№ 8
гр. Пещера, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. В.А
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.А Административно
наказателно дело № 20235240200182 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. И. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Батак, ул. „Петър Кънев“ № 3, чрез адв. И. К. от АК - Пазарджик, против
Наказателно постановление № 23-0315-000645/29.11.2023 г., издадено от
Началника на РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с което на
жалбоподателя Г. И. Д. са наложени следните административни наказания: 1)
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. (петдесет лева), на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 103 от
ЗДвП и 2) административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. (сто
лева), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 150 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди, че НП е издадено при съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, както и че на посочената в НП
дата не е управлявал мотоциклет „Хонда“ и никакъв контролен орган не го е
спирал за проверка, нито му е подавал светлинен и звуков сигнал за спиране
1
за извършване на полицейска проверка. Отрича извършването на вменените
му административни нарушения по чл. 103 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП.
Акцентира върху това, че актът за установяване на административно
нарушение (АУАН) не му е предявяван, за да се запознае със съдържанието
му и не му е връчен. Сочи, че за факта, че срещу него е съставен АУАН, с
който е започнато административнонаказателното производство и
впоследствие е ангажирана административнонаказателната му отговорност
разбрал едва когато му било връчено обжалваното НП. Твърди, че от начина,
по който е описано нарушението в АУАН и НП не става ясно къде е
извършено нарушението. Прави искане за отмяна на НП. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Г. Д., чрез процесуалните си
представители адв. И. К. и адв. Т. М., поддържа жалбата и моли за отмяна на
НП.
Въззиваемата страна – АНО - Началникът на РУ - Пещера към ОДМВР
- Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание. Депозира писмено становище по делото, в което намира
жалбата за неоснователна и моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като
правилно, обосновано и законосъобразно. В съпроводителното писмо, с което
е изпратена административнонаказателната преписка, релевира възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатското
възнаграждение за процесуален представител.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 07.11.2023 г., около 15:30 часа, в Община Батак, на път II клас № 37,
в отсечката между местността „Превала“ и гр. Батак, в посока от местността
„Превала“ към местността „Цигов чарк“, жалбоподателят Г. Д. управлявал
мотоциклет „Хонда“ без регистрационни табели. В същото време свидетелите
И. С. Ч. и Г. Д. С. – двамата полицейски служители в ПУ-Батак при РУ-
Пещера изпълнявали служебните си задължения по осъществяване на контрол
за изпълнение на правилата за движение в района. Полицейските служители
забелязали движещия се мотоциклет „Хонда“, управляван от жалбоподателя
2
Г. Д., който бил без поставена каска на главата и подали на водача светлинен
и звуков сигнал да спре от служебния автомобил „Шкода Рапид“.
Жалбоподателят не спрял плавно в дясно. Същият само намалил скоростта,
след което рязко завил в посока селскостопанския двор, ускорил и продължил
движението си, напускайки мястото, където следвало да му бъде извършена
проверката. Жалбоподателят бил познат на полицейските служители от
извършени преди това нарушения по ЗДвП, както и поради това, че живеел в
непосредствена близост до сградата на полицейското управление в гр. Батак.
На полицейските служители им било служебно известно, че жалбоподателят е
неправоспособен водач, тъй като не притежава СУМПС. Въпреки това
направили справка в системата на КАТ, от която било потвърдено, че
жалбоподателят е неправоспособен водач и няма издадено СУМПС.
Свидетелите И. С. Ч. и Г. Д. С. не предприели преследване на водача, тъй като
по това време имало активно движение на пътя и доколкото жалбоподателят е
неправоспособен водач счели, че биха се създали предпоставки за
пътнотранспортно произшествие, при което може да пострада някой случаен
гражданин.
Констатациите на проверяващите били отразени в съставения АУАН бл.
№ 332606/13.11.2023 г. Актосъставителят И. Ч. квалифицирал извършеното
от жалбоподателя като нарушения по чл. 103 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП. В
АУАН управляваният от жалбоподателя мотоциклет бил индивидуализиран
като мотоциклет „Хонда“, модел „CR45OF“, с рама №
JH2PE05AXDK202380. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя.
Жалбоподателят не бил търсен за явяване за съставяне на АУАН в негово
присъствие. След съставянето на АУАН свидетелите И. Ч., Г. С. и О. Г.,
последният Началник на ПУ - Батак към РУ - Пещера отишли до дома на
жалбоподателя Г. Д., който много добре познавали лично, за да му предявят и
връчат АУАН. Видели жалбоподателя пред дома му в гр. Батак, ул. „Петър
Кънев“ № 3 и устно му заявили, че го канят да се запознае със съдържанието
на АУАН и да получи препис от АУАН. Жалбоподателяг категорично отказал
да се запознае със съдържанието на АУАН и да удостовери с подписа си, че
се е запознал с акта, като отказът му бил удостоверен с подписа на свид. О. В.
Г. – Началник ПУ – Батак. Жалбоподателят отказал да получи и препис от
АУАН, въпреки желанието на полицейските служители да му връщат препис
от АУАН. Отказът на жалбоподателя да получи препис от АУАН бил
3
удостоверен с подписа на свид. О. Г..
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП, с което
на жалбоподателя Г. И. Д. са наложени следните административни наказания:
„глоба“ в размер на 50,00 лв., на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100,00 лв., на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 150 от
ЗДвП. В НП управляваният от жалбоподателя мотоциклет бил
индивидуализиран като мотоциклет „Хонда“, модел „CR45OF“, с рама №
JH2RE05AXDK202380. Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя на 30.11.2023г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства.
Разпитан като свидетел актосъставителят И. Ч. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. Същият
категорично заявява, че на 07.11.2023 г., докато двамата с колегата му – свид.
Г. С. изпълнявали служебните си задължения, забелязали жалбоподателя Г.
Д. да управлява посочения в АУАН мотоциклет без регистрационни табели.
Жалбоподателят бил без поставена каска на главата. Подали на
жалбоподателя звуков и светлинен сигнал да спре от служебния автомобил
„Шкода Рапид“, но той не спрял, а само намалил скоростта, след което рязко
завил в посока селскостопанския двор в гр. Батак, ускорил и продължил
движението си. Не последвали жалбоподателя, за да не създават предпоставки
за ПТП. Актосъставителят твърди, че познава много добре жалбоподателя,
защото последният живее в гр. Батак в непосредствена близост до
полицейското управление, както и че по несъмнен начин го разпознал като
водач на мотоциклета, тъй като се разминали на много близко разстояние със
служебния автомобил – на около 20 метра. Излага, че знае рамата на
управлявания от жалбоподателя мотоциклет от представена от
жалбоподателя, във връзка с друг случай на извършено от него нарушение по
ЗДвП, фактура за закупуване на този мотоциклет. Уточнява и категорично
заявява, че не са подавали сигнал със стоп-палка или мигащ сигнал
4
„ПОЛИЦИЯ-СПРИ!“ на жалбоподателя да спре. Заявява, че от предходни,
извършени от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, знае, че той не притежава
СУМПС, както и че се убедил, че жалбоподателят продължава да е
неправоспособен водач от нарочно извършена справка в системата на КАТ.
Актосъставителят сочи, че на 13.11.2023 г. съставил процесния АУАН и едва
след това той и колегиге му – свидетелите Г. С. и О. Г. поканили устно
жалбоподателя да се запознае със съдържанието на АУАН и да получи
препис от него. Жалбоподателят отказал да се запознае със съдържанието на
АУАН и да го подпише, както и да получи препис от него.
За разкрИ.е на обективната истина в качеството на свидетел е разпитан
Г. С., присъствал при установяване на нарушението. Същият подробно
разказва за процесния случай от 07.11.2023 г., като изложеното от него
напълно кореспондира с казаното от актосъставителя. В хода на съдебното
следствие в качеството на свидетел е разпитан и О. Г. – свидетел-очевидец на
отказа на жалбоподателя да се запознае със съдържанието и да подпише
АУАН и да получи препис от него. Същият категорично заявява, че
жалбоподателят отказал да се запознае със съдържанието на АУАН и да го
подпише, както и че отказал да получи препис от него.
Съдът намира, че изнесените от свидетелите И. Ч., Г. С. и О. Г. данни
отразяват логично действителното развитие на събитията, поради което
кредитира показанията им, както и приетите писмени доказателства по
делото, тъй като намира същите за достоверни, еднопосочни и
непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
5
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Камен
Радев – Началник РУ – Пещера към ОДМВР-Пазарджик, а АУАН е съставен
от оправомощено за това лице – свид. И. Стойчен Ч. – мл. полицейски
инспектор при РУ – Пещера. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи.
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени
давностните срокове чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение, че от
съдържанието на АУАН и НП не става ясно къде са извършени нарушенията.
В АУАН и НП недвусмислено е посочено, че нарушенията са извършени в
Община Батак, на път II клас № 37, в отсечката между местността „Превала“
и гр. Батак. По този начин в достатъчна степен е конкретизирано мястото на
извършване на нарушенията, така че жалбоподателят да не бъде затруднен да
разбере къде се твърди те да са извършени и да може да организира
пълноценно защитата си срещу акта.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставяне на АУАН е
допуснато нарушение на процесуалните правила, но то не е от категорията на
съществените такива, които да водят до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя и опорочаване на административнанаказателното
производство.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а според ал. 2 на същата правна норма когато нарушителят е
известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на
акта, актът се съставя и в негово отсъствие.
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне
от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми
наказващия орган, когато промени адреса си.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише
акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният
6
адрес на който се отбелязват в акта. В чл. 43, ал. 5 от ЗАНН е регламентирано,
че при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу
разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.
В процесния случай от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на актосъставителя И. Ч. и свид. Г. С. се установява, че АУАН е
бил съставен в отсъствие на нарушителя, който въпреки че е бил известен, не
е бил поканен по надлежния ред да присъства при съставянето на акта, както
предвижда нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Това нарушение обаче не е
съществено, тъй като независимо, че АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя по-късно по надлежния ред е предявен на лицето, сочено като
нарушител, за запознаване със съдържанието му. В конкретния казус
съставеният АУАН е предявен на нарушителя, който е отказал да го подпише,
като отказът е удостоверен с подписа на свид. О. Г.. Показанията на
свидетелите И. Ч. и О. Г. са категорични, че в тяхно присъствие и в
присъствието на свид. Г. С. жалбоподателят е отказал да се запознае със
съдържанието на АУАН и да получи препис от него. От своя страна свид. Г.
С. в съдебно заседание заявява, че потвърждава изцяло написано в АУАН, не
оспорва да е подписал същия, като уточнява, че към настоящия момент няма
спомен, за начина по който е предявен и връчен АУАН на жалбоподателя.
Съдът счита, че липсата на конкретни спомени у свид. Г. С. към момента на
проведеното по делото съдебно заседание относно предявяването и
връчването на АУАН на жалбоподателя не може да обоснове извод за
неспазване на процедурата по връчване и предявяване на АУАН и не е в
състояние да опровергае категоричните, еднопосочни и непротиворечиви
показания на свидетелите И. Ч. и О. Г. относно обстоятелствата, свързани с
предявяването и връчването на АУАН на жалбоподателя. Последните двама
ясно и недвусмислено твърдят, че жалбоподателят не само е отказал да се
запознае със съдържанието на предявения му АУАН, но и че въпреки този
отказ, те са поканили устно жалбоподателя да получи препис от АУАН, но
той отказал да стори това, като всичко това е станало в тяхно присъствие и
присъствието на свид. Г. С.. Отказът на жалбоподателя да подпише АУАН и
да получи препис от него е удостоверен с трите имена, длъжността и подписа
на свид. О. Г..
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като датата на раждане на свидетеля
7
– очевидец на нарушението е дописана с молив в АУАН. Дори и датата на
раждане на свидетеля-очевидец на нарушението да не е въобще записана в
АУАН, то тази непълнота не може да се квалифицира като съществено
процесуално нарушение, тъй като липсата на този реквизит не би ограничила
правото на защита на жалбоподателя. Изискването на чл. 42, т. 7 от ЗАНН в
АУАН да бъдат посочени имената, точните адреси и датата на раждане на
свидетелите има за цел единствено да обезпечи индивидуализирането на
лицата, подписали акта. В случая датата на раждане на свидетеля очевидец,
действително е записана с молив в АУАН, но това не е съществено
процесуално нарушение. Такова няма да е налице и ако въобще не е записана
датата на раждане на свидетеля – очевидец в АУАН (в този смисъл Решение
№ 790/21.07.2023 г. по к.а.н.д. № 1053/2023 г. на Административен съд –
Бургас, Решение № 6173/25.10.2022 г. по к.а.н.д. № 4564/2022 г. на
Административен съд – София, Решение № 1176/21.0.2023 г. по к.а.н.д. №
2314/2022 г. на Административен съд – Пловдив). Свидетелят-очевидец на
нарушението е ясно индивидуализиран посредством трите му имена и адрес
за призоваване, т.е. същият е установим при необходимост за целите на
административно-наказателното производство и в конкретния случай е
призован и разпитан.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено. Съображенията за това са следните:
По отношение на нарушението по чл. 103 от ЗДвП:
Съгласно чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.
Според чл. 170, ал. 3 от ЗДвП при спиране на пътно превозно средство
за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол
подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за
спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина.
Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет.
8
Съгласно чл. 207 от ППЗДвП сигнал за спиране може да бъде подаден и
от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ
или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ-СПРИ!“.
В процесния случай от събраните по делото доказателства,
обективирани в показанията на свидетелите И. Ч. и Г. С. се установява, че
полицейските органи са се намирали в служебен автомобил, който е бил в
движение и след като са възприели управлявания от жалбоподателя
мотоциклет са подали светлинен и звуков сигнал от патрулния автомобил на
жалбоподателя да спре. Подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ
се полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на движение
не съставлява сигнал за спиране по смисъла на чл. 103 от ЗДвП и не вменява
задължение на водача за това. При подаване на светлинен и звуков сигнал
възникват само задължения за останалите водачи за осигуряване на
безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на
движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП), а за пешеходците възниква задължение да
освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП).
От анализа на доказателствената съвкупност по делото не се установява
да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп-палка, съгласно
изискванията на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. При проведения му разпит свид. И. Ч.
изрично заявява, че с колегата му не са подавали сигнал със стоп-палка на
жалбоподателя да спре, както и че от движещия се полицейски автомобил не
е подаван сигнал за спиране чрез постоянно светещ или мигащ надпис
„ПОЛИЦИЯ-СПРИ!“. Следователно подаденият светлинен и звуков сигнал не
е отговарял на условията на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП. След
като на жалбоподателя не е подаден надлежен сигнал за спиране, то за същия
не е възникнало задължение да преустанови движението на управлявания от
него мотоциклет и да спре на указаното място. Ето защо, съдът намира, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Изложеното налага извод, че административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е незаконосъобразно ангажирана за извършено
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 150 от ЗДвП:
Съгласно чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва
в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
9
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобИ.е на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобИ.е на правоспособността по реда на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП.
За нарушаването на това задължение от водача нормата на чл. 177, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ от 100 до 300 лв.
Видно от приетата като писмено доказателство по делото справка за
нарушител/водач жалбоподателят е неправоспособен водач и не му е
издавано СУМПС.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите И. Ч. и Петър С. – очевидци на извършване на нарушението се
установява, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал
мотоциклет „Хонда“, без регистрационни табели. Показанията на свидетелите
И. Ч. и Петър С. относно лицето, управлявало въпросния мотоциклет са
конкретни, логични, непротиворечиви и категорични и дават яснота за
релевантните за спора факти. Следователно по делото по безспорен начин се
установява, че на процесната дата и място жалбоподателят е имал качеството
на „водач“ на мотоциклет „Хонда“.
Независимо от гореизложеното съдът намира, че НП е
незаконосъобразно и в частта си по т. 2, с която на основание чл. 177, ал. 1, т.
2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Това е така,
тъй като фактическата обстановка, изложена в АУАН относно конкретния
мотоциклет, който е управлявал жалбаподателя не кореспондира с тази,
посочена в НП. В АУАН управляваният от жалбоподателя мотоциклет е
индивидуализиран като мотоциклет „Хонда“, модел „CR45OF“, с рама №
JH2PE05AXDK202380, а в НП - като мотоциклет „Хонда“, модел „CR45OF“,
с рама № JH2RE05AXDK202380. Противоречие между АУАН и НП по
отношение на индивидуализацията на управлявания от жалбоподателя
мотоциклет представлява съществено процесуално нарушение, тъй като това
разминаване в описанието на нарушението затруднява жалбоподателя да
10
разбере за какво точно е ангажирана отговорността му и ограничава правото
му на защита.
Отделно от това следва да се отбележи, че от служебно изискана
справка от „Бултрако“ АД – официален вносител на автомобили и
мотоциклети с марката „Хонда“ за България се установява, че мотоциклет с
рама № JH2RE05AXDK202380 не се разпознава в каталога на Хонда за
мотоциклети. Изложеното дава основание на съда да приеме, че
жалбоподателят няма как да е управлявал мотоциклет с рама №
JH2RE05AXDK202380, за което деяние реално е наказан с НП, след като
мотоциклет с такъв номер на рамата не съществува в обективната
действителност.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай
същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски в
настоящото съдебно производство, но не е ангажирал доказателства за
реалното извършване на такива, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани в негова полза.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0315-000645/29.11.2023 г.,
издадено от Началника на РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с което на
жалбоподателя Г. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Батак, ул. „Петър
Кънев“ № 3 са наложени следните административни наказания: 1)
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. (петдесет лева), на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 103 от
ЗДвП и 2) административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. (сто
лева), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 150 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
11
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12