Решение по дело №208/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			29.06.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV н.о.

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	24 юни		2021

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Румяна Агонцева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		208		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

М.Й.Г. с ЕГН:**********,с адрес ***,е обжалвал наказателно постановление № 20-5310-001364 от 07.01.2021г.,  на Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил, с което за нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000.00 лева и „лишаване от правото да управлява МПС”, за срок от 12 месеца , с молба същото да бъде отменено,като необосновано,незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалните и процесуалните правила, или да бъде изменено.

 В ОСЗ жалбоподателя ,редовно призован не се явява,вместо него адвокат В.С.,който поддържа депозираната жалба и отново моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,като излага подробни съображения в тази насока.

 

Въззимаемата страна,редовно призована не изпраща представител.

 

                   От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

                   На 31.12.2020  година   на жалбоподателят   е съставен АУАН № 342823, от същата дата, ,за това,че на същата дата   в около 22.59  часа ,в гр.Сапарева баня,по ул.”Димитър ”,в посока ул.”Германея”, управлява лек автомобил марка „Фолксваген”, модел”Пасат”, с рег.№КН9205ВС,след употребата на алкохол,установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фаб.№0264,чиято индикация отчела положителна проба 0,87 промила алкохол в издишания от водача въздух,на който е показана отчетената индикация.Издаден е талон за медицинско изследване с №005938.

 

За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен  АУАН,в който като нарушена разпоредба е посочена, чл.5,ал.3,т.1,от ЗДвП.Жалбоподателят е подписал акта без възражение.  В обжалваното наказателно постановление нарушението е описано по идентичен начин,посочена е като нарушена същата разпоредба на ЗДвП и е конкретизирано,че управлява ППС,с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.

На основание чл. 174,ал.1,т.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания  глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

                   От показанията на  актосъставителят и свидетелят по акта,е че същите не си спомнят случая,но потвърждават констатациите в АУАН.

 

С оглед на горното съдът счита,че  ж а л б а т а   е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения.

 

В НП е посочено, че се налага наказание по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Не е конкретизирано коя от хипотезите на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е приложена. Член 174, ал. 1 от ЗДвП гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух:“. Не е ясно кое нарушение АНО е приел за извършено и за кое е наложил санкция - за това, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол, установено  с техническо средство или за това, че употребата на алкохол е установена с медицинско и химическо изследване, а с оглед строго формалния характер на административнонаказателното производство волята му не може да бъде тълкувана.

                        Не се представят доказателства по делото, че жалбоподателят не е изпълнил връченото му предписание за изследване за наличието на алкохол в кръвта му, тоест, че не е изпробван с доказателствен анализатор или че не е дал кръвна проба за изследване. От една страна в АУАН е записано, че на водача е издаден талон за изследване, а от друга страна липсват доказателства, че жалбоподателят не се е явил в определения срок на посоченото в талона за изследване място или че е отказал изследване. Подобен отказ не е посочен нито в АУАН, нито в талона за медицинско изследване. В разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че при медицинско изследване резултати от изследването се вписват в протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употребата на алкохол в кръвта. Такъв протокол за медицинско изследване, респ. удостоверяване на отказът му да даде кръв или урина за изследване за употреба на упойващо средство от жалбоподателя, не е приложен по преписката от АНО и не е представен на съдебното следствие.

            По делото са приложени достатъчно доказателства, включително и от разпита на свидетелите, че жалбоподателят не е бил съпроводен от длъжностните лица до ФСМП - гр. Дупница за медицинско изследване, като на практика твърдяното нарушение се явява изцяло недоказано.

            В НП не са посочени доказателства от които да е видно, че жалбоподателят не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Такива не са посочени от АНО и в съпроводителното писмо до съда по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН, както и не бяха представени на съдебното следствие. Тоест липсват доказателства от които да е видно  дали жалбоподателят е дал  проба за изследване или не, а от това следва, че не е установено неизпълнение на предписание за изследване наличието на алкохол в организма му. Такова изследване е единствения безспорен начин да докаже, че в организъма му не се съдържат забранени от закона вещества Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. употребата на алкохол или друго упойващо вещество (Наредбата) се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.

            В чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е записано, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В приложения в делото талон за изследване липсва попълване от жалбоподателя дали приема или не приема показанията на техническото средство, което е в нарушение на чл. 6,  ал. 5, вр. с чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. (чл. 6, ал. 5 (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.): Контролният орган отразява в талона за изследване обстоятелствата по чл. 3а. Член 3а: Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: т. 3  лицето не приема показанията на техническото средство или теста). От друга страна, в графата „Избирам да бъда изследван за употреба на алкохол чрез“. Налице е и нарушение на чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.  (чл. 6, ал. 4 (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.): В талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство). Талонът за медицинско изследване не отговаря на императивното изискване на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. (чл. 3, ал. 3 (Нова - ДВ, бр. 81 от 2018 г.): Талонът по ал. 2 се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8).

                        При издаване на талона за изследване не са спазени императивните изисквания на чл. 6, ал. 1 от Наредбата, който гласи: „Талонът по чл. 3, ал. 2 се попълва в три екземпляра, като единият се предоставя на водача или се изпраща в лечебното заведение, където е настанен, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. Единият от стикерите по чл. 3, ал. 3 се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за акта, а останалите се прилагат към екземпляра за изследване, който се предоставя на водача“. Това изискване в процесния случай не е изпълнено. Липсват залепени  стикери върху талона за изследване. Липсата на този реквизит в талона за медицинско изследване не обвързва водача със задължение да изпълни предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Нарушаването на реда за установяване употребата на алкохол е винаги основание за отмяна на НП (срв. Р № 46 от 19.02.1999 г. на ВКС по н. д. № 443/1998 г., III н. о.; решение от 25.03.2021 г. по АНД № 302/2020 г. на Районен съд-Дупница, Наказателна колегия, III състав).

            Налице е нарушаване на определения с цитираната Наредба ред за установяване употребата алкохол, което е винаги основание за отмяна на НП. Процедурата предвидена в Наредба № 1/19.07.2017 г. е строго формална и в най-висока степен обвързва отговорностите на полицейските служители. Неизпълнението на което и да е от процедурните задължения на отговорните лица, води до нарушаване правото на защита на нарушителя, респективно до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление (в този см. е решение от 15.03.2018 г. по АНД № 1786/2017 г. на ДнРС, II състав) .

            Не е представено от АНО разпечатка от техническото средство чрез която да докаже, че на процесните дата и час е извършено тестване, което е отчело 0,87 промила.

            Не са представени доказателства за одобрен тип от БИМ и за годността на техническото средство, респ. за преминало последваща метрологична проверка съгласно чл. 26, във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за измерванията. Тоест не е оборено твърдението на жалбоподателя във въззивната жалба, че е изпробван с негодно техническо средство.

            Не се доказа, че жалбоподателят е имал качеството „водач“ по смисъла на §. 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и че на 31.12.2020 г. около 22:59 ч. в гр. Сапарева баня по ул. „Димитър “ в посока на ул. „Германея“ е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № КН 9205 ВС. Нито актосъставителят, нито свидетелят, посочен в акта, потвърдиха на съдебното следствие, че жалбоподателят е спрян за проверка по време на управление на процесния автомобил. От показанията на св.  Кадръмов е видно, че на процесните дата, час и място жалбоподателят не е управлявал МПС, а е бил извън него.

            Тежестта на доказване на нарушението е на АНО, което в случая не е сторено, а едно деяние не следва да бъде предполагано, а доказано по безспорен начин по съответния законов ред и с предвидените от закона средства. По настоящото административнонаказателно производство освен акт за установяване на административно нарушение  не са представени други релевантни доказателства. Изложеното от АНО и непотвърдено от доказателствата по делото /писмени и устни/, не е позволило на водача в достатъчна степен да разбере за какво го санкционират, респективно да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства по делото - от момента на съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, до подаването на жалбата до районния съд. Административнонаказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на законосъобразността на издаденото наказателно постановление, с оглед на което административното нарушение, за които е санкциониран жалбоподателя, не е доказано по безспорен и несъмнен начин, което е отделно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Нарушението на императивни разпоредби от ЗАНН, касаещи  както АУАН, така и НП е довело до опорочаване на административно-наказателното производство, поради което НП ще бъде отменено без да се обсъждат въпросите за авторството и субективното отношение на дееца.

 

          От друга страна, следва да се отбележи, че нарушителят не е длъжен да доказва не виновността си, а административно-наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т. е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него. Преди да издаде НП обаче, той не е сторил това.            

 

Описаните недостатъци не могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, поради което съдът приема, че е нарушено правото на привлечения към административно наказателна отговорност да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил. Затова, НП се явява неправилно и незаконосъобразно,поради което съдът го отмени, без да обсъжда последното по същество.

 

          Предвид изложеното, съдът намери, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,с оглед на което съдът,

 

 

                                                        Р  Е  Ш  И:           

                                                               

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-5310-001364 от 07.01.2021г.,  на Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил, с на М.Й.Г. с ЕГН:**********,с адрес ***, за нарушение по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП, на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000.00 лева и „лишаване от правото да управлява МПС”, за срок от 12 месеца,като неправилно и незаконосъобразно.

 

 

 

       Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава  дванадесета от Административно-процесуалния кодекс  пред Административен съд Кюстендил в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото,че е изготвено.

                  

                                      

       

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: