№ 216
гр. Благоевград, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20211210201122 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на “....” ООД със седалище и адрес на управление
...., управлявано и представлявано от .... с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 01-002042 от 12.07.2021 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - Благоевград, с което за нарушение по чл.63
ал.2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и
във връзка чл.414 ал.3 от Кодекса на труда му е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
С жалбата се иска да се отмени обжалваното наказателно
постановление, като недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и
несъответстващо на фактическата обстановка, издадено при неспазване на
материалноправните и процесуалните норми. Развиват се съображения за
процесуални нарушения при описване на фактическата обстановка в акта и
постановлението, като същите са издадени в нарушение на чл.42 т.4 предл.2
от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Сочи се също, че настоящия случай е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което също обуславя отмяна на
обжалвания санкционен акт. Алтернативно на изложеното, се иска да се
измени обжалваното наказателно постановление в санкционната част, като
санкцията се намали до законоустановения минимален размер.
Дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява
управителят на дружеството, а се представлява от процесуален представител
– адв. С.Г., която поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на
защитната си теза и изразява становище по същество на делото, като моли
1
съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. Алтернативно на
това, ако съдът не приеме оплакванията й, моли съдът да намали размера на
наложената санкция до нейният минимален такъв.
Административнонаказващия орган, редовно и своевременно призован,
чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Екатерина Портокалска,
оспорва жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на наказателното
постановление и изразява становище по същество на делото, като моли съдът
да го потвърди. Претендира и юрисконсултско възнаграждение по делото.
Жалбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално
допустима, разгледана по същество е основателна.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
При извършена проверка по работни места на 15.04.2021г. около 11.40
часа от С.Т. А., СП. Н. СТ. и Й. В. К., трите служителки в Д „ИТ“ –
Благоевград относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на
обект – цех за металообработване и изделия от метал, находящ се в ....,
експлоатиран и стопанисван от “....” ООД със седалище и адрес на управление
...., управлявано и представлявано от .... с ЕГН ********** и извършена
проверка по документи на 20.04.2021г. на дружеството-жалбоподател е
констатирано, че “....” ООД в качеството му на „работодател“ по смисъла на
параграф I, т.1 от ДР на Кодекса на труда е допуснало на 15.04.2021г. лицето
Д. Б. С. с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в обекта на проверка
на длъжност „Общ работник“, без да му е предоставен екземпляр от сключен
в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Описаното
нарушение се сочи, че се потвърждава от попълнената в хода на проверката
по работни места писмена декларация от Д. Б. С. (лист 16 от делото), в която
същият удостоверява извършване на трудова дейност от него към момента на
проверката при определено работно място, длъжност, работно време и
трудово възнаграждение, като е отбелязал в т.4 и т.5 от декларацията, че не е
сключил писмен трудов договор с дружеството-жалбоподател и не са му
предоставени екземпляр от документите по чл.63 ал.1 от КТ, като е отразила
началната дата, от която започнал да предоставя работната си сила на
дружеството – 15.04.2021г. След приключване проверката по работни места
дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК за извършване на проверка
по документи в Д“ИТ“ – Благоевград на 20.04.2021г. с призовка от 15.04.2021
г. (лист 15 от делото). При проверката по документи на 20.04.2021 г. в Д“ИТ“
– Благоевград се е явил законния представител на търговеца, който е
представил част от изисканата с призовка вътрешно-фирмена документация
на предприятието. На същата дата 20.04.2021 г. била извършена и служебна
справка в регистъра на трудовите договори към ТД на НАП от
Информационната система на ИГ „ГИТ“, от която е видно, че “....” ООД не е
подало уведомление по реда на чл.62 ал.3 от КТ за регистриране на сключен
2
писмен трудов договор с Д. Б. С.. За извършената на 14.04.2021г. проверка по
работни места и на 20.04.2021 г. проверка по документи е съставен протокол
за извършена проверка с изх. № ПР2112737 от 15.04.2021г. (лист 11-14 от
делото), в който са изложени подробно констатациите от извършените
проверки. Предвид така констатираното проверяващите приели, че е налице
допуснато нарушение по Кодекса на труда, поради което на 20.04.2021г.,
свидетелката С. Т. АТ., в присъствието на свидетелките СП. Н. СТ. и Й. В. К.
и в присъствието на управителя на дружеството ...., съставила на
дружеството-жалбоподател АУАН № 01-002042 от 20.04.2021г. (лист 7-9 от
делото), с който квалифицирала осъщественото от “....” ООД, като нарушение
по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. АУАН е предявен и връчен на законния
представител на дружеството на 29.04.2021г., която го подписала без да
отрази обяснения или възражения. Писмени възражения по така съставеният
акт постъпили в законоустановения срок, на 23.04.2021г. и заведени с вх. №
21038768 от 23.04.2021г. (лист 19 от делото), с които се сочело, че при
проверката на 15.04.2021г., както и въобще Д.С. не е извършвал трудова
дейност за дружеството-жалбоподател, тъй като е изпратен от свой приятел –
М.Г. за почисти подлежащи на обработка маси, както и се развиват
съображения за маловажност на случая. Въз основа на този акт на 12.07.2021
година, Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Благоевград, като
надлежно упълномощен представител на административнонаказващия орган,
след като приел писмените възражения за неоснователни, издал атакуваното
Наказателно постановление № 01-002042 от 12.07.2021г. (лист 5-6 от делото),
с което за допуснато административно нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на
труда, изразяващо се в това, че “....” ООД в качеството му на „работодател“ е
допуснало на 15.04.2021г. лицето Д. Б. С. да извършва трудова дейност в
обекта на проверката – цех за металообработване и изделия от метал,
находящ се в ...., експлоатиран и стопанисван от дружеството-жалбоподател,
на длъжност „Общ работник“, без да му е предоставен екземпляр от сключен
в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, представляващо нарушение по чл.63 ал.2
от Кодекса на труда, поради което на основание чл.416 ал.3 от Кодекса на
труда във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, на дружеството-
жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева. НП е връчено на Е.Б.Д. – управител на дружеството-
жалбоподател на 20.07.2021г., като в законоустановеният седемдневен срок,
на 26.07.2021г. (лист 2 от делото) срещу него постъпила и разглеждана в
настоящото производство жалба.
По делото е приложена саморъчно попълнена Декларация от лице,
работещо по трудово/гражданско правоотношение във връзка с
извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното
законодателство, на основание чл.299 от Кодекса на труда и във връзка с
чл.402 ал.1 т.3, чл.202 ал.2 от Кодекса на труда и чл.39 ал.1 от АПК и чл.40
ал.1 от АПК и чл.110 ал.4 от ДОПК, с която Д. Б. С. с ЕГН ********** е
3
декларирал на 15.04.2021г. в 11:40 часа, че работи в “....” ООД от 15.04.2021г.,
като общ работник в цех за металообработване на дружеството в ...., с
работно време от 10:30 часа до 12:30 часа, с уговорено трудово
възнаграждение в размер на 40 лева, като в т.4 и т.5 е отразил, че не е
сключил трудов договор и не е получил копие от заверено уведомление и
екземпляр от сключен писмен трудов договор, като отразил собственоръчно
също, че почиства метални маси с ръкавици.
Представената справка от Регистъра на уведомления за трудов договор
от Информационната система на Изпълнителна агенция „Инспекция по
труда“ удостоверява, че Д. Б. С. с ЕГН ********** е имал сключен безсрочен
трудов договор от 10.07.2019 г., който видно от посоченият Булстат не е със
дружеството-жалбоподател, което вписване на договора понастоящем е с
отразен с Код на корекция: Заличен.
Така отразените в акта фактически обстоятелства в акта и наказателното
постановление се потвърждават и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели С.Т. А., СП. Н. СТ. и Й. В. К., трите служителки в Д
„ИТ“ – Благоевград, извършили лично и непосредствено проверката по
работни места, а впоследствие и проверката по документи в процесното
дружество. Същите са категорични, че при извършената проверка установили
лицето Д. Б. С. с ръкавици да шкури метална маса на улицата пред цеха, респ.
извън цеха, обект на проверката. Всичките свидетелки сочат, че предоставили
на всички лица, установено в проверявания обект декларации за попълване,
но не давали указания как да се попълват същите, като С. сам си попълнил,
подписал и предал на проверяващите декларацията си.
По делото е разпитана като свидетел Д. Б. С., който установява, че към
момента на извършената проверка се намирал пред цех за метали в
Благоевград, където бил откаран от свидетеля М.Г. и където шкурил метални
маси, предназначени за оборудване на новооткриваща се дискотека. Сочи, че
дейността която извършвал и която била установена и от проверяващите му
била възложена по молба от Грънчаров, на приятелски начала, като
въпросните маси след почистването им, следвало да се боядисат и пренесат
до дискотека „ГОА“ в Благоевград. Свидетелят е категоричен, че нямал
уговорка за заплащане за тази услуга, както и никога не е посещавал
въпросния цех преди и след случая, както и името на фирмата и адреса на
цеха му били продиктувани от самите проверяващи, не е влизал в цеха и не
знае какво представлява вътре, както и че през цялото време се намирал пред
и извън сградата на цеха. Свидетелят сочи също, че не познава управителя на
дружеството-жалбоподател Е. Д..
С показанията си свидетелят М.Г. установява, че познава свидетеля Д.С.
и управителя на дружеството-жалбоподател Е. Д.. Въпросният ден на
проверката помолил С. и още едно момче – К. да му помогнат, като почистят
металните маси с надпис „Графити“, оставени в цеха на Д. за пребоядисване и
поставяне на надпис „ГОА“. След като двамата се съгласили, свидетелят ги
4
закарал до цеха на Е. Д., където на двора били масите и където същите
започнали да ги почистват и шкурят от ръжда. Свидетелят сочи също, че не е
присъствал на проверката.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователна и логични.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за
нарушение по чл.63 ал.2 от КТ.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, предвид Заповед №
З-0058 от 11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, но при
съществени нарушения на процесуалните правила. За да може с издаването на
едно наказателно постановление да се реализира
административнонаказателна отговорност на дадено лице, следва
наказателното постановление да съдържа законово регламентиран минимален
обем информация. Фактите и обстоятелствата, които в постановлението
безусловно следва да са налице, са посочени в чл.57 от ЗАНН, а възведените
в чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които
са били нарушени), съставляват мотивите - фактическите и правните
основания, от които следва постановения от наказващия орган резултат. В
случай, че така установените нормативни изисквания не са спазени, ще бъде
налице акт, постановен в съществено нарушение на закона. Изискването за
обоснованост на наказателното постановление е една от гаранциите за
законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на
правата и интересите на лицата - страни в административнонаказателното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на
мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които
административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на конкретна
административна санкция. Това подпомага лицето, чиято отговорност е
ангажирана, да организира защитата си. От друга страна наличието на мотиви
улеснява и прави възможен контрола за законосъобразност и правилност на
акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за
мотиви според ЗАНН е такова, че тяхното неизлагане към наказателното
постановление съставлява съществено нарушение на закона и е основание за
отмяна на акта. В НП не е описано къде именно е извършено нарушението,
като е формулирано твърде общо в „проверявания обект“. Липсата на такъв
основен реквизит по чл.42 т.3 предл.2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН е достатъчна
да обуслови незаконосъобразност на наказателното постановление дори само
5
на това основание. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа
на него постановление се сочи, че на посочената дата е извършена проверка
на въпросния обект – цех за металообработване и изделия от метал.
Същевременно обаче по никакъв начин не се установява защо актът е
съставен, а впоследствие постановлението е издадено именно срещу
юридическото лице, тъй като дори самият актосъставител и свидетелите по
акта, сочат, че лицето Д.С. е установен извън сградата на цеха, на открито
улично място. Липсва посочена каквато и да било връзка на санкционираното
лице с проверения обект, освен саморъчно попълнена от Д.С. декларация,
предоставена му от проверяващите. Не се уточнява как е прието за
установено, че към 15.04.2021 г. (проверката и констатациите по акта са за
дата 20.06.2011 г.) именно “....” ООД, гр. Благоевград е имало качеството на
“работодател” и то по отношение на лицето Д.С., като липсват каквито и да
било обяснения в тази насока от последния.
На следващо място и в акта, и в постановлението е налице безлично
описание на твърдяното нарушение: “в качеството си на работодател е
допуснал от 15.04.2021 г. лицето Д. Б. С. да извършва трудова дейност в
обекта на проверката”. Така описани, обстоятелствата не дават достатъчна
степен на конкретика около извършеното нарушение. Не е посочено
конкретното изпълнително деяние на лицето, сочено за нарушител, не е
посочено и неизпълнението на кое задължение се приписва конкретно на
административнонаказаното юридическо лице. Правилото на закона е
категорично: в наказателното постановление трябва в пълнота да се опише
фактическата обстановка. Описанието трябва да е конкретно и да не буди
съмнение. Изпълнителното деяние на нарушението не може да бъде
извличано по пътя на логиката. Това би имало за последица неопределеност
при установяване на нарушението и в сериозна степен би застрашило правото
на защита на засегнатото лице. Правоприлагането и особено в частта му на
налагане на административни наказания не може да почива на
предположения, а само на конкретни данни и обстоятелства. Още при
съставянето на акта трябва да е безспорно ясно какво е обвинението, което се
отправя на административно привлечения. Това е така, защото съставеният
акт има и тази функция - официално обвинение в извършване на
правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на
съставяне на акта, и тази възможност трябва да му се осигури. (Решение от
16.02.2010 г. на АдмС - Пловдив по к. н. а. х. д. № 2142/2009 г., 19-ти с-в,
докладчик съдията Калин Куманов, Решение № 1131/23.07.2012 г.,
постановено по к. н. а. х. д. № 408/2012 г. на Адм.С – Благоевград, Решение
№ 1140/24.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. № 400/2012 г. на Адм.С –
Благоевград, Решение № 1143/24.07.2012 г., постановено по к. н. а. х. д. №
407/2012 г. на Адм.С – Благоевград). В случая след като не установил изцяло
и обективно фактическата обстановка, установена при проверката, респ.
причината за местонахождението на Д.С. в близост до проверявания цех,
връзката между същия и стопанисващия цеха субект, т. е. обективната е
6
субективна връзка между „работник“ и „работодателя“ по твърдяното за
съществуващо трудово правоотношение, административнонаказващият орган
сам се е лишил от възможността да събере необходимите доказателства в
подкрепа на обвинителната теза, като по този начин е и ограничил правото на
защита на дружеството-жалбоподател, без да изложи всичките факти и
обстоятелства въз основа на които гради тезата си.
С оглед така установеното по делото от фактическа страна, съдът
намира и за недоказано по безспорен и категоричен начин от обективна
страна осъществяването от “....” ООД на разглежданото нарушение по чл.63
ал.2 от КТ. Посочената трудовоправна разпоредба има императивин характер
и предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника
или служителя, преди да му бъде предоставен екземпляр от сключен трудов
договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62 ал.3 от
КТ. По делото не е спорно, че “....” ООД, като юридическо лице със стопанска
дейност, стопанисващо цех за металообработване има качеството на
„работодател“, както и това, че лицето Д. Б. С. е установен от проверяващите
към момента на проверката пред сградата на този цех да извършва дейност по
почистване и шкурене на метални маси. Не се установи обаче, че именно
дружеството-жалбоподател, чрез своите органи за управление и
представителство е осъществило действие по допустителство на Д.С., да
работи в предприятието. Единственото доказателство в тази насока е
саморъчно попълнената частично от последния Декларация, с която е
посочил името и адреса на дружеството-жалбоподател и само някои елемент
на трудов договор, включени в характеристиката на трудовото
правоотношение, но в този си обем същите не биха формирали изводи за
наличие на такова. Декларираните частично обстоятелства не само не са в
противоречие със събраните гласни доказателства, а дори напротив същите се
подкрепят от установеното от свидетелите С. Т. АТ. и Й. В. К., които са
категорични, че Д.С. е установен при проверката извън, респ. пред сградата в
която се помещавал цеха на “....” ООД, както и от показанията на самият С. и
М.Г.. Посочената в декларацията времева ангажираност, като работно време
само за два часа в конкретния ден, липсата на посочване на регламентирани
почивки – за хранене и физиологични, почивни дни, наличието на сключен
граждански договор (за какъвто писмената форма не е задължителна) и
посочените други обстоятелства, че С. единствено почиствал метални маси с
ръкавици, разгледани във взаимна връзка с горните гласни доказателства,
сочещи за причината, мястото и целта на действията на С. към момента на
проверката, както и твърдението на последния, че попълнил името и адреса на
дружеството в декларацията под диктовката на проверяващите, тъй като не ги
знаели нямал нищо общо с тях, разколебава и игнориран извода, че Д.С. е
бил допуснат от дружеството-жалбоподател да извършва трудова дейност в
обекта на проверката, без да му е представен екземпляр от сключен в писмена
форма трудов договор, подписан от двете страни и без копие от уведомление
по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. С оглед на изложеното съдът
7
приема разглежданото административно нарушение за недоказано и
неосъществено от обективна страна, което като правна последица води на
самостоятелно отменително основание, до отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
При това положение, и с оглед горецитираните съображения, съдът
намира обжалваното НП за незаконосъобразно и като такова същото следва
да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.3-то от ЗАНН,
Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 01-002042 от 12.07.2021 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - Благоевград, с което на “....” ООД със седалище и
адрес на управление ...., управлявано и представлявано от .... с ЕГН
********** за нарушение по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, на основание
чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и във връзка чл.414 ал.3 от Кодекса на труда е
наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Решението може да се обжалва пред Благоевградския административен
съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8