№ 3269
гр. Варна , 17.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502011 по описа за 2021 година
намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивни жалби срещу решение №
260734/04.03.2021г., допълнено с решение № 261734/25.05. 2021г. постановени по гр.д. №
21040/2019г. по описа на ВРС., както следва:
1.Въззивна жалба вх. №279289/19.03.2021г. подадена от ........ Л. срещу решението, в
частите, с които е отхвърлен иска за присъжданена законна лихва върху неизпълненото
парично задължение за периода от датата на увреждането – 22.09.2005г. до 23.12.2016г.
поради изтичане на 3 годишна погасителна давност по чл.111, ал.1,б.“в“ ЗЗД и за разликата
над присъдените разноски в размер на 100лв. до претендираните 1450лв. Въззивникът счита,
че съдът неправилно и в противоречие с Постановление № 2/21.12.1981г. на пленума на ВС,
е приложил правилата относно погасителната давност по чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД. Излага, че
тригодишния срок се отнася единствено за лихвите върху вземания за непозволено
увреждане, а когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, какъвто е
настоящият случай, срокът на новата давност е винаги петгодишен, включително и за
присъдените лихви. Давността за вземания от непозволено увреждане, състоящо се в
неполучено в пълен размер трудово възнаграждение поради загуба или ограничение на
трудоспособността, започва да тече от деня на увреждането, съответно от откриване на
причинителя. В настоящия случай е налице влязло в сила решение по гр.д. № 12161/2015г.,
като с подаването на исковата п молба, по която е образувано делото е прекъсната давността
по чл.116, б.б“ ЗЗД. Въззивникът счита, че първоинстонционният съд в нарушение на
процесуалните правила и конкретно разпоредбата на чл.154 ГПК е уважил възраженията на
ответника и подпомагащите страни относно частично погасяване по давност на предявената
претенция. По отношение на разноските, въззивникът посочва, че присъдения размер на
1
съдебни разноски е определен под размера на минимума, съгласно чл.36 ЗА и в нарушение
на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК. Моли решението да се отмени в обжалваните части,у
като се постанови ново, с което предявените искове да се уважат в предявения размер, като
се присъдят и съдебни разноски в претендирания размер. Претендира за присъждане на
разноските във въззивното производство.
В предвидения срок ответникът - „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, гр.Варна е депозирал отговор на въззивната жалба, с който последната е
оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на решението в обжалваните
части. В условие на евентуалност, при отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на претенцията на въззивника, моли да се разгледа, предявеният от „Фрапорт
Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ срещу „Летище Пловдив“ ЕАД обратен иск, като се
осъди „Летище Пловдив“ ЕАД да заплати на ищеца по обратния иск сумите, които той
дължи на ЦВ. Г. Л., ведно със следващите се съдебни разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, третото лице помагач - Министъра на транспорта, информационните
технологии е депозирало писмен отговор, с който оспорва изложените във въззивната жалба
доводи като неоснователна и излага други доводи и аргументи в подкрепа на правилност и
законосъобразност на постановеното първоинстонционно решение.
2. Въззивни жалби от „Летище Пловдив“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор
Лъчезар Атанасов Миленчев срещу постановеното по делото решение №
260734/04.03.2021г., и решение № 261734/25.05.2021г. в частите , с които въззивникът е
осъден да заплати на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД , на основание чл.123а
КТ сумата от 10 135,85лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разлика между брутното трудово възнаграждение, което би получил ЦВ. Г.
Л. и получаваната пенсия за инвалидност за периода 02.02.2017г. – 01.01.2020г., претърпени
в резултата на трудово злополука, настъпила на 22.09.2005г., ведно със законната лихва от
23.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 346,85лв.,
представляващи съдебни разноски, на основание чл.78, л.1 ГПК, сумата от 1000лв.,
представляваща разноски за заплатеното по делото адвокатско възнаграждение и 505,43лв.,
представляващи държавна такса. Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. По подробно изложени в жалбата съображения се претендира
решението да бъде отменено, като се постанови друго, с което предявеният срещу
въззивника обратен иск се отхвърли като неоснователен. В условие на евентуалност при
потвърждаване на решението, размера на присъдените в полза на „ФТСЕМ“АД суми, да се
съобразят с факта, че същото дружество е солидарен длъжник с „Летище Пловдив“ЕАД,
поради което и следвада получи половината от всички платено.
С писмен отговор насрещната страна на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е
оспорила жалбите, подедени от „Летище Пловдив“ ЕАД като неоснователна.
2
С писмен отговор, Министъра на транспорта, информационните технологии е оспорил
жалбите като неоснователни.
Въззивният съд намира настоящото производство образувано по подадени в
законоустановения преклузивен срок по чл.259, ал. ГПК жалби за джпустимо. Жалбите са
редовни, съдържат изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.2161 ГПК и
са надлежно администрирани. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови
доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.10.2021 г. от 9 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3