Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 08.02.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГO, IV – Г състав, в
публично съдебно заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година, в
състав
Председател:
Десислава Попколева
Членове: Таня
Орешарова
Яна Филипова
при секретаря А.М., като разгледа докладваното
от мл. съдия Филипова в.гр.д. № 5714 по описа на Софийски градски съд за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД против
Решение № 63/23.12.2014г.,
постановено по гр.д. № 57132/2012г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 53 състав, в
частта с която предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване за
установено, че В.Е.К. дължи на жалбоподателя сумата в размер на 644.45 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 01.05.2009г. до
24.07.2012г., както и претенцията за присъждане на законна лихва за забава
върху главницата от момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до изплащане на вземането са отхвърлени.
Процесуалният представител на
въззивника излага съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, тъй
като въззиваемата страна е заплатила единствено главницата по издадената
заповед за изпълнение, но не и претендираната от топлопреносното дружество
законна лихва за забава. По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на
обжалваната част от първоинстанционното съдебно решение. Направено е искане за
присъждане на сторените съдебни разноски във въззивното производство.
В
законоустановения срок за отговор на въззивна жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият
не изразява становище. В открито съдебно заседание процесуалния представител на
В.Е.К. адвокат Иванова поддържа, че оплакванията на жалбоподателя са
неоснователни.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните в жалбата доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба с вх. № 21996/04.12.2012г. от „Т.С.” ЕАД срещу В.Е.К. с искане да бъде
признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата в
размер на 3770.06 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия
до имот, находящ се в гр. София, бул. „********** за периода от м.03.2009г. до
м.04.2011г. и сумата в размер на 644.45 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от 01.05.2009г. до 24.07.2012г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2012г. по ч.гр.д. № 16901/2012г. по описа на
СРС, III
ГО, 92 състав.
Съгласно
приетото по делото заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза
дължимите от ответника суми за доставена топлинна енергия за периода процесния
период са в размер на 3717.02 лева /представляваща сбора от прогнозно
начислените суми по фактури и сумите за доплащане от изравнителните сметки/. Необходимо
е да се отбележи, че към тази сума не следва да се прибавят сумите,
представляващи такси за отчитане на уредите от дружеството за дялово
разпределение, тъй като тези вземания не са предмет нито на заповедта по чл.410 ГПК, нито на предявените искове, доколкото в обстоятелствената част на исковата
молба и петитума се сочи, че претендираната сума е част от вземане за доставена
топлинна енергия. От съдебно – счетоводната експертиза се установява, че
размерът за законната лихва за забава върху главницата за незаплатена топлинна
енергия възлиза на сумата в размер на 636.97 лева, като към тази сума не следва
да бъде добавяна законна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение
поради изложените по – горе съображения.
Страните не спорят, а и от представеното по
делото платежно нареждане от 06.11.2012г. се установява, че ответникът е
заплатил по банкова сметка ***.06 лева. От приетото по делото заключение по
допусната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на 27.12.2012г.
потребителят е заплатил на каса на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 1500 лева. Спорен
по делото е въпросът кои вземания са погасени с тези плащания. Съгласно
разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД, която има диспозитивен характер, този който
има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е
заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. Съгласно
задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 111
от 27.10.2009 г. по т.д. № 296/2009 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, установената
в разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД поредност на погасяване на задълженията не се
прилага в случаите при задължение за заплащане на главница и на законна лихва
върху същата от датата на забавата. Ето защо в хипотеза, в която се претендира
главница и законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, т.е. обезщетение за забавено
изпълнение, какъвто е настоящия случай, приложима е разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД, позволяваща на длъжника чрез едностранно неформално изявление, адресирано
до кредитора, да заяви кое задължение погасява с извършеното частично плащане. В разглеждания случай ответникът не е представил
доказателства, че е упражнил правото си по чл.
76, ал. 1 от ЗЗД, като заяви кое задължение погасява с извършените частични
плащания. Основанието, на което е извършено едно плащане е от съществено
значение в отношенията между длъжника и кредитора, като меродавна за това е
волята на платеца. В хипотезата на няколко еднородни задължения /какъвто е
разглеждания случай/, когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички,
длъжникът има право да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, се
погасява най-обременителното за него задължение, а при няколко еднакво
обременителни задължения, се погасява най-старото, като при едновременно
възникнали задължения същите се погасяват съразмерно.
От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че с извършеното плащане на сумата общо в размер на 5270.06 лева са
погасени задължения на ответника извън процесния
период /конкретно за м.01.2009 г. и м.02.2009 г. общо в размер на 667.61
лева/, както и процесното вземане за заплащане на незаплатена доставена
топлинна енергия за периода от м.03.2009г. до м.04.2011г. в размер на
3717.02 лева. Съгласно задължителните указания дадени с решение № 111 от
27.10.2009 г. по т.д. № 296/2009 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, при
забавено изпълнение, каквото несъмнено е погасяване на задълженията за
доставена топлинна енергия за м.01.2009 г. и
м.02.2009 г. кредиторът следва да реализира по съдебен ред вземането си за
законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД, като при липса на уговорка между страните (
какъвто е разглеждания случай) не може да прихваща изпълнение срещу непризнато
обезщетение, поради което жалбоподателят в разрез със законовите норми е
отнесъл извършеното от въззиваемия плащане за погасяване на законна лихва за
забава за вземания извън процесните. С остатъкът от заплатената от ответника сума
е погасено, както вземането в
размер на 644.45 лева, представляващо законна лихва за забава върху вземането
за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 24.07.2012г., както
и претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху главницата от
момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК на 07.08.2012г. до 27.12.2012г., когато е извършено
плащането, както правилно е приел първоинстанционния съд.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, поради което атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло в обжалваната част.
Предвид материалният интерес по делото и по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63/23.12.2014г.,
постановено по гр.д. № 57132/2012г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 53 състав в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на „Т.С.” ЕАД
– „МХ Е.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: