Определение по дело №405/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 350
Дата: 16 февруари 2021 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20217040700405
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№350                       16.02.2021 година                                      гр.Бургас

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                                         VІІ-ми състав,

на шестнадесети февруари                                          две хиляди двадесет и първа година.

В закрито заседание в следния състав:

       Председател:…Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова,

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

административно дело № 405 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.197, ал.3, вр. чл.121, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Сандкорп“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.Иван Александър №4, против решение № 1/12.01.2021г. на директора на ТД на НАП-Бургас, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК изх.№ С200020-023-0003820/22.12.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, ИРМ Сливен.

Административен съд - гр.Бургас, след като се запозна с материалите по делото намира, че не е компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа и да се произнесе по жалбата.

Общите критерии за определяне на местната подсъдност са посочени в нормата на чл.133 от АПК. Според ал.1 на чл.133 от АПК, (изм. ДВ, бр.77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г.), делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. В специалния закон – ДОПК, също е предвиден подобен общ ред за определяне на подсъдността – чл.156, ал.1 предвижда, че делата по оспорване на ревизионните актове се разглеждат от административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите.

Съществува и специален ред при оспорване на актове от характера на настоящия, в който не е предвиден различен ред за определяне на местната подсъдност, обвързан със седалището на горестоящия административен орган. Чл.197, ал.2, вр. ал.1 и  чл.121, ал.2 от ДОПК предвижда, че решението на директора на компетентната териториална дирекция може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя.

 От служебно извършената справка в търговския регистър се установява, че седалището на жалбоподателя е в гр.Сливен от 2012г., т.е. в района на Административен съд - Сливен.

По тези причини и на основание чл.135, ал.2 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав, като счита, че делото не му е местно подсъдно,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 405/2021г. по описа на Административен съд - гр.Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд - Сливен.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                СЪДИЯ: