№ 3564
гр. Варна, 22.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20243100501633 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. №
47963/13.06.2024г. от Д. В. Ш., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „****, срещу
решение № 1063 от 29.03.2024г., постановено по гр.дело № 920/2023г. на
Варненския районен съд, ХV-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от
въззивницата срещу Кольо Д. Г., ЕГН **********, от гр.Варна, ж.к. „***, иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 2500 лева, заявена като частичен иск от иск с цена на цялото
вземане от 10000 лв., представляваща обезщетение за понесени
неимуществени вреди, в резултат на противоправното действие на ответника
по деклариране в качеството му на управител на ЕС, находяща се в гр. Варна,
ж.к. „*** без да е бил избиран за такъв, в декларация с нотариална заверка на
подписа от 20.10.2020г., че в неистински протокол № 1 от 11.06.2020г. от
проведено ОС на ЕС, че подписите положени в същия изхождат от етажните
собственици и който протокол е представен в р-н „Младост“, с което действие
ответникът спомогнал „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД, като правоприемник на
„Топлофикация – Варна“ ЕАД, да подмени незаконно отоплителната сградна
инсталация в ЕС, в която ищцата е собственик, от вертикален в хоризонтален
тип, започнало на 01.10.2020г. във входа, вследствие на което ищцата понесла
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически и психически
неудобства, дискомфорт и стрес.
С молба вх. № 20862/19.08.2024г. въззивницата е поискала спиране на
съдебното производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира молбата за неоснователна поради
следните съображения:
1
Съобразно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът спира
производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението
по което ще има значение за правилното решаване на спора. Съгласно
разясненията, дадени в мотивите към т. 1 на ТР № 1/09.07.2019г. по тълк. дело
№ 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, връзката на преюдициалност за спиране на
производството е обективната зависимост между две спорни правоотношения
в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно
съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или
основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага
различия в преценките на съда по двете дела. В конкретния случая
въззивницата излага твърдения за образувано адм. дело № 176/2024г. срещу
издадено незаконосъобразно разрешение за строеж. Липсват конкретни данни
за страните и предмета на делото, от които да се извърши преценка досежно
наличието на преюдициалност на двете съдебни производства в
гореизложения смисъл.
Съгласно с разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т.5 от ГПК съдът спира
производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства,
установяването, на които е от значение за разрешаването на гражданско
правния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на
съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското се
извършва на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. В останалите случаи
производството по гражданското дело се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 5
от ГПК. За това обаче е необходимо съдът, разглеждащ гражданско правния
спор, да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са
от значение за правилното разрешаване на спора и че установяването им в
исковото гражданско производство е невъзможно. В случая, нито в
първоинстанционното производство, нито в настоящото са събрани
доказателства, от които да бъде направен извод за съществуването на
престъпни обстоятелства. Освен това не всяко престъпно обстоятелство има
значение за изхода на гражданския спор, а само такова, което се явява
правопораждащ, правоизключващ, правопогасяващ или правонамаляващ факт
за спорното правоотношение. Към първоинстнационното производство е
приложена ДП № 324/2021г. по описа на III-то РУ на ОД МВР Варна, водена
за престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, за съставяне на неистински частен
документ /протокол от 11.06.2019г. от проведено ОС на ЕС/, която е
приключила с постановление за прекратяване на наказателното производство.
Наведените в иницииращата настоящото производство молба твърдения, че К.
Г. е упълномощил трето лице, което да представлява етажните собственици,
без самият той да е бил упълномощен от тях, както и че че поканата за
свикване на ОС на ЕС е депозирана от ответника, не могат да бъдат
квалифицирани като престъпни обстоятелства, още по-малко същите са във
връзка на преюдициалност с конкретните фактически обстоятелства по
настоящия казус.
Поради изложените съображения, молбата следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 20862/19.08.2024г. от Д. В. Ш.
за спиране на въззивното производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5
от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване, по аргумент от противното на
чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3