09.11.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на девети октомври две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Съдия: ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№25 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по реда на
чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс по жалба от Д.П.С. *** срещу Ревизионен акт №Р-16002619001045-091-001/09.09.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение №698/09.12.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП. В жалбата се твърди, че РА е нищожен,
незаконосъобразен, явно необоснован и немотивиран, както и съставен при особено
съществени нарушения на административнопроизводствените правила на ДОПК.
Излагат се подробни съображения, като относно нищожността се сочи Заповед за
изменение на ревизията от 06.08.2019г., с която по същество се придавало
обратно действие на самата заповед без това да било допуснато от закона.
Изменението било извършено 10 дни след като изтекъл срокът за извършване на
ревизията и касаело посочване на нов ръководител на ревизията, като същият не
бил участвал в производството и не притежавал компетентност да издаде
ревизионен акт. Това правело и ревизионния акт нищожен. Оспорват се наличието
на законови предпоставки, предвидени в чл.122, ал.1 от ДОПК, като се твърди, че
имало противоречие между събраните доказателства и направените констатации,
обусловили прилагането на специалния ред за извършване на ревизия. При направен
неправилен анализ органите приели извод за наличието на сумата от
90 000,00 лева, получена от съпруга на жалбоподателката от името и за сметка
на негов съдружник. Закупуването на лек автомобил Ауди Кю 7 било с част от тези
пари, а те били предоставени безвъзмездно на съпруга ѝ. Органите твърдели
неправилно и че половината от сумата за закупуване на автомобила била на
жалбоподателката, тъй като МПС било в режим на СИО. Излагат се съображения относно неправилно
начислени осигурителни вноски, тъй като не бил конкретизиран видът на дохода,
получен от жалбоподателката, оспорват се определените разходи за издръжка и
живот. Изрично се сочи, че не е съгласна с определеното задължение по чл.48 от ЗДДФЛ, вноските за ДОО – самоосигуряващи се лица, вноските за фонд ДЗПО –
самоосигуряващи се лица и вноските за ЗО за ревизирания период, както и относно
лихвите върху тези задължения. В с.з. от
06.03.2020г. отправят твърдения, че има привидност по сделката за закупуване на
автомобила, който не бил собственост на семейството на жалбоподателката, а бил
закупен от съпруга на жалбоподателката за В.Ш., който платил парите. Твърдят,
че именноШ. ползвал автомобила, а те никога не били ползвали автомобила. Иска
съдът да постанови решение, с което да бъде прогласен за нищожен или да бъде отменен
Ревизионен акт №Р-16002619001045-091-001/09.09.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с
Решение №698/09.12.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ
на НАП, като бъдат присъдени на жалбоподателката направените в настоящото
производство разноски.
Ответната страна счита жалбата за неоснователна, като
иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена и претендира
направените от тях разноски, представляващи юрк.възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя, ако
ревизионният акт бъде отменен.
Като разгледа жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът направи следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния срок, от
ревизираното лице до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по
административното оспорване на Ревизионния Акт. Ревизионен акт №Р-16002619001045-091-001 от 09.09.2019г. е издаден от Главен инспектор по приходите и
Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив и е съобщен на жалбоподателя на 03.10.2019г., а е обжалван по административен ред с
жалба вх.№94-00-6491 от 16.10.2019г. С Решение №698/09.12.2019г. Директор на
Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил РА, с който са определени
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г.
– главница 1720,41 лева и лихва 411,98 лева, вноски за ДОО за 2016г. – главница
2988,80 лева и лихва 763,03 лева, вноски за ЗО за 2016г. – 1730,24 лева и лихви
435,97 лева, вноски за ДЗПО-УПФ за 2016г. – главница 1167,50 лева и лихви
298,00 лева, или главница в общ размер
на 7606,95 лева и лихва в общ размер на 1908,98 лева. Решението на Директор на
Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателя на 19.12.2019г.
– л.461 от приложенията към делото, поради което с подаване на жалбата на 30.12.2019г.,
е спазен предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок и жалбата е допустима.
Ревизията е образувана със Заповед за възлагане на
ревизия №Р-16002619001045-020-001 от 19.02.2019г.,
издадена от Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, последващо изменена след искане
за продължаване на срока със Заповед №Р-16002619001045-020-001 от 23.05.2019г.,
като обхваща установяване на задължения за данък върху годишна данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ; ДОО – за самоосигуряващи се; здравно осигуряване за
самоосигуряващи се; универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, като за
всеки вид задължение периодът е от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. Определен е срок
за приключване до 26.07.2019г., като ревизионният доклад следва да бъде
съставен не по-късно от 14 дни след завършването. Ревизията е била възложена да
бъде извършена от Д.Д.– Главен инспектор по приходите и ръководител на
ревизията, и Г.Г. – Старши инспектор по приходите. С Решение № Р-16002619001045-098-001
от 06.08.2019г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен
въпрос/преписка съгласно Заповед №РД-09-1364 от 05.08.2019г. на Директор ТД НАП
Пловдив от Д.Д.като РР е иззето разглеждането и решаването на преписката, като
правомощията са възложени на Г. В. в качеството ѝ на ръководител на
ревизията. Видно от посочената заповед същата е постановена във връзка с организацията
на работата в Отдел Ревизии и поради преминаването на Д.Д.в друг отдел в
системата на НАП, като неприключилите производства изрично се предвижда да
бъдат превъзложени на Г.В. – като Главен инспектор по приходите. Издадена е и
Заповед №Р-16002619001045-020-001 от 06.08.2019г. относно замяната на
ръководител на ревизията.
Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в
сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи в
кръга на определените им правомощия - от органа, възложил ревизията и определен
за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция /Заповед
№РД-09-1/03.01.2017г./, и от ръководителя на ревизията, определен със заповедта
за възлагане на ревизия, както и със заповедта за изменението ѝ /Заповед
№Р16002619001045-020-001/19.02.2019г. и Заповед №Р-16002619001045-020-001 от
06.08.2019г. Доколкото ревизионното производство не е приключило към
06.08.2019г., когато е издадена заповедта за изменение и е заменен персонално
ръководителят на ревизията, то няма допуснато нарушение. Поради това съдът
намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосновават незаконосъобразност или нищожност на оспорения ревизионен акт.
Въз основа на събраните доказателства е съставен
Ревизионен доклад №Р-16002619001045-092-001/09.08.2019г., който е връчен на 16.08.2019г.,
а срещу него не е подадено възражение. След съставянето на РД е издаден
Ревизионен акт №Р-16002619001045-091-001/09.09.2019г., който е връчен на 03.10.2019г.,
като с Решение №698 от 09.12.2019г. е потвърден РА за допълнително установените
данъчни и осигурителни задължения и съответните лихви за просрочие.
Ревизията обхваща периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., като между
страните няма спор, че Д.С. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1,
т.1 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ на основание чл.3, т.1 и чл.6
от ЗДДФЛ за доходите, получени от нея през данъчна година, попадаща в обхвата на
ревизията, като не е подавана ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Няма спор между страните също, че през ревизирания период лицето е неограничено
отговорен съдружник в СД Братя С.и сие, като е подаден нулев ГФО за 2016г., била
е в трудовоправни отношения за 4 месеца от годината в Микро кредит АД с
получени доходи в размер на 2153,03 лева, както и е извършвана от нея дейност
по извънтрудовоправно правоотношение с Център за специална образователна
подкрепа с доход от 150,00 лева за проверявания период, както и обезщетение в
размер на 147,68 лева. Безспорно е и, че през ревизирания период от съпруга на
жалбоподателката – С. С., е закупен лек автомобил марка АУДИ КЮ 7 на стойност
58 749,11 лева, като няма доказателства, въз основа на който закупената
вещ да бъде изключена от режима на съпружеска имуществена общност. Установени
са плащани от ревизираното лице суми за комунални разходи по фактури от
доставчици, както и че са плащани суми по банков път. Основните спорни моменти са относно привидността на
сделката относно закупения автомобил, както и във връзка с формирането на
начално салдо към 01.01.2016г. с предоставена от трето лице – В.Ш., сума от
90 000,00 лева за закупуване на същия автомобил.
При извършената проверка за установяване на факти и
обстоятелства, документирана с Протокол №ПФ-16002618000617-073-001/06.02.2019г.
– л.154, т.2, и присъединена към ревизионното производство с Протокол №Р-16002619001045-П73-001/19.03.2019г.
– л.178, т.2, се установява, че при
съпоставка между стойността на имуществото на ревизираното лице и
направените от него разходи и декларираните и/или получени от лицето доходи за
2016г. е налично превишение в размер на 23 306,26 лева.
В хода на ревизията на
ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения, приобщени са доказателства от извършваната ПСИДФЛ на съпруга на Д.С.
– С. С., както и от извършваната ревизия, включително извършени насрещни
проверки на дружествата Инес ЕООД и ООД Балкан транс 2010, както и са изискани
документи и писмени обяснения от трети лица. Извършени са още проверки в
информационни масиви в данъчното досие и са присъединени документи, както и
съставени протоколи.
Анализирайки
всички факти и обстоятелства, органите по приходите
направили извод, че съществува несъответствие между декларирани брутни
доходи и извършените разходи, като са налице основания, водещи до установяване
на допълнителни данъци, както и че са налице следните факти и обстоятелства: по
чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК – не е подадена декларация до започването на
ревизията; по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или
доходи; по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК – декларираните и/или получените приходи,
доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно
финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на
имущественото му и финансово състояние за
ревизирания период. Поради това и на
основание чл.124, ал.1 от ДОПК на Д.П. Стнакова е връчено Уведомление №Р-16002619001045-113-001/24.06.2019г. – л.369, т.1, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. ще бъде
определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. Едновременно с това до нея е
отправено и Уведомление №Р-16002619001045-139-001/24.06.2019г. относно
разпоредбите на българското законодателство при представяне от нея на
документи, писмени обяснения и декларации /л.367, т.1/, а на основание чл.124, ал.3 от ДОПК след ИПДПО от 24.06.2019г. е представена
декларация от Д.С. относно имуществено състояние за ревизирания период – л.373,
т.1. В декларацията от 04.07.2019г. изрично е посочено, че по отношение на
автомобила Ауди Кю7 същият не е заплатен с нейни лични или семейни средства,
т.е. нямало направен разход за закупуването му.
При направен
анализ на приходите и разходите е установен паричен поток за процесния период
на ревизията, като е извършена съпоставка между доходи и разходи за 2016г.,
както и е установено превишение на общия размер на разходите над приходите за
2016г. – 23 228,41 лева. Несъответствието на приходите и разходите през
ревизирания период е детайлизирано с изготвена таблица, посочена в РД, в която е
извършена съпоставката. Така за
ревизираното лице се определя обща данъчна основа за облагане по ЗДДФЛ в размер
на 25 742,29 лева, формирана като сбор от доходи от трудова дейност –
2392,26 лева, доходи от друга стопанска дейност - 121,62 лева, и определената
при ревизията данъчна основа по реда на чл.122 от ДОПК - 23 228,41 лева. Определен
е данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2016г. – 1720,41 лева. Определени са и
задължителни осигурителни вноски за фонд ДОО и УПФ ДЗПО и по ЗЗО, както и
съответните лихви за просрочие.
В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК жалбоподателката
не е направила възражение.
При оспорването на РА по административен
ред се сочи, че РА е издаден при липса на компетентност с оглед замяна на
ръководителя на ревизията след като бил изтекъл срока за завършване на
ревизията; РА бил незаконосъобразен и не били доказани предпоставките по чл.122
от ДОПК. Съпругът на жалбоподателката бил получил сума от 90 000,00 лева
от името и за сметка на В.Шумейко, който бил съдружник със С. в ООД Балкан
транс 2010 през периода от 30.12.2013г. до 30.06.2015г. – сумата от 20 000
лева по РКО №1/30.12.2013г., сумата от 14 500 лева по РКО №1/01.12.2014г.,
сумата от 14 500 лева по РКО №2/30.12.2014г., сумата от 12 000 лева
по РКО №1/30.04.2015г., сумата от 14 500 лева по РКО №2/01.06.2015г.,
сумата от 14 500 лева по РКО №3/30.06.2015г., за които суми било посочено,
че са определени за изплащане наШ. и са получени от С. С.. В писмени обясненияШ.
заявил, че парите били лично негови, но били съхранявани от С. и че лекият
автомобил бил закупен с част от тези пари, както и че се ползвал само от него
въз основа на генерално пълномощно, издадено от С.. В жалбата са оспорени и
изводите на органа по приходи относно начислените осигурителни вноски – не бил
конкретизиран видът на дохода и не било доказано, че укритият доход бил от
трудова дейност, за да се дължат осигурителни вноски. Неправилно били
определени и разходите за издръжка и живот. В постановеното Решение №698/09.12.2019г.
е направен извод, че органите на приходите правилно не са приели твърдението за
предоставени парични средства в размер на 90 000,00 лева от съдружникаШ.,
тъй като действителни собственици на автомобила с оглед представените официални
документи са двамата съпрузи С.и. Дадените обяснения, както и разходните касови
ордери, не били от естество да докажат наличието на облигационно отношение
между С. С. иШ.. Относно установените задължения за задължителни осигурителни
вноски в решението се сочи, че в процедурата по чл.122 от ДОПК и установените
обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК няма пречка ревизиращият орган да
определи осигурителния доход, върху които се дължат. Правилно ревизиращият екип
бил приел, че ревизираното лице е извършвало трудова дейност и получило
процесните доходи, тъй като няма представени доказателства за произхода на
средствата, необходими за финансиране на установеното несъответствие между
имуществото и направените разходи и декларираните и/или получени доходи. Счита се,
че наличието на доходи с недоказан произход води до неплащане на задължения за
ОВ, които следва да бъдат определи върху осигурителен доход, установен по реда
на чл.122 и сл. от ДОПК. По отношение на възражението за допуснати процесуални
нарушения в решението е обсъдено, че
действително ръководителят на ревизията е бил
заменен след датата, определена за приключване на ревизията, но следвало
да се има предвид, че ревизионното производство не било приключило към този
момент и за приключването му било необходимо участието на ръководител на
ревизията, поради което и Директорът на ТД на НАП упражнил свое правомощие и
заменил с издаването на Заповед №РД-09-1364/05.08.2019г. едно лице, упражняващо
правомощията на ревизиращ орган /ръководител на ревизията/ с друго лице, което
има същите правомощия. Изложени са подробни аргументи относно различията между
материалната и персонална отговорност в подкрепа на извода, че няма допуснато
процесуално нарушение.
Между страните не се спори, че процесното ревизионно
производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане
с данък върху доходите за 2016г. е определена при извършен анализ на
обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2
от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия
по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е
подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на
фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи
жалбоподателя. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на
чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при
условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи обаче презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК, то фактическите
констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са
подкрепени от надлежни доказателства. Ако такива доказателства липсват,
тежестта за опровергаването им не може да бъде възложена на ревизираното лице.
Основанията за извършване на ревизия по особения ред
са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 – 7 от ДОПК.
В настоящия случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред,
органите по приходите са приели, че за ревизираният период е налице неподадена
декларация, данни за укрити приходи или доходи, както и декларираните/получени
приходи, доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на лицето
– обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Това безспорно е
установено от съставения баланс на паричния поток за процесния период и
констатациите за наличие на превишение на разходите над приходите, както и
установяване, че за процесния период не е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. На
ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, че основата за
облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. ще
бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК, като така процедурата по чл.124 във
вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена.
Определянето на данъчната основа за облагане с данъци,
както и размера на последните са нормативно установени и следва да се прилагат
точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК и при
спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4, ДОПК, законът дава възможност на
органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на
данъка към определена от тях основа. В този смисъл основанията по чл.122, ал.1
от ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по
приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива
на предположения, а на конкретни факти обосноваващи някоя от хипотезите на
чл.122, ал.1 от ДОПК.
Така в настоящия случай по отношение установените за
2016г. задължения, съдът приема, че органите по приходите обосновано са
преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от събраните в
хода на ревизията доказателства безспорно се установява превишение на разходите
над приходите, което съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 от ДОПК се
предполага за основа за облагане с данък върху доходите. От констатациите в
ревизионния акт и изготвения баланс за разполагаемите парични средства за
2016г. органите по приходите са извършили цялостен анализ на паричните потоци
на ревизираното лице. Изследвани са всички декларирани от жалбоподателя
източници на доходи, като при определяне на разполагаемите парични средства са
съобразени всички представени документи за получени доходи, както и правилно са
съобразявани наличните и разходваните суми. Органите по приходите са се
съобразили с императивните правила по приложимия материален данъчен закон –
ЗДДФЛ, съгласно който - чл.17, данъчната основа за облагане е годишна и така
следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна
година. Така и основата за облагане по смисъла на чл.123 от ДОПК следва да бъде
определено на годишна база. При формиране на баланса на разполагаемите парични
средства следва да бъдат установени общия размер на всички получените суми,
които са на разположение на лицето, и съответно общия размер на всички
разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка
дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. Това е
съобразено от органите по приходи, които в актовете си са определили правилно
приходи, разходи и превишение за изследваните годините, а също и дължимия данък
за 2016г.
Основен спорен въпрос между страните е наличието на
обстоятелства за извършване на ревизия по особения ред на чл.122 от ДОПК и
изчисляването на паричния поток за ревизираната 2016г. Жалбоподателят прави
възражения, че неправилно органите по приходите са извършили ревизията по реда
на чл.122 от ДОПК, като счита, че не са налице обстоятелства по чл.122, ал.1,
т.2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, или по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и получени приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за
ревизирания период. Няма твърдения и доказателства да е подадена декларация по чл.50
от ЗДДФЛ. Излага съответните факти – към 01.01.2016г. следвало да се зачете
като получена от трето лице /В.Шумейко – съдружник на съпруга на ревизираното
лице С. С. в ООД Балкан Транс 2010/ сума от 90 000,00 лева, както и
следвало да бъде прието, че извършената сделка за покупка на автомобил Ауди Кю
7 била от името и за сметка наШ..
По отношение
на твърденията за получени от С. С. /съпруг на ревизираното лице/ лични
средства наШ. в размер 90 000,00 лева, които били съхранявани от С., са
обсъдени от проверяващите представените РКС – л.297-298, т.1., писмените
обяснения наШ. и е извършена насрещна проверка в ООД Балкан Транс 2010. Проверяващите
правилно обосновават, че тези средства не е беспорно, че са получени от С.,
както и че са използвани за закупуването на автомобила, тъй като нямало
представени доказателства за взето решение в дружеството сумите да бъдат
върнати, т.е. не е представено основание за връщането на сумите, посочени в
РКО. Представените протоколи от проведени общи събрания на дружеството били
относно взето решение да се внесат суми за временна необходимост, като в
приложените към тях ПКО няма подпис и удостоверяване дали сумите са получени и
от кого – л.298-304. Още повече, че не са представени доказателства, от които
да се установи защо сумите са били връщани в момент, когатоШ. отсъства от
България, или същият е на територията на България, но пък упълномощава друго
лице да получи сумите /напр. сумите по РКО №1/01.12.2014г., РКО №2/30.12.2014г.
РКО№2/01.06.2015г. и по РКО №3/30.06.2015г./. Няма доказателства или обяснения
и защо сумите са били връщани по-рано от уговорения срок, че ще бъдат ползвани
от дружеството за 10 години. В същата посока е обсъдено и представеното
пълномощно за съдружника С. да получава пари от касата на дружеството, а относно
това доказателство е установено, че е без дата на изговянето му, както и няма
дата кога е представено в дружеството – л.350. Относно събраните доказателства следва
да се има предвид, че всички са частни свидетелстващи документи. Доколкото
между страните не е спорно авторството им, то следва да бъде обсъдено само
материалната доказателствена сила на представените документи. Твърдението на ответната
страна е, че удостовереното в РКО и в пълномощното /титуловано като заявление/ не
отговаря на действителното фактическо положение, т.е. спорно е съдържанието на
документите, представени като доказателства в подкрепа тезата на ревизираното
лице. В настоящия
случай верността на документите следва да бъде обсъдена от съда в съвкупност с
всички събрани доказателства, както и с всички установени обстоятелства по делото.
Законът не предвижда задължителна доказателствена сила на изявленията и
фактите, съдържащи се в частен документ, и съдът не е обвързан в преценката си
за тях. Доказването на посочените в документите факти се провежда в хода на
съдебното дирене, като те следва да бъдат преценени от съда по вътрешно убеждение
и съобразно с всички данни и доказателства в производството. Поради това и като
се имат предвид вече изложените съображения от ответната страна, то настоящият
съдебен състав намира, че жалбоподателят не доказва да е получил до 31.12.2015г.
сума от 90 000,00 лева от лицетоШ.. В тази насока следва да се има предвид
и че по отношение на твърдяната получена сума не са ангажирани други
доказателства в съдебното производство за реалното ѝ получаване от С.. Доказателственото
искане в съдебното производство е относно съдебна експертиза, която да изследва
представените счетоводни документи и така да се установи дали РКО за 2015г. за
върнати парични средства наШ. от ООД Балкан транс 2010 са отразени за
съответните месеци в счетоводството на дружеството. Заключението по назначената
експертиза е изготвено компетентно и безпристрастно от вещото лице, поради
което се възприема изцяло от съда. В случая вещото лице установява, че РКО /
№1/30.04.2015г., №2/01.06.2015г. и №3/30.06.2015г./ са отразени в счетоводството
на дружеството през съответния месец, в който са съставени. При допълнително
изследване на счетоводството вещото лице установява, че съгласно счетоводните
регистри има осчетоводяване на първичните документи и е налице съответствие
между началното и крайно салдо по сметка 501 Каса и оборотите в нея. Но при
извършената проверка и анализ на първичните счетоводни документи вещото лице
установява, че разходните документи, платени в брой, не са били осчетоводени
към датата на извършване на разхода и това води до промяна на началното салдо
на сметка 501 Каса за 2015г. и промяна на оборотите и салдата на същата сметка.
Така нямало съответствие между това осчетоводяване и другите кореспондиращи
сметки от счетоводството на дружеството, както и с отразените суми по
оборотните ведомости за съответната година. Конкретно е посочено, че РКО
№1/30.04.2015г. и №2/01.06.2015г. не са могли да бъдат изплатени на съответната
дата, тъй като салдото на сметка 501 Каса било кредитно и липсвали парични
средства по каса. Изрично вещото лице при изслушването си в с.з. 09.10.2020г.
сочи, че този начин на водене на счетоводство не е правилен и не е съобразно
изискванията на Закона за счетоводството. Тук следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.182 от ГПК вписванията в счетоводни книги се преценяват от съда
според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото, поради
което и като се има предвид установеното от вещото лице, съдът намира за
недоказано твърдението на жалбоподателката, че сумата за закупуване на
автомобила е получена от съпруга ѝ, след като на неговия съдружник са
изплатени суми от ЕООД Балкан транс 2010. Вписванията в счетоводните книги
могат да служат като доказателство само ако са водени редовно, а тази редовност
се обуславя от наличието на първичен счетоводен документ, който следва да
отразява вярно информацията за съответната стопанска операция, което не се
установи да е било съответно отразено в настоящия случай.
По отношение
на възражението
за привидност на Договора за покупко-продажба на МПС от 07.07.2016г. – л.25,
т.2, съдът също не споделя
доказателствената теза на оспорващия. Ревизиращите са установили, че към
момента на сделката Д.С. и съпругът ѝ не са разполагали със собствени
свободни парични потоци, които да бъдат послужат за заплащане на автомобила.
Писмото и обясненията на В.Ш.от
13.09.2019г. – л.351-352, а и съставеното пълномощно – л.46 от делото, не само
не доказват, но и не могат да са индикация за привидна сделка, тъй като или са
съставени след началото на ревизионното производство, или имат относимост към
управлението, а не собствеността. При наличието на доказателства за придобиване
на МПС-то от съпруга на ревизираната С., както и безспорния факт, че С.и са
съпрузи, то твърдението за прикрита покупко-продажба на същото МПС в полза наШ.
само почива на предположения, което е недопустимо. Обстоятелството относно
фактическото ползване на автомобила не е от естество да обори безспорния факт
относно собствеността на МПС-то, както и че към момента на закупуването му –
07.07.2016г., С.и са били съпрузи. В настоящия случай няма събрани
доказателства, които да създават сигурно убеждение за истинността на
твърдението за наличие на привидна сделка. Не се твърди и че между съпрузите –
от една страна, и съдружникътШ., действителните права са уредени съгласно
разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, или пък че е приключило
съдебно производство, по силата на което със съдебен акт е призната
недействителността. Не на последно място следва да се отчете и соченото от ревизираното лице в жалбата, че автомобилът
бил закупен поради икономически причини, касаещи избягване на данъчни
задължения отШ., макар че всъщност е налице възмездна сделка в полза на съпруга
ѝ. В този смисъл има признание за поведение на страните по сделката,
целящо избягване на данъчни задължения, а така никоя от страните не следва да
може да претендира свои права, които също да водят до засягане на фиска.
Относно възражението на
жалбоподателката за неустановен вид на дохода, то следва да се има предвид че
данъчната основа е определена по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК и в
случая самото ревизирано лице следва да докаже източника на доход, послужил за
нарастване на финансовото и имущественото състояние, както и че този доход не е
трудов. Административният орган подробно е обсъдил това възражение на
жалбоподателката, както и разяснил целта на разпоредбата на чл.124а от ДОПК – в
случай на укрити доходи да бъдат събрани както данъчните, така и осигурителните
задължения, а също и да не бъдат неравноспоставени ревизираните лица с тези,
които са декларирали своите доходи.
Относно установените задължения за задължителни
осигурителни вноски следва да се има предвид, че възраженията на жалбоподателката
отново се покриват с изложените ѝ пред административния орган, който е
взел становище по тях в Решение №698/09.12.2019г. При установеното
несъответствие
между имущественото състояние на задълженото лице и декларираните и/или
получени от нея доходи за 2016г. в размер на 23 228,41 лева, то установеното превишение на
извършените разходи над доказаните приходи/доходи е прието като осигурителен
доход за цялата година и ревизиращият
орган е пристъпил към определяне на осигурителния доход, върху който се дължат
ЗОВ. При липсата на доказателства за произхода на средствата необходими за
финансиране на установеното несъответствие между имуществото и направените
разходи и декларираните и/или получени доходи, правилно се приема, че лицето е извършвало
трудова дейност, от която са получени тези доходи. Правилен е и изводът, че установеното
наличие на доходи с недоказан произход води до неплащане на задължения за
осигурителни вноски. Административният орган е изложил, че не може да се черпят
благоприятни последици от факта на укриване на доходи и облагането да зависи от
добросъвестността на ревизираното лице да посочи източника на дохода.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице спорните
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и 2 и 7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК, а
възраженията на жалбоподателя, че органите по приходите неправилно са определили
началното салдо, приходите и разходите за ревизираните години са неоснователни.
Нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство жалбоподателката
представя доказателства, от които да е възможно да се направят различни изводи
относно паричния поток за 2016г., при възложена доказателствена тежест за
страната на жалбоподателя. Правилен и обоснован се явява изводът на органите по
приходите за наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.1, т.2 и 7 от ДОПК, което е основание за извършване на ревизия по
особения ред на чл.122, ал.2 от ДОПК. Правилно
в случая са начислени осигурителните вноски по ЗДДФЛ, за ДОО –самоосигуряващи
се лица, за фонд ДЗПО – самоосигуряващи се,
и вноски за ЗО за съответната 2016г. Не са налице основания и оспореният
акт да бъде обявен като нищожен. По изложените съображения жалбата следва да
бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
С оглед крайния извод за неоснователност на жалбата и
на основание чл.161, ал.1 от ДОПК във вр. с чл.8, ал.1, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1055,80 лева, както и заплатените за експертиза 450
лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.С. *** срещу Ревизионен акт №Р-16002619001045-091-001/09.09.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №698/09.12.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване
и данъчно-осигурителна практика Пловдив
при ЦУ на НАП.от гр.Свиленград срещу Ревизионен
акт №Р-16002619001045-091-001/09.09.2019г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №698/09.12.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване
и данъчно-осигурителна практика Пловдив
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН **********, да заплати на Националната агенция за приходите гр.София,
Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика – Пловдив, разноски от 1505,80 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните.
Съдия: