Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
22.07.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н.
при участието на секретаря Антония Пенчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 10416 по описа за 2018 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Х.К.К., ЕГН **********, адрес: ***
срещу Р.С.П., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 127, ал. 2, ЗЗД, вр. чл. 32, ал. 2 СК с искане да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца СУМАТА ОТ 15 116,16
лева /петнадесет хиляди сто и шестнадесет лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща ½ от 24
месечни анюитетни вноски всяка в размер на 1 259.68 / хиляда двеста петдесет и девет лева и шестдесет и
осем стотинки/ лева, платима на 14-то число на месеца, за който се
дължи заплатени за периода 14.06.2016 г.
- 14.05.2018 г. Моли за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди в
исковата си молба, че с ответницата по време на брака, прекратен с решение от
02.10.2007 г. по гр.д. № 6784/2006 г. по описа на ВРС са закупили със заемни
средства недвижим имот, представляващ вила, находяща се в гр. Варна, м. „Траката“
6А и недвижим имот, находящ се в гр. Банско, ул. „Глазне“ № 14, отпуснати по
договор за кредит от 10.11.2004 г. и допълнително споразумение към него от
15.11.2015 г. сключен с „Банка ДСК“ ЕАД.
Твърди
се, че за периода от 14.06.2016 г. до 14.05.2018 г. Х. К. К. единствено е
обслужвал задълженията, произтичащи от договора за кредит, като е погасил 24
анюитетни вноски всяка в размер на 1 259.68 лева на 14-то число на месеца,
за който се дължи или общо сумата от 30 232.32 лева.
Доколкото ищецът в качеството на кредитополучател е
платил на кредитора дължимото по договор за кредит, ответницата Р.П. следва
като солидарен длъжник да понесе половината от платените суми.
В срока за
отговор е постъпил такъв от ответника, в който ответницата изцяло оспорва
предявения иск по основание и размер. Изразява следното становище по обстоятелствата, на които се
основава искът: Не оспорва обстоятелството, че
с ищеца са бивши съпрузи. Оспорва факта, че притежава качеството
кредитополучател по договор за кредит от 10.11.2004г.; че средствата по Договор за кредит от 10.11.2004г. са отпуснати за
закупуване на недвижим имот, представляващ вила, находяща се в гр. Варна, м. „Траката“,
№6А и недвижим имот, находящ се в гр. Банско, ул. „Глазне“ №14; че по договор
за кредит от 10.11.2004г. и допълнително споразумение към от 15.11.2005г.,
сключен с „БАНКА ДСК“ ЕАД по програма ДСК БОНУС ДОМ се явява солидарен длъжник
по отношение на месечна анюитетна вноска в размер на 1 258,68 лв.; че
ищецът е платил за посочения в исковата молба период обща сума за погасяване на
кредит в общ размер на 15 116,16лв., представляваща задължение по кредита
на ответницата; че за ищеца са възникнали и са налице предпоставки за пораждане
на регресна претенция спрямо ответницата, досежно фиксирания с исковата молба
период и с оглед остатъка на паричните задължения по кредита; че е запозната и
е подписвала погасителен план по такъв кредит; че е запозната и е подписвала
допълнително споразумение от 15.11.2005 г., като оспорва авторството на
подписа, положен на последна страница под името Р.С. К, като твърди, че не е
изпълнен от нея; че е запозната и е подписвала Договор за кредит от
10.11.2004г. като оспорва авторството на подписа, положен на последна страница
под името Р.С. Катева, като твърди, че не е изпълнен
от нея; Твърди, че не притежава
качеството кредитополучател по договора за кредит, цитиран в Исковата молба; че
за ищеца не е възникнало регресено право по чл.127, ал.2 ЗЗД относно заплатени
вноски по Договор за кредит от 10.11.2004г., тъй като платеното
за период 14.06.2016 г. - 16.05.2018 г. не надхвърля частта от остатъка на
паричното задължение по кредита, дължимо от ищеца; че така отпуснатият кредит
не е за задоволяване на семейни нужди; че недвижим имот, представляващ вила,
находяща се в гр. Варна, м. „Траката“, №6А и недвижим имот, находящ се в гр.
Банско, ул. „Глазне“ №14 са закупени по време на брака с кредит по Договор за
кредит от 31.01.2003г., като същият е изплатен изцяло; че няма достъп до
движението на кредитите, тъй като за титуляр по договора „БАНКА ДСК“ ЕАД приема
Х.К.К., като не получава информация и не ѝ е
известно при каква лихва са вноските, какъв е остатъчният период, има ли
рефинансиране от страна на ищеца.
Сочи, че тъй като общата сума
за погасяване на кредита, считано от 14.06.2016 г. до крайната дата на неговото
погасяване е 102 985,61лв./включваща главница и лихва/, а частта на ищеца
съответно ½ от нея е 52 492,80лв. След процесните плащания към
14.05.2018г. остатъкът по задължението възлизало на 72 753,29лв., а ½ от него е
36 376,65 лв. Ищецът с исковата молба е заявил, че е заплатил на кредитора
за търсения период сума в размер на 30 233,32лв., т.е. сума далеч по-малка
от припадащата му се ½ от общото задължение, а именно сума в размер на
36376,65 лв., като твърди, че съгласно практиката на ВКС е необходимо
солидарният длъжник да е платил изцяло дължимата от него сума по кредита, за да
се породи правната възможност да търси от другия солидарен длъжник надвнесеното
над неговата ½ от общия дълг, което се твърди, че в случая не е налице.
Съдът, като
прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
На лист 98 от делото е представено удостоверение за сключен граждански
брак, от което е видно, че на 30.03.1996 г. между Х.К.К., ЕГН ********** и Р.С.П., ЕГН ********** е сключен гражднаски брак, за което е съставен акт за граждански брак
№ 118/30.03.1996 г. от дължностното лице по гражданската регистрация – гр.
Плевен.
Видно от представеното по делото съдебно решение №561 от 03.06.2008г., постановено
по в.гр.д.№2337/2007 г. на Окръжен съд – Варна, сключеният между страните на
30.03.1996г. граждански брак е прекратен с решение №2840/24.08.2007 г. по гр.д.
№ 6784/2006г. на Районен съд – Варна.
От представения по делото НА № 77, том I, рег. №
1510, дело № 51/2003г. се установява, че на 10.02.2003г., по време на брака си
с Р.П.Х.К. е сключил договор за покупко-продажба на следния недвижим имот:
дворно място с площ от 1 000 кв.м., съставляващо УПИ № VIII – 1439 „а” в
кв. 18, ведно с построената в него вилна сграда на два етажа и изградения в
същото място гараж за сумата от 100 421 лв., от
които лични средства 20 421 лв., платени на продавачите преди изповядване
на сделката и 80 000 лв. заемни средства от „БАНКА ДСК” ЕАД, платими след вписването й и
учредяване на законна ипотека в полза на заемодателя, за което е съставен.
Представен е по делото договор за кредит от 10.11.2004г., сключен от Х.К. и Р.П.
с „БАНКА ДСК“ ЕАД, за покупката на недвижим имот в гр. Банско, ул.”Глазне” №
14, за сумата от 135 000 лв. срещу задължение на заемополучателите да
погасят на равни месечни анюитетни вноски, всяка на стойност 1 214, 63 лв.
заетата сума за срок от 240 месеца. За обезпечаване вземанията по договора за
кредит е учредена в полза на банката ипотека върху дворното място, находящо се
в гр. Варна, местност „Траката”, ул.”8 – ма” № 66а и построените в него вилната
сграда и гараж. Уговорено е кредитополучателите да сключат за своя сметка
договор за застраховка.
На л. 7 от делото се намира Допълнително
споразумение от 15.11.2005 г. към договор за кредит от 15.02.2004 г., сключено от Х.К. и Р.П. с „БАНКА ДСК“ ЕАД.
Съгласно същото между страните се уговаря,
че към датата на подписване на споразумението остатъкът от кредита е в размер
на 132 377,78 лв. редовен дълг и 18,02 лв. текущо начислена лихва. Съгласно
чл. 3 от Споразумението размерът на месечните погасителни вноски кредиторът ще
определи на следващия работен ден, следващ първата падежна дата след подписване
на настоящото споразумение, за което се задължава да предостави на длъжниците
индивидуален погасителен план.
Представен е и индивидуален погасителен план към
дата 24.11.2008 г., подписан от Х.К. и служител на банката.
На л. 64 е
представен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 15,
том Х, рег. №8810, дело №1815 от 26.11.2004 г., по силата на който „РАМАДА ЕНД”
ООД, БУЛСТАТ ********* продава на Х.К.К., ЕГН **********
следния свой невдижим имот, находящ се в гр. Банско,
ул. „Глазене” 14А, а именно: Апартамент №2, изграден
в груб стоеж, разположен на първи етаж, сътоящ се от дневна, спарлня,
баня-тоалтна, антре и тераса, със застроена площ от 53,45 кв. м., ведно с 4,18
% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно
място, върху което е построена сградата, находящо се в гр. Банско и
съставляващо УПИ VІІ, в кв. 239а по плана на гр. Банско, целият с площ от 650
кв.м. за сумата от 5000 лв.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза на вещото
лице А.Н., от която се установява, че размерът
на главницата и лихвата по договор за банков кредит от 10.11.2004г. и
допълнително споразумение към него от 15.11.2005г. към датата на сключване на
договора за кредит е 135 000,00 лева. Размерът
на главницата и лихвата по договор за банков кредит от 10.11.2004г. и
допълнително споразумение към него от 15.11.2005г. към датата на сключване на
допълнителното споразумение към договора за кредит е 132 377,78 лева, към
дата 14.06.2016г. е 86 961,05 лева., а към 16.05.2018г. е 72 457,43
лева. От представеното от „БАНКА ДСК” ЕАД „Извлечение за периода“ от 14.06.2016г. до 16.05.2018г. е
видно, че кредитът е обслужван регулярно, като на 14-то число от месеца са
постъпвали погасителните вноски по кредита. Сумите са превеждани от
разплащателна сметка с титуляр Х.К., като са платени общо 30 372,32 лева, в т.ч.: - 30 232,32
лева, представляващи 24 погасителни вноски, всяка в размер на 1 259,60 лв.
и 2 годишни такси за обслужване на кредита в размер на 140,00 лева, по 70,00 лева всяка.
По делото са изслушани и приети две
съдебно-графологически експертизи не вещите лица – Е.А.А.
и Б.Й.Б., които еднозначно заключват, че подписите, положени под оспорените договор
за банков кредит от 10.11.2004г. и допълнително споразумение към него от
15.11.2005г. са изпълнени от ответницата Р. Станчева П.. Поради изложеното
съдът намира, че ответницата не успя при условията на пълно и главно доказване,
съгласно указаната й доказателствена тежест по смисъла на чл. 193, ал. 3 от ГПК, да установи неистинността на оспорените от нея документи, поради което
съдът следва да кредитира същите като истински такива и не следва да ги изключва
от доказателствения материал по делото.
От така изложената
фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми,
съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в
чл. 127 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 127, ал.1 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните
длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по
равно.
Съгласно, ал. 2 на същия член всеки солидарен длъжник,
който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата.
По делото безспорно се установи, че Х.К.К. и Р.С.П. по време на брака си са сключили
договор за кредит с Банка ДСК, съгласно който са се задължили да върнат на
банката получената в заем сума от 135 000 лв. лева, ведно с догорената
възнаградителна лихва. Тъй като двамата са подписали договора в качеството си
на съдлъжници, то по смисъла на самия договор за тях
възниква солидарна отговорност да погасят задълженията по него. Задълженията по
този договор за процесния пероид от 14.06.2016 г. до 16.05.2018 г. са в общ размер
от 30 372,32 лв. (в т.ч.:
- 30 232,32 лева, представляващи 24 погасителни вноски, всяка в размер на
1259,6 лв. и 2 годишни такси за обслужване на кредита в размер на 140,00
лева, по 70,00 лева всяка)
и са погасявани изцяло от ищеца.
Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор
след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг,
за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Извън изложените аргументи,
в настоящия случай процесните договори за кредит са сключени и подписани и от
двамата съпрузи в качеството на кредитополучатели, поради което възраженията на
ответната страна за липса на солидарно задължение са изцяло неоснователни.
За да бъде уважен регресният иск на платилия солидарен длъжник по
чл.127, ал.2 от ЗЗД срещу другия солидарен длъжник, е необходимо да е платено в
повече от дължимото от този длъжник. С оглед разпоредбата на чл.127 ал.2 ЗЗД
солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв,
каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това,
което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на
погасяването /решение № 211 от 23.07.2012г. по гр.д. № 177/11г. на ІV г.о.на
ВКС/.
Предвид липсата в случая на други уговорки в отношенията между
солидарните длъжници, както и на влязло в сила решение за установяване на
по-голям дял за един от съпрузите след прекратяване на съпружеската имуществена
общност съдът приема, че съдлъжниците са поели задължението при равни квоти.
Неплатилият дължи на платилия длъжник половината от реално заплатените суми, предмет
на делото, а именно 15 116,16 лева, заплатени през исковия
период от 14.06.2016 г. до 16.05.2018 г. по договора
за кредит от 10.11.2004г. и допълнително споразумение към него от 15.11.2005г.,
като искът следва да бъде уважен изцяло.
Според
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат заплатените от
ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един адвокат. Съгласно представените доказателства за извършени разноски ищецът е сторил такива в размер на сумата 604,64 лв.
– държавна такса, 200,00 лв. – депозит за вещо лице по ССЕ и 2000,00 лв. –
платено в брой адвокатско възнаграждение.
От ответника е направено възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
По
така направеното възражение за прекомерност съдът намира следното: Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от
10 000 лв. до 100 000 лв. е 830,00 лв. плюс 3 % за горницата над
10 000 лв. Материалният интерес по настоящото дело се равнява на 15 116,16 лв. Следователно
минималното възнаграждение се формира от 830,00 лв. + 3%х5 116,16 лв. и е
в размера на 983,50 лв.
Съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. За уважаване на молбата на ответника е
необходимо той да е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение преди обявяване на делото за решаване. Видно от протокола от
съдебно заседание, проведено на 20.06.2019 г. процесуалният представител на
ответника – адв. П. е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В пределите на правомощията на съда е да присъди и по-високо от
минималното възнаграждение, при преценка за по-голяма фактическа и правна
сложност на спора. Настоящият съдебен състав намира, че адвокатското
възнаграждение, което следва да се присъди на ищеца е прекомерно, с оглед на фактическата
и правна сложност на делото, както и броя заседания, на които се е явил процесуалният
представител на ищеца, поради което следва да бъде намалено до размера,
предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. от 983,50 лв.
Така в полза на
ищеца следва да се присъди сумата от 1 788,14
лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото
производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 127, ал. 2, изр.
първо от ЗЗД, Р.С.П., ЕГН **********
ДА
ЗАПЛАТИ на Х.К.К., ЕГН **********, сумата
от 15 116,16 лв. (петнадесет хиляди
сто и шестнадесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща ½ от 24 месечни
анюитетни вноски всяка в размер на 1 259.68
лева (хиляда двеста петдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки),
платими на 14-то число на месеца, за който се дължат и заплатени от ищеца за
периода 14.06.2016 г. - 14.05.2018 г., съгласно договор за
кредит от 10.11.2004г.
и допълнително споразумение към него от 15.11.2005г., сключени между „Банка
ДСК” ЕАД и Х.К.К., ЕГН ********** и Р.С.П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Р.С.П.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.К., ЕГН **********, сумата 1 788,14
лв. (хиляда седемстотин
осемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки), представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: