МОТИВИ:
Против подсъдимия М.И.И.,със снета по
делото самоличност е повдигнато обвинение затова ,че на 27.04.2018г. в гр.Хасково, при условията
на продължавано престъпление, като помагач, в съучастие с неизвестни по делото
лица - извършители, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна
облага, умишлено улеснил извършването на измама: по отношение на М.И.Х. ***,
като получил от нея с цел да предаде на неизвестните извършители сумата от 16
950 лева, предадена от пострадалата в следствие на възбуденото и поддържано у
нея заблуждение от неизвестените извършители, че оказва съдействие на полицията
за залавяне на измамници от гр.Хасково и с това й причинил имотна вреда в
размера на тази сума; по отношение на Е.А.Х. ***, като получил от нея с цел да
предаде на неизвестните извършители сумата от 34 850 лева и 230 евро(449,83
лева) на обща стойност 35 299,83 лева, предадена от пострадалата в следствие на
възбуденото и поддържано у нея заблуждение от неизвестените извършители, че
оказва съдействие на полицията за залавяне на измамници от гр.Хасково, с което
й причинил имотна вреда в размер на тази сума, всички суми на обща стойност 52
249,83 лева, като причинената вреда е в големи размери-престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209,
ал.1, вр. 26, ал.1, вр. чл.20, ал. 4, вр. ал.1 от НК.
Подсъдимият М.И.И. признава изцяло
фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и вината си и не
желае да се събират доказателства за тези факти. В последната си дума изказва
съжаление за извършеното престъпно деяние и моли съда за снизхождение при
определяне на наказанието в минимален размер.
Назначения за служебен защитник на подсъдимия адв.М.Ф. в хода на съдебните прения счита,че
извършеното от подзащитния и следва да
се подведе под друг престъпен състав ,предвиден
в закона-този на вещното укривателство ,поради липсата на факти за възбудено и
поддържано от него заблуждение у пострадалите лица. Алтернативно пледира ,в
случай ,че се приеме предложената от прокурора правна квалификация на деянието
,
при определяне на наказанието за подзащитния
и да бъдат отчетени направените самопризнания , подбудите за
извършване на деянието и процесуалното поведение на И. .Предлага
наказание под законовия минимум.
Представителят на Районна прокуратура поддържа
обвинението против подсъдимия,което счита за доказано по категоричен и несъмнен
начин, с оглед и направените от подсъдимия
самопризнания на фактите от обвинението . Пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен за извършеното
престъпление и като се отчетат всички релевантни за наказателната му
отговорност обстоятелства при условията на чл.58а ал.1 от НК му бъде наложено
наказание "лишаване от свобода " от
20 месеца, което да се отложи за срок от 4 години и 6 месеца.
На основание
чл.84 от НПК пострадалата от престъплението
Е.А. *** е конституирана като граждански ищец в процеса.Същата е предявила
солидарно против двамата подсъдимия граждански иск
за сумата от 35 299.83 лв.,като
обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 27.04.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,поотделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със самопризнанията на подсъдимия,приема за
установено следното:
В началото на пролетта на
2018 година подсъдимият М.И.И.
започнал работа в краварник в с.Я*******
общ.Д*******. На неустановена дата през месец април на същата година на мобилния му телефон позвънил непознат
номер и непознат нему човек , представяйки се с името „Р."
го попитал дали си търси работа.
„Р." му казал, че имало свободно място за „куриер" и обяснил на
подсъдимия , че работата се състои в това, след като той му посочел адрес на
различни места в България или чужбина трябвало да ходи до тези адреси и да
взима пари, които трябвало да му носи. Подсъдимият се съгласил да приеме работата.
Първоначално „Р." го изпратил в
гр.Бургас ,където подсъдимият осъществил
няколко „куриерски услуги" в
рамките на три - четири дни. На
25.04.2018г. подсъдимият И. закупил от заложна къща „Алеко и Дилян 74
ИА" ЕООД в гр.Бургас мобилен телефонен апарат „SONY Xperia Е5"
с ИМЕИ **********(л.17 от ДП ), в който поставил сим карта с номер *******.
