Р Е Ш Е Н И Е
№ 320 11.12.2017 година град Търговище
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ тринадесети състав
На четиринадесети ноември
две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДРАГАНОВ
Секретар: Борислава Бонева
като разгледа докладваното от
председателя
НАХД № 838 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.Н.С. ***, против Наказателно
постановление № 17-1292-001159/27.06.2017 г. на ВДН Началник група към сектор
ПП при ОДМВР Търговище, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание - глоба в размер на 30 лева на осн. чл. 183,
ал. 3, т. 7 от ЗДвП. В жалбата си С. оспорва фактическите констатации по акта и
НП, като инвокира и оплаквания за допуснати нарушения
при съставяне АУАН и издаване на НП, поради което счита наказателното
постановление незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с редовно упълномощен защитник а.. Ц.З., като
поддържат жалбата на основанията, изложени в нея.
Ответника по жалбата, редовно призован, не се
представлява по делото.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от лице с активна процесуална легитимация и е процесуално
допустима.
На 10.06.2017
г. в гр. Търговище, свидетелите И.И. и В.М., младши автоконтрольори към сектор ПП при ОДМВР Търговище, при
движение със служебния си автомобил по ул. „П. Р. Славейков“ се разминали с лек автомобил м. “Фолксваген Голф” с рег. № СТ
01 97 АТ. На полицейските служители направило впечатление, че предните
странични стъкла на автомобила са затъмнени, като на тях е залепено фолио. Поради
това те обърнали посоката на служебния автомобил и до Аптека „Марешки“ на същата улица спрели за проверка въпросния
автомобил. При проверка на документите установили, че автомобила се управлява
от жалбоподателя С.Н.С.. На място свидетелят И.И. съставил
на жалбоподателя АУАН № Т670757/10.06.2017 г. за извършено нарушение на чл. 139,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 10, ал.1, т. 6,
б.“в“от Правилника за прилагане на ЗДвП – за това, че управлява техническо
неизправно МПС, на предните странични стъкла на което е залепено фолио, което
изменя пропускливостта и оптичните качества на
стъклата. Жалбоподателят подписал акта с възражения, като такива писмени
депозирал и в законоустановения тридневен срок. Приемайки
възраженията за неоснователни, въз основа на съставения АУАН Началник група към
сектор ПП при ОДМВР Търговище издал атакуваното Наказателно постановление № 17-1292-001159/27.06.2017
г., с което за цитираното по – горе нарушение на ЗДвП, на жалбоподателят е наложено
административни наказания - глоба в размер на 30 лева на осн.
чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за доказана след съвкупен анализ на събрания
доказателствен материал – материалите по административно наказателната преписка и показанията на
разпитаните свидетели.
При така установеното от
фактическа страна, разгледана по същество, жалбата е основателна.
При издаване на Наказателното
постановление са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните
права на жалбоподателя, като в случая е налице и неправилно прилагане на
материалния закон.
На първо място в АУАН актосъставителят е приел, че залепеното фолио на предните
странични стъкла прави автомобила технически неизправно МПС по смисъла на чл. 10,
ал. 1, т. 6, б.“в“ от Правилника за прилагане на ЗДвП. Според цитираната норма
технически неизправно е МПС, което има счупени или повредени външни стъкла или
стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните
документи. От така цитираното е безспорно, че МПС със залепеното фолио на
предните странични стъкла не представлява технически неизправно МПС по смисъла
цитираната норма. Превратното тълкуване на нормата на Правилника за прилагане
на ЗДвП е довело до неправилно посочване в АУАН на нарушената правна норма, а
именно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължаваща движещите се по
пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни.
При така установената фактическа
обстановка, подхождайки безкритично към избраната от актосъставителя
нарушена законова разпоредба, наказващият орган е неправилно е приложил и
санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 30 лева за управление на превозно средство с
неизправности или повреди, които могат да застрашат сигурността на движението.
Нещо повече, преписвайки дословно и безкритично съдържанието на АУАН в НП,
наказващият орган е допуснал и непростима „техническа“ грешка, посочвайки, че
МПС е технически неизправно по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б.“в“ от на ЗДвП,
вместо от Правилника
за прилагането му.
По делото е безспорно установено,
а и не се спори от жалбоподателя, че предните странични стъкла на автомобила са
затъмнени, като на тях е залепено фолио. Такава забрана за ограничаване на
видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността
им, въвежда чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, като ал. 2 от същия член допуска ограничаване
на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от
челното и стъклата на предните странични врати, само при наличие на огледала за
виждане назад от двете страни на автомобила. След като ЗДвП съдържа изрична
разпоредба, касаеща намаляване на прозрачността на предните
страничните стъкла, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон,
като не е издирил приложимия в конкретния случай. Вследствие неправилното
посочване на нарушената правна норма наказващия орган неправилно е приложил и
санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП, тъй като нарушение на
чл. 105, ал. 1 от ЗДвП може
да се санкционира единствено по общата разпоредба на чл. 185 от ЗДвП,
предвиждаща глоба от 20 лева за нарушения на закон и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за които не е предвидено друго наказание
В процесния
случай е основателно и възражението в жалбата относно липсата на безспорни
доказателства за извършване на визираното нарушение от обективна страна. С измененията на ЗДвП (ДВ, бр. 101 от 2016
г., в сила от 21.01.2017 г.) е в сила разпоредбата на чл. 105, ал. 3 ЗДвП,
която допуска намаляване прозрачността на стъклата съгласно разпоредбата на чл.
105, ал. 1 ЗДвП само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В т.
6.3.1.1.1. от Правило № 43 на Икономическата комисия
за Европа на О. е посочено, че общата светопропускливост
през предните стъкла не може да е по-малка от 70 %. В случая обаче от събраните
по делото доказателства не се установи процентът на намаляване на видимостта на
предните странични стъкла на процесния автомобил,
доколкото актосъставителят е констатирал нарушението
единствено с извършването на визуален оглед на автомобила. Тежестта на
доказване в административно наказателния процес е възложена на наказващия
орган. При това положение към настоящия момент не е доказано, че жалбоподателят
е осъществил състава на вмененото му нарушение, съобразно действащите
разпоредби на чл. 105, ал. 3 вр. ал. 1 ЗДвП.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че обжалваното по настоящото дело наказателно постановление е издадено
при съществени процесуални нарушения и без да е доказано по несъмнен начин
извършването от обективна страна на нарушението, вменено на жалбоподателя,
поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съдът
намира за неоснователно искането за присъждане на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. В ЗАНН не е регламентирана процедура за
присъждане на разноски в полза на страна в административнонаказателното
производство. По въпроса за разноските разпоредбата чл. 84 ЗАНН препраща към субсидиарно приложимия НПК (чл. 187-190 НПК), където обаче
липсва уредба за присъждане на направените от подсъдимия разноски за правна
помощ. Действително съгласно т. 2, б. "в" от Тълкувателно решение №
3/08.04.1985 г. по н.д. № 98/84 г., ОСНК на ВС, "при отмяна на
наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата, защото
жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят
разноски". Тук обаче се визирани разноските, направени в хода на висящото административнонаказателно производство за свидетели и вещи
лица. Съгласно разпоредбите на чл. 187-190 НПК, приложими в случая на основание
чл. 84 ЗАНН, разноските за адвокатско възнаграждение, направени от подсъдимия,
респ. административнонаказаното лице, не подлежат на
възстановяване и присъждане от съда. В този смисъл са и мотивите на
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., О., I и II
колегия.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно Постановление № 17-1292-001159/27.06.2017 г. на ВДН Началник група
към сектор ПП при ОДМВР Търговище, с което на С.Н.С. ***, ЕГН **********, е
наложено административно наказание - глоба в размер на 30 лева на осн. чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: