Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,16.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми
февруари две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ЩЕРЕВА
ИВАЙЛО Г.
при
участието на секретаря Теодора Вутева
като разгледа докладваното от съдия Щерева гр.д. №742
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение №
197 от 03.10.2017 г. по гр.д.№564/2016 г. РС К. е отхвърлил предявеният
от Р.С.К., М.Д.К. и И.Д.К. против Е.Т.С., М.Е.С., Ц.Е.С. и С.З.С. иск, с правно
основание чл. 135 от ЗЗД, за прогласяване за относително недействително дарението обективирано в нотариален
акт № 127, том I, рег. № 1132, нот. дело № 106 /
05.04.2013 г. на нотариус Червенкова, с район на действие РС – К., с който ответникът Е.Т.С. е дарил на дъщерите си М.Е.С. и Ц.Е.С., недвижим имот, находящ се в землището
на с. П., община К. и съставлаващ : УПИ пл. № II – 31,32, кв. 3, с площ по документи 1 889 кв. м., заедно с масивна
жилищна сграда, еднофамилна къща с площ по документи
42.00 кв. м., при съседи на имота
по скица : улица, УПИ IV – 33, УПИ VII – 33, земеделска
земя, УПИ IХ – 37, УПИ
ХIV – 37, УПИ ХIV – 30, УПИ ХV – 30 и УПИ I- 30, като неоснователен. Присъдени са разноски.
Решението се
обжалва от ищците в първоинстанционното производство Р.С.К.,
М.Д.К. и И.Д.К., чрез пълн.адв.Т..
Във въззивната си жалба твърдят, че обжалваното
решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в пълно противоречие на
закона, събраните по делото доказателства и на съдебната практика. Считат, че
са налице предпоставките на закона за уважаване на предявените искове. По
същество искането е да бъде отменено решение на първоинстанционния
съд и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.
В съдебно
заседание, чрез пълн.адв.Т.,
поддържат въззивната жалба. Претендират разноски.
Въззиваемата М.Е.С., чрез особен представител адв.К.,
оспорва въззивната жалба като неоснователна.Счита, че
обжалваният съдебен акт е правилен, законосъобразен и постановен въз основа на
събраните по делото доказателства.
В съдебно
заседание, чрез особен представител адв.К., поддържа отговара.
Въззиваемите Е.Т.С. и Ц.Е.С., чрез пълн.адв.Б., оспорват въззивната
жалба. В съдебно заседание поддържат депозирания отговор.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съгласно чл.235 от ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения протокол от 15.03.2013 г. по НОХД №17547/2011
г., СРС е одобрил споразумението между прокурор от СРП и Е.Т.С., съгласно което
Е.Т.С. е виновен в това, че на 08.04.2011 г. продавал питиета съдържащи опасни
за здравето вещества, от което на 10.04.2011 г. е последвала смъртта на Д. И. К./остро
отравяне с метилов алкохол, довело до развитието на
остра дихателна и сърдечна недостатъчност/-престъпление по чл.350,ал.3,предл.3 вр. ал.1 от НК.
С влязло в сила решение №2935 от 29.04.2014 г. по гр.д.№4398/2013 г.
Софийски градски съд е осъдил Е.Т.С., на основание чл.45 от ЗЗД, да заплати Р.С.К.
сумата 120 000 лв., а на М.Д.К. и на И.Д.К. по 100 000 лв.-
неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща Д. И. К.. За сумите е
издаден изпълнителен лист но 13.08.2014 г.
От приложения по делото нотариален акт № 127, том
I, рег. № 1132, нот. дело № 106/05.04.2013
г. на нотариус Червенкова, с район на действие РС – К., се установява,
че 05.04.2013 г Е.Т.С. е дарил на дъщерите си М.Е.С. и Ц.Е.С. поземлен имот с начин на трайно
ползване „Ниско строителство“, с площ от 1889 кв.м., находящ се в землището
на с. П., община К. и съставляващ : УПИ II – 31,32, кв. 3, с площ по документи
1 889 кв. м., заедно с двуетажна жилищна сграда, с площ по документи
42.00 кв. м., при съседи на имота
по скица : улица, УПИ IV – 33, УПИ VII – 33, земеделска
земя, УПИ IХ – 37, УПИ
ХIV – 37, УПИ ХIV – 30, УПИ ХV – 30 и УПИ I- 30 , като дарителят е запазил правото на ползване върху имота лично за себе си
и за съпругата си С.З.С. пожизнено и безвъзмездно.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
С оглед извършената от съда служебна
проверка по реда на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Предявените искове, с правно
основание чл.135 от ЗЗД, е основателни и доказани.
Искът по чл. 135 от ЗЗД
е правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на
длъжника, с които той намалява или обременява имуществото си, предназначено,
съгласно чл. 133 от ЗЗД,
да служи за удовлетворяване на кредиторите, и така създава опасност за
реализиране на вземането на кредитора. Този иск се нарича още
"отменителен иск", като се изхожда от
правната му същност и последиците от упражняването на правото на иск по чл. 135 от ЗЗД.
Поради преобразуващия характер на правото на кредитора, искът, с който това
право се упражнява, е конститутивен - насочен е към
предизвикване на правна промяна - като действителното правно действие на
длъжника, с което той се разпорежда с имуществото си в полза на трето лице,
бива обявено за недействително спрямо кредитора, т. е. недействителността е
относителна - само спрямо кредитора - ищец по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД,
а по отношение на всички останали трети лица действието остава валидно.
Правото на иск по чл. 135 от ЗЗД
принадлежи само на лице, което има качеството "кредитор" на длъжника,
извършил правното действие, чиято отмяна се иска. Качеството
"кредитор" е обусловено от съществуването на вземане към длъжника,
като поначало вземането трябва да е възникнало преди извършване на увреждащото
действие.
Поради неблагоприятните правни последици
на отменителния иск правото на кредитора по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД се поражда при наличие на изрично визирани в закона кумулативни
предпоставки - валидно възникнало и непогасено вземане срещу длъжника, което
съществува към момента на разпореждането; разпоредително действие, извършено от
длъжника след възникване на кредиторовото вземане, с
обект имуществени права, от които кредиторът може да удовлетвори принудително
вземането си в случай на неизпълнение от страна на длъжника; знание у длъжника
за увреждащия ефект на извършеното действие спрямо кредитора, като в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД е въведена и оборима презумпция за
знание, когато третото лице, в чиято полза е извършено действието, е съпруг,
брат или сестра, низходящ или възходящ на длъжника.
В случая безспорно е налице първата
предпоставка за уважаване на иска. Ищците имат качеството на кредитори по
вземане от непозволено увреждане в размер на 120 000лв. за Р.С.К. и по
100 000 лв. за М.Д.К. и И.Д.К., което качество са придобили при
осъществяване на фактическия състав на деликта, а
именно на 08.04.2011 г.
Налице е разпоредителна сделка с увреждащ
характер, а именно извършеното на 05.04.2013 г. дарение обективирано в нотариален акт № 127, том I, рег. № 1132, нот. дело
№ 106/05.04.2013 г. на нотариус
Червенкова, №103 в рег. на НК.
На следващо място съдът
намира, че с разпоредителните си действия, извършени на 05.04.2013 г.
ответникът Е.С. е знаел, че уврежда интересите на кредиторите. Неоснователно е
твърдението му че не е знаел, тъй като граждански искове са предявени още в
производството по НОХД №17547/2011 г. Р.С.К., М.Д.К. и И.Д.К. са били
конституирани като частни обвинители и граждански ищци и само с оглед на бързина
са дали съгласие за приключване на делото по реда на глава двадесет и девета от НПК -за сключване но
споразумение с подсъдимия.
По отношение на знанието на третите лица,
в чиято полза е извършено разпоредителното действие, съдът намира, че тъй като
същите са дъщери - низходящи на ответника по отношение на тях съществува оборима презумпция по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД за знание, т.е. знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника. В тежест на ответниците по делото беше да
оборят тази презумпция за знание, което съдът намира, че по настоящото
производство не е сторено.
Във връзка с изложените правни изводи,
съдът намира, че всички предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД - валидно възникнало от датата на деликта
и непогасено вземане срещу длъжника, което съществува към момента на разпореждането;
разпоредително действие, извършено от длъжника след възникване на кредиторовото вземане, с обект имуществени права, от които
кредиторът може да удовлетвори принудително вземането си в случай на
неизпълнение от страна на длъжника; знание у длъжника и
дарените низходящи за увреждащия ефект на извършеното действие спрямо
кредитора са налице, поради което същият се явява основателен и доказан и като
такъв следва да се уважи.
Изводите на настоящата инстанция не
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявения иск да бъде уважен.
Въззивниците Р.С.К., М.Д.К. и И.Д.К.,
чрез пълн.адв.Т., са
претендирали разноски каквито при този изход от спора следва да им бъдат
присъдени и за двете съдебни инстанция. За производството пред РС К. разноските
са в размер на 50.00 лв-държавна такса, 300 лв.-за
назначения от съда особен представител на М.Е.С. и 1800 лв-адвокатско
възнаграждение. За производството пред въззивната
инстанция претендираното адвокатско възнаграждение е
в размер на 7400 лв. Направено е възражение за прекомерност от въззиваемите, чрез пълн.адв.Б., което е основателно.
Съдът като взе предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на
делото, както и обстоятелството, че производството е приключило в едно съдебно
заседание намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение следва да бъде определение в размер на 1800 лв. При така
установеното разноските за въззивната инстанция
следва да бъдат определени в размер на 2150 лв.
Воден от горното и на основание чл.217 от ГПК, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 197 от 03.10.2017 г. постановено по
гр.д.№564/2016 г. по описа на РС К. и вместо него постановява:
ОБЯВЯВА за относително недействителен, на основание
чл.135 от ЗЗД, по отношение на Р.С.К., М.Д.К. и И.Д.К.
договор за дарение на недвижим имот обективиран в нотариален акт
№ 127, том
I, рег. № 1132, нот. дело
№ 106/05.04.2013 г. на нотариус
Червенкова, №103 в рег. на НК, съгласно който Е.Т.С. е дарил
на дъщерите си М.Е.С. и Ц.Е.С. поземлен имот с начин на трайно ползване „ниско
строителство“, с площ от 1889 кв.м., находящ се в землището на с. П., община К., обл.Софийска и съставляващ : УПИ II – 31,32, кв. 3, с площ по документи
1 889 кв. м., ведно с изградената в имота преди 31.03.2001 г. двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 42.00 кв. м., при съседи на имота
по скица : улица, УПИ IV – 33, УПИ VII – 33, земеделска
земя, УПИ IХ – 37, УПИ
ХIV – 37, УПИ ХIV – 30, УПИ ХV – 30 и УПИ I- 30, като дарителят е запазил правото на ползване върху
имота лично за себе си и за съпругата си С.З.С. пожизнено и безвъзмездно.
ОСЪЖДА Е.Т.С. с ЕГН **********, М.Е.С. с ЕГН **********,
Ц.Е.С. с ЕГН ********** и С.З.С. с ЕГН ********** да заплатят на Р.С.К. с ЕГН **********, М.Д.К. с ЕГН **********
и И.Д.К. с ЕГН **********, на основание чл.78 от ГПК, сумата 4 300/четири хилади и триста/лева разноски за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.