Същата вечер Р. отново му се обадил по телефона и му казал, че на следващия ден
трябвало да отиде в гр.Хасково, защото там имало повече работа. Така на
следващия ден - 26.04.2018г. подс.И. се
придвижил с влак от гр.Бургас до гр.Д******* и с автобус и такси до хотел
„Родопи" в Хасково, където отседнал в стая № 103.
Сутринта
на 27.04.2018г. свидетелката М.И.Х. се намирала в дома си на адрес: гр.Х************.
Около 10:00 часа, от работа се прибрала и дъщерята и св. С. Д. Х.,а
тя отишла до магазина. След като
тръгнала домашния им стационарен телефон - ********, звъннал. Телефонът нямал
дисплей и след като св.С. Х.
вдигнала телефона от отсрещната страна чула мъжки глас, който се представил
като началник в криминален отдел на Дирекцията в гр.Хасково с името „Д. Д. ".
Мъжът и заявил, че поради зачестилите телефонни
измами при тях е попаднала жена, благодарение, на която са заловили телефонни
измамници и че в единия от тях намерили
лист, на който били изписани телефонни
номера, като стационарният им номер бил между тях и бил ограден с червено.
Мнимият мъж твърдял , че в този момент
ще се опитат да се свържат с нея по
домашния телефон, затова той ще затвори, за да освободи линията. На св.С. Х. било сведено до знанието , че телефона й се подслушва и следва да да изпълнява
дадените инструкции, като не бърза да затваря, за да държи
„измамниците" на линия,за да могат да ги
локализират. След това
непознатият прекъснал връзката и
стационарния телефон отново позвънил . Този път се обадила жена, която
започнала да се оплаква, че е катастрофирала и имала нужда от помощ, като
искала телефона на „доктор А. ". В разговора се намесил друг мъжки глас, който започнал да заплашва
св.С. Х.,като и казал да приготви 19 000 лв., след което
затворил телефона. След този разговор отново се обадил мнимият
полицай с указания да поиска време, за да се съберат парите.
Отново се обадил представящия се за
доктор и така започнали разговори и с двамата мъже.
Междувременно
св.М.Х. се прибрала от магазина и в този момент стационарния телефон отново
позвънил. Дъщеря й превъзбудено й казала да не вдига, а да затваря вратите и
прозорците бързо, защото можело да се стреля. Св.С. Х. продължила да провежда разговори по
телефона, като в единия от разговорите
мнимият полицай поискал номера на мобилния й телефон, за да има
връзка ,като и дава инструкции.
Св.С. Х. продиктувала мобилния си
телефон. Същия глас й се обадил от скрит номер и разговорите започнали отново,
като мнимия полицай инструктирал св.С. Х., след като събере парите да ги сложи в хладилника, понеже
престъпниците имали устройства и можели
да ги засекат, да влязат у тях и те да пострадат сериозно. Също така ги
уверил, че имал връзка с „прокурор" и благодарил за оказваната помощ.
В
промеждутъците на разговорите св.М. и С. Х. обсъждали ситуацията, като по –скептична от
двете била св.М.Х., която се съмнявала
че всичко е дело на „телефонни измамници". След кратки разсъждения
„за" и „против", двете жени
все пак взели решение да дадат исканите пари. Тогава св.М.Х. извадила от
едно шкафче лични парични средства ,
които била събирала през годините. Парите били в платнени торбички, които св.М.Х.
била ушила. Св.М.Х. и св.С. Х. преброили
парите и установили, че сумата наброява
общо 16 950 лева.Докато броили парите,
разговора с „полицая" не прекъсвал. Двете жени поставили парите в
найлонова торба/ червено - розова на цвят/, като след поредното изваждане на
торбата от хладилника мнимият полицай
наредил много бързо да се излезе и да се остави торбата пред пътната врата,
след което веднага да се приберат, понеже можело да има стрелба. Тогава св.С. Х. излязла от къщата и оставила торбата пред пътната врата, която
била в непосредствена близост до тротоара и отново се прибрала.
Същият
ден - 27.04.2018г. рано сутринта
подсъдимият И. получил обаждане
на телефона си да отиде до „Автогара" -Хасково и там от
адрес на ул. „Узунджово" да
вземе поредната „куриерска пратка. „Р."
му казал да чака допълнителни инструкции, като му казал да си закупи нов
телефон. Подсъдимият си купил дрехи от
близкия пазар -дънки, чорапи, черни кецове, блуза и фанела,а от един магазин си закупил и телефон марка „Блу" за сумата от 200
лева.
Около
10:00 часа подсъдимият получил
инструкции по телефона да отиде на ул.
„Днепър" до къща ,намираща се до църква - къщата на свидетелките М. и С. Х. . Когато пристигнал на адреса
подсъдимият видял св.С. Х. да оставя найлонова торбичка , червено -
розова на цвят,която по нареждане на „Р."
И. взел и бързо се отдалечил. В момента ,в
който подсъдимият взел
торбичката с парите св.С.Х. се намирала
на стълбите на къщата си и го видяла. След като взел торбичката И. я
отнесъл в хотелската стая, отворил я, видял че вътре има пари и я оставил
настрана, като зачакал ново обаждане. Не след дълго „Р." пак му се обадил,
като този път му казал да потърси блок, намиращ се на адрес ул. „Лебеда" №5 и да отива там, като
чака нови инструкции.
На
27.04.2018г., около 10:50 часа се позвънило и на домашния (стационарния)
телефон - ******** на свидетелката Е.А.Х. ***. След като св.Х. вдигнала
слушалката, от отсрещната страна се обадил мъжки глас и се представил като „С.
Г. " от Криминална полиция- Хасково. Същият й заявил, че имало измамена
жена на име „А. а" и за да не се случват други измами и тя да не бъде измамена, защото нейният телефон бил подаден за поредна измама,
трябвало да им помогне. Попитал я дали има
мобилен телефон, за да има връзка с нея. Тя му отговорила ,че има и му
дала номера на мобилният си телефон - *********. В този момент се позвънило на
мобилния и номер от частен номер и тогава същия глас й казал да не го
затваря,а да го остави отворен и когато
и позвънели на домашния телефон, да вдигне
и разбере кой ще се обади. Св.Х. оставила отворен
мобилния си телефон и след около 15 минути позвънил домашния и телефон. Св.Х.
вдигнала слушалката и се обадила жена, която и казала, че си счупила крака и й
трябва помощ. Също така казала , че била в болницата и че лекаря щял да се
обади. След това се обадил мъжки глас,
който се представил за „д-р Х. " и поискал от нея да намери 40 000 лева за операция. Казал и , че
ще изпрати четирима санитари ,за да им
хвърли от терасата парите,а ако не се съгласи, щели веднага да влезнат в
дома й и да я режат парче по парче
,както и да напакостят на всички от
семейството й. Св.Х. затворила домашния телефон и продължила да говори по мобилния
телефон с полицейския служител „Г. ". Последният я попитал какво са и казали и св.Х. му
предала разговора. Тогава той
поискал да опише банкнотите ,с
които разполага по видове и сума, обяснявайки
че предишната измамена „А. а“
хвърлила по- голяма сума ,но заявила по- малка и когато хванали измамниците върнали само заявената сума. Пак й повторил да не затваря мобилния
телефон, за да има връзка с нея. Св.Х.
му казала, че не може
да брои,защото била с високо
кръвно, но мъжът продължил да
настоява да им помогне за залавянето
на измамниците. Тогава св.Х. извадила
спестените от нея парични
средства и започнала да ги брои.
Преброила 213 банкноти от по 100 лева, 230 банкноти от по 50 лева, 100 банкноти от по 20 лева и
5 банкноти от по 10 лева.
Приготвила още 2 банкноти от по 100 евро , 1 банкнота от по 20 евро и две банкноти от по 5 евро
или общо 34 850 лева и 230 евро. Поставила ги в бяла найлонова торбичка,
която заедно с парите поставила в друга
найлонова торбичка,синя на цвят . Когато поставяла парите в торбичката около
12:00 - 12:30 часа в дома й пристигнал
внука и - свидетеля Р. К. В. .С влизането си забелязал,че
баба му разговаряла по мобилния
телефон, като след малко се позвънило и на домашния и тя вдигнала слушалката и
започнала да разговаря, като не затворила мобилния телефон, а го държала на
ухото си. В хода на разговорите св.В. се
досетил, че става въпрос за телефонна измама и дори чувал какви инструкции
получава баба му - да ходи от тераса на тераса, да размахва жълта кърпа и след
това да хвърли от терасата найлонова торбичка. Когато св.Р. В. видял, че баба му взима торбата и се запътва
към терасата слязъл долу. Излизайки от входа, забелязал лице
на паркинга срещу входа, близо до червен ван, паркиран под дърво. Лицето
било мъж на видима възраст около 30-40 годишен, висок около 1.60 м., слаб,
около 60 килограма, с непропорционално разпределение на тялото(по къси крака
отколкото горната част на тялото) с кестенява коса, дълга около 5-6см., без
брада, леко мургав, облечен с тениска тъмна черна, с дънки светло сини
,разпознат впоследствие като подсъдимия М.И.И..Последният
вече бил намерил адреса и по телефона
получавала указания да гледа към терасите на седмия етаж, където щяла да се
покаже възрастна жена и щяла да размахва жълта кърпа. На св.В. му направило впечатление ,че мъжа разговаря по
телефона и бил видимо неспокоен, като гледал нагоре към терасите на блока. Св.Р.
В. седнал на една пейка, от която имал пряма
видимост към това лице – подсъдимия И..
По същото
време св.Е.Х. , изпълнявайки инструкциите на „полицаите" излязла на терасата и хвърлила голяма синя найлонова торба на
асфалта пред блока.Подсъдимият ,който чакал
на паркинга пред блока взел
хвърлената чанта. Чантата се оказала много тежка и затова
я отворил и видял, че в нея има много пари в левове и евро. Казал какво
вижда в чантата на човека по телефона и той му казал, че незабавно трябва да
тръгне с такси за Велико Търново, като във всеки град по пътя да сменя
такситата, с които се придвижва.
Подсъдимият тръгнал към хотел „Родопи", следван от
св.Р. В. , който в един момент го
изгубил от погледа си. Тогава св. В. се
върнал в апартамента на баба си,
когато разбрал, че баба му вече
била хвърлила парите .Св. Р. В. взел телефона и разговарял с непознатия мъж докато стигнали до РУМВР - Хасково и там била
прекъсната връзката. След като св.Е.Х.
разбрала, че е измамена подала сигнал за случилото се в РУМВР - Хасково.
Когато
подсъдимият взел и парите от св.Е.Х. ***.Последователно
хващал таксиметрови анвтомобили до автогарите
в гр.Стара Загора , гр.Габрово,гр. Велико Търново и до Арбанаси и
съобразно получените инструкции
по телефона стигнал до бензиностанция „Лукойл" в гр.Лясковец. След като
таксито си тръгнало подсъдимият получил указание да задържи за себе си 2 000
лева, а останалите пари да остави на гърба на някаква полуразрушена спирка,
която била по пътя за Велико Търново. След като оставил парите на уговореното
място , потеглил обратно за гр.Хасково.
В гр.Хасково се върнал късно вечерта и
отишъл в наетата от него стая в хотел
„Родопи". Малко след това И. бил
задържан от служители на РУМВР-Хасково.
Приложени по досъдебното производство
са справки от мобилните оператори и след анализ на същите се потвърждава
съпричастността на подс. И. към извършените
престъпни деяния на посочените дати, както по време на обажданията към
телефонния номер ползван от обвиняемия, така и по регистрираното движение по
клетки.
На
ДП е извършено разпознаване на
лица(л.20-25 от ДП ), при което свидетелите С. Х. и Р. В. категорично разпознават подсъдимият М.И. , като лицето, което е взело
торбичките с парите.
Фактическата обстановка описана в
обвинителния акт се доказва от обясненията на подсъдимия , от свидетелските показания на св. М.И.Х. ,С.
Д. Х. ,Е.А.Х.,Р. К. В. и В. Д. П. , протоколите за
разпознаване на лица от справката за съдимост, от характеристиките и другите
доказателства по делото,приобщени
по реда на чл.283 от НПК.Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени средства съдът прие за
доказано участието на подсъдимия в престъплението ,предмет на обвинението. Всъщност по въпроса за
авторството на подсъдимия и действията му осъществяване на престъпния състав , събраната доказателствена маса
е еднопосочна и непротиворечива .
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи : От обсъдените
по-горе и кредитирани от настоящия състав на съда доказателствени
източници се установи по несъмнен начин,
че на инкриминираната от държавното
обвинение дата две
възрастни гражданки , били въведени в заблуждение чрез телефонни обаждания, че се провежда полицейска операция за задържане на
измамници, и че сумата ще послужи за залавяне на престъпниците от органите на
МВР . За да бъде осъществен състава на измамата, е необходимо деецът, когато
действа в качеството на извършител, да е възбудил у едно лице заблуждение или
да поддържа възбуденото такова, с цел да набави за себе си или за другиго
имотна облага, като в съзнанието на пострадалия трябва да е създадена такава
невярна представа, която да доведе до акт на имуществено разпореждане, в
резултат, на който за последния да настъпи имуществена вреда. В случая анализа
на събраната по делото доказателствена съвкупност води на извода, че фактите,
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт се свързват с конкретно
поведение на подсъдимия. Установи се по безспорен начин, че действително
основна роля във въвеждането на гражданския ищец Е.А.Х. и на пострадалата М.И.Х. в заблуждение
е имал останалият неизвестен и неразкрит
съучастник на подсъдимия М.И.И.
, който с обаждане по телефон е създал невярна представа за съществуването на
основание за предаване на парична сума от двете пострадали а именно, че се
провежда полицейска операция за задържане на измамници, и че сумата ще послужи
за залавяне на престъпниците от органите на МВР. Неговата роля и в двата случая
обаче консумира хипотезата по чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от
НК, доколкото с действията си е подпомогнал преките извършители да установят
фактическа власт по отношение на премета на престъпление, след осъществените
два акта на имуществено разпореждане от въведените в заблуждение лица, като се
явил на място според дадените указания, осигурил е транспортиране на сумите от
едно място на друго, след като са предадени, съответно оставени на определено
място до друго, с което е способствал установяване на фактическа власт от
страна на извършителите. Това възбуждане на заблуждение от страна на
неизвестния извършител и поддържане на вече възбуденото у пострадалите от неустановения
по делото съучастник, съизвършител е съставомерно, защото няма друга цел, освен
визираната престъпна такава по чл. 209, ал. 1 НК, а именно да
набави за себе си имотна облага и то е осъществено с конкретни действия,
описани по – горе при изложение на осъществената фактическа обстановка, в което
се осъществява и конкретният принос на подсъдимия в осъществяване на
инкриминираната деятелност от неизвестните извършители, мотивиращо и извод
относно формата на съучастие по отношение на провлеченото към отговорност лице,
а именно помагачество. Като резултат, след като се е стигнало до възбуждане на
заблуждение у гражданския ищец Е.Х. и
другото пострадало лице –М.Х. и впоследствие поддържано у всяко от тях относно
основанието за предаване на паричната сума , поведението на подс. И. е довело и до престъпния резултат, свързан с
подпомагане на дейността по реализиране целта на деянието – придобиване на
имотна облага, обосноваващ съставомерност по чл. 209, ал. 1 НК чрез фактическо
подпомагане на придобиване на държането и транспортиране на паричните средства
в изпълнение на указанията на неизвестните извършители, тяхното оставяне и по
този начин способстване за придобиването им от извършителите. Визираният
престъпен резултат се изразява в акт на разпореждане от страна на пострадалите,
мотивиран единствено от създадената у тях и впоследствие поддържана невярна
представа за основанието и качеството на лицето, в чиято полза го прави, довело
до довършване на престъплението. Актът на имуществено разпореждане, изразяващ
се във фактическо разпореждане, чрез предаване на два пъти на парични суми –
веднъж направо във фактическата власт на подсъдимия, а втори път – чрез
оставянето им на място, до което той има достъп, както бе вече посочено, стои в
основата на престъпния състав по основния текст на престъплението измама по чл. 209, ал. 1 от НК, този акт има обективен характер и за неговото
осъществяване са събрани достатъчно и убедителни гласни доказателства.
Причиняването на имотна
вреда на пострадалите и нейният размер са безспорни по делото и са
доказани с кредитираните гласни доказателства. Тя е в размер съответно на 16
950 лева за М.Х. и на 34 850 лева и 230 евро(449,83 лева) или общо
35 299,83 лева.Така, осъществени са две измами на икриминираната дата 27.04.2018
г.,които са при една и съща обстановка
/по един и същ механизъм дори/, през непродължително време /чл. 26, ал. 1 НК/,с оглед на което , налице е едно, продължавано
престъпление, с посочената по - горе правна квалификация. Размерът на
престъплението покрива от обективна страна вменения на подсъдимия И. квалифициращ признак " големи
размери", тъй като общата стойност на причинените вреди възлиза на сумата
от 52 249,83 лева,т.е. над 70 минимални
работни заплати,приет за определящ
, съгласно Тълкувателно решение № 1 от
30.10.1998 год. по н.д. № 1/98 год., ОСНК и Постановление № 316 на МС от
20.12.2012 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната към момента на извършване на деянието. Съгласно това ПМС размера на минималната
месечна работна заплата за страната е 510 лева, от което следва, че “големи“ размери на предмета на
престъплението е налице винаги, когато стойността му надвишава 35 700 лева. Касае се за измама в големи размери, като случаят не е маловажен,
с оглед характера на измамата, начина й на осъществяване, както и с оглед броя
на лицата, осъществили разпореждане с
имущество,определящи самото престъпление,
като такова с висока степен на
обществена опасност.
Без всякакво съмнение е наличието на
специална цел и у подсъдимия - да
набави за съучастниците си и за
себеси имотна облага,изразила се в полученото
"възнаграждение" за
свършената от него работа . Към
инкриминирания период подсъдимият вече е бил
наясно, че не само участва в тъй наречените телефонни измами, но и че
това му носи известни доходи - при положение не е получавал никакви доходи .
Съдът
прие, че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при условията
на пряк умисъл - т. е съзнавал е, че с действията си подпомага лицата,
незивестни извършители, въвели в заблуждение и поддържали такова у пострадалите
с цел последващо разпореждане от тяхна страна да постигнат онзи фактически и
правен резултат, към който се стремят и целял настъпване на съставомерните
последици, воден от подбудите за извличане по този начин на материална облага,
каквато не му се следва – нему, с получаване на "хонорар" и за
другиго - на неизвестния по делото съучастник, съизвършител, като е налице и
съзнаване на неговия умисъл и специална користна цел. Това характеризира
деянието, като извършено при общност на умисъла от тях, с обща користна цел,
което прави предложената от прокурора квалификация по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК
обоснована и в съответствие с материалния закон.
Предложената от защитата
интерпретация на поведението на подсъдимия,
не намира опора в събраните по делото доказателства, включително и
направените от него самопризнания, неоттегляеми на този етап от
производството.Съучастието в общата престъпна дейност се установява, както бе
посочено и по-горе поради обстоятелството, че поведението на подсъдимия и при двата случая на престъпни
посегателства, обективно е допринесло за осъществяване състава на
престъплението. Това всъщност не се спори и от защитата. Претендира се обаче
липса на умисъл за измамата ведно с неустановеното лице. Действително по делото
липсва доказателство кога точно е настъпило съвпадение на волите им в тази
насока, но последователността в действията на подсъдимия сочат, че такова е
било налице. И в двата случая той е съдействал за набавянето на имотна облага,
като несъмнено е знаел това. Нито факта, че получава парите в найлонови торбички и странния начин на предаването им от
пострадалите лица , са успели да разубедят подсъдимия от участието му. Това сочи на негов пряк
умисъл при извършване на деянието, като той в ролята на помагач е искал
настъпването на общественоопасните последици.
Няма основание да се приеме и че
извършеното следва да се подведе по друг престъпен състав предвиден в
закона-този на вещното укривателство ,което
се извършва, след като престъпното деяние е осъществено и укривателят узнава за престъплението след
неговото извършване. В настоящия казус подсъдимият действа при самото извършване на измамата. Не
е налице и "недоносителство", защото при същото отново следва
съответното лице да няма каквото и да било отношение към осъществяване на
конкретното деяние, за което не е съобщил на властта.
По изложените съображения съдът прие, че с
действията си подсъдимият М.И.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.210 ал.1 т.4 и т.5, вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1,вр.чл.20
ал.2 от НК, тъй като на 27.04.2018г. в
гр.Хасково, при условията на продължавано престъпление, като помагач, в
съучастие с неизвестни по делото лица - извършители, с цел да набави за себе си
и за съучастниците си имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама:по
отношение на М.И.Х. ***, като получил от нея с цел да предаде на неизвестните
извършители сумата от 16 950 лева, предадена от пострадалата в следствие на възбуденото
и поддържано у нея заблуждение от неизвестените извършители, че оказва
съдействие на полицията за залавяне на измамници от гр.Хасково и с това й
причинил имотна вреда в размера на тази сума;по отношение на Е.А.Х. ***, като
получил от нея с цел да предаде на неизвестните извършители сумата от 34 850
лева и 230 евро(449,83 лева) на обща стойност 35 299,83 лева, предадена от
пострадалата в следствие на възбуденото и поддържано у нея заблуждение от
неизвестените извършители, че оказва съдействие на полицията за залавяне на
измамници от гр.Хасково, с което й причинил имотна вреда в размер на тази сума,
всички суми на обща стойност 52 249,83 лева, като причинената вреда е в големи
размери.
С оглед императивното изискване по чл. 373, ал. 2 от НПК, обусловено от облекчената процедура за провеждане на
съдебното производство - по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК при декларирано признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт от подсъдимите лица, задължение на
съда е да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Този процесуален подход
предполага индивидуализацията на наказанието да бъде проведена в лимитирани
предели, в рамките на които обаче да бъдат съобразени и оценени всички
обстоятелства, имащи тежест и значение за постигането на нужното съответствие
между извършеното деяние и следващото се за него наказание. Подсъдимият , предвид представената справка за съдимост е
неосъждан към датата на престъплението, характеристичните му данни са добри , намира се в тежко
материално и семейно положение, ролята му в престъплението, в сравнение с
неустановения съизвършител е значително
по-малка. Механизмът на престъпното посегателство ,упоритостта
на престъпната дейност ,
стойността на предмета на
престъпно посегателство и причинените и
невъзстановени вредни последици
обаче водят на извода за висока степен на обществена опасност на
престъплението , довело до изключително сериозно накърняване на имуществената сфера
на двете пострадали / все възрастни
хора ,пенсионери/.Без да се пренебрегват степента на обществена опасност на
деянието и останалите факти, свързани с личността на подсъдимия, в конкретния
случай самопризнанията на подсъдимия и
коментираните отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, не могат да мотивират
определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Затова за извършеното от подсъдимия престъпление следва да
бъде определено наказание от 3 години
лишаване от свобода .Същото съобразно правилото на чл. 58а ал. 1 от НК следва да бъде намалено с 1/3, поради което подсъдимия ще
следва да изтърпи наказание от 2/ две/ години "лишаване от
свобода"/1/3 от 3 г. е 2 г. /,
което според съда е съответно на извършеното престъпление и на личността на
подсъдимия. Съдът счита, че са налице
условията и предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК и
изпълнението на така наложеното наказание
следва да бъде отложено с изпитателен срок.Подс.И. е неосъждан към датата на престъплението,
наложеното му наказание е по-малко от три години и съдът намира, че за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не
е наложително да изтърпи наказанието. Това е така, защото доказателствата по
делото, в това число характеристиките, дават основание да се приеме, че се
касае за инцидентна, макар и много тежка противоправна проява в живота му.Към
момента на престъпните деяния подсъдимият
е бил в млада възраст,без парични
средства , което не може да служи за оправдание, но дава разбиране за
причините, поради които се е оставил да бъде въвлечен в престъплението.
Гореизложеното дава основание на
съда да
приеме, че този подсъдим ще бъде
поправен и без ефективно лишаване от свобода, определяйки обаче
по-дълъг - 4-годишен, изпитателен срок, с оглед по-голям възпиращ и
превантивен ефект от наказанието.
По гражданския иск:
Съдът,след като призна подсъдимия
за виновен по горното обвинение ,счете предявения от
гражданската ищца иск за имуществени вреди ,пречинени в
резултат на престъплението за доказани по своето основание. Непозволеното увреждане, като резултат от
престъплението обосновава гражданскоправна претенция за репариране на причинени
имуществени и неимуществени вреди чрез присъждане на обезщетение, и
процесуалното право за удовлетворяването й с предявяване на иск, по предвидения
ред и в регламентираните срокове.Налице са елементите от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД -противоправно поведение , вреда,пряка причинна връзка между тях и
доказана вина на подсъдимите . Както
безспорно се установи по делото гр.ищца Е.Х. се е
разпоредила имуществено със следните суми: сумата от 34 850 лева и 230 евро(с
равностойност от 449,83 лева) или общо със сумата от 35 299.83 лева , предавайки ги по-описания по-горе начин на подсъдимия И. .От показанията на гр.ищца , дадени в хода на ДП е установено
,че това са паричните суми ,които
са били в нейна фактическа
власт , не са възстановени и представляват причинена
щета. Действително по делото се
установи, че с тези парични средства се
е облагодетелствал неустановения
съучастник осъществил телефонната
измама спрямо пострадалата . След като обаче подсъдимия е участвали в действията по получаване на
паричните средства и тяхното транспортиране
и след като е получил възнаграждение за тези свои действия, като е бил наясно и с техния произход, то следва и
извода, че той също е съпричастен към резултата от това деяние.
Предвид това предявениия граждански
иск се явява доказан както по основание,
така и по размер и като такъв следва да
бъде уважен изцяло .
Ето защо съдът осъди
подсъдимия И. да заплати на гражданската ищца Е.Х.
сумата в размер на 35 299.83 лева.,като обезщетение за причинени от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.04.2018 год. до окончателното и изплащане и изплащане.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия М.И.И. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата
от 199.41 лв., представляваща направени на досъдебното
производство разноски за вещо
лице,а в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Хасково сумата от 1412 лв. -държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Мотивиран от
гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
Съдия: /П/ НЕ СЕ
ЧЕТЕ
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.