№ 290
гр. Бургас, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20252100500064 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна
жалба с вх.№ 25519/19.06.2024г. на П. Р. Р., чрез процесуален представител
адв.Здравко Радулов, против Решение № 985 от 22.05.2024 г. по гр.д.№
1688/2023г. на БРС в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
обезщетение по чл.200 КТ за разликата над уважения размер от 3 000 лева до
пълния предявен размер от 16 000 лева.
Във въззивната жалба се твърди, че решението било правилно като
краен резултат относно ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200
КТ, но съдът неправилно определил размера на обезщетението ,мотивирайки
се, че пострадалият е допринесъл с поведението си за вредоносното събитие
като е проявил груба небрежност. Въззивникът намира, че съдът не обосновал
как е стигнал до извода за съпричиняване на вредоносния резултат от
работника,както и че същият проявил „груба небрежност“ в процентно
съотношение: 70 % за работника .В тази връзка изтъква, че не били
изследвани изискванията на нормативните актове по безопасността на труда,
не било извършено съпоставяне на изискванията на тези норми с условията,
при които е работил ищецът и машината, към датата на злополуката.Сочи, че
били допуснати нарушения на следните нормативни актове по безопасността
на труда: чл. 8, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд
(ДВ, бр. 124/1997 г.); чл. 177, ал. 2 от Наредба № 7 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при
използване на работното оборудване ДВ, бр. 88/1999 г.); чл. 14, ал. 1 от
1
Наредба № 3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност,
хигиена на труда и противопожарна охрана (ДВ, бр. 44/1996 г.). На
пострадалия не било проведено изискуемото обучение, когато е допуснат за
извършване на възложената работа и съответно не е положил изпит за
безопасни методи на работа/съгласно чл. 17 от Наредба № 3/1996 г./.В тази
насока изтъква довода, че на ищеца не е проведено изискуемото обучение
когато е допуснат за извършване на възложената работа и съответно не е
положил изпит за безопасни методи на работа.Твърди, че съдът не е
установил какви инструктажи са изискуеми във връзка с изпълняваната
работа и кои от тях са проведени;не било установено работодателят да е
извършвал непосредствен инструктаж за безопасност на труда относно
конкретната трудова дейност - зареждане от платформата;проведените
инструктажи били общи, а не всекидневни и конкретни за изпълняваната
работа. На второ място изтъква, че механизмът на трудовата злополука не бил
точно установен, поради което не можело да се приеме за безспорно и
обстоятелството, ищецът е действал в разрез с изискванията за безопасност на
труда и то със съзнанието за евентуално съществуваща опасност от настъпване
на определени вредоносни последици, които да се е надявал да
предотврати.По тази причина решението било неправилно и постановено в
нарушение на закона, тъй като необосновано съдът приел, че в случая е
налице груба небрежност,независимо, че по делото не се установявало, че
конкретното поведение на пострадалия към момента на настъпване на
трудовата злополука е нарушавало конкретни нормативни изисквания и
конкретни правила за безопасност, за които да е бил надлежно инструктиран,
както и че тези нарушения са в резултат на неполагането на грижа, каквато и
най-небрежния би положил при сходни обстоятелства. Посочват се конкретни
решения на ВКС и се твърди, че БРС решил спора в противоречие с тях.На
трето място изтъква съображения по доказателствения материал, представен
от ответната страна, като сочи, че своевременно са били оспорени :
Декларация за трудова злополука вх.№ 51014)2-90 от 19.07.2023 г. , в която
неправилно били декларирани дата и причини за настъпилата трудова
злополука; Доклад от 21.04.2022 г. за произшествието и Протокол от
21.04.2022 г.,които били частни документи, съставени в отсъствие на
ищеца,който не бил уведомен за извършената проверка и неистински
установявали описаните дата и причини за настъпилата трудова
злополука.Свидетелските показания от страна на ответното дружество били
дадени от работници, които не били преки очевидци,все още работели в
ответното дружество и били заинтересовани в полза на ответното дружество -
техен работодател, поради което можело да се направи обосновано
предположение за недостоверност на изложеното от тях. Тъй като изводът за
наличието на груба небрежност не можел да се основава на
предположение,необоснован бил изводът на съда, че в конкретния случай била
налице груба небрежност, проявена от пострадалия работник, тъй като съдът
изобщо не е изследвал поведението му при настъпване на злополуката и
съответно въпросът: допуснати ли са нарушения от негова страна на основни
правила за безопасна работа при експлоатация на машината.Не било
2
изследвано обстоятелството: дали работодателят е осъществявал контрол при
изпълнението на работата, както и това, че платформата не е имала всички
изискуеми елементи за безопасност - вкл. и покритие против подхлъзване
(каквото е било поставено след злополуката).На последно място, неправилно
съдът приложил начина на определяне размера на обезщетението,което се
дължало за причинените вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, а не както е приел съдът- че обезщетението е обусловено от вида
и степента на вината на работника.Моли отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на друго , с което предявения иск бъде уважен.
Постъпила е и частна жалба вх.№ 43825/21.10.2024г. срещу определение №
6349/17.10.2024г. ,постановено в производство по чл. 248 ГПК, в която се
заявяват подробни и обстоятелствени съображения относно присъдените
разноски за адв. възнаграждение на насрещната страна; моли се отмяната му .
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Стратеджия“
ЕАД чрез пълномощник адвокат Г. Н., в който се заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба. На първо място се сочи, че както в
исковата молба, така и в проведеното първо по делото с.з. ищецът не е
твърдял допуснати нарушения от страна на работодателя на нормативните
актове, посочени във въззивната му жалба.В същото време още с писмения
отговор ответникът навел твърдението си за допусната груба небрежност от
страна на работника, като в тази връзка заявили доказателствените си
искания.По тази причина намират въведените едва с въззивната жалба
твърдения на въззивника за преклудирани, като се заявяват съображения по
всяко от посочените от въззивника нарушения на работодателя: Разпоредбата
на чл. 8, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд
предвиждала задължението работното оборудване да е подходящо за
извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на
работещите,което общо изискване на закона било изпълнено от работодателя.
Обсъждайки чл.177, ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване въззиваемия сочи, че трудовата
злополука не е допусната нито при първоначално включване, нито при
повторно включване след спиране по каквато и да е причина, нито при
промени в условията и режимите на работа на работното оборудване, поради
което и тази правна норма е изцяло неотносима.Относно твърдението за
нарушение на чл. 14, ал.1 от Наредба № 3 от 14.05.1996 г. за инструктажа на
работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, се обръща внимание, че процесната наредба била
отменена с Постановление, ДВ бр. 1 от 5.01.2010 г., считано от 1,01.2010 г.,
поради което тя не е действала и нямало как да е нарушена през 2022г. В
случай, че съдът намерил така наведените нови фактически твърдения ,че не
са преклудирани, моли да бъде дадена възможност да ангажират
доказателства за оборването им. Въззиваемият извършва анализ на
твърдението на въззивника за необоснованост на първоинстанционното
решение, като сочи,че от гласните показания ставало ясно, че в нарушение на
всички инструкции за безопасност за зареждане на топилнята ищецът е
3
използвал малката, а не голямата платформа, стъпвайки с единия си крак на
долното стъпало на платформата, а с другия на топилнята, в резултат на което
залитнал-т.е. не е положил дължимата грижа, каквато и най-небрежният би
положил, поради което и било налице съпричиняване от негова страна на
трудовата злополука.Изложени са конкретни съображения по оплакването на
въззивника за липса на проведен инструктаж и регулярен инструктаж за
безопасност;по оплакването за неизясняване механизма на трудовата
злополука поради липса на очевидец.Изложени са аргументи по цитираната
от въззивника съдебна практика, като се сочи,че Решение № 1202 от 17.VII.
1995 г. по гр. д. № 3522/94 г., IV г. о. на ВК касае небрежност за вреди,
причинени от работниците на работодателя, а не грубата небрежност по
смисъла на чл.201 от КТ. Решението на БРС не противоречало на Решение №
690 от 14.XI.1988 г. по гр. д. № 657/88 г., IV г. о. на ВС, тъй като БРС не е
приемал, че отговорността на предприятието следва да отпадне изцяло.
