Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на четиринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА
СТАНЧЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН
ИВАНОВ
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
участието на секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от младши
съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. №
259 по описа за
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 487 от 29.11.2018 г., постановено по гр. д. № 726 по описа за 2018 г.
на Районен съд – Ловеч, съдът осъдил на основание чл.
430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК Б.С.К., с ЕГН **********, да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК ****, сумата от 9 267,48 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № FL654842/21.09.2012 г., ведно със
законната лихва от 30.04.2018 г. до изплащането на вземането. Със същото
решение съдът осъдил Б.К. да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД сумата в размер
на 307,44 лв., представляваща обезщетение за забава
/претендирано в исковата молба като наказателна лихва/ за периода от 21.03.2016
г. до 19.04.2018 г. Районният съд отхвърлил претенцията на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД Б.К. да бъде
осъден да заплати сумата в размер на 1989 лв., представляваща договорна лихва
за периода от 21.03.2016 г. до 19.04.2018 г. и сумата в размер на 50,00 лв.,
представляваща такси за забава за периода 21.03.2016 г. до 19.04.2018 г.
С
Решение № 137 от 21.03.2019 г., постановено по делото, по реда на чл. 247, ал.
1 от ГПК съдът допуснал поправка на явна фактическа грешка, като приел, че в
диспозитива на същото следвало да се впише, че Б.К. следва да заплати на „Юробанк
България” АД сумата в размер на 1520,61 лв., представляваща направените
съдебно-деловодни разноски пред първоинстанционната инстанция.
Настоящото
въззивно призводство е образувано по въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с
която горепосоченият съдебен акт се обжалва като неправилен, незаконосъобразен
и необоснован. Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 1 от договора лихвеният процент по
договора се определя от сбора на БЛП плюс договорената между страните надбавка.
Според жалбоподателя районният съд неправилно е приел, че е налице
неравноправна клауза, тъй като базисния лихвен процент се определя по точно
определена методика и същият не може да бъде изменян едностранно от банката. В
тази насока от представения лихвен лист заключение по изготвената експертиза се
установява, че не е била налице едностранна промяна на лихвените проценти от
страна на банката. Твърди, че ответникът е бил запознат с размера на лихвените
проценти и се е съгласил с тях, доколкото е подписал както договора, така и
анкекса към него. Сочи, че сумата в размер на 30 лв. е начислена по силата на
чл. 7, ал. 2 от договора и същата представлява еднократна такса за администриране
на просрочен кредит. Релевира, че съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП нормите
за неравноправни клаузи не се прилагат за сделки за финансови инструменти и
услуги, чиято цена е свързана с колебанията на борсовия курс или индекс, или с
размера на лихвения процент, които са извън контрола на търговеца, каквато е и
настоящата хипотеза.
С
оглед на изложеното моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен в
отхвърлителната му част, като исковите претенции за присъждане на сумите в
размер на 1989,60 лв. представляваща договорна лихва за периода от 21.03.2016
г. до 19.04.2018 г. и 50,00 лв., представляваща такси за забава за периода
21.03.2016 г. до 19.04.2018 г., бъдат уважени в пълен размер. Претендира
направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Копие
от жалбата е изпратено на насрещната страна, като в законоустановения срок не е
депозиран отговор.
В съдебно заседание страните не се явяват и не
изпращат представители.
От
допуснатите по гр. дело № 726 по описа за 2018 г. на Районен съд – Ловеч доказателства,
като съобрази становищата на страните и в изпълнение на задължението си по чл. 235
от ГПК, съдът приема следното:
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита,
че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. Видно от изложеното във въззивната
жалба, съдебният акт се обжалва частично, поради което съдът е ограничен в
проверката си за правилността му само в обжалваната му част. След разглеждане
на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна,
настоящата инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Юробанк
България“ АД при условията на първоначално обективно съединяване на искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 9 от ЗПК за реално
изпълнение за връщане на сума в размер на 9 267,48 лв., представляваща
главница, предоставена по Договор
за потребителски кредит № FL 654842/21.09.2012 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до заплащането ѝ; с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ за
заплащане на сума в размер на 1989,60 лв. - договорна лихва за периода
21.03.2016 г. до 19.04.2018 г. и с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане
на сума в размер на 307,44 лв. - неустойка за забава за периода 21.03.2016 г.
до 19.04.2018 г.; и с правно основание чл. 10а от ЗПК за заплащане на 50 лв. – такса
за периода от 21.03.2016 г. до 19.04.2018 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че между
страните е сключен договор за банков кредит, по силата на който в качеството си
на кредитор ищецът е предоставил на ответника парична сума в размер на
10 000 лв. за предсрочно погасяване на задължения по договор от 17.10.2011
г., а ответникът в качеството си на кредитополучател се задължил да върне
предоставената сума на анюитетни вноски, включващи главница, такси и лихви,
съгласно погасителен план. Твърди се, че посочените средства били усвоени от ответника на 21.09.2012
г. чрез извършен превод по разплащателната му сметка. Релевира се, че с анекс
от 15.01.2014 г. страните са предоговорили условията по договора, като всички
плащания по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 се отнасят служебно чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата. С анекса страните се
споразумели, че за ползвания финансов ресурс ответникът ще дължи променлива годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката с надбавка от 5,70
% за срок от 12 месеца от датата на следващия падеж след датата на сключване на
анекса до 21.01.2015 г, а за всяка следваща година променлива лихва, формирана
от сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ и надбавка от 0,80 %. Към датата на
сключване на анекса се твърди, че БЛП е 13,20 %, като размера на вноската през
гратисния период е 66,20 лв., а за остатъка от периода 183,48 лв. Погасителните
вноски е следвало да се заплащат съгласно погасителния план до 21-во число,
като крайния срок за връщане на кредита е 21.09.2022 г. В договора страните са
уредили, че при непогасяване изцяло или от части на вноска по главница или
лихва, както и при неизпълнение на друго задължение, вземанията на банката
стават предсрочно изискуеми, без да се прекратяване действието на договора.
Сочи се, че страните са уговорили, че ответникът дължи такси и комисионни на
банката за обслужване на разплащателната сметка съгласно общите условия за
откриване, водене и закриване сметки на физически лица и Тарифа на банката,
както и еднократна такса от 30,00 лв. при забава заплащането на една или повече
месечни вноски. Твърди, че ответникът
не е погасил вноска с падеж 21.03.2016 г., поради което ищецът е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е отправил
изявление до ответника, обективирано в писмо от 21.02.2017 г. Писмата били
изпратени на посочените в договора адреси, като същите се върнали като
непотърсени от адресатите.
В закоустановения срок Б.С.К. не е депозирал отговор. Не
се е явил в съдебно заседание, не е изпратил представител и не е представил
становище по същество на спора.
Като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения Договор за потребителски кредит № FL654842/21.09.2012 г. се установява, че „Юробанк България” АД, в качеството на
кредитор, и Б.С.К., в качеството на кредитополучател, са
постигнали съгласие, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на
ответника сума от 10 070 лв. за пълното предсрочно погасяване на вземанията по Договор за
кредит № FL610459/17.10.2011
г., сключен
между същите страни. В договора е предвидено, че усвояването на сумата по
кредита следва да се осъществи чрез превеждането й по сметка, открита на името
на ответника К.. Видно от чл. 3, ал. 1 от Договора страните са се договорили
възнаграждението за ползвания финансов ресурс да се определи при променлива
годишна лихва за първата година, формирана от сбора на базовия лихвен процент
/БЛП/ за потребителски кредит в лева плюс договорна надбавка от 5,70 пункта,
като към датата на сключване на договора БЛП за потребителски кредити е 13,200.
По отношение на периода след първата година до остатъка от срока на договора в
чл. 3, ал. 2 от Договора е предвидено да се дължи променлива годишна лихва,
формирана от БЛП на ищеца за потребителски кредити за периода на начисляване на
лихвата плюс надбавка в размер на 0,800 пункта. В чл. 3, ал. 4 от Договора Годишният
процент на разходите /ГПР/ е определен в размер на 15,38 %, като същият е
изчислен съобразно предвидения срок на договора, при неизменени показатели на лихвите и
другите разходи спрямо първоначалния размер до изтичане срока на договора, при
сума на всяка погасителна вноска най-ниската, предвидена в договора, ако за
целия срок на договора се прилага лихвен процент, определен по посочения по
горе ред /БЛП на ищеца за потребителски кредити за периода на начисляване на
лихвата плюс надбавка в размер на 0,800 пункта/ - чл. 3, ал. 5 от Договора. В
чл. 3, ал. 6 от Договора е отразено,
че БЛП се определя от Съвета на директорите на банката или Съвета на комитета
на директорите, като отразява пазарните лихвени материали /Софибор, Юробор,
Либор/, рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов
ресурс; директните нелихвени разходи на банката по привличане на финасов
ресурс; оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при
най-кредитоспособните клиенти, както и временните пазарни сътресения в
лихвените нива в размер до 0,50 % на годишна база. БЛП подлежи на актуализация
ежемесечно при промяна на един или повече от изброените компонентни, като
промяната и датата на промяна се обявяват на интернет страницата на банката и
се поставят на видно място в офисите ѝ с указания за датата на влизане в
сила. Банката уведомява клиента за промяната в БЛП, вкл. за правото му да
погаси изцяло или частично задължението си с изплащането на покана с обратна
разписка на посочения адрес за кореспонденция. Страните са се договорили – чл.
6, ал. 1 от Договора, погасяването на кредита да става на равни месечни вноски,
посочени като размер и брой в Погасителния план, включващи лихва и главница, в
размер на 62,94 лв. – за първата година и по 164,98 лв. за остатъка от срока на
договора, изчислени съгласно действащия към датата на сключването му БЛП. При
забава в заплащането на една или повече месечни погасителни вноски банката има
право да начисли еднократна административна такса в размер на 30,00 лв. за
покриване на административните ѝ разходи във връзка с извършени действия
по събиране на изискуеми просрочени плащания по договора /телефонни обаждания,
писма и други/ - чл. 7, ал. 2 от Договора. При просрочие на вноска и предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва за забава върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава в размер, определен от
МС – чл. 8 от Договора. В договора е уговорено, че при непогасяване на изцяло
или отчасти на която и да е вноска по главница или лихва, вземанията на банката
стават предсрочно изискуеми – чл. 15, ал. 5 от Договора. Изявлението си по договора
страните са приели, че ще извършват в писмена форма, като те ще се считат получени
по факс, чрез лично доставяне, изплащане по пощата с обратна разписка, с куриер
или по електронна поща, достигнато до адресите на страните, посочени в
договора. При промяна на адресите, посочени в договорите, всяка от тях трябва
да уведоми другата като посочи новия си адрес, а до получаването на такова
уведомление всички съобщения, достигнали до последния деклариран адрес, се
считат получени – чл. 20 от Договора.
С Анекс № 1/15.01.2014 г. към Договора за потребителски кредит № FL654842/21.09.2012
г. страните са договорили изменение на
облигационното правоотношение. Към датата на подписването му са констатирали, че
просрочените задължения по договора са 95,64 лв. – главница, 264,16 лв. – лихва
и такси и 9 927,36 лв. – редовна усвоена и непогасена главница, както и
редовна лихва, която ще бъде начислена от датата на падежа на последната
погасителна вноска, предхождаща 15.01.2014 г. /датата на анекса/ до датата на
падежа на следващата погасителна вноска, която все още не е изискуема. С анекса
страните са се договорили всички
плащания горепосочените вземания да се отнесат чрез натрупване към редовната
усвоена и непогасена част от главницата по предоставени кредит, като размера
ѝ ще възлиза на 10 287,26 лв. – чл. 3 от Анекса. В чл. 4 от Анекса е
предвидено, че за период от 12 месеца, считано от следващия падеж, до
21.05.2015 г., кредитополучателят дължи променлива лихва, формирана от сбора на
БЛП за съответния период на начисляване на лихвата плюс надбавка от минус 5,70
пункта при БЛП към сключване на анекса от 13,20 %. В чл. 4, ал. 1 от Анекса е отразено,
че БЛП се определя от Съвета на директорите на банката или Съвета на комитета
на директорите, като отразява пазарните лихвени мерители /Софибор, Юробор,
Либор/, рисковата премия, приложима за банката при привличане на финансов
ресурс; директните нелихвени разходи на банката по привличане на финансов
ресурс; оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при
най-кредитоспособните клиенти, както и временните пазарни сътресения в
лихвените нива н размер до 0,50 % на годишна база. БЛП подлежи на актуализация
ежемесечно при промяна на един или повече от изброените компонентни, като
промяната и датата на промяна се обявяват на интернет страницата на банката и
се поставят на видно място в офисите ѝ с указания за датата на влизане в
сила. За промяната банката уведомява клиента с изплащането на покана с обратна
разписка на посочения адрес за кореспонденция. След изтичане на периода се
прилага лихвен процент, определен на база БЛП за потребителски кредити за периода
на начисляване на лихвата плюс надбавка в размер на 0,800 пункта/.
От представеното по делото бордеро 5193081 се
установява, че на 21.09.2012 г. по разплащателна сметка, открита на името на
ответника, е постъпила сумата от 10 070,00 лв., с която тя е била усвоена
от К..
В първоинстанционното производство е било допуснато
назначаването на съдебно-икономическа експертиза. В заключението си вещото лице
е приело, че за периода 21.09.2012 г. до 04.08.2018 г. ответникът е предложил
изпълнение за сумата от 4 871,74 лв., с която са погасени следните суми:
1 113,15 лв. – главница, 3 583,04 лв. – договорна лихва, 70,55 лв. –
наказателна лихва и 105,00 лв. – такси. Експертът е направил уточнение, че с
посочената сума са погасени задължения към падежна дата 21.03.2016 г., като от
вноската по главницата към тази дата са останали непогасени 31,87 лв. Така непогасените
задължения към тази дата са както следва
9 267,48 лв. – главница, 1 989,60 лв. – договорна лихва,
307,44 лв. – наказателна лихва и 50,00 лв. такси. При изчисляване на
непогасената част на главницата вещото лице е съобразило, че общият размер на
дължимата главница е 10380,63 лв., съобразно Анекс № 1/15.01.2014 г., доколкото в последния
е предвидено, че главницата се формира чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена главница по Договора
за потребителски кредит № FL654842/21.09.2012 г. са
прибавени непогасени задължения за лихви и такси. Договорната и наказателна
лихва са опредени към 21.11.2017 г. – датата на отписване на задълженията и
отнасянето им счетоводно задбалансово. Договорната лихва след 21.03.2016 г. е
начислявана при лихвен процент от 14 %, а наказателната лихва при съобразяване
размера на законната лихва. За периода от 19.10.2012 г. до 21.11.2017 г. по
партидата на ответника е начислявана еднократна такса при забавено плащане в
размер на 30,00 лв. годишно или по 2,50 лв. на месец /за периода тя е 50,00
лв./. БЛП по договори за потребителски кредити за периода от отпускане на
кредита до датата на подаване на исковата молба не е променян и е бил 13,20 %.
Методология за образуването му е приета от Комитета по управление на пасивите
/Алко/. Той се определя като сбор от посочени компоненти без да е посочена
тежестта им. Голяма част от показателите са публични и статистически, като
банката не може да им влияе, а под неин контрол може да са рисковите премии при
привличане на финансов ресурс и нелихвени разходи по привличане на финансов
ресурс. Договорната лихва за периода 21.09.2012 г. до 20.09.2013 г. и от
16.01.2014 г. до 20.12.2014 г. е била 7,50 %, а за периодите 21.09.2013 г. до
15.01.2014 г. и от 21.12.2014 г. до 23.11.2017 г. 14 %. В съдебно заседание
вещото лице е допълнило, че още от датата на отпускане на кредита, по първата
вноска, ответникът е допускал просрочия при погасяването и е начислявана такса
за забава в размер на 2,50 лв. на месец, а на годишна база 30,00 лв. За периода
21.09.2012 г. до 04.08.2016 г.на това основание е начислена такса от 105,00
лв., която е погасена частично и останала сума в размер на 50,00 лв. Настоящата
инстанция се солидаризира с възприетото от първоинстанционния съд, че
заключението на вещото лице по допусната съдено-счетоводна експертиза е
обективно, компетентно изготвено, при съобразяване на фактически констатации в
него и приетите по делото писмени доказателства, поради което го кредитира
изцяло.
По делото са приложение писма от 04.01.2017 г. и 21.02.2017
г. с изявление от ищеца за обявяване на задълженията по договор от 21.09.2012
г. за предсрочно изискуеми, поради непогасяване на дължима вноска с падеж
21.03.2016 г. Писмата са изпратени на адреса по договора /гр. Летница, ул. „Д-р
Г. М. Димитров“ № 2/ и върнати като непотърсени.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като
взе предвид установените факти и като подложи същите на преценка съобразно
разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема следното от
правна страна:
Пред настоящата инстанция не е налице
спор, доколкото решението на първоинстанционния съд се обжалва частично само от
ищеца, а и видно от събраните доказателства, между „Юробанк България” АД, в
качеството на кредитор, и Б.С.К., в качеството на длъжник-кредитополучател, е
възникнала валидна облигационна-правна връзка на основание договор за
потребителски кредит, по силата на който ответникът е усвоил сума в размер
10070 лв. Посоченото правоотношение е било изменено с допълнително
споразумение-анекс, с което страните уговорили просрочените до момента на
сключването на анекса вземания за лихви и такси по така сключения договор за
потребителски кредит да се отнесат чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по предоставени кредит, като размера ѝ ще
възлиза на 10 287,26 лв. Погасяването на кредита следвало да стане с
вноски, представляващи сбор от главница и лихви, в размер и на падежи упоменати
в изготвения към анекса погасителен план. Поради забава в плащането на вноска
ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е
направил изявления в този смисъл. Изявлението е достигнали до ответника с
връчването на препис от исковата молба, към която то е приложено. С
получаването на изявлението за обявяване кредита за предсрочно изискуем е
завършен фактическия състав на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ /осъществени са обективните
и субективни предпоставки за обявяване кредита за предсрочно изискуем/. От този
момент /момента на получаване на изявлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем/ ответникът дължи връщане на предоставената му сума по
кредита.
Така с оглед на гореизложеното и
отчитайки, че спорът пред настоящата инстанция е ограничен само относно обстоятелството
дали са налице неравноправни клаузи част от договора за потребителски кредит и
анекса към него, съдът подложи на задълбочен анализ наличния по делото
доказателствен материал и стигна до следните изводи.
Настоящата инстанция изцяло се
съгласява с възприетото от проверяваната инстанция, че ответникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, което обуславя приложимост по настоящия спор на транспонираната Директива
№ 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските кредити,
чрез действащия Закон за защита на потребителите /ЗЗП/, като спрямо конкретния договор -
договор за паричен заем, във връзка с който е възникнало процесното вземане, приложим е Закона за
потребителските кредити. С оглед на посоченото за съда е налице
задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи, доколкото последните
са част от потребителските договори. В процесния случай първоинстанционният съд
още с доклада по чл. 146 от ГПК е посочил кои клаузи ще са обект на проверка за
неравноправност, а именно разпоредбите, уреждащи плащането на такси по
договорната връзка, включително и такива при забавено изпълнение и тези относно
определяне размера на възнаградителната лихва, конкретизирал е основанието за
евентуалната неравноправност – противоречие със закона, и в тази връзка е дал
възможност страните да изложат становище и да представят доказателства.
В чл. 143 от ЗЗП е дадена
дефиниция на неравноправна клауза, като такава е всяка уговорка, сключена във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя, като в т. 1-18 е направено примерно
неизчерпателно изброяване на частни случаи на неравноправие по смисъла на ЗЗП. Правилно
първоинстанционният съд е посочил, че неравноправността на една уговорка се
преценява към момента на сключване на договора при отчитане предмета на
договора и обстоятелствата, свързани с договора /в този смисъл Решение
С-186/2016, според което „преценката
на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи
спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички
обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този
момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение“/.
Обстоятелството, че банката не се е възползвала
от възможността едностранно да изменя размера на договореното възнаграждение в
рамките на срока на действие на договора няма отношение към валидността на
клаузата, определяща начина на формирането ѝ и последващато ѝ
изменение, ако те не са индивидуално договорени и са уговорени във вреда на
потребител. В тази насока е неоснователно възражението, че клаузите не са
неравноправни, доколкото ответникът се е запознал с договора, от които същите
са неизменна част и се е съгласил с тях, подписвайки го. Формалното съгласие
има значение само за валидността на правоотношението и не касае
неравноправността, последното е изводимо и от предвиденото изключение за
неприложимост на разпоредбите на ЗЗП спрямо индивидуално уговорените клаузи,
доколкото последните поне предполагат наличието на информиран избор.
Първоинстанционният съд изрично е
посочил, че доказването на индивидуалната уговореност на една клауза е изцяло в
тежест на търговеца/доставчика - в конретния случай на ищеца. От събраните по
делото доказателства не се установи, процесните клаузи да са уговорени
индивидуално, като от представения договор и приложенията към него е видно
единствено, че потребителят е декларирал, че предварително се е запознал с
условията, прочел ги и се е съгласил с тях. Не са приложени доказателства дали
е налице практическа възможност за промяна на предварително изготвените договори
от банката, доколкото теоретичната такава е правно ирелевантна за настоящото
производство. Липсват дори индиции за подобна реална възможност, каквито биха
били например представянето на писмена кореспонденция между страните по
бъдещото правоотношение, предхождаща сключването на договора и касаеща
процесните уговорки. Що се касае до анекса, същият не може да се разглежда като
индивидуална уговорка, доколкото същият представлява споразумение с новиращ
ефект, с което ответникът е признал, че е в просрочие и е предоговорил
условията за връщане на дължимото. Последното се потвърждава и от
обстоятелството, че в анекса са възпроизведени изцяло включените в
първоначалния договор уговорки относно начина на формиране на договорната лихва
и изменението ѝ.
По отношение на уговорките
относно възнаградителната лихва:
Настоящата инстанция се съгласява
с проверяваната, че в договора липсва яснота относно тежестта на критериите,
съобразно които се формира и изменя базисния лихвен процент /БЛП/. Видно от
договора – чл. 3, ал. 6, част от компонентите, участващи при образуването на
БЛП са под контрола на банката /рисковите премии при привличане на финансов
ресурс и нелихвени разходи по привличане на финансов ресурс/, т. е. те не са
обективни. На следващо място в Договора е упомената само методологията - методология
от Комитета по управление на пасивите /Алко/, от която стават ясни само
отделните компоненти, участващи във формирането ѝ, но не и тежестта им
спрямо крайния резултат. Така дори при наличие на само обективни компоненти
отново биха са се засегнали правата на потребителя, доколкото същият не би
могъл в нито един момент да провери определения му от банката лихвен процент. По
делото няма данни ответникът да е бил запознат с методологията, доколкото
същата не е описана в договора, при сключването на договора. Така промяната, на
който и да е компонент, може да е причина за промяна в размера на
възнаграждението на банката, като за длъжника би било практически невъзможно да
извърши проверка. Съдът приема, че конкретната клауза не би била неравноправна
при предвидимост на формирането на БЛП, тоест при обективно формиращи се отделни
компоненти и при ясно разписана тежест на всеки един от тях спрямо крайно
изчисления процент. В процесната хипотеза това не е налице, доколкото в
договора не е указано по ясен и разбираем за потребителя начин как се формира
възнаграждението на банката, респективно как се изменя и размера на анюитетните
вноски. Липсата на обективни критерии, които да се изведат като причина за
промяна на БЛП, изключват възможността да се приложи чл. 144, ал. 2 от ЗЗП,
доколкото законодателят е предвидил това да става само при основателни причини,
а в конкретния случай е налице начална неяснота при формиране на БЛП, което се
отразява и на възможността за преценка на основателността им. Следва да се
посочи, че и по делото липсват доказателства на ответника да е предоставяна информация
на възникване на обективни обстоятелства, налагащи промяна на определяемия БЛП.
По отношение на уговорките за
такси:
В разпоредбата на чл. 33 от ЗПК законодателят
императивно е уредил възможност при забава на потребителя кредиторът да има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
съобразно ал. 2 размерът на обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В настоящия случай, в разпоредбата
на чл. 7, ал. 2 от договора е предвидено, че при забава
в плащането на месечна вноска, потребителят следва да заплаща такса на годишна
база от 30,00 лв. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че
на потребителя е начислена такава такса от
датата на първата забавена вноска, а непогасената към момента е 50,00 лв.
Следва да се посочи, че законодателят изрично е посочил, че в чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК разходите
по събиране на дълга от неизправен длъжник не следва да се включват в ГПР, тъй като размерът им зависи от конкретните (а не
абстрактно предвидени при сключване на договора) разноски, направени поради неизпълнението (напр. извънседебно обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, разноски в заповедно или исково производство, или в
производство по принудително изпълнение). Тоест реално
направените разноски се дължат на общо основание – чл. 78 от ЗЗД. В процесния
случай таксата е начислена по силата на договора и по своята същност
представлява неустойка за забава, както е приел и районният съд. Така
настоящата инстанция приема, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран
размер, събиран по силата на самия договор,
цели заобикалянето на императивно въведено ограничение в закона и съобразно чл.
21, ал. 1 от ЗПК подобна клауза се явява нищожна.
С оглед на изложеното съдът
приема, че разпоредбите на чл. 3, ал. 6 и чл. 7, ал. 2 от Договора са нищожни и
като такива същите не пораждат права и задължения за страните по кредитното
правоотношение, а доколкото се касае за договор
за потребителски кредит, по който, при констатиране на неравноправни клаузи,
водещи до недействителност, съдът е задължен да не ги прилага, но няма права да
ги изменя по аргумент от чл. 6, §1, от Директива 93/13/Е, като се дължи чистата
стойност на кредита-аргумент от чл. 23 от ЗПК. Така жалбата на „Юробанк
България” АД се явява неоснователна, а решението в обжалваната част следва да
се потвърди като правилно.
По разноските:
С
огледа изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК искането за
присъждане от страна на въззивника „Юробанк България” АД на съдебно-деоловодни разноски пред
настоящата инстанция се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на основание чл. 271, ал. 1,
предл. 1 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 487 от 29.11.2018 г., постановено по гр. д. № 726 по описа за 2018 г. на
Районен съд – Ловеч.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………… ЧЛЕНОВЕ: 1……………………..
2……………………..