Определение по дело №67576/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 40229
Дата: 10 ноември 2023 г. (в сила от 10 ноември 2023 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20221110167576
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40229
гр. София, 10.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110167576 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искане на ответника за изменение на решението в
частта за разноските. Моли за намаляване на адвокатското възнаграждение на
ищеца поради прекомерност.
В законоустановения срок ищецът подава отговор на молбата по чл. 248
ГПК, с който оспорва искането като неоснователно.
Съдът констатира, че молбата за изменение на решението в частта за
разноските е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.
По нейната основателност съдът намира следното:
В отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, но с
решението съдът е пропуснал да се произнесе по него. Ето защо съдът следва
да се произнесе в рамките на производството по чл. 248, ал. 1 ГПК по
своевременно заявеното от ответника възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК.
В случая производството е образувано по предявени искове за
прогласяване нищожност на договор и частичен осъдителен иск за връщане
на част от недължимо платена въз основа на нищожния договор сума.
Извършените от процесуалния представител на ищеца действия по делото се
свеждат до подаване на искова молба и на молба за увеличаване размера на
осъдителния иск, като той не се е явил в единственото открито заседание по
делото.
1
Съобразявайки предмета на делото и извършените минимални
процесуални действия от адвоката на ищеца, съдът счита, че заплатеният
адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв. не съответства на конкретната
правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде
намален. Същевременно определянето на минимално адвокатско
възнаграждение по правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в конкретния случай
би излязло извън постигането на легитимната цел на закона да се осигури
справедливо и адекватно възнаграждение на адвоката. За да достигне до този
извод, съдът съобрази, на първо място, предмета на делото, който независимо
от броя на предявените искове в крайна сметка се свежда до искане за
връщане на недължимо платена по нищожен договор парична сума. На второ
място, съдът отчита служебно известното му обстоятелство, че по почти
идентични по съдържание искови молби са образувани в СРС множество дела
от същия ищец, представляван от същия процесуален представител, поради
което присъждане на съответстващо на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
наредбата минимално адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. /при
това – при материален интерес по делото, възлизащ на 109.32 лв./ би било
несъответно на положените от адвоката усилия и в крайна сметка би
представлявало допускане от съда на злоупотреба с право, каквато съдът
всъщност е длъжен да осуети /в подобен смисъл – Определение №
174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. по описа на ВКС, III ГО/. Ето защо
съдът приема, че случая не следва да се определя адвокатско възнаграждение
за всеки от предявените искове, а минималният размер на адвокатския
хонорар, до който следва да бъде извършено намаляването по чл. 78, ал. 5
ГПК, следва да бъде определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата и
възлиза на сумата от 400 лв.
Следователно общият размер на дължимите на ищеца разноски възлиза
на сумата от 500 лв., включваща заплатената държавна такса в размер на 100
лв. и редуцираното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лв.
По изложените съображения искането за изменение на решението в
частта за разноските следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ в частта за разноските Решение № 13370/31.07.2023 г.,
постановено по гр. д. № 67576/2022 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав, като
го ОТМЕНЯ в частта, с която „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на Н. Н. И., ЕГН **********, разноски по
делото – за разликата над 500 лв. до 1 100 лв.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3