за сумата в размер на 845 лева и за сумата в размер на 4,99 лева, представляващи част
от неустойка в размер общо на 1251,99 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4