№ 747
гр. Благоевград , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500543 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423 ГПК и е образувано по възражение вх. №
902483/10.05.2021 г. от „А.И.-..7“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр.Благоевград, ул.“...“ № 3, вх.Г, ет.6, ап.13, представлявано от управителя В.Б. чрез
процесуален представител адв.П.З. срещу Заповед за изпълнение № ,,,/16.11.2020 г.,
издадена по чгрд № 2336/2020 г. по описа на РС-Благоевград.
Сочи се във възражението, че в съобщението, изпратено до длъжник по заповедта липсва
отбелязване, че дружеството е напуснало адреса. Твърди се, че в съобщението връчителят е
посочил факти, които препятстват откриването на адресата. Навежда доводи, че простото
ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя, че същият е напуснал адреса,
не е основание за прилагане на съобщението в цялост като редовно връчено. Цитира
решения на ВКС, с които обосновава тезата за различие на хипотезите „напуснал“ адреса и
„липсата на достъп“ до канцеларията. Счита, че при липса на констатация, че адресът е бил
напуснат, приложение намира чл.50, ал.4 ГПК. Навежда твърдения, че на адреса има
помещение, в което живее В.Б. -управител на дружеството-длъжник, поради което и
седалището и адресът на управление на юридическото лице е именно гр.Благоевград, ул.“...“
№ 3, вх.Г, ет.6, ап.13. Счита за непълно отбелязването на връчителя, тъй като в него липсват
данни за съседите, от които е събрана информацията за фирмата-адресат, липсват и данни за
адреса на тези съседи. Счита за общо записването „сем.И.“, от което не става ясно кои
членове на това семейство са предоставили данните, както и запознато ли е това лице със
съществуването на такава фирма. Сочи, че не са събрани данни пребивавал ли е търговецът
и негов представител на адреса.
Във възражението се твърди, че длъжникът е узнал за издаването на заповедта с
получаването на покана за доброволно изпълнение, връчена му чрез съдебния изпълнител на
28.04.2021г.
С горното се обосновава становище за незаконосъобразно връчване на издадената срещу
длъжника „А.И.-..7“ ЕООД заповед по чл.410 ГПК и се прави искане по чл.423, ал.3 ГПК във
връзка с чл.423, ал.1, т.1 ГПК и ал.4 ГПК съдът да приеме възражението, да спре
изпълнението на издадената заповед и да върне делото на районния съд за продължаване на
1
съдопроизводствените действия.
Към възражението са приложени писмени доказателства – удостоверение за постоянен и
настоящ адрес на В.Б., Покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20217970400010 по
описа на ЧСИ М.В. рег. № 797 на КЧСИ, документ за платена държавна такса.
Препис от възражението е връчен на заявителя „Ф. –Г“ ЕООД на 25.05.2021 г., който в
законоустановения срок депозира чрез пълномощник писмен отговор. В отговора се
навеждат доводи за неоснователност на възражението по чл.423, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се, че
възражението е подадено извън едномесечния срок, въведен с нормата на чл.423, ал.1 ГПК.
Сочи, че за образуваното изпълнително дело, издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист длъжникът е бил уведомен по телефона, тъй като длъжникът –ЮЛ, не е
бил намерен на регистрирания в ТРРЮЛНЦ адрес. Оспорва възражението за ненадлежно
връчване на заповедта за изпълнение. Счита за правилно и законосъобразно стореното от
заповедния съд приложение на чл.50, ал.2 ГПК, предвид надлежното удостоверяване на
връчителя, че дружеството-длъжник не е известно на адреса по регистрация, няма свой офис
там, няма табела или други отличителни знаци за наличието на офис.
Окръжен съд-Благоевград, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по чгрд № 2336/2020 г. по описа на РС-Благоевград е образувано по
заявление вх. № 904924/13.11.2020 г., подадено от „Ф. –Г“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление гр.Благоевград, ул.“Аргир Манасиев“ № 14, ет.1, представлявано от
М.Ф.Н. чрез пълномощник адв.Д.Т., за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу „А.И.-..7“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.Благоевград, ул.“...“ № 3, вх.Г, ет.6, ап.13, представлявано от управителя В.Б.
за сумата от: 8 483.49 лева, представляваща дължимо и неизпълнено задължение по Договор
за упражняване на строителен надзор и изготвяне на технически паспорт от 26.06.2018 г.,
чл.2, ал.2 – второ, трето и четвърто плащане; 1 270.43 лева, представляваща лихва за забава,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението да изплащане на вземането.
Въз основа на данните в заявлението и представените писмени доказателства съдът е
преценил заявлението като допустимо и основателно, поради което е издал Заповед №
,,,/16.11.2020 г. за претендираните от заявителя суми.
На 18.11.2020 г. копие от заповедта за изпълнение е изпратена до длъжника „А.И-..7“
ЕООД, представлявано от В.Й.Б на адрес гр.Благоевград, ул.“...“ № 3, вх.Г, ет.6, ап.13, който
е вписаното в ТР, АВ по партида на дружеството седалище и адрес на управление.
Съобщението /лист 63 в заповедното производство/ е върнато в цялост с отбелязване на
връчителя Ц.Г. при БРС, че по данни на сем.И. – съседи, на адреса няма офис и служители
на такава фирма, няма табела с името и отличителни знаци на фирмата, което лично е
видяла при посещение на адреса на 17.12.2020 г. Въз основа на отбелязването на връчителя
заповедният съд е приел / разпореждане от 23.12.2020 г./, че съобщението, респективно
заповедта за изпълнение е надлежно връчена на длъжника при условията на чл.50, ал.2 ГПК
на 17.12.2020 г.
Във връзка с горното и по силата на разпореждане № 90445/20.01.2021 г., с което съдът е
приел, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът не е подал възражение, както и че с изтичането
на едномесечен срок, считано от 17.12.2020 г., процесната ЗИ е влязла в сила, на 28.01.2021
г. въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист.
Съгласно удостоверение за постоянен адрес изх. № 391/29.04.2021 година по описа на
Община Благоевград, В.Й.Б, ЕГН ** има заявен постоянен адрес гр.Благоевград, ул.“...“ №
003, вх.Г, ет.6, ап.13, считано от 15.06.2001 г.
2
Съгласно удостоверение за настоящ адрес изх. № 689/29.04.2021 година по описа на
Община Благоевград, В.Й.Б, ЕГН ** има заявен последен настоящ адрес гр.Благоевград,
ул.“...“ № 003, вх.Г, ет.6, ап.13, считано от 16.11.1999 г.
Установи се, че въз основа на издадените по чгрд № 2336/2020 г. по описа на РС –
Благоевград заповед за изпълнение № ,,,/16.11.2020 г. и изпълнителен лист от 28.01.2021 г. е
било образувано изп.дело № 20217970400010 по описа на ЧСИ М.В. рег. № 797 на КЧСИ.
По делото е изготвена и изпратена до длъжника „А.И.-..7“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано
от управителя В.Б. на адрес гр.Благоевград, ул.“...“ № 3, вх.Г, ет.6, ап.13 покана за
доброволна изпълнение, която е връчена лично на управителя на 28.04.2021 г.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна страна
следното:
Възражението е допустимо - подадено от легитимирано лице – длъжник в заповедното
производство; в законоустановения срок; налице е правен интерес у длъжника от
иницииране на настоящото производство, доколкото във възражението са наведени доводи,
че длъжникът не е могъл да подаде възражение в срока по чл.414 ГПК поради ненадлежно
връчване на заповедта по чл.410 ГПК.
По основателността:
Разпоредбата на чл.423 ГПК регламентира правото на длъжника да подаде възражение
срещу вземането по заповед за изпълнение пред въззивния съд, когато е бил лишен от
възможността да стори това в срока по чл.414 ГПК, поради някое измежду изчерпателно
посочените в чл.423, ал.1, т.1-4 ГПК. В настоящия случай молителят се позовава на чл.423,
ал.1, т.1 ГПК – ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. С оглед на това
настоящата инстанция дължи проверка на действията на заповедния съд по връчване на
заповедта за изпълнение на длъжника.
Установи се по несъмнен начин по делото, че адресът, на който заповедният съд е
изпратил съобщение за издадена заповед за изпълнение до длъжника, съвпада с адреса на
търговеца, вписан в търговския регистър.
Във върнатото в цялост съобщение връчителят е отбелязал, че при посещение на
17.12.2020 г. на адреса е установено, че на адреса няма офис и служители на такава фирма,
няма табела с името и отличителни знаци на фирмата; по данни на сем.И. – съседи, на
адреса няма офис и служители на такава фирма. С възражението по чл.423 ГПК молителят
не оспорва констатациите на връчителя, че на адреса няма офис и служители на такава
фирма, няма табела с името и отличителни знаци на фирмата. Твърди обаче, че на адреса
живее физическото лице- управител на дружеството-длъжник, както и че адресът е негов /на
физическото лице-управител/ постоянен и настоящ адрес. Това обстоятелство не се оспорва
от заявителя, същевременно се доказва от представените с възражението справки за
постоянен и настоящ адрес на В.Б.. Същото не опровергава констатациите на връчителя, че
на адреса няма табела с името и отличителни знаци на фирмата-длъжник, както и че няма
офис / надлежно означена канцелария и служители на такава фирма, на които да се връчи
съобщението, поради което съдът счита, че единствената причина, препятствала в случая
връчването на заповедта по чл.410 ГПК на длъжника в заповедното производство, е
неизпълнението на задължението му да осигури на адреса си на управление канцелария по
смисъла на чл.50, ал.3 ГПК и служител, който да приема адресираните до юридическото
лице книжа. Предвид на това молителят не би могъл да се позовава на нарушение на
съдопроизводствените правила при връчване на съдебните книжа и да черпи от собственото
си бездействие наличието на основанието по чл.423, ал.1, т.1 ГПК /в този смисъл и решение
№ 22/07.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 948/2010 г. II т.о./, което води до извод, че в казуса
заповедният съд правилно и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК.
3
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая не е било необходимо
залепването на уведомление по чл.50, ал.4 вр. с ал.2 вр. с чл.47, ал.1 ГПК, тъй като целта на
залепване на уведомление по посочения ред е юридическото лице, което има на адреса
канцелария, до която връчителят няма достъп или не намери служител/представител, който
да приеме книжата, да може в указания двуседмичен срок по чл.47, ал.2 ГПК да изпрати
свой представител, който да получи подлежащите на връчване книжа. Тъй като молителят
не навежда твърдения, че във времето на посещение на адреса от връчителя /17.12.2020 г./,
на вписания адрес и седалище на управление на дружеството е имало офис/канцелария със
служител, който да получава книжата до юридическото лице, нито оспорва твърденията на
източника на информация – „сем.И. - съседи“, че на адреса няма офис и служители на такава
фирма, съдът счита, че без правно значение е дали връчителят е отбелязал кой точно член от
„сем.И. – съседи“ е дал сведенията, какъв е адресът/ в кой точно апартамент на същия
административен адрес, живее това лице/, както и пребивавала ли е някога на този адрес
фирмата.
Гореизложеното налага извода, че съобщението е било редовно връчено на длъжника,
съгласно изискванията на чл.50, ал.2 ГПК, поради което не е налице ненадлежно връчване
на заповедта по чл.410 ГПК по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 ГПК. Ето защо възражението на
длъжника е неоснователно и като такова следва да се приема.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение вх. № 902483/10.05.2021 г., подадено от „А.И.-..7“ ЕООД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“...“ № 3, вх.Г, ет.6, ап.13,
представлявано от управителя В.Б. чрез процесуален представител адв.П.З. срещу Заповед
за изпълнение № ,,,/16.11.2020 г., издадена по чгрд № 2336/2020 г. по описа на РС-
Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4