Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 -
ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети февруари през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 7634/ 2017 година на
ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е във фазата по допускане на делба.
Образувано е по
предявен от П.К. срещу М.К. иск с правно осн. чл. 34
ЗС за делба на самостоятелен обект с идентификатор **************,
представляващ апартамент № 22, с площ от 79, 06 кв.м., състоящ се от кухня,
хол, спалня, два коридора, сервиз и два балкона, находящ се в **************,
ведно с избено помещение и 2, 38 % идеални части от общите части на сградата в
сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ************, находящ се в **********, при съседни самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: на същият
етаж: **************, под обекта – няма, над обекта: **************и над обекта
- **************.
В исковата молба ищецът
излага, че имотът предмет на делбата, е придобит по време на брака между Й.Ц.и Н.Ц.,
в режим на съпружеска имуществена общност, на основание договор за продажба от
30.12.1968г. на държавен жилищен имот, съгласно Наредба за продажба на жилища
от държавния жилищен фонд.
На 26.06.1986г. Й.Ц.е
починала и е била наследена от своя съпруг Н.Ц., придобил ¾ идеални
части от недвижимия имот по наследяване и след прекратяване на имуществената
общност и от своя син – П.К., придобил по наследяване ¼ идеални части.
На 07.08.2003г. с
договор за дарение, сключен във формата на НА **, том **, рег. № ****, дело № ******., Н.Ц. е подарил на внука си М.К.
притежаваните от него ¾ идеални части от правото на собственост върху
апартамента, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване.
На 11.06.2012г.
дарителят е починал и е оставил за свой законен наследник сина си Н. К..
В исковата молба е
релевирано възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част
на ищеца от наследството на Н.Ц., чрез намаляване извършеното от него в полза
на ответника дарствено разпореждане от 07.08.2003г.
до размера на запазените му част от наследството. Настоява се делбата да бъде
допусната между съсобствениците, съобразно намалението при квоти: 5/8 идеални
части за П.К. и 3/8 идеални части за М.К..
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът М.К. е депозирал писмен отговор, с който признава, че страните по
делото са съсобственици на процесния
недвижим имот на заявеното основание.
Твърди се, че
възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН, е неоснователно, тъй като призованият към
наследяване ищец не е приел наследството по опис, съобразно ТР 3/2013г. на ОСГК
на ВКС, поради което делбата следва да се допусне при квоти: ¼ идеални
части за ищеца и ¾ идеални части за ответника.
Съдът, след преценка на
събраните пред двете инстанции доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 344, ал.1 ГПК с решението по допускане на делбата съдът се произнася между кои лица и за
кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.
Самото производство е особено исково производство, чрез което се установява и
принудително се осъществява потестативното право за
прекратяване на съсобствеността /чл. 34, ал.1 ЗС и чл. 69 ЗН/. С оглед особения
характер на производството и въпросите, които се разрешават в първата фаза,
следва да се приеме, че е релевантно дали между страните по делото е налице
съсобственост върху процесните имоти, както и какви
са правата им в съсобствеността.
Страните не спорят по
следните релевантни за делото факти, за които са ангажирани допустими и
относими доказателствени средства:
1./ В първото съдебно
заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че с договор за
продажба от 30.12.1968г. на държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за
продажбата на жилища от държавен жилищен фонд /л. 5/ Н.Ц. и Й.Ц.са придобили по
време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност правото на
собственост върху недвижим имот, находящ се в **************, идентичен на
този, предмет на делото.
2./ На 26.06.1986г. Й.Ц.е
починала и е оставила за свои законни наследници съпругът си Н.Ц. и сина си П.К..
След смъртта на
наследодателя, правото на собственост върху процесния имот е придобито от
наследниците му по закон при следните права в съсобствеността: ¾ идеални
части за Н. К., от които ½ идеална част след прекратяване на
съпружеската имуществена общност и ¼ идеална част по наследяване /чл. 27 СК /1985г. отм./ и чл. 9, ал. 1 ЗН/ и ¼ идеална част за П.К. по наследяване
/чл. 9, ал. 1 ЗН/.
3./ че с договор за
дарение от 07.08.2003г., за който е съставен НА № **, том **, рег. № ****, дело № ******. на нотариус Д.С., Н.Ц. е подарил на внука си М.К.
¾ идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 22, находящ
се в ************** /л. 7/, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване.
4./ че със същия
нотариален акт Н.Ц. е подарил на внука си недвижим имот, закупен по реда на § 4
а ЗСПЗЗ, представляващ място с площ от 600 кв.м. идеални части, цялото с площ
от 700 кв.м., находящо се в землището на с. *****,
Община *****, местност „*****”, включено в селищно образувание „*****”,
представляващо ПИ № **, ведно с дървена постройка, запазвайки си пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване.
5./ на 11.06.2012г. Н.Ц.
е починал и е бил наследен от своя единствен син П.К. /л. 9/.
6./ ищецът, явяващ се
наследник със запазена част от наследството на Н.Ц. не е приел по опис
наследството на баща си по реда на чл. 61 ЗН.
8./ че дарственият акт изчерпва цялото имущество на наследодателя.
Съгласно разпоредбата
на чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е
той да е приел наследството по опис.
С ТР № 1/2005г. на ОСГК
на ВКС, съставляващо задължителна за съда съдебна практика е обявена за
изгубила сила т. 15 ППВС № 4/1964г., съгласно, която за наследници по закон по
смисъла на чл. 14 и чл. 30, ал. 2 ЗН са се приемали всички лица, посочени в чл.
5 – 9 ЗН /т.е. тези, които биха могли да бъдат наследници, независимо дали са
призовани към наследяване/, а не само призованите да наследяват.
Под „наследници по
закон” следва да се разбират само призованите да наследяват лица, а не всички
предвидени в закона лица.
Безспорно е, че внукът М.К.
не е призован да наследява дядо си Н.Ц., с оглед наличието на негов низходящ –
синът му П.К..
Спорен по делото е
въпросът необходимо ли е ищецът да е приел наследството по опис, когато
подареното имущество изчерпва изцяло наследството, за да упражни правото за
възстановяване на накърнената запазена част спрямо ответник, който не е
наследник по закон.
В т. 4 от ТР № 3/2013
г. на ОСГК на ВКС, е прието, че изискването за приемане на наследство по опис е
предпоставка за реализиране на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН да се иска
възстановяване на запазена част от наследството, само когато наследодателят е
извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното разпореждане е универсално - последното,
съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено,
качеството наследник, а не кредитор на наследството.
В
решение № 165/08.07.2014г. по гр. д. № 568/2014 г. на ВКС е посочено, че
тълкувателният акт не дава отговор на въпроса дали разпоредбата на чл. 30, ал.
2 ЗН намира приложение и при разпореждане чрез дарение, когато дарственият акт
на наследодателя не оставя в наследството други имоти, т. е. когато дареното
имущество изчерпва цялото наследство.
След тълкувателното
решение са постановени следните актове
на ВКС: решение № 28 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 825/2012 г. на ВКС, ІІ г о.,
решение № 55/26.04.2016г. по гр.д. № 6020/2015г., II г.о. на ВКС, решение № 165/08.07.2016г.,
постановено по гр.д. № 568/2014г. В тях се приема, че разпоредбата на чл.30,
ал.2 ЗН не намира приложение в хипотеза, при която разпореждането е било
извършено с универсално завещание, тъй като в този случай обстоятелството какви
конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество
е ирелевантно за преценката дали наследодателят е
накърнил запазената част от наследството на посочените в чл.28, ал.1 ЗН лица,
тъй като след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които
тези лица биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството. Аналогична на хипотезата на разпореждане с универсално завещание
е и хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в
полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при което след
смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито
пасиви. И в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл.28,
ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от
наследството и при предявен иск по чл. 30, ал.1 ЗН не се образува наследствена
маса по чл.31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 28 или чл.
29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. Следователно нормата на чл.30,
ал.2 ЗН не намира приложение в случаите, в които чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е
изчерпал цялото наследство.
В конкретния случай, с
един дарствен акт в полза на едно лице наследодателят
се е разпоредил с цялото включено в наследството имущество, поради което няма
да намери приложение разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на
наследството по опис.
Ищецът П.К. е наследник
с право на запазена част, чиито размер съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН е ½.
Възстановяването на запазената част следва да се извърши без съставяне на
наследствена маса по чл. 31 ЗН, направо в дроб, равняваща се на запазената
част.
С оглед изложеното,
възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН, е основателно и следва да бъде уважено, като
се намали извършеното дарение с 1/2 , колкото е размера на запазената част и тя
да се възстанови на ищеца.
Правото на
възстановяване на запазената част се осъществява с конститутивен иск или възражение и волята на съда
за намаляването на акта на безвъзмездно разпореждане следва да бъде изрично обективирана в диспозитива
на съдебното решение.
Имотът, предмет на
делбата, следва да бъде допуснат до делба при квоти: 5/8 идеални части за П.К.
и 3/8 идеални части за М.К..
Разноски в първата фаза
на делбата не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗСТАНОВЯВА на П.Н.К., ЕГН **********,***
запазената му част от наследството на неговия баща Н. К. Ц., починал на 11.06.2012г., като НАМАЛЯВА
с ½ /една втора/ част извършеното от него дарение на ¾
идеални части от апартамент № 22, в бл. **************, находящ се в **************в кв. 415, IV – ти микрорайон, състоящ се от кухня, хол,
спалня, два коридора, сервиз, два балкона със застроена площ от 76, 06 кв.м.,
ведно с принадлежащата изба с площ от 3 кв.м., без посочени граници по договор
за продажба от 30.12.1968г. на Градски Народен Съвет – гр. Варна за апартамента
и избата, както и 2, 38 % ид. части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху дворното място, с НА № **, том **, рег. № ****, дело № *********. на нотариус Д.С., на осн. чл. 30, ал. 1 ЗН.
ДОПУСКА извършването на
съдебна делба между П.Н.К., ЕГН **********,*** и М.П.К., ЕГН **********,*** на
следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор **************,
представляващ апартамент № 22, с площ от 79, 06 кв.м., състоящ се от кухня,
хол, спалня, два коридора, сервиз и два балкона, находящ се в **************,
ведно с избено помещение и 2, 38 % идеални части от общите части на сградата в
сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ************, находящ се в *********, при съседни самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: на същият
етаж: **************, под обекта – няма, над обекта: **************и над обекта
- **************, на осн. чл. 69 ЗН, при следните
права в съсобствеността:
5/8 идеални части за П.Н.К.;
3/8 идеални части за М.П.К.;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: