№ 44
гр. Пещера, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно
наказателно дело № 20225240200059 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл.
72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от Д. Н. Б. с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощник адв. В.Л. от АК-Хасково, против Заповед за задържане на
същото лице, с Рег. № 59/14.04.2022г. по описа на РУ-Пещера, издадена от
полицейски орган в РУ-Пещера при ОДМВР-Пазарджик– мл. инсп. И.П. Х..
При доводи обобщaващи се в необоснованост и нарушаване на
принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, като основания за оспорването на
заповедта се сочат тези по чл. 146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна
по следните съображения:
При пълна проверка съгласно чл. 168 АПК на основанията по чл. 146
АПК се констатира, че макар конкретната заповед да се издадена от
компетентен (чл.146,т.1 АПК) полицейски орган (чл.57 ЗМВР) и в
изискващата се по закон писмена форма (чл.74, ал.1 ЗМВР) – практически
липсва един от реквизитите й, а именно – фактическите основания за
1
задържането, представляващи съществената част от мотивите на акта.
Заповедта за полицейско задържане по чл.72 от ЗМВР е специфична
принудителна административна мярка по смисъл на чл. 22 от ЗАНН и в това
си качество има характеристиките на индивидуален административен акт по
чл. 21 от АПК. За нея се отнасят изискванията за мотивираност (чл. 59, ал. 2,
т. 4 АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР), независимо че се издава в
условията на оперативна самостоятелност (виж т. 2 от Постановление № 4
от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/76 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Тълкувателно
решение № 4 от 22.04.2004 г. по д.№ ТР-4/2002 г. на ОСС от ВАС).
Функцията на мотивите като задължителен реквизит са да се гарантира
правото на защита на адресата и да се обезпечи контрола върху
законосъобразността и правилността на акта. По правило, съгласно чл. 59, ал.
1 от АПК, административният орган издава или отказва издаване на акта с
мотивирано решение. Ето защо - след като мотивите са задължителен
реквизит на административния акт, те също следва да бъдат изложени
писмено (Лазаров, К. Цит. съч., с. 117 -118)
В аспекта на гарантиране на правото на защита – от съдържанието на
заповедта издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържаното лице
следва да може да разбере кои са конкретните данни, обосноваващи
предположение, че то е съпричастно към извърешно конкретно престъпление.
В този смисъл абстрактното цифрово или текстово отразяване в заповедта на
текст от наказателния кодекс (и/или номер на досъдебно производство) не
съставлява изпълнение на задължението на полицейския орган да опише
фактическите обстоятелства, обуславящи задържането (така - Решение № 387
от 10.01.2019 г. по адм. д. № 6514/2017 г., V о. на ВАС).
С решение от 24 юни 2014 г. по делото „Петков и Профиров срещу
България“, по жалби № 50027/08 и № 50781/09 Съдът в Страсбург също е
имал повод да се произнесе по аналогичен казус - че разпоредбата на чл. 5, §
1, б. "с" ЕКЗПЧОС изисква лицето да е задържано по „обосновано“
подозрение, че е извършило престъпление и че такова подозрение не може да
бъде общо и абстрактно (така в § 46), a - позоваването само на приложимите
разпоредби, но не на каквито и да било специфични обстоятелства или
действия само по себе си може да бъде достатъчно основание за Съдът да
заключи, че лишаването от свобода на жалбоподателите е несъвместимо с
2
принципа на защита от произвол (така в § 47).
Невъзможността да се разбере от заповедта (към момента на издаването
й) от какви съображения се е водил административния орган е равнозначна на
липса на мотиви, което е порок във формата й (виж Решение № 123 от
7.01.2019 г. по адм. д. № 5763/2018 г. на ВАС; също чл. 142, ал.1 АПК), а и
съществено нарушение на административнопроизводствените правила (така
-Решение № 5392 от 10.04.2019 г. по адм. д. № 5298/2017 г. на ВАС )
изразяващо се в засягане правото на защита на задържаното лице.
Съобразно изискванията на чл. 5, § 1, б. „с“ от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ и чл. 8, § 1 във
вр. с чл. 6, § 1 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета /от 22 май 2012 година/ относно правото на информация в
наказателното производство (OJ L 142, 1.6.2012, p. 1–10) - е необходимо
незабавно предоставяне информация на задържаното лице относно
конкретното престъпно деяние, в извършване или съпричастност с което то е
заподозряно, за да се гарантира ефективното упражняване на правото на
защита. Затова възможността за „последващо“ излагане на мотиви, обсъждана
в Тълкувателно решение № 16 от 31.03. 1975 г. на ОСГК на ВС не може да
намери приложение в случаи като процесния. В същия смисъл - съгласно чл.
170, ал. 1 от АПК, административният орган и лицата, за които оспореният
административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на
фактическите основания, „посочени в него“, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му (сравни пак чл. 59, ал.2, т.4 АПК); като в
Решение № 4736 от 1.04.2019 г. по адм. д. № 4305/2018 г. на ВАС е прието, че
„с оглед тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на
съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства, може да се
санира пропуска на административния орган да изложи фактическите
основания за издаване на оспорения акт“.
Ето защо приложената в последствие като част от преписката по
издаване на обжалваната заповед докладна записка рег. № 315р-
6782/23.05.2022г. по описа на РУ на МВР-Пещера, макар да съдържа
конкретни данни за престъпление и съпричастност на задържаното лице – не
е годна да замести пропуска в заповедта – не само защото е съставена след
обжалвания акт (на 15.04.2022г.), а и защото дори не изхожда от същия
3
административен орган, който го е издал - както се допуска в ТР № 16 от
31.03. 1975 г. на ОСГК на ВС.
Принципно в същото ТР № 16 от 31.03. 1975 г. на ОСГК на ВС се сочи
и възможност „мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в
друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния
акт“ (което кореспондира на идеята, че „подготвителният документ е
документ „явяващ се част от процедурата по издаване на процесната заповед“
- Решение № 7760 от 23.05.2019 г. по адм. д. № 10081/2018 г. на ВАС ), но
това е допустимо само когато авторът на акта изрично се е позовал на тези
документи (например снетите обяснения или изготвени докладни) в него чрез
препращане към тях (в същия смисъл - мотивите на Решение № 7937 от
28.05.2019 г. по адм. д. № 8284/2018 г. на ВАС). А в конкретния случай - и
такова позоваване липсва.
С оглед пълнота - по направеното в жалбата оплакване в този смисъл,
следва да се отбележи, че макар по гореизложените съображения
ангажираните по делото доказателства във връзка с преписката по издаване на
заповедта от формална страна да не са годни да покрият нормативните
изисквания за мотивирането й (и по този начин предпоставят нейната отмяна)
– от тях може да се направи извод, че заповедта не е издадена в
несъответствие с целите на закона. Съгласно чл.4, ал.2 АПК
административните актове се издават за целите, на основанията и по реда,
установени в закона, а чл.6 АПК въвежда принципа на съразмерност като
изискване за законосъобразност на административния акт. От докладна
записка рег. № 315р-6782/23.05.2022г. по описа на РУ на МВР-Пещера, в
която е посочено и образувано досъдебно производство (както и от
приложените обяснения) се установява, че органът, въпреки че формално-
технически не е съумял да изпълни изискванията за мотивираност на акта си,
е имал основание да допуска, че съответното лице ще осуети и затрудни
започнато разследване (чрез укриване например), което обосновава приоритет
на обществения интерес пред правото на зачитане личната свобода на
задържания.
Съобразно изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
4
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая
от представените по делото - пълномощно за процесуално представителство,
защита и съдействие от адв. Л. от АК-Хасково и платежно нареждане за
внесена държавна такса за производството – се установява, че на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени за сметка на ОДМВР-Пазарджик
разноски в общ размер 510 лв., от които 500лв. – за адвокатски хонорар и 10
лв. – държавна такса по делото.
При тези мотиви, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед за задържане на лице рег. № 59/14.04.2022г.
издадена от И.П. Х. - мл. полицейски инспектор при РУ на МВР-Пещера при
ОД на МВР-Пазарджик, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане
на жалбоподателя Д. Н. Б. с ЕГН ********** за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР-Пазарджик да
заплати на Д. Н. Б. с ЕГН ********** сумата от общо 510/петстотин и десет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Пазарджик град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5