О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 15.07.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
председател: АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛенове: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия А. Ботева в.гр.д. № 6641 по описа на СГС за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 4 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 04743/19.03.2020
г. от ЗК „Н.“, ЕИК *******срещу разпореждане от 28.02.2020 г. на частен съдебен
изпълнител С.П., с рег. № 921, по изп. дело № 20199210400529, с което е наложен запор
върху сумите по изпълнително дело № 20199210400001 и изпълнително дело №
20199210401542.
Жалбоподателят твърди, че след
внасяне на обезпечение, изп. дело № 20199210400529 е било спряно.
Междувременно, с разпореждане от 17.04.2019 г., съдебния изпълнител е наложил
запори върху вземания по банкови сметки на длъжника. Така интересът на
взискателя бил обезпечен в двоен размер. Въпреки това, с молба от 28.02.2020
г., взискателят направил искане съдебния изпълнител да наложи запор върху
сумите по изпълнително дело № 20199210400001 и изпълнително дело №
20199210401542, представляващи евентуално бъдещо вземане на ЗК „Н.“. С
обжалването разпореждане от 28.0.2020 г., съдебния изпълнител наложил запорите
до сумата от 2 758 368.84 лева. Жалбоподателят счита, че тези
действия на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като принудителното изпълнение и по
трите изпълнителна дела е било спряно, поради което и по тези дела не могат да
се извършват нови изпълнителни действия. Освен това, не била налице и
обезпечителна нужда, която да обоснове налагането на нови запори. Внесената
парична гаранция и реално наложените запори върху банкови сметки на длъжника не
само гарантирали интереса на взискателя, но и индикирали за явна несъразмерност
на наложените обезпечителни мерки. Моли разпореждането да бъде отменено и да
бъде указано на ЧСИ да вдигне наложените с него запори.
Взискателят по изпълнителното
дело – “В.-В.Х.“ ЕАД счита, че жалбата е недопустима, евентуално –
неоснователна.
Съдебният изпълнител е изложил
мотиви, в които е посочил, че жалбата е недопустима, евентуално - неоснователна.
Отделно от това, липсвал и правен интерес за жалбоподателя, тъй като на
15.04.2020 г., изпълнителното производство било възобновено.
Съдът, като прецени доводите на страните
и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Производството по изпълнително дело № 20199210400529 по описа на ЧСИ с рег. № 921
от КЧСИ е образувано по молба от 17.04.2019
г. на “В.-В.Х.“
ЕАД и въз основа на изпълнителен лист от 16.04.2019 г. по т.д. № 516/2019 г.
по описа на СГС, ТО, 15 състав, издаден въз основа на решение от 01.03.2019г.
по вътрешно арбитражно дело (ВАД) № 4/2018г. на Арбитражен съд при Европейската
юридическа палата и с който ЗК „Н.“, е осъдено
да заплати на “В.-В.Х.“
ЕАД, сумата от 2 400 000 лева – по подробно описания в изпълнителния лист
договор, както и разноски по делото.
С определение № 4/17.04.2019 г. по т.д. № 950/2019 г. по описа на ВКС, ІІ
ТО (л. 28 и сл. от изп.д.), изменено с определение № 177/27.05.2019 г. по т.д.
№ 950/2019 г. на ВКС, ІІ ТО (л.130 и сл.), е спряно изпълнението на
арбитражното решение по ВАД № 4/2018г. на АС при ЕЮП, в частта, с която ЗК „Н.“ е осъдена да заплати на „В.-В.Х.“ ЕАД,
сумата от 2 400 000 лева.
С разпореждане от 18.04.2019 г., съдебният изпълнител, на основание чл.
432, ал. 1 ГПК, е спрял производството по изпълнително дело № 20199210400529.
На 28.02.2020 г., взискателят „В.-В.Х.“ ЕАД е депозирал молба по изп.д. № 20199210400529, с която е поискал да бъде наложен
запорвърху вземанията (постъпили неразпределени суми) по изпълнително дело № 20199210400001 и
изпълнително дело № 20199210401542.
На 28.02.2020 г., съдебният изпълнител е
уважил молбата и наложи запор върху сумите по двете посочени изпълнителни дела,
представляващи вземане на ЗК „Н.“ до сумата в размер на 2 758 368.84
лева.
Софийски градски съд, след като
съобрази изложените от страните доводи, мотивите на съдебния изпълнител и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е недопустима и следва да се остави без
разглеждане.
Уредбата на действащия ГПК е
подчинена на принципа за ограничаване
процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство и на
трети лица да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението,
като допустимите за обжалване действия и активно процесуално
легитимираните лица, са изрично посочени. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът
може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за
пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл.
486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
В случая, предметът на жалбата не
попада в лимитативно изброените хипотези на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което и е
процесуално недопустима. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, според които запорът и възбраната, като
изпълнителни действия не подлежат на
обжалване. Отделното обжалване на
тези действия не е допустимо. Действително, изпълнителният запор съставлява
действие по насочване на изпълнението съм запорираното имущество, но насочването
съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК може да се обжалва само при твърдения за
несеквестируемост, каквито жалбоподателят – търговско дружество не би могъл да
поддържа. Възражението за несъразмерност на запорите, съгласно чл. 442а, ал. 2 ГПК, се съобразява от съдебния изпълнител и не е основание за осъществяване на
съдебен контрол. Друг е въпросът, че след постановяване на обжалваните действия
на ЧСИ, с неподлежащо на обжалване решение № 23/14.04.2020 г. по т.д. №
950/2019 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, са отхвърлени предявените от ЗК „Н.“ искове
по чл. 47, ал. 2 ЗМТА и чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за обявяване на нищожността и
за отмяна на арбитражното решение въз основа на което е издаден изпълнителен
лист, по който е образувано изпълнително
дело № 20199210400529, с разпореждане от 15.04.2020 г., същото е възобновено и
са продължени действия по него, поради отпадане на основанията за това.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 04743/19.03.2020 г. от ЗК „Н.“, ЕИК *******срещу разпореждане
от 28.02.2020 г. на частен
съдебен изпълнител С.П., с рег. № 921, по изп. дело № 20199210400529, с което
е наложен запор върху сумите по изпълнително дело № 20199210400001 и
изпълнително дело № 20199210401542.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може
да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.