Определение № 360 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 488/2009 г., IV г. о., ГК,
не давало разрешение на какъвто и да е въпрос, като в него се коментирал
казус с различна фактическа обстановка .БРС не се отклонил и от дадените в
Определение № 191 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3349/2008 г., V г. о., ГК
разрешения, тъй като и там в унисон с цялата съдебна практика било
пояснено, че не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда
представлява груба небрежност, а само такова нарушение, което е в пряка
причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа,
каквато и най-небрежният не би положил в подобна обстановка.
Въззиваемият оспорва определения размер на имуществените вреди за
претърпените болки и страдания, като заявява подробни съображения и
доводи относно причинените болки и дискомфорт от настъпилата травма.
Травмите се свеждали до: прорезна рана на главата, която е била зашита и
пукнати ребра;излага съображения относно интензитета ,болките и
страданията, претърпяни от тях и намира, че приетият от съда размер не бил
справедлив.Излага подробни и конкретни съображения относно ангажираните
от ищеца гласни доказателства,водени пред БРС за установяване на
нараняванията, болките, страданията и техния интензитет. Оспорва
кредитирането на свидетелските показания досежно заболяванията на ищеца,
за които имало медицинска документация, от която било видно, че не е имал
„инфекция на крака“, не е имал пукната глава, нито болничните му да били 5-
6 месеца. Твърди се, че било налице несъотвествие между получените травми
в исковата молба и установеното в епикризата на медицинското
заведение,което било изтъкнато още пред БРС.Това несъотвествие се доказало
и от допълнителната съдебно-мединска експертиза по повод установяване
причинната връзка между двете заболявания на ищеца.В повторната
експертиза се давало становище за такава причинно- следствена връзка, обаче
видно от констативно-съобразителната част, за да стори това, експертът се
позовава на ЛКК № 43, в което било отразено като водещо заболяване - травма
на няколко интраабдоминални органа без открита рана в корема (контузия на
тяло), както и закрити множествени счупвания на ребра.Обсъдена е
епикризата, образната рентгенография на корем, документ на ЛКК
4
,установила друго водещо заболяване - травма на няколко интраабдоминални
органа без открита рана в корема (contusion corposis), а медицинския експерт
обосновавал причинно-следствена връзка на заболяването *** или ******
именно въз основа на това основно заболяване, така, както изрично е посочил
в експертизата и е обяснил.Крайният извод е за несправедливо определено от
БРС обезщетение, с оглед на което моли постановяване на съдебен акт, с
което се отмени първоинстанционното решение в частта , с която е присъдено
обезщетение на размер на 3000 лева в резултат на трудова злополука на
20.03.2022г., ведно със законната лихва за забава ,считано от деня на
увреждането на 22.03.2022г. до окончателното й изплащане.Моли въззивната
жалба на Р. да бъде отхвърлена.Постъпил е писмен отговор с вх.№
49723/05.11.2024г. по частната жалба на Р. срещу определението на БРС по
чл.248 ГПК , като намира, че макар по трудовите дела работниците/
служителите да са освободени от такси и разноски, същите дължат на
насрещната страна разноски спрямо отхвърлената част на иска. Моли частната
жалба да бъде оставена без уважение.
Препис от насрещната въззивна жалба на „Стратеджия“ ЕООД е
изпратен за писмен отговор на въззивника Р., който с писмен отговор вх.№
51430/04.12.2024г. оспорва същата;цитира практика на ВКС и я обсъжда във
връзка с твърденията на въззивника по насрещната жалба за несправедливо
определено завишено обезщетение по чл.52 ЗЗД; за липса на груба
небрежност, проявена от работника и за наличие на извършена проверка на
условията на труд при работодателя,която не е установила нарушение на
трудовата дисциплина на работника.Моли насрещната въззивна жалба да бъде
оставен без разглеждане като просрочена.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на БРС. Съдът
намира, че подадените въззивна жалба и насрещна въззивна жалба се явяват
процесуално допустими, но разгледани по съществото си, са неоснователни,
поради следните съображения:
Правната квалификация на предявените в производството искове е чл.
200,ал.1 от КТ и член 86 от ЗЗД.
От приетите и неоспорени по реда на чл.193 от ГПК писмени
доказателства - Трудов договор от 02.07.2021 г. и Заповед №32/22.07.2022 г., се
установява, че ищецът е полагал труд при ответника на длъжност „началник
5
смяна“ с място на работа - фабрика за алуминиеви изделия, гр.Българово,
Индустриален парк и навсякъде, където изисква спецификата на дейността.
Трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от
КТ, считано от 22.07.2022 г.
Между страните по делото е безспорно, че на 20.03.2022 г. ищецът
претърпял злополука на работното място, която е приета за трудова по
смисъла на чл.55, ал.1 от КСО. В този смисъл са приетите като доказателства
Разпореждане №5104-02-86/01.08.2022 г. и допълнително такова с №5104-02-
86#3 от 06.02.2023 г., и двете на НОИ, ТП-Бургас. Видно от съдържанието им,
ищецът е извършвал зареждане на мобилна топилня (сивиера) №1 с кюлчета
алуминий и бракувани такива детайли. При зареждането той паднал назад от
около 1-1,5 м. височина, като си ударил главата в съседна сивиера и
складирани кюлчета алуминий и получил рана в окосмената част на главата и
счупване на 8-мо ребро в ляво. По делото няма данни разпореждането и
издаденото впоследствие Разпореждане №5104-02-86#3 от 06.02.2023 г. да са
били обжалвани, липсват и твърдения в тази насока от страна на ответника,
поради което и съдът приема, че са влезли в сила. Разпореждането на ТП на
НОИ представлява официален удостоверителен документ с материална
доказателствена сила относно факта на настъпилата трудова злополука и се
ползва с обвързваща доказателствена сила относно осъществилите се факти.
Механизмът на настъпване на трудовата злополука е изяснен с
показанията свидетеля П.К., който изяснява, че е изгледал записа от
видеокамерите, като е видял, че за зареждане на севиерата Р. използвал
малката платформа ,която обаче била предназначена за чистене, а не за
зареждане на севиерата. Свидетелят видял от видеозаписа, че Р. качил върху
платформата материал за зареждане и по този начин отнел мястото за
стъпване и нямал свободен достъп до севиерата. За да постави в севиерата
кубчето метал, което носел в ръцете си, Р. се бил разкрачил- единият му крак
бил на малкото останало място на платформата, а другият му крак бил на
севиерата.По този начин Р. е изгубил равновесие и е паднал, в резултат на
което били причинени травматичните увреждания, описани в представените
по делото медицински документи.Свидетелят К. установява от записа и
заявява пред БРС, че Р. не бил с предпазни очила, а това било необходимо тъй
като било възможно капка алумий да изхвръкне; според този свидетел на
работното място на ищеца се е провеждал седмичен инструктаж за
безопасност при работа с машината.
От материалите по делото на районния съд е видно, че така
депозираните показания от св.К. не са били оспорени от ищцовата страна , не
е било поискано ангажирането на други доказателства,които да опровергаят
механизма на настъпване на трудовата злополука, като такива доказателства
не е поискано от въззивния ищец да се ангажират и пред въззивната
инстанция, с оглед на което съдът няма основание да счете, че произшествието
е настъпило по друг начин, освен по начина, установен с показанията на св.К..
6
Не е спорно по делото и от представената от ищеца медицинска
документация,както и от извършената от в.л.Шкетиева съдебномедицинска
експертиза се установява, че ищецът е бил приет в УМБАЛ Бургас с диагноза
Контузно корпорис (Контузия на тяло), Фрактура косте 8 синистра (Счупване
на 8-ма ребрена дъга в ляво),като при прегледа е констатирана и малка рана в
окосмената част на главата.От заключението се установява, че счупеното 8-мо
ребро в ляво причинява на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота,периодът на възстановяване е 25-30 дни, а останалите
наранявания отговарят на болка и страдание.Вещото лице сочи, че
възстановяването от описаните травми би следвало да е пълно, без остатъчни
последствия и белези.. Според вещото лице, *** и ****** са *** *** ** ***
*** и нямат връзка с полученото от трудовата злополука увреждане.От
извършената повторна съдебно-медицинска експертиза се установява,че
установените при ищеца *** и ****** са в причинно- следствена връзка с
увреждането. Възстановяването продължава 25-30 дни. В съдебно заседание
вещо лице пояснява като причина за получаването им това, че е имало
залежаване, ползване на патерици, изпитване чувство на стрес и страдания.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, водени пред БРС
от ищеца,показанията на които съдът цени във връзка и с оглед на
заключенията на вещите лица по съдебно-медицинските експертизи, се
установява,че ищецът е търпял болки,било му е трудно, отслабнал, движил
се с патерица, не можел да се грижи за детето си.
При тази фактическа обстановка БРС приел, че с оглед установения
механизъм на трудовата злополука обективният принос на ищеца в
съпричиняването на вредоносния резултат на 70 %. , поради което е намерил
за основателен иска за обезщетение за неимуществени вреди до размера от
3000 лева.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда до определяне размера
на обезщетението, доказани ли са от ищеца твърдените за настъпили
неимуществени вреди и дали е налице груба небрежност от страна на
работника Р. при трудовата злополука.
Настоящият въззивен състав намира, че районният съд на основата на
поотделен и съвкупен анализ и преценка на имащите значение за спора факти,
установени от събраните по делото доказателства, правилно е приел, че
претенцията за присъждане на обезщетение е основателна до размера от 3000
лева.В тази връзка всички доказателства да обсъдени в съвкупност и при
спазване правилата на процесуалния закон досежно начина на извършване на
преценка на доказателствата, поради което и на основание чл.272 ГПК БОС
7
препраща към мотивите на първоинстанционното решение,без да е
необходимо да ги преповтаря отново.
Във връзка доводите в жалбата на Р. за неправилност на решението,
следва да се добави следното:
Видно от исковата молба, в същата не се навеждат каквито и да било
обстоятелства за нарушение от ответното дружество-работодател, на
изискванията на нормативните актове по безопасността на труда, за да бъде
извършено от районния съд съпоставяне на изискванията на тези норми с
условията,при които е работил ищецът
към
датата на злополуката. Ищецът не е твърдял пред районния съд да е бил
допуснат от ответника на работа без извършване на проведено изискуемо
обучение,както и не е твърдял , че е работел без да е бил непосредствено
инструктиран от работодателя си за безопасността на труда относно
конкретно изпълняваната трудова дейност.Тези твърдения, ако бяха
своевременно въведени от ищеца ако не с исковата молба, то поне в първо
съдебно заседание пред БРС с оглед писмения отговор на ответника, който
заявява на свое законосъобразно поведение като провел инструктаж за
безопасност на труда, както и заявява твърдение за наложена абсолютна
забрана за зареждане на топилнята от мобилна платформа, биха били
разгледани от въззивния съд като допустимо оплакване във въззивната жалба.
При положение обаче, че такива твърдения не са били заявени в
първоинстанционното производство, същите са преклудирани за разглеждане
пред въззивния съд,тъй като тези твърдения на въззивния ищец не са свързани
със служебно приложения на материалния и процесуалния закон от съда.Това
е така, тъй като в исковата си молба ищецът следва да заяви всички свои
твърдения и обстоятелства , от които извежда претендираното свое право, за
да може в писмения отговор по исковата молба ответникът да направи и
фактическите си възражения срещу иска, т. е. да се позове на
правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, следователно- и
по отношение на фактите срокът за отговор е фатален с оглед разпоредбата на
чл.133 ГПК. Съдът има задължение да дава на страните указания в първото по
делото заседание, но само във връзка с необходимостта да се ангажират
доказателства за фактите, на които страните вече са се позовали : ищецът в
исковата молба, ответникът - в отговора. Доколкото оплакванията на
въззивния ищец в жалбата му за незаконосъобразно поведение на
работодателя му по неосигуряване на безопасни условия на труд, респ.
непровеждане на инструктаж за извършване на конкретната работа, не са
свързани с приложим императивен закон, ищецът не може да си служи с тях
за първи път по-късно,включително пред въззивната и касационната
инстанция. Настъпващата още с първоинстанционното производство поетапна
преклузия за въвеждане на твърдения и за посочване и представяне на
доказателства изключва възможност страната да поправи във въззивната
инстанция собствените си пропуски.
При тази фактическа обстановка правилен е извода на районния съд за
допусната от Р. група небрежност при изпълнение на служебните му
8
задължения, довели в крайна сметка до настъпилата трудова злополука.
Налице са при това положение всички елементи от фактическия състав на чл.
201, ал. 2 КТ за намаляване размера на обезщетението – ищецът е съпричинил
увреждането си.
Критериите за намаляване на обезщетението, когато поведението на
пострадалия е подвеждано под състава на чл.201,ал.2 от КТ, са разяснени в
Решение № 149/2011г. по гр.д.№ 1248/2010г. на ВКС,ІІІ г.о.; Решение №
348/2011г. по гр.д.№ 387/2010г. на ВКС ІV г.о.; Решение №291/2012г. по гр.д.
№ 951/2011г. на ВКС, ІVг.о. и др. По възражение на работодателя, при
конкретния механизъм на трудовата злополука като стечение на обективни и
субективни фактори, обстоятелствата задължително се преценяват от гледна
точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае
за подобно квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на
проявената „груба небрежност“ за вредоносния резултат като степен за да се
намали съответно обезщетението. При тази небрежност, изразила се в липса
на старание и внимание и пренебрегване на основни житейски правила и
правила за безопасност на пострадалия, съпричиняването се степенува в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства.В този смисъл е
цитираната по-горе практика на ВКС, която се споделя и от настоящия
въззивен състав.Колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на
вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното
обезщетяване.Това е така, тъй като отговорността на работодателя по чл. 200
КТ за обезщетение на пострадал от трудова злополука, макар и да произтича
от договор, е по естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите
са приложими към тази отговорност /Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева/.
В този смисъл и при отчитане на релевантните обстоятелства за определяне
размера на обезщетението районният съд е определил размера на
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 3000 лв., който размер и
според настоящия въззивен състав удовлетворява обществения критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД,отчитайки проявената от ищеца небрежност при
изпълнение на трудовите му задължения,съобразен е с обществено-
икономическите условия в страната към момента на увреждането на здравето
на ищеца,както и отговаря на медицинските стандарти , които определят
продължителността на оздравителния процес,който в случая за ищеца не е
продължителен,с оглед на което въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
са изцяло неоснователни.
По тези съображения първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
По повод частната жалба на въззивния ищец срещу определение №
6349/17.10.2024г., с което БРС е оставил без уважение молбата му за
изменение на Решение № 985/22.05.2024г. в частта за разноските БОС
съобрази следното:
На ищецът е била оказана безплатна правна помощ по реда на
9
чл.28,ал.2 ЗАдв. ,видно от представеното пълномощно /л.6 от делото на БРС/,
поради което и предвид липсата на оспорване на това обстоятелство от
насрещната страна следва да се приеме, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответното предприятие в полза на адв. Здравко Радулов. В
случая съдът следва да приложи нормата на чл.78,ал.3 ГПК, като съобрази
размера на отхвърлената част от исковите претенции, при което ответникът
има право на съдебни разноски съобразно този размер.Освен това съдът
следва да вземе предвид и решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС,
с което СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право
да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см.
на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е
възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.
101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и
практики.Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма
действие в отношенията между договарящите страни и не може да се
противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и
засяга всички минали или бъдещи последици.С оглед задължителния характер
на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с
Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни за съда поради нарушаващи забраната на
чл. 101, пар. 1 ДФЕС и произтичащата от това нищожност.
При това положение, отчитайки фактическата и правна сложност на
делото, и използвайки като ориентир разпоредбите на чл.7,ал.2,т.2-3 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,настоящият съдебен състав намира, че процесуалният
представител на ищеца, осъществил безплатна правна помощ по реда на чл.38
,ал.2 ЗАдв., има право на възнаграждение в размера от 600 лева вместо
определените от районния съд 112,50 лева,присъдени на ищеца вместо на
процесуалния му представител.По тази причина обжалваното определение
следва да се отмени и се допусне изменение на решението в частта за
разноските в горния смисъл.С оглед изхода по делото съдът не присъжда
разноски на страните пред въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 985 от 22.05.2024 г. по гр.д.№
1688/2023г. на БРС в обжалваната част.
ОТМЕНЯ определение № 6349/17.10.2024г. по гр.д.№ 1688/2023г. по
10
описа на БРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 985/22.05.2024г. по гр.д.№ 1688/2023г. по описа
на БРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Стратеджия“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Българово, Индустриална
зона-Българово, да заплати на адвокат Здравко Петков Радулов с личен №
********** с адрес на кантората : гр.Бургас,ул.“Св.Патриарх
Евтимий“№50,ет.1, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева
/шестотин лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1-месечен
срок от съобщаването му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11