РЕШЕНИЕ
№ 1470
гр. Пловдив, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300502797 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.6 пр.2 от ГПК.
Постъпила е жалба от В. Б. К., ЕГН- **********, в качеството на
длъжник, чрез адв.С. М., против Разпореждане с изх.№ 77803/12.09.2022г.,
изд. от ЧСИ **********, по изп.д.№ 20228240401573, с което е оставено без
уважение искането на В. Б. К., ЕГН- **********, чрез адв.С. М., за
прекратяване на изпълнителното производство поради липса на подлежащ на
изпълнение акт по смисъла на чл.426 от ГПК. Моли да бъде отменено и
вместо това да се постанови решение, с което да се приеме, че искането е
основателно и да се дадат задължителни указания към съдебния изпълнител
за прекратяване на изпълнителното производство.
Община Б., в качеството на взискател, не депозира възражение в
указания срок.
От страна на ЧСИ *********, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са
депозирани мотиви, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в
законоустановения едноседмичен срок, но разгледана по същество, е
1
неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.
Изп.д.№ 1573/2022г. е образувано въз основа на изпратени от
Община – Б. с придружително писмо с изх.№ 11-01-257/12.07.2022г. Акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № 567-1/10.05.2018г.,
изд. от старши специалист Б. Т. в Сектор Местни приходи на Дирекция Обща
администрация при Община – Б., оправомощен със Заповед №
891/22.12.2017г. за установяване на задължения на данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци и Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от
ДОПК № 1191-1/29.03.2022г., изд. от старши специалист Б. Т. в Сектор
Местни приходи на Дирекция Обща администрация при Община – Б.,
оправомощен със Заповед № 891/22.12.2017г. за установяване на задължения
на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци на В. Б. К.
От длъжника В. Б. К. е подадена Молба на 29.08.2022г. до
съдебния изпълнител с искане за прекратяване на изпълнителното дело.
Изложени са доводи, че и двата акта не са връчени редовно. По-конкретно
Акт за установяване на задължения от 10.05.2018г. е връчен с обратна
разписка на някакво лице Б. без посочване на качество с оглед спазване на
разпоредбите на чл.29 ал.6 и ал.7 от ДОПК, а по отношение на Акт за
установяване на задължения от 29.03.2022г. посочва, че е налице хипотеза на
липса на връчване на акта, доколкото съгласно ДОПК липсва презумпция за
връчване по пощата при непотърсена пратка/писмо съгласно разпоредбата на
чл.32 от ДОПК. Поддържа, че и двата акта за установяване на задължения не
са влезли сила.
С атакуваното Разпореждане, изд. от 12.09.2022г. е оставено без
уважение искането, като са изложени основни съображения, че съдебният
изпълнител не е компетентен орган, който да констатира редовността на
връчването от съответната община на процесните актове. Освен това съгласно
чл.209 ал.2 т.3 от ДОПК принудително изпълнение се предприема въз основа
на актовете по чл.106 и 107, независимо дали са обжалвани.
С подадената жалба до съда В. Б. К. поддържа възраженията,
направени пред съдебния изпълнител.
2
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
жалбата е неоснователна. Съобразно нормата на чл.209 ал.1 от ДОПК –
Принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на
предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. Съгласно
чл.209 ал.2 от ДОПК - Принудително изпълнение се предприема въз основа
на: т.3- актовете по чл.106 и 107 независимо дали са обжалвани. При тази
императивна регламентация се налага извод, че „изпълнителни основания“ по
смисъла на чл.209 ал.1 от ДОПК са и всички актове по чл.107, които не само
не са редовно връчени, но и дори такива, които са издадени, но процедурата
по връчването им не е започнала.
На следващо място, съдебният изпълнител не разполага с
правомощия за преценка на представения му акт дали съставлява годно
изпълнително основание, при положение, че същият от външна страна
съставлява акт, подлежащ на изпълнение по см. на чл.426 ал.1 пр.2 от ГПК.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и подлежи
на потвърждаване.
По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Разпореждане с изх.№ 77803/12.09.2022г., изд. от
ЧСИ **********, по изп.д.№ 20228240401573, с което е оставено без
уважение искането на В. Б. К., ЕГН- **********, чрез адв.С. М., за
прекратяване на изпълнителното производство поради липса на подлежащ на
изпълнение акт по смисъла на чл.426 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3