Решение по дело №839/2021 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 551
Дата: 2 август 2022 г. (в сила от 29 май 2023 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20217260700839
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 551

 

гр. Хасково, 02.08.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                               СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

при участието на секретаря Ангелина Латунова,

като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

адм.д. № 839 по описа на Административен съд - Хасково за 2021 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на Ж.М.И., ЕГН : **********, адрес: ***, подадена чрез адв.М.С., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ изх.№ 02-260-6500/11603 от 04.08.2019 г.

 

В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен и немотивиран. При издаването му били допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила и бил нарушен материалният закон.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвиждала, че административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, от което следвало, че императивно изискване на закона било административният акт да е мотивиран. С обжалваното уведомително писмо административният орган отказал изплащане по следните схеми: СЕПП, Подмярка 13.2 НР2, СПП, СПК ЗДП и СЗ - ДККП. От уведомителното писмо не ставало ясно по отношение на кои точно площи, заявени от жалбоподателката, било прието, че са налице недопустими за подпомагане площи. Не ставало ясно кои били заявените площи и кои били приети за недопустими такива, по какъв начин била установена недопустимостта на площите,  по каква причина частично било отказано подпомагане по всички заявени от жалбоподателката схеми и мерки.

На второ място се твърди, че в акта не били изложени и правни основания за издаването му. Посочената в акта разпоредба на чл. 30 от Закона за подпомагане на земеделските производители регламентирала създаването и съдържанието на ИСАК, но не представлявала правно основание за постановяване на отказ за изплащане на заявената субсидия.

Условията и редът за изплащане на субсидии по СЕПП, СПП, СПК ЗДП и СЗ били уредени в Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Условията за подпомагане по мярка 13.2 се съдържали в Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. И в двете наредби се съдържали подробни правни разпоредби, на които следвало да отговорят площите по всяка една от схемите. В уведомителното писмо не било посочено нито едно правно основание, което да дава индикация какво е правното основание за постановения отказ. В тази връзка уведомителното писмо било издадено при липса както на фактически, така и на правни основания. Посочените обяснения към колона 3 от таблицата също не давали отговор на въпроса какво е конкретното правно основание за отказ по всяка една от изброените схеми. Изброени били всички възможни основания за отказ, но не било посочено конкретното основание за отказ.

В Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ били уредени критериите за допустимост на заявените площи. В уведомителното писмо не била посочена нито една от правните разпоредби на тази наредба и не ставало ясно какво е констатирано по отношение на заявените за подпомагане площи.

На трето място се счита, че административният акт e издаден и в противоречие с материалния закон, като се посочва, че всички площи, заявени от жалбоподателката, били допустими за подпомагане. По схемата СЗ - ДККП жалбоподателката заявила подпомагане с домати. Засадила културата и прибрала реколтата и в съответствие с изискванията на наредбата депозирала в ДФЗ фактури за продадена продукция. Същата изпълнила всички изисквания на чл. 30 от Наредба № 3 и подпомагане ѝ се дължало.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено обжалваното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа така подадената жалба по изложените в нея доводи. Съображения за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо се излагат и в писмени бележки.

 

Ответната страна – ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ", чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърден оспорения административен акт. Моли за присъждане на разноските в производството, включително юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

 

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

Оспорващата Ж.М.И. е регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) : 535080 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 05.04.2019 г. същата е подала Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН): 26/030619/92805 за кампания 2019 г. по следните схеми и мерки за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) - (СЗ-ДККП), Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури(СПК), Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП), Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2). Към заявлението е приложила Таблица на използваните парцели 2019 г., Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2019, Таблица ЕНП, Таблица на декларираните ЕНП общо. Попълнени са и приложения за кандидатстване по съответните мерки.

Във връзка с така подаденото заявление са извършени административни проверки на въведените данни по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, обективирани в "Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2019" за УРН 535080 от 09.05.2019 г. При тези проверки по отношение на парцели 44077-79-19-1, 44077-79-23-1, 44077-79-24-1, 44077-79-38-1 и 44077-12-10-5 е установено следното несъответствие: „Заявили сте парцели с угари, междинни култури или зелено покритие, азотфиксиращи култури като ЕНП. Върху тези площи съществува забрана за използване на продукти за растителна защита, съгласно чл. 45, параграф 10б от Делегиран регламент (ЕС)  639/2014 на Комисията“. На 09.05.2019 г. земеделският производител е декларирал, че е запознат с резултатите от извършените автоматични проверки и че те се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП.

Във връзка с подаденото заявление са извършени и административни проверки на място – част от заявените площи са били обект на проверка на място, извършена от РТИ – Хасково на 15.08.2019 г. (дистанционен контрол) и в периода 26.09.2019 г. - 02.10.2019 г. (бърза проверка на място), във връзка с които е изготвен Доклад за проверка на площи.

За резултатите от проверката бенефициентът е уведомен с Уведомително писмо изх.№ 01-262-6500/72/03.10.2019 г. на Началник отдел „РТИ“ към ОД ДФЗ – Хасково, към което е приложен докладът за проверка. В писмото е посочено, че допустимостта на всеки парцел е установена чрез физическа проверка на място и другите способи спрямо критериите в Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ и на проверка подлежат всички парцели от заявлението, декларирани за схемата/мярката, по която заявлението е избрано за проверка. Отразени са последици от неспазване изискванията за всички постоянно затревени площи в обхвата на слой Постоянно затревени площи, както и по отношение декларираните екологично насочени площи, като земя, оставена под угар.

Посоченото уведомително писмо не съдържа информация относно проверените парцели, включително кои критерии за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ от Наредба № 2/26.03.2018 г. са приети за приложими спрямо жалбоподателката.

Във връзка с това уведомително писмо от страна на оспорващата е депозирано Възражение вх. № 01-262-6500/642 от 21.10.2019 г., с което се оспорват констатациите в контролния лист по отношение на площите, заявени с култура домати на открито. Посочено е, че са осъществени необходимите агротехнически мероприятия по отглеждането и прибирането на доматите в периода от края на юни до края на август, съответно към датата на извършването на проверката на място нямало как да има налични домати.

На 04.08.2021 г. е издаден оспореният в настоящото производство административен акт – Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 с изх. № 02-260-6500/11603 от 04.08.2021 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София. С процесния акт оспорващата Ж.М.И. е уведомена за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото от нея заявление за подпомагане, като е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В таблица 1 на уведомителното писмо е посочена съответна схема/мярка, исканата сума, намаления, редукции, намаления поради достигане на таван на субсидията и оторизираната сума, като под таблицата е посочено по отношение на всяка една от колоните какво включва, посочени са и ставките за схема/мярка (лв/ха) за кампания 2019. Изчисленият размер на оторизирани суми (колона 6) по процесните схеми е следният: Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП) - искана сума: 4 791.49 лева, намаления: 899.31 лева, оторизирана сума: 3 892.18 лева; СЗ-ДККП - искана сума: 18 118.40 лева, намаления: 18 118.40 лева, оторизирана сума: 0 лева; Възстановяване от ФД - 154.38 лева, оторизирана сума: 154.38 лева.

В поясненията към колона 3 на таблица 1, касаеща намаленията, е посочено, че при намаленията се отчитат:

- намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление-проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ;

- намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № от 27.09.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания;

-наложена ставка на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно чл. 26 от Регламент ЕС 1306/2013 и чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013;

- Линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент ЕС 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията;

- Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията.

В таблица 2 от уведомителното писмо са отразени извършените плащания, като под таблицата е посочено какво съдържа всяка една от колоните.

Писмото е доведено до знанието на оспорващата чрез изтеглянето му от системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФ „Земеделие" на 07.08.2021 г. Жалбата е подадена до Административен съд - Хасково чрез Държавен фонд „Земеделие“ на 10.08.2021 г.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна бе назначена комплексна съдебно-техническа и агрономическа експертиза. На въпрос какъв е агротехническият срок за засаждане на домати, сорт „Риогранде“, в заключението се посочва, че се касае за италиански сорт домати за средно ранно производство чрез подготовка на разсад, или чрез директна сеитба на полето. За условията на Южна България за средно ранно производство, оптималният агротехнически срок за сеитба на доматите бил 20 април - 10 май.

На въпрос какъв е срокът за прибиране на реколтата от домати, сорт „Риогранде“, е даден отговор, че прибирането на доматите, отглеждани чрез директна сеитба на полето започва, когато около 80 – 85 % от плодовете са узрели. За Южна България календарният срок бил около 1 - 5 август. Продължителността на прибирането била свързана с темпа на узряването, а то продължавало до средата на септември. Крайният срок за прибиране на реколтата от домати сорт ,,Риогранде“ бил 25 - 30 септември.

С оглед поставената им задача да извършат справка в Google Earth за налични изображения към месец май 2020 г. от имотите на жалбоподателката и съответно от същите да се установи има ли следи от засаждане на домати, в заключението се посочва, че не са налице такива изображения към м.май 2020 г. и поради това не можело да се извърши сравнение и да се прецени дали има следи от засяване на домати за парцелите на кандидата Ж.М.И. с УРН 535080. От друга страна, експертизата нямала техническа възможност да нанесе на Google Earth границите на парцелите на кандидата, заявени за подпомагане, тъй като били необходими данни в специфични формати, които не можело да бъдат предоставени от ДФЗ. Това можело да бъде направено само в СИЗП (системата за идентификация на земеделските парцели), която се поддържала в МЗГ и това било направено в съответните ортофотокарти, които били предоставени на вещите лица. От тези ортофотокарти, както и от изображения от Google Earth, обаче не можело да се извърши преценка за това дали има някаква култура и каква е тя в даден парцел, поради недостатъчно високата разделителна способност на картите. Според експертите, най-подходящият начин за установяване на наличие на култура като домати било да се извърши оглед на място по време на вегетационния период на културата.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. чл. 146 от АПК, стигна до следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Оспореното уведомително писмо е съобщено на оспорващата на 07.08.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана в деловодството на Държавен фонд „Земеделие“ на 10.08.2021 г. и следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

 

Оспореният акт е издаден от Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. е делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, поради което липсват основания за прогласяване нищожността на акта.

Уведомителното писмо е издадено в изискуемата от закона писмена форма и съдържа подпис на издателя си, но при издаването му не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тоест същото е немотивирано.

Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, тоест трябва да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.

Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респективно в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт.

В настоящия случай в уведомителното писмо, само в две изречения, се съдържат мотиви за издаването му, в които е посочено най-общо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е посочено какви факти от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки са обосновали намалението на исканите от заявителката суми по всяка една от схемите.

Уведомителното писмо не съдържа позоваване на резултатите от извършените проверки на място. Единствено в поясненията към колона 3 "Намаления" към таблица 1 от уведомителното писмо са посочени четири хипотези, намиращи отражение в тази колона, първата от които е "намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните за слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МИОСВ". Дори и тук обаче липсва конкретизация и изрично позоваване на конкретни проверки на място, извършени спрямо адресата на уведомителното писмо.

В случая, в оспореното УП, в двете таблици - Таблица 1: Оторизирани суми и Таблица 2: Извършени плащания по схеми, са посочени исканите суми, намаленията, оторизираните суми, датите на извършеното плащане, както и размера на изплатената сума. Тези таблици обаче съдържат само суми, без да е посочено фактическото и правно основание за извършените намаления.

На практика може да се предполага, че административният орган е установил недопустими за подпомагане площи в подаденото заявление, но кои са тези площи, какъв е техният размер и поради какви причини са приети като недопустими, не става ясно от уведомителното писмо. Действително в докладите от проверките на място се съдържат данни за парцели, за които може да се приеме, че са частично или изцяло недопустими за подпомагане, но тъй като в УП липсва конкретно позоваване на резултатите от проверките на място, то по същество в писмото не са изложени никакви доводи кои точно са тези парцели, каква част от тях е недопустима и на какво основание.

Едва в представено в хода на делото Становище изх. № 02-260-6500/11603/16.08.2021 г. административният орган е направил опит да разясни кои от хипотезите за намаленията се отнасят за схемите по заявлението на жалбоподателката, кои са недопустимите площи, както и какви са извършените изчисления. Във връзка с това съдът намира, че не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на административния акт, в съдебно производство по повод оспорване на този акт. Действително няма пречка, както вече се посочи, мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство, и е приложен към преписката, но случаят не е такъв.

От друга страна, съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига обаче да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. Според изложеното в тълкувателното решение, такива са например случаите, когато мотивите са изложени в съобщението по чл. 28, ал. 1 от ЗАП (отм.), с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият административен акт. Също така би следвало да се приеме за възможно мотивите да бъдат изложени и в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното производство се изпращат на по-горния административен орган за разглеждане по реда на чл. 30 и сл. от ЗАП (отм.). Но, както е прието и в тълкувателното решение, в описаните случаи допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Съответно по-горният административен орган и съдът, пред който актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт. За да се счита още, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането на мотиви към основния акт) и че актът е саниран, следва допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган, който го е издал.

Съдът намира за нужно изрично да обърне внимание на обстоятелството, че в случая коментираното становище, което единствено дава някаква насока за основанията за извършените от административния орган намаления, е документ, който не би могъл да се приеме за част от административната преписка и за такъв, който допълва мотивите на оспорения акт, тъй като не отговаря на условията, посочени в цитираното тълкувателно решение. Макар това становище да изхожда от издателя на оспорения акт и да е представено в хода на съдебното производство, то е изготвено по повод вече депозираната чрез органа до съда жалба, с която е оспорено издаденото уведомително писмо. В случая адресатът на акта не е бил запознат с изложените в това становище фактически основания и съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу него. Даденото в тълкувателното решение разрешение на този въпрос е свързан с възможността административният орган - издател на акта да допълни мотивите си със съпроводителното писмо, с което административната преписка се изпраща на по-горестоящия административен орган, тоест при оспорване на акта по административен ред, тъй като в този случай адресатът на акта би имал възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е запознал с допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по административен ред. Случаят, както беше посочено по-горе, не е такъв. Липсва оспорване по административен ред и адресатът на акта не е бил запознат с допълнително изложените във въпросното становище мотиви, преди да упражни правото си на оспорване на акта по съдебен ред. Допуснатото в случая нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото препятства както преценката на съда за съответствието му с материалния закон, така и възможността на оспорващия да изгради адекватно защитата си, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

На основание гореизложеното, съдът намира, че процесното уведомително писмо, имащо характер на индивидуален административен акт, макар и издадено от компетентен орган и в установената форма, е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на административния акт. Това налага неговата отмяна и доколкото административното производство е започнало по заявление за подпомагане, подадено от жалбоподателката, а с оглед естеството му делото не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно изложените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката направените в производството разноски. Същите възлизат на сума в общ размер от 1 430 лева, от които 10 лева - държавна такса, адвокатско възнаграждение - в размер на 600 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 22.03.2022 г., както и заплатен депозит за експертиза в размер на 820 лева.

 

Водим от изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

                                                                                              

ОТМЕНЯ по жалба на Ж.М.И., ЕГН : **********,  адрес: ***, Уведомително писмо с изх. № 02-260-6500/11603 от 04.08.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ВРЪЩА преписката за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания на съда относно приложението на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр.София да заплати на Ж.М.И., ЕГН : **********,  адрес: ***, сумата в размер на 1 430 (хиляда четиристотин и тридесет) лева - разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: