№ 3046
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110157608 по описа за 2024 година
Предявен е от З.Б.В.И.Г.” срещу З.О.З.“ иск по чл. 411 КЗ за осъждане на ответното
дружество да заплати сумата от 2528,28 лева, представляваща регресно вземане по щета №
***, ведно със законната лихва върху претендирана сума от датата на исковата молба до
30.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 17.12.2023 г. ПТП в Х. между МПС
„***“ с ДК № *** застрахован при ищеца и МПС „***“, с рег. №*** застрахован при
ответника е изплатил процесната сума в размер на 2503,28лв. на доверен сервиз, като се
претендират и обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение.
Заявява, че е отправена покана до ответника, но процесната сума не е заплатена Искането
към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че е застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „***“, с рег. №***, както и обстоятелството
че МПС „***“ с ДК № *** е застрахован при ищеца, че е изплатена процесната сума в полза
на доверен сервиз, както и че до тях е отпранвена покана. Оспорва се вината на шофьора на
МПС „***“, с рег. №***, механизма на ПТП, както и размера на вредата. Релевира
възражение за съпричиняване от стана на водача на МПС „***“ с ДК № ***. Претендира
разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
1
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са
налице.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146 ал.1,т.3 и
4 от ГПК са обявени следните обстоятелства: че З.О.З.“ е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ за МПС „***“, с рег. №***, че З.Б.В.И.Г.“ е застраховател по
застраховка Каско на МПС „***“ с ДК № ***, че процесната сума е изплатена от ищеца,
както и че до ответното дружество е отправена покана за плащане.
По делото са разпитани водачът на МПС „***“ с ДК № *** Т. И. Д. и Ж. Д. Ж. –
собственик на МПС „***“, с рег. №***, но не участвал в процесното ПТП.
Свидетелят Д. заявява, че е участвал в ПТП на 17.10.2023г. в Х.. Управлявал л.а
***. Твърди, че се е движел направо, а другият водач се е включвал в движението по пътя,
вследствие на което настъпил удар, като причината за ПТП-то е навлизането на другия
автомобил в лентата за движеине на л.а ***. Заявява, че двустранният констативен протокол
е съставен 3-4 часа след настъпването на процесното ПТП, като първоначално другият водач
не се е признавал за виновен, но впоследствие си е признал.
Свидетелят Ж. Ж. заявява, че е собственик на МПС „***“, с рег. №***, но при
настъпването на процесното ПТП автомобилът е управляван от неговия баща. Свидетелят
заявява, че от баща си е разбрал, че водачът на л.а *** е карал много бързо, поради което се е
ударил в неговия автомобил. Посочва, че водачът на *** е избягал от местопроизшествието
и се е върнал по-късно с майка си, за да се състави ДКП.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява следния механизъм на
ПТП - на 17.12.202г. в ***, водачът на МПС *** Д макс с рег. № ***, излиза от база при
което не пропуска преминаващия по улицата л.а *** с рег. № *** и с предната лява
габаритна част реализира удар в задната дясна габаритна част на л.а ***. Вещото лице
посочва, че щетите по л.а *** се намират в причинно-следствена връзка с механизма на
получаването им при процесното ПТП с изключение на предната дясна врата. Вещото лице
посочва, че стойността на дредите към датата на произшествието възлиза на 2577,85лв. а с
включени ликвидационни разноски – 2602,85лв. Вещото лице посочва, че стойността на
отремонтираната дясна врата не е включена в посочената стойност на ремонта, тъй като не
кореспондира с механизма на процесното ПТП.
От събрания по делото доказателствен материал, заключението на вещото лице,
показанията на разпитаните свидетели, съдът извежда следния механизъм на настъпване на
процесното ПТП: на 17.12.202г. в ***, водачът на МПС *** Д макс с рег. № ***, излиза от
база при което не пропуска преминаващия по улицата л.а *** с рег. № *** и с предната лява
габаритна част реализира удар в задната дясна габаритна част на л.а ***. Този механизъм на
произшествието намира опора в изготвеното по делото заключение по допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, в показанията на
разпитаният по делото свидетел Т. И. – участник в процесното ПТП. Съдът възриема като
източник на релевантни по делото факти показанията на свидетеля Ж. Ж., доколкото
същият не е участвал в процесното ПТП и дава информация за факти, които не е възприел
лично.
Предвид изложеното съдът следва да разгледа релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования при ищеца водач.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 Г.
по т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС /.
2
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на увреденото
МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, като не е съобразил движението си с
конкретната пътна обстановка. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на
размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на
делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на
самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице
(Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от
30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не
доказва при дължимото от него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване.
В случая не се установи в хода на производството от събраните гласни доказателства
и САТЕ, че водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена скорост
или е имал поведение довело до настъпването му, нито че именно това обстоятелство е било
причина за настъпването на ПТП. По делото не са представени доказателства, въз основа на
които да се приеме, че водачът на процесното МПС *** не е спазил установеното в чл. 20,
ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и
метеорологични условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да
бъде съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза стойността на
ремонта на причинените щети възлиза на сумата от 2577,85 лева, а с включени
ликвидационни разходи – 2602,85лв., което прави искът основателен до пълния предявен
размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна. Същите съгласно
списък по чл.80 ГПК възлизат на 1014,53лв. – от които 101,13лв. – държавна такса, 250 лв. –
депозит САТЕ и 663,40лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.О.З.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати
на З.„Б.В.И.Г.”АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 411,
изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 2525,28 лева представляваща незаплатено регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди по
„***“ с ДК № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.12.2023г.
в Х., с включени разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 30.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от
1014,53лв. – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4